Присъда по дело №414/2016 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ

 

към Присъда № 10 от 16.03.2017 г., постановена по НОХД № 414 по описа за 2016 г. на Окръжен  съд – Хасково

 

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против В.М.Х. по обвинение за това, че на 11.06.2015 г. в землището на с. Йерусалимово, общ. Любимец, обл. Хасково, на път 111-809, при километър 5+160, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд Куга", с рег. № СА **** НН, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост причинил смъртта на Т.И. *** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Счита, че от събраните по делото доказателства били изяснени фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието, като в тази насока по делото било безспорно установено, че на инкриминираната дата подсъдимият Х. управлявал лек автомобил „Форд Куга“ с ДК № СА **** НН, движейки се по път III – 809, в посока с. Йерусалимово. При километър 5 + 160 по посока на движението Х. навлязъл в участък с десен завой  със скорост, която била технически несъобразена и под действието на центробежните сили автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение с ефективно спиране в момента, в който по него се приближавал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № Х **** АН, управляван от пострадалия Т. Н.. В резултат от последвалият челен удар между двата автомобила в лентата за движение Н. получил съчетана травма, вследствие на която настъпила смъртта му. Според представителя на държавното обвинение обстоятелствата във връзка с механизма на пътно-транспортното произшествие, причините за него и мястото на удара между двата автомобила били изяснени от допълнителната автотехническа експертиза. В тази насока се поддържа, че Х. управлявал автомобила си със скорост, която не била съобразена с конкретната пътна обстановка и по този начин нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Той имал възможността да възприеме наличието на десен завой по посоката на движение, състоянието на пътя, пътното платно с двупосочно движение, както и липсата на пряка видимост в тази част от пътното платно, като имал задължението да намали скоростта на управляваното от него моторно превозно средство за безопасното му преодоляване на завоя. Въпреки това, Х. нарушил задълженията си като участник в движението и предизвикал ПТП, причинявайки смъртта на пострадалия. Обосновава се, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Х. по непредпазливост, тъй като не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но бил длъжен да ги предвиди. Отправя се искане към съда подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Сочи се, че при определяне на размера на наказанието като отегчаващо отговорността обстоятелство следвало да се вземе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, а като смекчаващи - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, както и обстоятелството, че не бил наказван за нарушение на правилата за движение по пътищата. Предлага се да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер, ориентиран към минимума, предвиден за извършеното престъпление, като изпълнението му да бъде отложено на основание чл. 66 НК. Що се отнася до наказанието „лишаване от право за управление на МПС“, предлага се същото да бъде определено в размер от 3 години.

         По делото са конституирани като частни обвинители С.С., чрез повереника си адв. С., Е.Н. и Й.Н., представлявани от поверениците си адв. Т.К. и адв. Л.В., впоследствие преупълномощили за целта адв. Д.Г..

         Повереникът на частната обвинителка С.С., адв. С., се присъединява към доводите и съображенията, изложени от представителя на Окръжна прокуратура – Хасково. Настоява, че в съдебното производство били безспорно доказани обективната и субективната страна на деянието, както и вината на подсъдимия за причиняване на смърт по непредпазливост. Отправя се искане за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години при първоначален общ режим на изтърпяване, както и за лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години.

         С.С., в качеството й на частен обвинител, се придържа към становището на повереника си.

          Повереникът на Е.Н. и Й.Н., адв. Г., счита, че обвинението за изцяло доказано. Пътно-транспортното произшествие настъпило изцяло в лентата за движение на пострадалия, което се доказвало от допълнителната автотехническа експертиза, и по този начин се явявало безспорно доказано нарушението на чл. 16 ЗДвП.  Доколкото пътната лента не била в добро състояние, това навеждало на мисълта, че е следвало подсъдимият да се движи с по-ниска скорост. Акцентира се върху отбелязването на вещото лице М., че тъй като следата не била измерена докрай, към момента на удара най-вероятно първоначалната скорост на лекия автомобил „Форд Куга“ е била много по-висока, отколкото е дадена в първоначалното заключение от 88 км/ч. По въпроса за определяне на наказанието се придържа към становището на Окръжна прокуратура – Хасково.

            В заключителната си пледоария защитникът на подсъдимия, адв. Д., сочи, че фактическата обстановка по реализираното пътно-транспортно произшествие не била установена по несъмнен и безспорен начин и трудно можели да се направят правилни правни изводи. Твърди се, че протоколът за оглед на местопроизшествие се явявал негодно доказателствено средство, тъй като в хода на съдебното следствие в качеството на свидетели били разпитани двете поемни лица, участвали в процесуалните действия, които категорично заявили, че само са подписали протокола за оглед, без да четат съдържанието и без на място да се запознават с фактическата обстановка. В тази насока се поддържа, че видно от първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице С.М., протоколът за оглед на местопроизшествие бил с неверни отбелязвания относно разположението на веществените доказателства спрямо ориентира на огледа. Тъй като на самото  пътно произшествие свидетели очевидци се явявали подсъдимият и неговият колега Г.В., техните показания следвало да бъдат кредитирани, защото двамата били единствените очевидци на местопроизшествието. От тях ставало ясно, че лекият аавтомобил „Форд Фиеста” се е движил в лентата за насрещно движение, и в момента, в който двата автомобила са имали видимост един към друг, Х. предприел маневра завиване наляво, а водачът на лекия автомобил „Форд Фиеста” - маневра завиване надясно. Вещото лице М. направило опит да санира пороците на протокола за оглед на местопроизшествие, като преизчисли разстоянията и използва логическата връзка между грешката, която допуснал разследващият полицай при определяне на разстоянието до края на мантинелата и наложил тази грешка налага върху останалите измервания от следи от автомобилни гуми, спирачни следи, следи от масло и т.н. Мястото на удара се доказвало безспорно от последната техническа експертиза - изцяло в лявата лента за движение, както го описвали свидетеля-очевидец и подсъдмият. Това място се обяснява с обстоятелството, че Х. предприел маневра по завиване наляво, за да избегне идващия насреща автомобил. Поддържа се тезата, че управляваният от Х. автомобил се е движил с разрешена и съобразена скорост в неговата дясна лента за движение и по никакъв начин не е навлизал в лентата за насрещно движение до момента, в който пред него се е появил лекия автомобил „Форд Фиеста”. Изтъкват се аргументи срещу приетото по делото заключение по назначената допълнителна автотехническа експертиза, съгласно която Х. се е движил с много висока скорост в завоя, която не му е дала възможност да го преодолее, в резултат на което е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е започнал да спира и да се приплъзва. Това твърдение се счита за необосновано, изведено единствено от една следа от автомобилна гума,  разположена успоредно на левия край на асфалтовото покритие, която според адв. Д. липсвали сигурни доказателства, че е оставена от лекия автомобил „Форд Куга“ -  следата нямала начало и край, нямала и посока. В протокола за оглед, съответно и в албума към него, липсвала детайлна снимка, дали на следата са били поставени ролетка или метър и тя е била заснета. Без начало и край и обективно измерване на широчината на следата се твърди, че заключението на вещото лице М. в тази част съставлявало само едно предположение, че такава следа съществува. Съществено внимание е отделено на поведението на Х. след реализираното пътно-транспортно произшествие. Всички свидетели по делото разказали, че след като двата автомобила са се установили неподвижно, подсъдимият е направил всичко възможно да спаси живота на пострадалия Н.. Първоначално направил опит да отвори предната врата, след това с пожарогасител загасил автомобила и накрая е успял да изведе пострадалото лице, да го постави на земята и е помогнал при качването в специализирания автомобил, дошъл от най-близката болница. Също така се поддържа, че Х. не бил осъждан и не бил криминално проявен, като се отличавал с много добри характеристични данни. С оглед на тези доводи се отправя искане наложеното наказание да бъде определено около предвидения от закона минимум.

