Решение по дело №221/2024 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 948
Дата: 15 май 2024 г. (в сила от 15 май 2024 г.)
Съдия: Милена Алексова-Стоилова
Дело: 20247110700221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 948

Кюстендил, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА канд № 20247110600221 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Старши юрисконсулт Т. Д. като пълномощник на ДИРЕКТОРА НА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ /ОДБХ/ - КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, [улица]обжалва решение № 53/ 12.03.2024 г. по а.н.д.№ 849/ 2023 г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с ясно обвинение, липса на допуснати съществени нарушения на процедурата по ЗАНН и доказано деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В писмена молба касаторът поддържа жалбата

В съдебно заседание адв.Чалъмов като пълномощник на ответната Фондация „Помощ за животинките в беда“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [улица]оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира деловодни разноски.

Представителят на КОП дава заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с касационната жалба, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 24/ 19.07.2023 г. на директора на ОДБХ – Кюстендил, с което на Фондация „Помощ за животинките в беда“ за нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВД на основание чл.417а, ал.2 от ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000лв.

От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 27.06.2023 г. по сигнал в ОДБХ – Кюстендил служители на дирекцията са извършили проверка в с.Еремия, община Невестино, махала „К.“. Установили, че в ПИ с идентификатор 27574.3.1120 с площ от 2 757 кв.м., собственост на „Глеб“ ООД се отглеждат голям брой кучета. Имотът е предоставен за ползване на Фондацията по силата на договор за послужване с цел отглеждане/обгрижване на кучета. Имотът е ограден с метална мрежа, като в него и извън него свободно обикаляли кучета. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол. След извършена справка в ИС на БАБХ – ВетИС контролните органи установили, че описания животновъден обект не е регистриран по реда на чл.137, ал.1 от ЗВД. АУАН е връчен на представител на Фондацията.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за неясна обвинителна теза. Според съда, нормата на чл.51 от ЗВД е бланкетна и обяснителна и не съдържа състав на нарушение, а посочените в НП фактически обстоятелства не създават яснота защо тази норма е приложена, което нарушава правото на защита на дееца. Неяснотата е по-голяма с цитираната норма на §7 от ЗР на ЗИД на ЗВД, т.к. АНО не твърди, че установените в имота животни са били идентифицирани в системата по чл.51, ал.3 от ЗВД. По този начин съдът е констатирал съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е отменил НП и е осъдил ОДБХ – Кюстендил да заплати на Фондацията сумата от 800лв. за адвокатско възнаграждение.

В касационното производство съдът е приобщил снимков материал от проверката в имота. Снимките потвърждават данните в Констативния протокол на контролните органи.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Неправилен е извода на съда за неясно обвинение и нарушаване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Правната квалификация на деянието е по чл.471а, ал.2 във вр. с чл.51, ал.1 от ЗВД. Нормата на чл.471а, ал.2 от ЗВД е санкционна и препращаща, което позволява привръзката с чл.51, ал.1 от ЗВД. Словесното обвинение в НП е за това, че на 27.06.2023г. Фондацията оглежда животни в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД. Фактическите обстоятелства по обвинението АНО е свързал с проверката от контролните органи в предоставения за ползване на Фондацията ПИ, в резултат на която е установено, че имотът се ползва за оглеждане на кучета и не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД. Органът е обосновал извода за наличие на животновъден обект с дефиницията на §1, т.36 от ДР на ЗВД, като допълнително е посочил правилото на §7 от ЗР към ЗИД на ЗВД. Този начин на правно и словесно обвинение не обосновава извода на районния съд за неясна обвинителна теза. Словесното обвинение покрива състава на задължението по чл.51, ал.1 от ЗВД, според който животните подлежат на официална идентификация, а животновъдния обект – на регистрация по реда на чл.137 от закона. В случая, обвинението е за това, че животновъдният обект не е регистриран, което покрива задължението по второто предложение на чл.51, ал.1 от ЗВД. Включването на §1, т.36 от ДР на ЗВД допълва обвинението, т.к. нормата съдържа легална дефиниция за „животновъден обект“. Посочването на §7 от ЗР към ЗИД на ЗВД е неправилно, т.к. случаят не касае оглеждане на животни, идентифицирани в системата по чл.51, ал.3 от ЗВД. Това обстоятелство обаче не формира извод за неясно обвинение, т.к. АНО не е изложил фактически обстоятелства, относими към състава на §7. Нормата на чл.51, ал.1 от ЗВД е императивна и задължаваща, т.к. съдържа правило за поведение, което изисква активно действие от субекта. Препращането в чл.51, ал.1 от ЗВД към чл.137 от ЗВД засяга само реда за регистрация на животновъдните обекти. Следователно, противно на приетото от районния съд, обвинението е ясно както от фактическа, така и правна страна, поради което съответства на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не нарушава правото на защита на Фондацията.

Решението е неправилно и като такова на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.последно от АПК следва да се отмени. Поради липса на произнасяне по съществото на спора, при условията на чл.222, ал.2, т.1 от АПК, делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе по съществото на спора, като прецени дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Фондацията по чл.51, ал.1 от ЗВД.

На основание чл.226, ал.3 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН по искането на пълномощника на ответника за деловодни разноски пред касационната инстанция следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 53/ 12.03.2024 г. по а.н.д.№ 849/ 2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Кюстендил.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

Председател:
Членове: