№ 771
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000633 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от синдика на „РВ Строй“ ЕООД /н./ И.
А. против решение № 34/ 10.02.2021 г. по т. д. № 586/ 2014 г. по описана
Окръжен съд – Видин, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
срещу „Маиски“ ЕООД и „Италия мода България“ ООД иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649 ТЗ, с който да бъде признато за
установено спрямо кредиторите на несъстоятелността, че сключената между
ответниците сделка на 18.12.2012 г. с нотариален акт № 63, том I, рег. №
1578, дело № 48/ 20212 г. на нотариус С. Г. за покупко - продажба на
описаните в него недвижими имоти е недействителна.
С жалбата се поддържа, че независимо от извършените плащания по
изпълнително дело № 2017838040754 на ЧСИ М. Б., „РВ Строй“ ЕООД /н./ е
кредитор на „Маиски“ ЕООД въз основа на факта, че фактура № 49/
30.06.2010 г. за доставка на бетон на стойност 156 370, 84 лв. с ДДС е
неистинска, издадена по несъществуваща сделка между „РВ Строй“ ЕООД
и „Бетон контракт“ ЕООД, впоследствие заменен с „Италия Мода
България“ ЕООД. С тази неистинска фактура било извършено съдебно
1
прихващане по направено искане за погасяване на задължения на „Маиски“
към „РВ Строй“ ЕООД /н./. Това прихващане, макар и установено с влязло в
сила съдебно решение, не водело до отпадане на факта, че фактурата е
неистинска, никога не е била предявявана за плащане на „РВ Строй“ ЕООД,
нито е била включвана в дневника за продажби на издателя, нито на платеца,
нито е била осчетоводявана и не била довела до никакви правни последици.
Независимо от прекратяването на досъдебното производство поради изтекла
давност за евентуално престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, съдът трябвало да
съобрази, че по образуваното пред него дело няма предявено възражение за
погасяване по давност на вземането. То съществувало и легитимирало ищеца
като кредитор, защото било очевидно, че е извършено съдебно прихващане с
непогасено по давност вземане. Обстоятелството, че съдът не е изложил
мотиви по така описаните доводи на ищеца, въззивникът намира за
съществено процесуално нарушение, рефлектирало върху правилността на
решението.
Въззиваемият „Маиски“ ЕООД я оспорва и моли решението да бъде
потвърдено.
Поддържа, че решение № 1877/ 07.10.2016 г. по т. д. № 2089/ 2016 г. по
описа на САС, 9 състав е установило със сила на присъдено нещо всички
вземания на ищеца и след като те са погасени, чрез извършеното по изп. д. №
2017838040754 по описа на ЧСИ М. Б. плащане, то „РВ Строй“ ЕООД /н./ е
изгубило качеството на кредитор по предявения иск.
Излага разбирането, че дори и въззивникът да успеел да установи
неистинността на фактура № 49/ 30.06.2010 г., то това нямало да се отрази на
размера на вземанията на „Маиски“, които били признати с влезли в сила
решения.
Въззиваемият „Италия мода България“ ЕООД, оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено, по съображения идентични с доводите,
поддържани от „Маиски“ ЕООД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК срещу
валиден и допустим съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице,
обуславяща правен интерес от обжалването и като процесуално допустима,
следва да се разгледат по същество.
В основаната на спора между страните е дали „РВ Строй“ ЕООД /н./ има
2
качеството на кредитор, тъй като наличието на вземане е част от фактическия
състав на чл. 135 ЗЗД.
В хода на това производство, решението по конститутивния иск няма
сила на присъдено нещо въпроса, дали вземането съществува. Затова
достатъчно е съдът да установи, че вземането произтича от твърдяните факти.
Но ако вземанията са установени или отречени със съдебни решения, то
съдът е длъжен да зачете силата на присъдено нещо по тези актове.
