№ 9057
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110124333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на осъществилата безплатна адвокатска защита на длъжника в
заповедното производство- ответник в настоящото, адв. К. Б. за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото решение по съществото на правния спор.
Адв. Б. поддържа, че неправилно е определен размерът на следващото й се адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА с оглед отхвърлената част от претенциите и
претендирания от нея адвокатски хонорар от общо 800.00 лева за заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор на депозираната от адв. Б. молба с
правно основание чл. 248 ГПК, с който ищецът оспорва основателността на същата.
Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на
решението) от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част,
което е представило списък на разноските в срок- до приключване разглеждането на делото в
настоящата инстанция.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Преди всичко следва да се изясни, че при определяне на размера на адвокатския
хонорар в полза на адвоката, предоставил на длъжника в заповедното производство
безплатни адвокатска защита и съдействие, съдът не е обвързан от евентуално заявено от
процесуалния представител искане относно размера на възнаграждението, а на първо място
следва да съобрази нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, съгласно която размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от
защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа. Макар и разпоредбите на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА, респ. на
чл. 38, ал. 2 ЗА да препращат към размерите, определени съобразно Наредба № 1/2004 г.
МРАВ, настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на тази наредба
възнаграждения единствено в зависимост от материалния интерес невинаги са справедливи
и обосновани, ако не се отчитат действителните фактическата и правна сложност на делото
и извършената от адвоката работа, поради което прилагането единствено на разпоредбите на
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения би довело до несъответствие между размера на
възнаграждението и положените от адвоката процесуални усилия.
В този смисъл е разрешението в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, в което се приема, че чл. 101, §. 1
ДФЕС, вр. чл. 4, §. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §. 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. Следователно, приетата въз основа на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова
делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в
Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително
положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение- в този смисъл
Определение № 150 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2767/2024 г., II т. о., ТК.
С оглед на тези разяснения и като съобрази материалния интерес по делото- под
1000.00 лева, предмета на същото, конкретно извършената от адвоката на длъжника работа,
както и че се касае за осъществена в хода на заповедно производство защита, изчерпваща се
с подаване на възражение по чл. 414 ГПК по утвърден образец, изискващо единствено
попълване на индивидуализиращите данни на длъжника и евентуално на пълномощника му,
без задължение за обосноваване на възраженията срещу дължимостта на вземанията по
заповедта, съдът намира, че дори и минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен съобразно правилата на Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, би бил необосновано завишен, а с това и несъответен на
общите критерии, предвидени в нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА и приложими при определяне на
размера на следващото се на адвоката възнаграждение.
Поради това и като съобрази конкретиката на заповедното производство, в т.ч. ниския
материален интерес, липсата на каквато и да е фактическа и/или правна сложност на делото,
обема и естеството на извършените от името на длъжника процесуални действия, съдът
намира, че справедливият и обоснован по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство възлиза на сумата от общо 100.00 лева- така, както това е обосновано и в
мотивите на постановеното по делото решение. Настоящият съдебен състав приема, че няма
обективно основание да бъде определян по- висок размер на възнаграждението за този етап
от производството. Адвокатското възнаграждение цели да възмезди труда на адвоката за
предоставената адекватна и добросъвестна правна защита, а не да служи като средство за
неоснователно обогатяване. В този смисъл по същество са определение № 3262 от
10.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3474/2017 г. на САС, определение № 3224/05.03.2024г. по ч. гр.
дело № 13522/2023г. по описа на СГС, определение № 4246/25.03.2024г. по ч. гр. дело №
13790/2023г. по описа на СГС, определение № 2773/26.02.2024г. по ч. гр. дело №
14450/2023г. по описа на СГС.
По изложените съображения искането на адв. К. Б., съдържащо се в молбата й с вх. №
17246/17.01.2025г., за изменение на решението по делото в частта за присъдения в нейна
полза адвокатски хонорар за заповедното производство следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. Б., съдържащо се в молбата й с вх. №
17246/17.01.2025г., за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за
присъдения в нейна полза адвокатски хонорар за заповедното производство по ч. гр. дело №
60087/2022г. по описа на СРС, 54 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3