           В своя защита подсъдимият Х. оборва изводите на вещото лице М. от допълнителната автотехническа експертиза. Твърди се, че  следите, успоредни на банкета, предполагали, че той се е движил изцяло в другата лента, успоредна на банкета, но това не отговаряло на действителността. Всички снимки били направени от другата лента на движение, тъй като разследващите полицаи още от момента на отиването са преценили, че ударът е настъпил в другата лента за движение. Транслациите на точки, от които първоначално било мерено, променили посоката на движение на лекия автомобил „Форд Фиеста”, който от неговата лента завил в дясната лента на движение, за което подсъдимият и пътувалият в автомобила свидетел В. заявили, че не било така. Твърди се, че преди момента на сблъсъка Х. не бил натискал спирачка и нямал спирачен път, тъй като не се е налагало да натиска спирачката.

         В последната си дума подсъдимият моли съдът да вземе предвид, че към момента на пътно-транспортното произшествие бил водач на МПС от 18 години и никога не е имал пътно-транспортни произшествия, не бил нарушавал закона, тъй като работата му изисквала чисто съдебно минало и наличие на шофьорска книжка.

Съдът като прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

           Подсъдимият В.Х. работел като инспектор в Агенция „Митници". През месец май 2015 г. Х. бил командирован на работа на ГКПП „Капитан Андреево". На 11.06.2015 г. подсъдимият и неговият колега свидетелят Г.В. се уговорили да отидат до с. Йерусалимово. Около 18.30 ч. същият ден двамата тръгнали от гр. Любимец към с. Йерусалимово със служебен автомобил марка „Форд", модел „Куга" с рег. № СА **** НН, собственост на Агенция „Митници". Автомобилът бил управляван от Х., а до него, на предна дясна седалка, пътувал В.. Автомобилът се движел по път III - 809 в посока с. Йерусалимово, като пътното платно било с асфалтово покритие и ширина 6.20 м, с по една лента за движение в двете посоки, всяка една с ширина 3.10 м. По пътя си към с. Йерусалимово Х. наближил километър 5 + 160, където в неговата посока на движение имало ясно изразен десен завой, като в този участък на пътя платното за движение било леко влажно, на места покрито с пясък и животински фекалии. В същото време в посока от с. Йерусалимово се движел лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № Х **** НН, управляван от Т. Н.. Управляваният от него автомобил се движел със скорост от 50 км/ч.  Междувременно подсъдимият навлязъл с управлявания от него автомобил в участъка на десния завой със скорост, която била по-висока от критичната за преодоляването на завоя без странично приплъзване (81 км/ч.). В резултат на това автомобилът загубил напречна устойчивост, излязъл извън контрола на Х. и със странично занасяне навлязъл в лентата за насрещно движение, в момента, в който по нея се приближавал лекият автомобил „Форд Фиеста". Настъпил удар между двата автомобила в лентата за движение на лекия автомобил „Форд Фиеста". Ударът бил кос при челен сблъсък - предната челна лява част на купето на лекия автомобил „Форд Куга“ с предната челна лява част на купето на лекия автомобил „Форд Фиеста“. Вследствие на удара лекият автомобил „Форд Куга“ се придвижил напред и наляво, при което избутал назад лекия автомобил „Форд Фиеста", след което се установили в канавката, ситуирана в непосредствена близост покрай пътното платно. Лекият автомобил „Форд Фиеста“ се придвижил назад и надясно спрямо посоката си на движение, със завъртане по часовниковата стрелка и също се установил в канавката. Веднага след като двата автомобила се установили неподвижно, Х. и В. излезли от своя автомобил и се опитали да помогнат. В. се обадил на спешен телефон 112 и съобщил за станалото пътно транспортно произшествие. Докато чакали екипа на спешна помощ свид.В. и обв.Х. се опитали да отворят първо едната, после другата врата, и накрая успели да извадят пострадалия от автомобила. Н. бил в много тежко състояние. Малко след това на мястото на произшествието пристигнал екип на спешна медицинска помощ, но само констатирали смъртта на Н.. Х. бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като при извършената проверка не било отчетено наличие на алкохол. Полицейските органи извършили оглед на местопроизшествието, при който са били иззети двата автомобила. От заключението на назначената по делото химическа експертиза е видно, че в изпратената за изследване кръв, взета от трупа на Т.И. Н. не се е установило наличие на алкохол. За определяне причините за смъртта на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението по която било установено, че Н. получил: съчетана травма при автомобилна злополука - разкъсно контузна рана на брадичката; разкъсно контузна рана и охлузване на гьрдите; счупване на всички ребра от двете половини на гръдната клетка; контузия на средостението; разкъсване на сърдечната торбичка, на дясната сърдечна камера и аортата; колапс на двата бели дроба; кръвоизлив в гръдната кухина; разкъсана лява диафрагма; разкъсана слезка; разкъсан черен дроб; разкъсване на капсулата на левия бъбрек и ретроперитонеален хематом в ляво; контузия в капсулата на десния бъбрек; разкъсване на дръжката на тънкото и на дебелото черво; кръвоизлив в коремната кухина; счупване на двете бедрени кости; разкъсно контузии рани на двата крака; рани и охлузвания по дясната длан. Вещото лице е определило, че причината за смъртта на Н. е гореописаната съчетана травма, която се явявала несъвместима с живота и е причинила смъртта за минути. Посочено е, че установените увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма.

              Назначената съдебно-оценителна експертиза определя стойността на нанесените материални щети на лек автомобил марка „Форд", модел „Фиеста" с рег. № Х **** АН в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие в размер на 1074,00 лв., а стойността на нанесените материални щети на лек автомобил марка „Форд", модел „Куга" с рег. № СА **** НН - в размер на 4877,21 лв.

Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия Х.; показанията на свидетелите С.С., Н.Р., Г.В., И.Х., В.К., К.К., А.Д., М.К., Х.Ф., Б.Х., М.К., заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р Х.Е.; заключението на първоначалната съдебна автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице С.П.; заключението на съдебната автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице С.М.; заключението по допълнителната съдебна автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице С.М.; заключението по назначената съдебна-техническа експертиза, изготвено от вещото лице В.М.; заключението на съдебно-химическа експертиза за установяване наличието на алкохол, изготвено от вещото лице П.В.; заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещото лице С.К.; приетите по делото писмени доказателства – справка от Хидрометеорологична обсерватория – гр. Хасково при НИМХ, Филиал Пловдив с вх. № 11171/17.11.2016 г.; справка за регистрираните пътно-транспротни произшествия в РУ „Полиция“ – Свиленград с вх. № 11423/23.11.2016 г.; Писмо рег. № 351000 – 89/09.01.2017 г. от РУ – Свиленград до ОП – Хасково; Писмо № 1160/2015 г. от 09.01.2017 г. до РУ на МВР – Свиленград, ведно с 1 брой оптичен диск с фотоснимки от извършения оглед на пътно-транспортното произшествие, настъпило на 11.06.2015 г.; както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК като доказателства писмени материали по ДП № 356/2015 г. по описа на РУ - Свиленград.  

Фактическата обстановка е изведена след обстоен анализ на събраните доказателства, като настоящият съдебен състав кредитира само онези от тях, за които се установява, че се подкрепят от цялостната доказателствена съвкупност по делото и не съдържат противоречия, неясноти и неточности. Съществено значение имат онези доказателства, с които се установява каква е била траекторията на движение на всяко едно от превозните средства; какви са били параметрите на движение (скорост, спирачен път, видимост); какви маневри са били предприети от тях; дали маневрите им са били съобразени с пътната обстановка и с изискванията на правилата за движение; какво е било естеството на съприкосновението между превозните средства и в кои контактни точки; настъпилият вредоносен резултат – смъртта на пострадалия Н. и механизмът на неговото причиняване; по какъв начин е протекъл причинно-следствения процес между отделните събития и действията на всеки един от участниците в движението при така създалата се пътна обстановка. Заслужава да се подчертае, че пред вид мястото на произшествието и участвалите в него лица, единствените преки очевидци на случилото са подсъдимият Х. и свидетелят В., който е пътувал в същата кола. Впечатленията на останалите свидетели по делото са опосредствани или касаят заварването на обстановката вече след реализирането на самото произшествие и по-късното пристигане на мястото.

Последователността от събитията, описани в гореизложената фактическа обстановка, се установява чрез взаимосвързания анализ на отделните доказателства.

