Р Е
Ш Е Н
И Е
№___133____/ 16.06.2020 год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На втори юни 2020 г.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВА
ИВАНОВА
Мл.с.ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
вз.гражданско дело № 100 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.К.Х. ЕГН-********** срещу Решение № 1252 от 21.11.2019 г. ,постановено от ДРС
по гр.дело № 2165/2019 г.,с което са отхвърлени исковете й срещу Кооперация „ТПКЖ” с ЕИК- ****, община
Добричка, с. Житница, с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на част от взетите
на 08.06.2019 г. решения на годишното отчетно-изборно събрание на кооперацията,
а именно:за избор на председател на Общото събрание В. Б. В.;за избор на В. Б.
В. за председател на Кооперацията;за избор на В. С.Т. за член на УС на
Кооперацията;за освобождаване на член – кооператори и за приемане на нови член – кооператори.С
обжалваното решение същата е осъдена за адвокатско възнаграждение в размер на
900 лв.
Иска се отмяна на решението. Твърди се, че
решението било неправилно,незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуални правила,но не са
изложени конкретни аргументи, които да
обосноват неправилност на съдебното решение, а се преповтаря исковата
претенция.Обжалва се решението
и частта на разноските.
В срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна,с която жалбата се
приема за неоснователна.
Съдът като взе предвид оплакванията във
въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като
разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивното производство, въведен
както с исковата молба, така и с въззивната жалба, е предявена по реда и на
основание чл. 58 от ЗК
искова претенция.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и
допустимо.
Решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание.
Решението отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право
така, както е въведено с исковата молба.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Искът е предявен в преклузивния двуседмичен
срок, визиран с разпоредбата на чл. 58, ал.3 от ЗК.
Налице е правен интерес от търсената защита.
Интересът от защита произтича от естеството на търсената защита - искът е
конститутивен. Щом ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно
право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения
конститутивен иск.
Налице е и процесуалната легитимация на
страните. При иск с правно основание чл. 58, ал.1 от ЗК легитимиран да предяви иска е член-кооператор, а легитимиран ответник
е кооперацията, чийто орган - ОС е взело атакуваните решения.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за
правилно.Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и
първоинстанционният съд – за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция. Съображенията за този краен извод са следните:
От фактическа страна.
Районният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа
страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки събраните в
първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от
фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд.
Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви
обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в
първоинстанционното производство доказателства.
Във въззивното производство не са събирани
доказателства.
От приетите за установени от фактическа
страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката
на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за
установени, въззивният съд прави следните правни изводи:
Предявената искова претенция за отмяна на
решенията на ОС, с които: е избран за
председател на Общото събрание В. Б. В.;
избран е В. Б. В. за председател на Кооперацията; избран е
В. С.Т. за член на УС на Кооперацията;освободени са член – кооператори и са приети нови член – кооператори, е
неоснователна и недоказана. До този извод съдът стига по следните съображения:
За да възникне претендираното потестативно
право да бъдат отменени решенията на ОС е необходимо да не е спазено поне едно
от императивните процедурни изисквания на закона или устава за свикване,
провеждане и вземане на решения от ОС, или решенията да са взети без да са
осъществени визираните в закона или устава основания за вземането им.
Неосъществяването на всяко едно от императивните изисквания на закона или
устава за свикване и провеждане на ОС и за вземане на решения от ОС,
поотделно,когато са посочени в исковата молба, като основания за искането за
отмяна на решенията, води до процесуална незаконосъобразност на решенията,
състояща се в опорочена процедура по свикването и провеждането на ОС и
опорочена процедура по вземане на решения от ОС, и до отмяна на решенията.
Вземане на решение без да са осъществени
всички визирани в закона или устава основания за вземането им, когато са
посочени в исковата молба, като основания за искането за отмяна на решенията, води
до материалната незаконосъобразност на решението и до неговата отмяна.
Решаващият съд е ограничен при произнасянето
си САМО по отношение на посочените с исковата молба основания за отмяна на
атакуваните решения.
В горния смисъл е и задължителната практика
на ВКС - ТР № 1/2002 година ОСГК, раздел VІ – мотиви. Цитат: "Касае се за
обективно съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от
посочените в исковата молба пороци, води до отмяна на решението на ОС".
Посочените в
исковата молба нарушения, които ищцовата страна счита, че обосновават
незаконосъобразност на взетите решения, са ирелевантни както по отношение на
процесуалната законосъобразност на решенията, а в частност не са се
осъществили така, както се твърди от ищцовата страна.
Горните изводи на съда са обосновани от
следното:
Ищцата е твърдяла,че събранието е проведено на осн. чл. 17, ал. 2 от ЗК,
тъй като в първоначално определения час не е бил налице необходимият кворум;че
била „игнорирана” първа точка от дневния
ред и е допуснато гласуване на неутвърдени член кооператори;за нови
член-кооператори било гласувано „анблок”, а не поотделно;решението за
освобождаване на член – кооператори било взето общо за всички, а следвало да се
гласува за всеки поотделно; В. Б. В. се „самоизбрал” за председател на
събранието;по всички точки от дневния ред се гласувало явно; В. Б. В.
