Р Е Ш Е Н И Е
08.08.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
27.06 2019
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 449 2019
дело № по описа за година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНОТО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0348-000373/30.05.2018г., издадено началник РУП при ОД на МВР -Кюстендил, РУ-Дупница,с което са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 200.00 (двеста) лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, за извършено административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП на Т.Г.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
Решението подлежи на касационно
обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Т.Г.К. ,
обжалва наказателно постановление № 18-0348-000373/30.05.2018г., издадено началник РУП при ОД на МВР -Кюстендил, РУ-Дупница,с което са му наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 200.00 (двеста) лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, за извършено административно нарушение по чл.175,ал.3 от ЗДвП.
Прави оплаквания за незаконосъобразност
и моли да бъде отменено или намален размера на наказанията.
Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства-
показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по
отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 10.05.2018
г., по път II-62, при км.
52+200, в посока гр. Самоков, жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Ауди Аз“, с
регистрационен номер 034М714 (негова собственост).Същият бил спрян за проверка
от длъжностни лица при АНО, при която било установено,че разрешението за
временно движение на автомобила с
изтекъл срок на валидност -до 15.12.2017 г., видно от разрешение за временно
движение с № *********.На същия бил съставен
АУАН за нарушения по чл.140,ал.1 ЗДвП ,въз основа на който е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което са наложени посочените по-горе административни
наказания.
С оглед на така установеното,
съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е не основателна и съдът потвърди наказателното
постановление, по следните съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, съгласно заповед №8121з-515/14.05.2018г., издадена от министъра на
вътрешните работи. АУАН съдържа всички реквизити ,визирани в чл.42 ЗАНН, а НП е
издадено в съответствие с изискванията на чл.57 ЗАНН. Действително, в НП не е
посочен срока на разрешението за временно движение, но това обстоятелство е
визирано в АУАН и с оглед обвинителната функция на последния, нарушителя е имал
възможност да организира защитата си в пълен обем.
Доказателствата по делото установиха,че
жалбоподателят е осъществил обективните признаци от състава на чл.175,ал.3 ЗДвП.
Същият е управлявал МПС-лек автомобил по път ,отворен за обществено ползване по
см. на чл.9,ал.1 от Закона за пътищата,
който не е бил регистриран, в нарушение на изискването, въведено в
чл.140, ал.1 ЗДвП.
Осен от обективна страна, нарушението е
доказано и от субективна такава. Същата се обективира от действията по
осъществяване на изпълнителните деяния, а в случая, жалбоподателят е управлявал
нерегистрирано МПС съзнавайки че
нарушава правилата за движение по
пътищата и искайки настъпването на общественоопасните последици от тях,още
повече,че същия е управлявал автомобила в едни продължителен период от време- 5
месеца,след изтичане срока на разрешението за временно движение.
При определяне размера на
кумулативно предвидените наказания, наказващия орган е приложил правилно
материалния закон и е наложил, предвидените в чл.175,ал.3 ЗДвП кумулативни
наказания в предвидения от закона минимум. В тази връзка, съдът не следва да
обсъжда искането за намаляване размера на наказанията, доколкото е недопустимо
определянето им, под законоустановения минимум.
С оглед изложеното, съдът
потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.