В обясненията си подсъдимият Х. посочва каква е била пътната обстановка и състоянието на пътя по време на пътуването. Според думите му, непосредствено преди тръгване е валяло дъжд: „…Взехме въпросния „Форд Куга” и с него тръгнахме към село Йерусалимово. Преди да тръгнем, пръскаше дъжд. Изчакахме го да спре под навеса на мястото, където бях отседнал...“.  На зададен уточняващ въпрос допълва, че „…пътят беше сух, асфалтът не беше мокър, но отстрани почвата беше влажна“. Тези обяснения относно метерологичната обстановка и състоянието на пътното платно, следва да бъдат обсъдени във връзка с приетата по делото справка от Хидрометеорологична обсерватория – гр. Хасково при НИМХ, Филиал Пловдив с вх. № 11171/17.11.2016 г. (на л. 95, том I от делото), видно от която на 11.06.2016 г. в климатична станция Любимец не е имало регистрирани валежи или други атмосферни явления, а състоянието на почвата е отбелязано като „сухо“. В тази насока съдът кредитира данните от представената справка. Самият Х. твърди, че пътят е бил „сух“ и автомобилът му се е движел нормално, т.е. без занасяния или други отклонения в траекторията на превозното средство. В обясненията си той допълва, че „…не съм изпускал управлението над колата, не съм се пързалял настрани, не съм натискал рязко спирачката…“, което сочи, че движението на автомобила не е засегнато от въздействието на допълнителни метеорологични фактори. Х. подчертава, че преди не е пътувал по тази пътна отсечка и същата не му е била позната. Подсъдимият определя според субективната си преценка, че навлизането в завоя е било със скорост не повече от 70 км/ч, като обяснява, че „…сблъсъкът се получи в десен за мен завой, на относително равна хоризонтална плоскост и с благоприятен вираж за мен, доколкото си спомням. Другото платно беше малко на по-високо. Завоят не беше остър, а полегат и продължителен. При движението си в завоя видях идващата срещу мен кола на разстояние не повече от 20 м…“. Впоследствие скоростта, с която подсъдимия е навлязъл в завоя е била предмет на обстойно изследване от страна на всяка една от назначените автотехнически експертизи, при което се изяснява, че субективната преценка на Х. за скоростта не съответства на технически установената величина на същата. Времето за реакция от момента на зрителното възприятие до самия сблъсък е било такова, че Х. не е успял да предприеме каквито и да било действия за избягване на сблъсъка. Това ясно проличава и от факта, че той няма спомен дали е натиснал спирачката на управлявания от него автомобил, като уточнява, че „…в момента, в който тръгнах да натискам спирачката, вече се ударихме. Нямаше време за реакция – да натисна спирачка, за да убия скоростта“. Липсата на яснота по въпроса за употребата на спирачната система е преодолян с назначената по делото допълнителна съдебна автотехническа експертиза (коментирана по – долу), която се основава на обективните данни от пътното платно и оставените следи, от които става ясно, че всъщност спирачната система е била задействана, но тя не спомогнала да предотвратяване на удара, с оглед скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Куга“. Следователно, в  тази част показанията на Х. не представляват сигурен доказателствен източник и предимство следва да бъде отдадено на експертното заключение. В момента на удара Х. дори не е сигурен каква на цвят е била другата кола и дали в нея е имало човек. Въпреки това подсъдимият успява приблизително да посочи къде е било мястото на съприкосновение между двата автомобила – „…за мен ударът беше челен между двата автомобила, но малко повече в моята лява страна. Ударът беше малко вляво за моята кола, а другата кола беше цялата смачкана отпред равномерно. Поне така си спомням…“. Впоследствие мястото на удара е конкретизирано с помощта на приетите по делото експертни заключения по назначените съдебни автотехнически експертизи, които кореспондират с обясненията на Х.. Според него при удара двете коли са се заклещили и управлявания от него лек автомобил „Форд Куга“ е избутал управлявания от пострадалия Н. лек автомобил: „…Последното, което видях след сблъсъка, е, че в ниското пред нас има автомобил и останах с впечатление, че ние го бутаме. Не мога да кажа дали е имало въртене на автомобила. След удара двата автомобила се бяха залепили един за друг. Видях само, че в ниското, точно пред нас, има кола“. Въпреки високия интензитет на удара, усещането на подсъдимия, че другата кола е избутана от пътното платно се потвърждава от обективните находки на местопроизшествието, касаещи изместването на двата автомобила извън пътното платно, като по-голямата маса на лекия автомобил „Форд Куга“ определено е улеснила този процес. Възприятията на Х. за „по-ниско“ разположения лек автомобил, управляван от Н., могат да бъдат обяснени и с различната височина на двете превозни средства, като безспорно лекият автомобил „Форд Куга“ е бил с по-голяма височина и това се е отразило върху позицията, от която Х. е възприел зрително избутването на по-ниския автомобил „Форд Фиеста“.

Действията на Х. след преустановяване на инерционното движение на двата автомобила са насочени изцяло към оказване на помощ на пострадалия Н.: „…Слязохме веднага от колата и двамата, спитахме се дали сме добре и отидохме до колата на загиналия човек. Опитахме се да отворим лявата и дясната врата, за да извадим човека, но не можахме, защото от удара колата се беше деформирала. Хора, които спряха след 4-5 минути до нас, ми дадоха пожарогасител и започнах да пръскам под предния капак на колата, тъй като тя беше с газова бутилка, която се виждаше отзад и се притеснявахме да не се взриви. След като намаля пушека под предния капак, започнахме пак да дърпаме вратите и в един момент успяхме да отворим шофьорската врата. Когато вадех човека от колата и го слагах на земята, дойде линейката и един човек от лекарския екип дойде до мен и го пое. Пипа му пулса, гледа му зениците и каза, че е починал. В самото начало, когато започнахме да се мъчим да отворим вратите веднага след удара, починалият човек още имаше признаци на живот – мърдаше вътре, някакви хрипове имаше може би и затова бързахме още повече при отварянето на вратите. Така до момента, докато дойде линейката. Тъкмо изкарвах тялото от колата, бях го хванал под мишниците и вадех тялото, когато лекарите дойдоха. Сложих го на земята да легне. Лекарите казаха, че е починал. Сам извадих тялото на пострадалия. След това нас ни качиха в линейка и ни откараха в гр. Харманли“. Обясненията на Х. в тази насока изцяло съвпадат с показанията на свидетеля Г.В.. Те разкриват, че непосредствено след самия удар пострадалият е имал известни признаци на живот и именно това обстоятелство е мотивирало Х. още повече да продължи с усилията си за изваждане на тялото от купето на лекия автомобил.

Показанията на свидетеля Г.В., подобно на обясненията на подсъдимия, отразяват преките му впечатления от инцидента, доколкото В. е пътувал в управлявания от Х. лек автомобил „Форд Куга“ и е седял на дясното място отпред до шофьора. Според свидетеля, лекият автомобил е бил разположен изцяло в дясната лента на платното за движение, като твърди, че всъщност управляваният от пострадалия Н. автомобил се е движел насрещно в тяхната собствена лента за движение. Показанията на В. в тази част са противоречиви и неточни. Освен това възприятията на свидетеля относно местоположението на другия автомобил непосредствено преди удара са разколебани в известна степен от собственото му признание, че „…тъй като нямаше пътна маркировка, не мога да преценя дали този автомобил беше изцяло в нашата лента за движение или частично“. Допускането на една от двете алтернативни възможности за разполагане на автомобила изцяло или частично в дясната пътна лента индикира наличието на несигурност в показанията на свидетеля, дължаща се на неяснота в зрителните възприятия на движещия се срещу тях обект порадии краткия интервал от време на зрителната реакция или на дефицит при възпроизвеждане на паметовите следи за инцидента. Тази несигурност проличава и след като показанията на В. се прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК: „…Колата срещу нас я видях, след като колегата издаде звуци. По това време точно си гледах навигацията, след което вдигнах поглед и видях, че срещу нас имаше автомобил. Ние се движехме в нашата лента. Не мога да кажа дали е бил в нашата лента или в част от нея…“ Последното навежда на извода за дълбоко колебание от страна на свидетеля относно местоположението на другия автомобил. В допълнение към тези изводи заслужава внимание и отговорът на свидетеля на уточняващ въпрос: „…Навлизането на нашия автомобил в насрещната лента го усетих, когато се чу нечленоразделен звук от колегата, виждащ автомобила и когато промени посоката на движение…“. С това допълнение окончателно се затвърждава наличието на противоречие в свидетелските показания, тъй като от една страна се твърди, че лекият автомобил „Форд Куга“ се е движел само в дясната лента за движение, а от друга страна свидетелят говори за навлизането на автомобила в насрещната лента и този момент е асоцииран с издаването от Х. на нечленоразделен звук, предизвикан от появата на другия автомобил и осъзнаването неизбежността на предстоящия удар, т.е. последователността от тези действия сочи, че навлизането в насрещната лента е предшествало удара. В този смисъл, показанията на свидетеля в тази част не се кредитират от настоящия съдебен състав, тъй като са фрагментарни и противоречиви и изцяло се опровергават от приетите по делото заключения на съдебните автотехнически експертизи, които са прецизирали траекторията на движение на лекия автомобил „Форд Куга“ и цялостния механизъм на пътно – транспортното произшествие.