манипулирал резултатите; нарушена разпоредбата на чл. 19 от ЗК, съгласно която
един член – кооператор можел да представлява до трима член – кооператори;
представените пълномощни са неистински;липсвала яснота как е избран новият
председател.
Както се посочи по-горе релевантни факти за
процесуалната законосъобразност на решенията са: спазени ли са всички
императивните процедурни изисквания на закона или устава за свикване,
провеждане и вземане на решения от ОС.
По делото не е било спорно
законосъобразното свикване на събранието.
Протоколът
от провеждане заседанията на органите на управление на кооперациите е обвързващ
документ за отразените в него факти ако отговаря на изискванията на
закона.Представения по делото протокол от общо събрание от 04.ІV.2009 г. е
съобразен с предписанията на чл.16 ал.V от ЗК,не е оспорен надлежно,поради
което отразеното в него следва да се приеме за достоверно.
Не е било спорно и че е проведено в хипотезата на чл.17, ал. 2 от ЗК и чл. 23, ал.2 от Устава
на кооперацията – при спадащ кворум. Не е бил оспорен протокола за
събранието в частта му,отразяваща това обстоятелство.
Не са били изложени и законосъобразни пречки за избора на
кооператора В. Б. В. за председател на събранието.Болшинството от разпитаните
свидетели/включително и единия свидетел на ищцата К. К. установяват,че за
избора на председател на събранието е било направено предложение и не е
доказано твърдяното „самоизбиране“.
Не е било доказано в процеса пред първата
инстанция,твърдението на ищцата,че първа точка от дневния ред била
„игнорирана“/каквото и да означава това/.Първа точка от дневния ред е
била“Приемане и освобождаване на членове на кооперацията“.Представените
доказателства установяват,че УС на кооперацията,на свое заседание е уважил
постъпилите молби за членство на нови кооператори,а така също че проведеното
общо събрание е утвърдило това решение.Няма законови забрани за приемането на
нови членове да се гласува “анблок“,при положение,че съществува решение на УС
за приемането им.След като решението е било гласувано със 140 гласа,значи е
било прието с необходимото болшинство 50 + 1,съгласно чл. 18, ал.1 от ЗК и чл. 24, ал.1 от Устава
на кооперацията.
Няма законова пречка при прекратяване на
членство,решението да се приеме също „анблок“,при положение,че желанието за
напускане е доброволно или поради смърт.При тези основания за напускане такъв
начин на гласуване е допустим,тъй като не ограничава правото на защита на
напускащите кооператори.
Събраните по делото доказателства установяват
законосъобразен избор на Председател на
събранието.
Събраните по делото доказателства
установяват и законосъобразен избор на Председател на кооперацията. Съгласно чл. 18, ал.1 и от ЗК
и чл. 24, ал.1 от Устава на кооперацията решението на общото събрание за
председател се взема с мнозинство от повече от половината присъстващи членове,
като не е предвидено тайно гласуване. Предложените кандидати са били двама В. Б. В. и С. Г. С., като първият
е получил 112 гласа, а вторият – 45 гласа.
Ищцата не
е доказала и твърдението си,че новоизбраният председател бил „манипулирал“
резултата от избора.
Неоснователно
е и следващото възражение, че решението за избор на нов член на УС на
Кооперацията е взето ненадлежно. Нито един от свидетелите на ищцата не
установява категорично,че е присъствал на избора за нов член на УС,което се е
случило след дадената почивка,поради което не е установено,че при гласуването е
допуснато нарушение на чл. 15, ал.4, т.2
от ЗК и чл. 24, ал.2 от Устава и решението
не е взето с тайно гласуване.
Твърдението,че представените
пълномощни били неистински не следва да
се обсъжда ,доколкото правомощие да ги оспорват имат само лицата,от чието име
са представени пълномощните,но не и ищцата.
По изложените съображения предявените искови
претенции за отмяна на решенията на ОС, с които: е избран за председател на Общото събрание В. Б. В.;е избран на В. Б. В. за председател на
Кооперацията; е избран В. С.Т. за член на УС на
Кооперацията;освободени са член –
кооператори и са приети нови член –
кооператори, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.Правилно
е решението и в частта за разноските .Като е отчел фактическата и правна
сложност на делото,първоинстанционият съд е намалил претендирания адвокатски
хонорар до сумата от 900 лв.Не са налице основания за намаление до минималния
размер от 300 лв.,при положение,че по делото се обжалват 5 решения,отмяната на
всяко от които, е отделен иск.
С оглед направените изводи, първоинстанционното решение
не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с
присъждане на въззиваемата страна
на
претендираните разноски за настоящата инстанция от 2 600 лв.,съгласно
представеният списък ,по които не е направено възражение за прекомерност.
Като се води от гореизложеното
съставът на Добрички окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1252
от 21.11.2019 г.
,постановено от ДРС по гр.дело № 2165/2019 г.
ОСЪЖДА
И.К.Х. ЕГН-**********
да заплати на Кооперация „ТПКЖ” с ЕИК- ****, община Добричка
разноски за въззивната инстанция в размер на 2 600 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.