Така и в случая, съществуването, респективно несъществуването на
всички вземания поддържани с исковата молба, са установени със съдебни
решения. Вземането в размер на 40 556, 09 лв., формирано от четири еднакви
по размер вземания – всички в размер на 10 % от сумата 101 390, 23 лв. или
10 139, 02 лв., представляваща вземания с начислено ДДС по фактура № 68/
27.07.2009 г., № 69/ 07.09.2009 г., № 79/ 04.01.2010 г. и № 77/ 13.01.2010 г.,
са установени с влязло в сила решение № 1346/ 12.12.2011 г. по т. д. № 1004/
20110 г. по описа на СГС,ТО, 2 състав. Въз основа на решението е издаден и
изпълнителен лист от 25.09.2013 г. по т. д. № 4358/ 2012 г. по описа на САС,
ТО, 3 състав за сумата общо от 40 556, 09 лв., главници и за сумата от 933.05
лв. частична претенция за лихви за забава от датата следваща издаването на
всяка фактура до 22.01.2010 г.
Съобразно приетия по делото договор за цесия от 10.11.2010 г. на
„Изотех груп“ ЕАД е прехвърлено вземането на „РВ Строй“ ЕООД от
„Маиски“ ЕООД по фактура № 68/ 27.07.2009 г. в размер на 101 390, 23 лв. с
ДДС. Доколкото представеното допълнително споразумение от 16.10.2013 г. е
към същия договор за цесия от 10.11.2010 г. /предвид разминаването в датите,
за което съдът приема, че е резултат на извършена след сключването на
договора за цесия, на по – късен етап – 12.11.2010 г., заверка на подписите
при нотариуса с рег. № 33 на НК. /, то същото не променя факта, че е
прехвърлено единствено вземането по фактура № 68/ 27.07.2009 г., но не и
вземанията по изпълнителния лист /издаден за една десета от сумите по
четири фактури, само една от които е фактура № 68/27.07.2009 г. В § 2 на
споразумението е посочено, че цедентът цит.: „предава“ на цесионера
издадения в негова полза изпълнителен лист за вземанията по т. д. № 1004/
2010 г. на СГС, на основание чл. 5 от договора за цесия или съобразно
уговорката, че цедентът е длъжен да предаде всички оригинални документи
3
удостоверяващи ликвидността и изискуемостта на прехвърленото вземане, в
т. ч. и изпълнителния лист, издаден в резултат на производството по делото
/описаното в т. 2 на приембюлната част т. д. № 1004/ 2010 г. на СГС/. Ето
защо, цесионерът има право да се легитимира като кредитор по
изпълнителния лист само за частта от вземането, което му е прехвърлено или
за сумата от 10 139, 02 лв., представляваща 10 % от вземането по фактура №
68/27.07.2009 г. Изпълнителния лист е предаден, за да събере цесионера
прехвърленото му вземане, тъй като изпълнителният лист се издава само в
един екземпляр и няма друг начин по – който, приобретателят на вземането по
посочената фактура да пристъпи към принудително изпълнение за
установената с процесното решение, част от него. Предаването на
изпълнителния лист обаче, не е идентично с прехвърляне на всички вземания
по него. С него не са прехвърлени вземанията в размер на 30 417, 06 лв.,
представляващи по една десета от вземанията по фактури № 69/ 07.09.2009 г.,
№ 79/ 04.01.2010 г. и № 77/ 13.01.2010 г. Наличието на съгласие между
страните за прехвърляне на вземане по реда чл. 99 ЗЗД, не може да се извежда
по тълкувателен път, а трябва волята на страните да е изразена ясно и
недвусМ.о, което в случая, чрез израза „предава изпълнителния лист“ не е
така. Затова кредитор по частичните вземанията по фактури № 69/ 07.09.2009
г., № 79/ 04.01.2010 г. и № 77/ 13.01.2010 г. е „РВ Строй“ ЕООД /н./ и по
делото няма доказателства, тези вземания да са погасени.