В. поддържа тезата, че в последния момент преди удара Х. е направил опит да промени посоката на движение, като е завил волана наляво, т.е. в противоположната посока. Свидетелят твърди, че изменението на посоката наляво е предшествала удара: „…След смяната на посоката на движение на нашия автомобил наляво настъпи удара“, но в същото време няма спомен в кои части на двата автомобила са били контактните точки на удара: „…Не мога да кажа между кои части на двата автомобила беше съприкосновението. Всичко стана за секунди. Нашият автомобил беше ударен в предната част, а на другия цялата предница беше смачкана. Не мога да определя в коя част точно е бил ударът“. 

Заявеното от свидетеля относно движението на автомобилите след удара се отличава с известна неяснота. От една страна, В. твърди, че „… След удара нашият автомобил продължи да се движи наляво, а другият най-вероятно се е върнал назад“, но малко преди това сам е посочил, че „…автомобилите се установиха отляво на пътя, в канавката“. Следва да се кредитира последното твърдение – след като автомобилите са се установили в една и съща посока, това означава, че те са се движили именно в тази посока, вследствие инерционните сили на сблъсъка, и другият автомобил не се е върнал назад. Това се потвърждава от обясненията на Х., както и от експертните заключения по делото.

Подобно на обясненията на подсъдимия, В. също подчертава, че двамата са положили усилия да окажат помощ на пострадалия Н.: „…Слязох от колата и видях, че сме се сблъскали с друг автомобил. Отидох до колата, за да видя състоянието на човека. Той беше затиснат между седалката и волана. Понеже беше смачкан автомобилът, ние с колегата се опитахме да го отворим. Успяхме да отворим шофьорската врата и се опитахме да извадим човека. Когато обаче дойде екипът на „Бърза помощ”, те установиха, че човекът е починал. Аз сигнализирах за инцидента на „Бърза помощ” от телефона на едни хора, които спряха да ни помогнат. Може да са минали около 15 минути докато дойде линейката… Видяхме, че колата, в която се ударихме, има заклещен човек. Вратите бяха притиснати и двамата започнахме да се напъваме да ги отворим. Колегата Х. се мъчеше да отвори шофьорската врата, а аз другите. Понеже беше затиснат, от този човек се чуваха звуци – тежко дишане, стенания. Отоворихме едната врата и след това успяхме да избутаме и другата, но не можахме да изкараме човека, защото му беше заклещен крака. До някаква степен го избутахме от колата, след това дойде линейката и установи, че е починал“. От показанията на В. отново става ясно, че непосредствено след удара Н. е показвал видими признаци на живот и едва с идването на медицинския екип малко по-късно e констатирана настъпилата междувременно смърт на пострадалото лице. В тази насока изложените от Х. и В. данни са  еднопосочни и безпротиворечиви, поради което се кредитират изцяло от съда.

         Свидетелката С.С., конституирана по делото и като частен обвинител, дава показания относно събитията след произшествието. С. е живеела на фактически съпружески начала с пострадалия Н., без да има сключен граждански брак с него. На инкриминираната дата 11.06.2015 г. С. пояснява, че е изпратила Н., който е отивал на работа в охранителна фирма в гр. Любимец. Малко след като го е изпратила е била посетена от съпруга на кметицата на с. Йерусалимово, който и е обяснил какво се е случило и че трябва да отиде с него до мястото на инцидента. При пристигането си С. има възможност да наблюдава случилото се от непосредствена близост, като в тази насока показанията й имат отношение към разположението двата автомобила след преустановяване на движението им: „…нашата кола беше спряна до мантинелата. Техният джип беше пред нашата кола вдясно по посока за гр. Любимец, в затревена площ, след края на мантинелата“. Видяното от С. се потвърждава от останалите доказателства по делото и потвърждава избутването на лекия автомобил „Форд Фиеста“, който заедно с другия автомобил навлиза в затревена площ извън пътното платно.

             Свидетелят Н.Р. възпроизвежда в показанията си своите впечатления след пристигане на мястото като участник в полицейския патрул на РУ – Свиленград, който след получаване на сигнала за инцидента е бил изпратен на мястото на произшествието. Двамата с неговия колега свидетеля Б.Х. са първите пристигнали на мястото, непосредствено след реализирания сблъсък между двата автомобила. В показанията си Р. описва обстановката: „…Мястото на удара представлява ниска част – дере, като навлизайки в дерето, се навлиза и в десен завой, имам предвид л.а. „Форд Куга”. Ударът става в ниската част, като след него и двата автомобила са продължили в посоката на движение на автомобила „Форд Куга”. Двете леки коли бяха изхвърлени от пътя на около 2-3 м под нивото. Ударът е станал почти в най-ниската част на пътя, т.е., когато и двата автомобила се спускат по нанадолнището“. Уточнението, че се навлиза в десен завой е направено от свидетеля от разглеждането на пътната обстановка от позицията на лекия автомобил „Форд Куга“. Констатацията му, че след удара двата автомобила са продължили в посоката на движение на лекия автомобил „Форд Куга“ представлява собствен извод на свидетеля въз основа на възприетите от него обективни находки на произшествието. Като логично продължение на тези възприятия се явяват последващите му показания: „…Как се е случило произшествието, разбрахме от задиранията по асфалтовата настилка, от които се проследяваше движението на автомобила „Форд Фиеста”, като те ясно очертаваха момента на настъпване на произшествието – самия удар и оттам нататък как автомобилът е изнесен от другия докато се е озовал встрани от пътя. Тези моменти на задиране бяха в платното на автомобила „Форд Фиеста”, от което заключих, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в това платно… Колегата Б.Х. също констатира задиранията по пътната настилка и това би трябвало да е отбелязано в протокола за оглед на местопроизшествието“. По отношение на задиранията върху асфалтовата настилка е последвало уточнение от страна на свидетеля въз основа на приложения по делото фотоалбум, след прегледа на който Р. е заявил, че не забелязва на снимките следите от задиране. В тази насока наличието на следи от двата автомобила върху пътната настилка е окончателно разрешено със заключението по допълнителната съдебна автотехническа експертиза, коментирано по – долу, в която вещото лице е обяснило какви фактически признаци са установими от движението на превозните средства от момента на удара до установяването им в неподвижно положение.

            Във връзка с показанията на свидетеля Р. са и показанията на свидетеля Б.Х.. Според свидетеля, следите на пътното платно са пресичали дясната лента и свършвали в средата на лявата лента в посока с. Йерусалимово. От видяното Х. направил заключение, че „… служебният автомобил е навлязъл в платното на другия автомобил“. В подкрепа на това негово заключение са и другите му наблюдения, в които той подчертава, че следите от гуми и остатъците от гориво-смазочни материали - масло, нафта и пластмаси са се намирали в лявата лента в посока към селото, където според него бил инцииран ударът между двата автомобила. Показанията му отбелязват и дължината на следите от гуми: „…Следите започваха от дясна пътна лента, от гр. Любимец – там, където се е движил служебният автомобил, след което навлизаха в лявата лента. Не мога да определя дали тези следи бяха спирачни, от приплъзване, или някакви други… Следите от гуми започваха от дясната лента и продължаваха в лявата, като в средата на лявата лента приключваха“. В заключение Х. забелязал и остатъци от червена боя по мантинелата покрай пътното платно, което препраща към показанията на свидетеля В.К. относно пораженията върху мантинелата.    

         С показанията на свидетеля И.Х. единствено се уточняват въпроси, свързани със собствеността на лекия автомобил „Форд Фиеста“, доколкото по време на разследването е установено, че пострадалият Н. не е регистрирал колата на свое име след придобиването й чрез покупко – продажба. Показанията на свидетеля нямат отношение към други елементи от обективната или субективната страна на деянието.

         Аналогично на това показанията на свидетеля В.К. са свързани с пораженията върху мантинелата на пътното платно, нанесени от удара на двата автомобила. Свидетелят, в качество си на служител при Областно пътно управлениеи – Хасково, е констатирал, че в единия си край мантинелата е била леко свита, причинено от сблъсъка между превозните средства, отграничавайки тази деформация от друга, с по-стар произход и разположена на отстояние от 5 метра.  

         Показанията на свидетеля К.К. са относими единствено към личните характеристични и професионални данни на подсъдимия Х., обсъдени в частта за определяне на наказанието.

          Свидетелят А.Д. се явява колега на подсъдимия Х. и след получаване на сигнала за произшествието е отишъл на място със служебен автомобил на Агенция „Митници“. Показанията му относно заварената на мястото обстановка обаче са оскъдни, тъй като веднага след пристигането си полицейските служители са му казали, че трябва да дръпне колата си по-назад, понеже ще пречи на започващият оглед на местопроизшествието. В изпълнение на това разпореждане Д. се е отдалечил на известно разстояние: „…На мястото на произшествието заварихме катастрофа. До нея близо не съм бил, защото се върнахме назад… Когато отидохме до мястото на инцидента, спряхме автомобила и слязохме, но се оказа, че пречим и се върнахме на правия участък. Не можехме пеш да отидем до самото място. Не ни позволиха полицаите. Отдалече виждахме, че лекият автомобил „Форд Куга” е катастрофирал“. Следователно, Д. не е имал възможност да получи преки впечатления от мястото на инцидента, поради което показанията му не допълват съществено възприетата по делото фактология. Допълващо значене има единствено твърдението му относно състоянието на пътната настилка: „…Не си спомням какво беше асфалтовото покритие, когато отивахме към мястото на произшествието. По-скоро беше сухо“. Макар и впоследствие, т.е. след пристигането им, да е заваляло, по пътя към пътния участък на произшествието очевидно асфалтовата настилка е била суха, което кореспондира с твърдението на подсъдимия Х., че асфалтът е бил сух, както и с приетата по делото справка от Хидрометеорологична обсерватория – гр. Хасково.     

          С показанията на свидетеля М.К. се допълват отделни детайли от заварените на произшествието следи. В качеството си на полицейски служител, К. пристига и прави снимки към фотоалбума от протокола за оглед на местопроизшествието. Според свидетеля „…при навлизане в завоя видях първата следа от автомобилна гума в лявата лента за движение… Не мога да си спомня колко беше дълга следата. Тя завършваше в лявата лента за движение на място, където имаше петно от гориво-смазочни материали – по-точно от течност, следа от задиране, както и други две следи от автомобилни гуми, противоположни на нея, идващи от другата посока… В лявата лента за движение, визирам посоката гр. Любимец - с. Йерусалимово, имаше следи от автомобилни части. В дясната лента не си спомням да е имало вещи и части от МПС-тата, които са участвали в произшествието“. Наличието на автомобилни части предимно в лявата пътна лента косвено указва къде е иницииран в основната си част сблъсъка между двете превозни средства – логично на мястото на съприкосновението би следвало да се намират и най-големият брой остатъци и части от автомобилите. В допълнителна насока са показанията на К. относно състоянието на пътната настилка: „… Частично овлажняване имаше на асфалтовата настилка при заснемането. Настилката беше леко влажна. Валяло беше може би, но доста преди огледа, след което явно е изсъхнала“. Тези наблюдения на свидетеля отново подкрепят тезата, че пътната настилка е била суха и са били налице възможности за нормално движение върху пътното платно.

             От показанията на свидетелите М.К. и Х.Ф., в качеството им на поемни лица, се установяват обстоятелства, свързани с процедурата по съставяне на протокола за оглед на местопроизшествието. Свидетелката К. твърди, че е присъствала за кратко при извършването на огледа: „…На мястото на произшествието стоях две - три минути - докато разговарях с полицаите. … Тъй като няма голямо движение по този път, полицаите ме помолиха да им съдействам, като подпиша протокола за оглед на местопроизшествие. Не съм чела съдържанието на протокола. Даже не разбрах какво подписвам. На място подписах протокола и след подписването си тръгнах. От три до пет минути стоях на мястото на произшествието“. След предявяване протокола на оглед свидетелката потвърждава, че положеният върху него подпис под номер 1 е нейният.

             Аналогични са и показанията на свидетеля Ф.: „… Подписах се на един протокол като поемно лице. Нищо повече. Само погледнах към катастрофиралите коли, без да съм правил нещо друго. Не можах да видя точно какво подписах, защото беше сумрак, а пък аз съм с очила. Около три до пет минути седях на мястото на катастрофата…  Не съм чел написаното в протокола, който подписах. Бързах и нямах време да чета. Може да съм погледнал нещо, но не съм сигурен“. Все пак, показанията на Ф. разкриват два допълнителни момента. На първо място, той изрично подчертава, че полицаите първо са попълнили протокола на самото място и след това той го е подписал, като потвърждава, че положеният върху протокола подпис под номер 2 е неговият. За същото обстоятелство свидетелката К. няма ясен спомен и не може да каже със сигурност, дали към момента на подписване на протокола от нейна страна същият е бил попълнен изцяло или частично. На следващо място, Ф. си спомня състоянието на пътната настилка в дадения от него отговор на въпрос относно метеорологичните условия на пътя: „…Пътувах с личния ми автомобил от гр. Любимец за с. Оряхово. Беше към късния следобед, смрачаваше се. Не мога да си спомня състоянието на пътя, но мисля, че беше сух. Когато се връщах от с. Оряхово, валеше дъжд. На отиване не валеше“. Следователно, при отиване към с. Оряхово, когато е бил спрян от разследващите органи и помолен да участва като поемно лице, според възприятията му пътят е бил сух, и едва на връщане от с. Оряхово вече е започнало да вали дъжд. В тази насока показанията му кореспондират с тези на свидетелите Д. и К..   

             Показанията на свидетелите К. и Ф. налагат обсъждане на доказателствената стойност на протокола за оглед на местопроизшествието, приложен в кориците на досъдебното производство. Безспорно, процедурата по съставянето на протокола за оглед е нарушена и не е проведена в съответствие с изискванията на чл. 156 НПК, доколкото присъствието на поемните лица е било сведено до обикновена формалност, без да се отчита какво е значението им за нуждите на наказателното производство. Поемните лица при необходимост следва да възпроизведат пред съда непосредствените си впечатления относно обстоятелствата, при които е било извършено процесуално – следственото действие. От показанията на свидетелите К. и Ф. се установява, че те не са присъствали през цялото време на извършване на огледа, а едва в неговата заключителна част (и то за съвсем кратък интервал от време), не са проследили обективното отразяване на констатациите от огледа в протокола, въпреки че са подписали същия след изготвянето му. Тези обстоятелства обезсмислят в значителна степен ролята на поемните лица, тъй като не може да се очаква същите да установят чрез показанията си обективността и съответствието на отразените в протокола данни с действителността. Съдът обаче смята, че за разлика от протокола за оглед не е налице пречка изготвеният на произшествието снимков материал към фотоалбума да бъде кредитиран, тъй като същият е изготвен от технически сътрудник – младши експерт М.К., който е подписал фотоалбума като негов съставител, полагайки на всяка една от страниците заверителен печат на РУ при МВР - Свиленград. К., който не е участвал в изготвянето на протокола (съставен от разследващ полицай В.Г.), защото е изпълнявал фактическа дейност по оказване на техническа помощ, е разпитан в съдебното производство и така на практика верифицира чрез показанията си данните от фотоалбума, като установява изготвянето на фотоснимките и истинността им.