Разликата до пълния размер на вземанията по фактури № 69/ 07.09.2009
г., № 79/ 04.01.2010 г. и № 77/ 13.01.2010 г., над този установен с решението
по т. д. № 1004/ 2010 г. на СГС, както и вземанията по останалите фактури
наведени с исковата молба, а именно, фактура № 69/ 07.09.2009 г.,
№98/06.08.2014 г., №97/06.08.2014 г. №99/06.08.2014 г., №100/06.08.2014г.,
№101/06.08.2014 г.,№102/06.08.2014 г.,№104/06.08.2014 г. и №106/06.08.2014
г. са предмет на решение № 36/ 05.01.2017 г. по т. д. № 542/2014 г. по описа на
Окръжен съд – Видин и на издадения въз основа на това решение
изпълнителен лист за сумата общо в размер на 145 466, 39 лв. главница, за
която не се спори между страните, че е платена по изп. д. № 20178380407054
по описа на ЧСИ М. Б..
В обобщение на изложеното става ясно, че „РВ Строй“ ЕООД има
непогасени вземания от „Маиски“ ЕООД, но не от „прихващане с неистинска
фактура“, а от вземанията, установени с решението по т. д. № 1004/ 2010 г. на
4
СГС и легитимацията му на кредитор не е отпаднала. Същевременно, с
въззивната жалба на синдика не е направено каквото и да било възражение
относно този факт, че са налице непогасени вземания по посоченото съдебно
решение, от което и да се поддържа, че атакуваното решение е неправилно.
Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на
въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на
първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на
преценката за неговата правилност, служебният контрол на основание чл.
269, изр. 2 ГПК е ограничен до заявените в жалбата оплаквания. Тези
ограничения не намират приложение при субсимиране на установените факти
под относимата материалноправна норма, при нарушение на императивна
материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено в жалбата, както и в
хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса
на някой страни в процеса. В случая обаче, посочените изключения са
неприложими, тъй като е налице грешна преценка от първоинстанционния
съд на фактите по делото, а ограничения въззив, представлява точно това -
ограничения съобразно възраженията в жалбата относно установяването на
фактическата страна на спора /в т. см. решение № 172/ 10.04.2017 г. по т. д.
№ 2312/2015 г. на ВКС, ТО, решение № 27/ 12.03.2018 г. по гр. д. № 2650/
2017 г. на ВКС, ГК, определение № 247/ 11.05.2021 г. по т. д. № 1879/ 2020 г.
на ВКС, ТО/. Ето защо, при липсата на наведено с въззивната жалба
конкретно оплакване, че е неправилен извода на първоинстанционния съд по
фактите, за погасяване на всички задължения от ответника, то за въззивния
съд е недопустимо да ревизира решението в тази част, поради което и същото
следва да бъде потвърдено.
За пълнота, по поддържаното с жалбата възражение, относно
необсъждането от първоинстанционния съд на факта, дали фактура № 49/
30.06.2010 г. е неистинска, то същата е била част от доказателствата по т. д. №
542/2014 г. по описа на Окръжен съд – Видин и спора относно вземанията по
фактурата е приключил с влязло в сила решение. Доколко е налице
неистинност на документ /която следва да е установена по съдебен ред/, като
основание за отмяна на решението по реда на чл. 303, т. 3 ГПК, то това е
предмет на разглеждане и решаване на молбата от ВКС съобразно чл. 307
5
ГПК и няма място по делото.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора „РВ Строй“ ЕООД /н./ следва да заплати от
масата на несъстоятелността сторените от „Маиски“ ЕООД разноски пред
САС в размер на сумата от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.
„РВ Строй“ ЕООД /н./ следва да заплати от масата на несъстоятелността
държавна такса в размер на 12 117, 28 лв. по сметка на Окръжен съд – Видин
и държавна такса в размер на 6 058, 81 лв. по сметка на САС за въззивното
производство.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/ 10.02.2021 г. по т. д. № 586/ 2014 г.
по описана Окръжен съд – Видин.
ОСЪЖДА „РВ Строй“ ЕООД /н./, ЕИК ********* да заплати от
масата на несъстоятелността на „Маиски“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в
размер на 2000 лв. разноски пред САС.
ОСЪЖДА „РВ Строй“ ЕООД /н./, ЕИК ********* да заплати от
масата на несъстоятелността по сметка на Окръжен съд – Видин, държавна
такса размер на 12 117, 28 лв и по сметка на Софийския апелативен съд,
държавна такса в размер на 6 058, 81 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7