Въпреки констатираните пороци в протокола за оглед, настоящият съдебен състав все пак смята, че обстоятелствата, отразени в протокола, се установяват чрез другите доказателствени материали - в това число обясненията на подсъдимия, показанията на всички свидетели и най-вече от приетите по делото съдебни автотехнически експертизи и съдебна техническа експертиза на оптичен диск с фотоснимки от произшествието. При изготвяне на съдебните автотехнически експертизи са използвани не само данните от протокола за оглед, но и от останалите доказателствени източници – свидетелските показания, фотоалбума към протокола за оглед (за който вече се посочи, че се кредитира от съда), от измерванията на превозните средства (иззети от разследващите органи) и техническите им характеристики по производствени данни, както и от експертния технически оглед на самото място на инцидента, извършен от вещите лица. В този смисъл, вещите лица, изготвили отделните заключения по автотехническите експертизи, са посетили района на местопроизшествието и на свой ред са съобразили всички данни за ориентирите, базовата линия, началото и края на процесния десен завой, размерите на пътното платно, включително участъка преди и след десния завой, които са съпоставили с тези за локацията на отбелязаните във фотоалбума обективни находки от катастрофата. Заслужава да се отбележи, че за попълване на доказателствената съвкупност при установяване порочността на протокола за оглед, съдът назначи съдебна техническа експертиза на данни от оптичен диск с фотоснимки от произшествието. Заключението по съдебната техническа експертиза и представените по него фотоснимки на хартиен носител са използвани впоследствие при изготвяне на допълнителната съдебна автотехническа експертиза. Също така преди нейното съставяне вещото лице С.М. лично е извършил технически оглед на мястото на инцидента, с което са сведени до минимум възможностите за некоректно измерване на релевантните за делото изходни данни, използвани при описание механизма на произшествието.

         В контекста на изложеното съдът при постановяване на присъдата съдът задълбочено обсъди приетите експертни заключения по делото.

         Видно от изготвената на досъдебното производство и приета в съдебно заседание първоначална автотехническа експертиза, при определяне мястото на удара, вещото лице С.П. е приел, че параметрите на първоначалния контакт са на около 143,50 м след ориентира по дължина и на около 4,66 м от десния край на платното за движение като базова линия по широчина. Ударът между двата автомобила по характер е бил кос при челен сблъсък – предна челна лява част на купето на лек автомобил „Форд Куга“ с предна челна лява част на купето на лек автомобил „Форд Фиеста“ и е настъпил в лентата на движение на лекия автомобил „Форд Фиеста“. Скоростите на движение на автомобилите непосредствено преди произшествието и в момента на удара между тях са определени по енергиен метод (т.нар. метод DELTA – V). След използване на съответните формули и изчисления, е констатирано, че скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Куга“ непосредствено преди произшествието е била равна по стойност на скоростта в момента на удара с лекия автомобил „Форд Фиеста“, т.е. 87,6 км/ч. Като основание за този извод е посочено, че в материалите по досъдебното производство не се съдържали данни за промяна на скоростта на движение на управлявания от Х. автомобил непосредствено преди произшествието. По аналогичен начин е прието, че скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Фиеста“ непосредствено преди произшествието е била равна по стойност на скоростта в момента на удара с лекия автомобил „Форд Куга“ – 56,6 км/ч. Определени са и опасните зони за спиране – на лек автомобил „Форд Фиеста“ при скорост на движение 56,6 км/ч опасната зона е 48,38 м., а на лек автомобил „Форд Куга“ при скорост на движение опасната зона е 91,50 м. При изследване на възможността за предотвратяване на произшествието, е установено за лекия автомобил „Форд Фиеста“, че при насрещно движение на автомобилите от техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо при разстояние на взаимно виждане на водачите равно или по-голямо от сбора на опасните им зони за спиране чрез навременно аварийно задействане на спирачните системи на автомобилите и спиране. От друга страна, водачът на лекия автомобил „Форд Куга“ е имал техническата възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на участъка от пътя.  В обобщение, вещото лице е приело, че при конкретната пътна обстановка и параметри на движението, водачът на лекия автомобил „Форд Фиеста“ е нямал техническа възможност да предотврати произшествието чрез навременно, аварийно задействане на спирачната система на автомобила. Насрещно движещият се автомобил се е появил в зоната му на видимост, на разстояние, значително по-малко от необходимото разстояние, за да може да се предотврати произшествието чрез навременно аварийно спиране от страна на двамата водачи (139,88 м). От своя страна, водачът на лекия автомобил „Форд Куга“ при конкретните пътна обстановка и параметри на движение е имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на участъка от пътя (хоризонтален и вертикален профил на пътния участък и състоянието на пътната настилка) и да предотврати произшествието, като съобрази действията си с тях и не създаде предпоставки за възникването му. Като причина за възникване на произшествието от техническа гледна точка при конкретната пътна обстановка вещото лице е посочило навлизането на лекия автомобил „Форд Куга“ в участъка на десния завой (по посока на движението му) и преодоляването му със скорост, по-висока от критичната за преодоляване на завоя без загуба на напречна устойчивост (т.е. без странично плъзгане). Именно въз основа на тези изводи при описание механизма на произшествието, вещото лице П. е посочило, че в процеса на преодоляване на десния завой със скорост на движение по-висока от критичната за преодоляване на завоя без странично плъзгане (61,8 км/ч) лекият автомобил „Форд Куга“ е загубил напречна устойчивост, излязъл е извън контрола на водача Х. и със странично занасяне е навлязъл в лентата за насрещно движение в момента на приближаване на лекия автомобил „Форд Фиеста“, управляван от пострадалия Н., който се движел в противоположна посока със скорост от 56,6 км/ч. В допълнение към експертизата вещото лице е изготвило мащабна скица на местопроизшествието.

         Съгласно назначената в съдебното производство автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С.М., ударът е настъпил в лявата за лекия автомобил „Форд Куга“ и дясната за лекия автомобил „Форд Фиеста“ (западна) лента на платното за движение в конфликтната точка на първоначален контакт, която е приблизително определена по дължина на около 180 – 181 м северно от ориентира и по широчина на около 3,7 – 5,0 м западно от източната граница на платното за движение или на около 3,7 – 5,0 м вляво от дясната граница на платното спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Форд Куга“. Скоростта на движение на последния автомобил в момента на удара е определена на около 88 км/ч, докато скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Фиеста“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 50 км/ч, а в момента на удара е била около 40 км/ч. Дължината на спирачния път (опасната зона) при движение на лекия автомобил „Форд Куга“ в конкретната пътна обстановка с установената скорост е била 71,03 м, а за лекия автомобил „Форд Фиеста“ – 31,11 м. Констатирано е, че в анализираната пътна ситуация водачът на лекия автомобил „Форд Куга“ не е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара, като същото важи и за водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“. Посочено е, че дори и водачите да са били предприели екстрено спиране едновременно в момента на откриване на взаимна видимост, те не биха имали техническа възможност да установят автомобилите преди мястото на удара и да избегнат произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Конкретизирано е, че водачът на лекия автомобил „Форд Куга“ е имал техническата възможност да избегне произшествието, ако се е движел по дясната лента на платното за движение, защото тогава двата автомобила биха се разминали. Като най-вероятно механизъм на произшествието е прието, че при приближаването на процесния десен завой лекият автомобил „Форд Фиеста“ се е движел около средата на платното за движение, а автомобилът, управляван от Х. – в дясната лента или около средата на платното със застъпване на разделителната линия. В момента, в който двамата водачи са имали възможност да се забележат, Н. е реагирал, като е отклонил автомобила наляво и е навлязъл изцяло в лявата лента, при което е настъпил удара, който е бил неизбежен. Съприкосновението е настъпило в предната част на лекия автомобил „Форд Куга“ и в предната част на лекия автомобил „Форд Фиеста“. Като причини за настъпилото произшествие е посочено поведението и на двамата водачи, доколкото Н. се е движел с управлявания от него „Форд Фиеста“ около средата на платното за движение при преминаване през левия завой на пътя (място с ограничена видимост), което при наличие на насрещно движещ се автомобил не е било безопасно. От своя страна, подсъдимият Х. с управлявания от него „Форд Куга“ е предприел маневра „завой наляво“ и е навлязъл в лявата лента на платното за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Вещото лице е изготвило и мащабна скица на местопроизшествието.

         В допълнителната съдебна автотехническа експертиза, изготвена въз основа на данните от съдебната техническа експертиза на оптичния диск с фотоснимки от произшествието и въз основа на оглед на мястото, извършен лично от вещото лице, е посочено, че преди да настъпи удара лекият автомобил „Форд Куга“ се е движел с ефективно спиране, като е оставена добре видима следа от гума с характер на спирачна следа. Следата, оставена от лявото колело на лекия автомобил, имала характер на следа от спиране, но не можело да се определи нейната дължина. Скоростта на движение на управлявания от Х. автомобил непосредствено преди произшествието, при навлизането в десния завой на пътя, била по-висока от скоростта в момента на удара (88 км/ч), като категорично скоростта на движение е била по-висока от т.н. „комфортна скорост“ (81 км/ч), като било възможно скоростта да е била близка до критичната скорост, съобразена с радиуса на завоя (103 км/ч). Като най-вероятен от техническа гледна точка е възприет механизъм на произшествието, при който в момента на достигане на десния завой водачът на лекия автомобил „Форд Куга“ е навлязъл в завоя със скорост, по-висока от т.н. „комфортна скорост“, като се допуска и наличието на още по-висока скорост, близка до критичната. В този смисъл, лекият автомобил е навлязъл в завоя със скорост, която е била технически несъобразена, като след началото на завоя Х. е задействал спирачната система, но под действието на центробежните сили автомобилът е навлязъл в лявата лента с ефективно спиране, при което е оставил следата, видна във фотоалбума към протокола за оглед. От своя страна водачът на лекия автомобил „Форд Фиеста“ е реагирал, като е отклонил автомобила надясно и е задействал спирачната система, при което след около 1,6 s е настъпил удара, който е бил неизбежен. Като основна причина за произшествието е посочено именно поведението на лекия автомобил „Форд Куга“ и навлизането му в завоя със скорост, по-висока от т.нар. „комфортна скорост“, която е била технически несъобразена и е навлязъл в лявата лента с ефективно спиране в момент, когато това не е било безопасно.  

         След внимателен анализ на заключенията по трите автотехнически експертизи, съдът кредитира и основава изводите си на допълнителната автотехническа експертиза, с оглед на обстоятелството, че при нейното изготвяне вещото лице е имало възможност в най-пълна степен да вземе предвид всички събрани в съдебното производство доказателства, предоставените от назначената преди това техническа експертиза фотоснимки и последният експертен оглед на местопроизшествието, извършен от вещото лице. В тази насока от особено съществено значение са констатациите за релевантните по делото обстоятелства, касаещи скоростта на движение на двата автомобила, механизма на произшествието и причините за реализирането му. С помощта на използваните научно-експертни методи е установено, че именно навлизането на лекия автомобил „Форд Куга“ в десния завой с несъобразена с пътната обстановка скорост е довело до инициирането на сблъсъка между двете превозни средства.

         Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В.М., се кредитира изцяло от съда, като нейните констатации, както се посочи по-горе, са свързани и са използвани при изготвянето на допълнителната автотехническа експертиза. Извлечената от оптичния диск информация, приобщена по делото на хартиен носител, дава възможност за формирането на детайлна и подробна представа за мястото на произшествието, пътната обстановка непосредствено след инцидента, разположението на автомобилите, остатъците от автомобилни части в резултат на удара, посоките на движение и следите от превозните средства. В тази насока приобщеният по делото фотоалбум към протокола за оглед е допълнително обогатен с ценни данни, касаещи разкриването на елементите от обективната страна на деянието.     

         Заключението по съдебно-медицинската експертиза е дало отговор на получените от пострадалия Н. травматични увреждания, довели до летален изход. Вещото лице д-р Е. е установило, че Н. получил: съчетана травма при автомобилна злополука - разкъсно контузна рана на брадичката; разкъсно контузна рана и охлузване на гьрдите; счупване на всички ребра от двете половини на гръдната клетка; контузия на средостението; разкъсване на сърдечната торбичка, на дясната сърдечна камера и аортата; колапс на двата бели дроба; кръвоизлив в гръдната кухина; разкъсана лява диафрагма; разкъсана слезка; разкъсан черен дроб; разкъсване на капсулата на левия бъбрек и ретроперитонеален хематом в ляво; контузия в капсулата на десния бъбрек; разкъсване на дръжката на тънкото и на дебелото черво; кръвоизлив в коремната кухина; счупване на двете бедрени кости; разкъсно контузии рани на двата крака; рани и охлузвания по дясната длан. Вещото лице е определило, че причината за смъртта на Н. е гореописаната съчетана травма, която се явявала несъвместима с живота и е причинила смъртта за минути. Посочено е, че установените увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма. Посредством последната констатация се установява причинната връзка между реализираното произшествие и настъпилата вследствие на това смърт на пострадалия Н..

            При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и го оправда по първоначално предявеното обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. От обективна страна правната норма изисква при управление на моторно превозно средство да бъдат нарушени правилата за движение, установени по предвидения за това нормативен ред, в резултат на което да е допуснато причиняването на смърт на друго лице. В настоящия случай подсъдимият е осъществил деянието при управление на моторно превозно средство – управлявал е повереният му служебен лек автомобил марка „Форд Куга“ с рег. № СА **** НН, собственост на Агенция „Митници“ - София. Подсъдимият Х. и свидетелят Г.В. са пътували с лекия автомобил с намерение да достигнат до с. Йерусалимово и да посетят местната църква. За целта двамата са поели по път III – 809 в посока към с. Йерусалимово, движейки се основно в дясната пътна лента. Именно при това управление подсъдимият е нарушил правилата за движение, което е довело до причиняване на съставомерния резултат. Бланкетната диспозиция на чл. 342, ал. 1 НК попълва съдържанието си с разпоредбите на Закона за движение по пътищата. При движението си по път III – 809 подсъдимият Х. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която задължава водачите на пътни превозни средства „… при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Х. е нарушил разпоредбата с действията, които е предприел при управлението на лекия автомобил „Форд Куга“, като е навлязъл в десния завой със скорост, по-висока от необходимата и която е била технически несъобразена с пътната обстановка, с релефа на местността, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост, в резултат на което и на действащите центробежни сили лекият автомобил се е отклонил от основната си траектория на движение в дясната пътна лента и е навлязъл в лявата лента, като макар и да е била задействана спирачната му система, е предизвикано ефективно спиране в момент, когато това вече не е било безопасно и ударът с лекия автомобил „Форд Фиеста“ е бил неизбежен. Като не е съобразил управлението на автомобила с горепосочените фактори, подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ставайки с поведението си причина за реализираното произшествие, което от своя страна се намира в пряка причинно-следствена връзка с получените в резултат на сблъсъка травматични увреждания и последвалата смърт на пострадалия Н.. 

От субективна страна се констатира, че деянието е извършено за подсъдимия Х. при условията на непредпазливост, дадена в нейна форма на престъпна небрежност. Х. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжeн и е могъл да ги предвиди. В съзнанието на подсъдимия не е намерило субективно отражение допускането на възможността да настъпят последиците от произшествието, но е бил длъжен да ги предвиди. Това предвиждане е било възможно за подсъдимия с оглед на собствената му характеристика като опитен шофьор с дългогодишен практически опит, както и с оглед на пътната обстановка, която му е позволявала да приведе поведението си в съответствие с нормативно предписаните изисквания. В тази насока развитието на отделните събития в тяхната последователност не се установява наличието на обективни пречки за правилното оценяване на  обстановката, които са можели да възпрепятстват Х. да прецени пътната ситуация. При изпълнение на предприетия от Х. десен завой със скорост, значително по-висока от необходимата в конкретния случай, той е имал възможността да предвиди, че начина на изпълнение на тази маневра не е съобразен с останалите участници в движението. В този смисъл, подценяването на пътната обстановка и необоснованата му субективна увереност, че въпреки движението с несъобразена скорост ще успее безпрепятствено да премине през десния завой, без да възникне опасност за движението, е довела до подценяването на пътната ситуация и е попречила на подсъдимия Х. да вземе правилно решение и съобрази поведението си на водач на МПС с пътната обстановка.

При преценка на обективната и субективната страна на престъпния състав съдът взе предвид наличието на обстоятелства, касаещи оказването на помощ на пострадалото лице и изискващи преквалификация на деянието. Тези обстоятелства се извличат от обясненията на Х. и показанията на свидетеля В., тъй като те са единствени преки очевидци на инцидента. И двамата еднопосочно и безпротиворечиво подчертават, че веднага след сблъсъка и преустановяване движението на двата автомобила вследствие действието на центробежните сили от удара и след като са осъзнали какво се е случило, веднага са насочили вниманието си към другия автомобил и неговият водач. Видели са, че от капака на автомобила излиза лек пушек и са се притеснили от евентуални последващи усложнения. От друга страна, са забелязали, че Н. все още е давал признаци на живот, тъй като от купето на автомобила са се долавяли неговите стенания, тежкото му дишане, леки помръдвания. Всичко това ги е накарало да приемат, че пострадалият все още е жив и има надежда за предприемането на действия за спасяването му. Именно тази нагласа ги е накарала да опитат да отворят една от вратите на смачкания автомобил и да извадят тялото на Н.. Друг пътуващ наблизо автомобил е спрял и водачът му е подал на Х. и В. пожарогасител, с който те са успели да потушат възпламеняването в двигателния отсек на лекия автомобил „Форд Фиеста“. Непосредствено след това е дошъл екип на спешна медицинска помощ, който е констатирал, че междувременно Н. е починал. Въпреки това, обосновано може да се приеме, че в първите минути след сблъсъка Х. и В. са имали достатъчно основания да предполагат, че пострадалият може да бъде спасен. Следва да се подчертае, че този техен извод е бил плод на субективната им оценка на ситуацията, тъй като обективно погледнато те не са имали възможност да преценят колко тежки са травматичните увреждания на Н. и дали същите биха могли да доведат до летален изход. В този момент очевидно единственото важно за тях обстоятелство е било, че Н. все още е жив и дава признаци на живот, поради което трябва да му окажат помощ. Според показанията на В., екипът на спешна медицинска помощ е пристигнал на местопроизшествието около 15 минути след самото събитие. От фактическа гледна точка е напълно допустимо да се приеме, че в този интервал от време е настъпила смъртта на Н., която Х. и В. не са можели да предвидят, тъй като не са знаели какви и колко тежки са уврежданията на пострадалия. В тази насока следва се имат предвид и констатациите на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, според които вещото лице е приело, че причината за смъртта на Н. е съчетана травма, която се явявала несъвместима с живота и е причинила смъртта за минути. Последното отбелязване позволява да се приеме, че смъртта не е настъпила мигновено, а все пак е имало определен кратък интервал от време, през който анатомично - физиологичният ефект на получените увреждания се е проявил и е довел до настъпването на смъртта.  Усилията на Х. и В. по оказване на помощ на пострадалия имат своето наказателноправно значение и настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло, като на тази основа прие, че следва да бъде извършена преквалификация на деянието по първоначално повдигнатото обвинение и подсъдимият Х. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 304 НПК го призна за невинен и го оправда по първоначално предявеното обвинение за престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

          С оглед на гореизложените съображения, настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в заключителната пледоария на защитника на подсъдимия, който сочи, че фактическата обстановка по реализираното пътно-транспортно произшествие не била установена по несъмнен и безспорен начин и трудно можели да се направят правилни правни изводи, както и че протоколът за оглед на местопроизшествие се явявал негодно доказателствено средство, тъй като в хода на съдебното следствие в качеството на свидетели били разпитани двете поемни лица, участвали в протокола за оглед, които категорично заявили, че само са подписали протокола за оглед, без да четат съдържанието и без на място да се запознават с фактическата обстановка. Както се посочи по-горе, макар и доказателствената стойност на протокола за оглед да се явява опорочена, фактическата обстановка по делото е изведена след подробен анализ на всички останали доказателствени източници, кредитирани от съда, които са достатъчни за обосноваване на изводите относно авторството на деянието и вината на подсъдимия. Именно в контекста на претендираната порочност на протокол за оглед и в опит за интепретиране на фактите по начин, който удовлетворява целите на защитата, от доказателствените източници се извлича съдържание, каквото те нямат. Позоваването на първоначалната съдебна автотехническа експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство и акцентирането върху механизма на произшествието, при който лекият автомобил „Форд Фиеста“ е навлязъл в платното за насрещно движение, представлява логично продължение на защитната теза на подсъдимия, но не е в състояние да разколебае съда във възприетите изводи за релевантните по делото обстоятелства, касаещи механизма на произшествието. Вече се посочи, че в тази насока изцяло се кредитира заключението по допълнителната съдебна автотехническа експертиза, която е имала възможност да основе констатациите си в най-пълен обем на базата на събраните всички данни в досъдебната и съдебната фаза на производството, включително и такива, които не са били известни при изготвяне на първоначалната автотехническа експертиза. Защитникът на подсъдимия сам твърди в заключителната си пледоария, че мястото на удара се доказвало безспорно от последната техническа експертиза - изцяло в лявата лента за движение, както го описвали свидетеля-очевидец и подсъдмият, което само по себе си противоречи на собствената му теза, че лекият автомобил „Форд Фиеста“ е навлязъл в дясната лента за движени, т.е. в тази, по която се е движел лекият автомобил „Форд Куга“. За да редуцира обаче логическото противоречие в тази насока, защитата интерпретира едностранчиво и тенденциозно този факт, като го обяснява с опита на Х. да предприеме маневра по завиване наляво, за да избегне идващия насреща автомобил. Този довод на защитата не се споделя от съда, тъй като противоречи изцяло на експертните заключения по делото и не се подкрепя от останалата доказателствена съвкупност.   

 

По вида и размера на наказанието:

С оглед извършената преквалификация на деянието, за престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до четири години, както и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

           При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете наличието на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като вредоносният резултат е довел до смъртта на пострадалия, при което е засегната най-високата обществена ценност – човешкият живот. От друга страна, личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност. Като единствено отегчаващо отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия може да се приеме тенденцията към широкото разпространяване на подобни деяния в обществото при нарушаване на правилата за движение по пътищата. Извън това обстоятелство, обаче други отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. Съдът констатира, че всички останали обстоятелства са смекчаващи по своето естество – чистото съдебно минало поради липса на предходни осъждания, изключително добри характеристични и професионални данни, трудова ангажираност, както и фактът, че не е наказван за нарушение на правилата за движение по пътищата. Наличието на последните дава основание да се приеме, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, поради което съдът премина към определяне по реда на ал. 1, т. 2, б. „б“ от същата разпоредба и доколкото не е предвиден най-нисък предел на наказанието „лишаване от свобода“, което по инкриминирания състав е в размер на 4 години, замени същото с наказание „пробация“, като определи на подсъдимия пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Съдът прецени, че продължителността и на двете пробационни мерки следва да бъде за срок от 6 месеца.      

На основание чл. 343г НК, съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.

Настоящият съдебен състав намира, че с така определените по вид и размер наказания се постигат изцяло целите на генералната и индивидуалната превенция по смисъла на чл. 36 НК.

Приобщените като веществени доказателство процесни автомобили „Форд Куга”, бял на цвят, с  рег. № СА **** НН и „Форд Фиеста”, червен на цвят, с рег. № Х **** АН съдът постанови да се върнат, както следва: първият на Агенция „Митници“ – София, а вторият на Е. и Й.Т. Н.и (наследници на пострадалия), които се явяват собственици на превозните средства.

С оглед на постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Х. направените по делото разноски, като го осъди да заплати на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата от 728,52 лв., представляващи направени по досъдебното производство разноски, по сметка на бюджета на съдебната власт – сума в размер на 1400,35 лв., а на С.Р.С. (частен обвинител) с ЕГН: ********** *** – сума в размер на 1500 лв., представляващи деловодни разноски.

         Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                             Председател: