РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Пловдив, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300500870 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Образувано по въззивна жалба подадена от А. Д. Д., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адв.Д. Б. , срещу Решение № 598 /11.02.2023
г. постановено по гр.д.№ 1852/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, в
частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
„КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата от 809.83 лева –
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № *** от *** г. , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 23.08.2021 г. до окончателното й погасяване,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 7341 от 24.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 13620 по описа на ПРС за 2021 г., ХІІ гр. с.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване
на ново по съществото на правия спор, с което исковата претенция бъде
отхвърлена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемото „КРЕДИТ ИНС“ АД.В хода на производството по
делото изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с
присъждане на направените по делото разноски.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страни и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните , че ответникът А. Д. Д., ЕГН **********,
дължи на ищеца „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата от 1333.32 лева
– главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от *** г.;
сумата от 192 лева – договорна лихва за периода 25.08.2020 г. – 25.03.2021 г.
и сумата от 156.24 лева – обезщетение за забава за периода 26.08.2020 г. –
17.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 23.08.2021 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 7341 от
24.08.2021 г. по ч.гр.д. № 13620 по описа на ПРС за 2021 г., ХІІ гр. с.
С отговора на исковата молба, подаден на 05.05.2022 г. в срока по
чл.131 от ГПК, ответникът е оспорил исковите претенции като
неоснователни. Инвокирал е и възражения за недействителност на договора,
поради противоречието му с императивните изисквания разписани в
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10, в частност поради липсата на
информация за условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и
липсата на начин за изчисляване на ГПР . Поддържал е , че в ГПР е следвало
да бъде включена и таксата „гарант“, което не е било сторено в нарушение на
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.Релевирал е и възражение за съдебна
компенсация с негово насрещно вземане в размер от 787,50 лева – недължимо
платена от него такса „гарант“ по недействителен Договор за потребителски
кредит „Екстра“№***,сключен между страните на ***г.
С изготвения на 15.07.2022г. доклад по делото, първостепенният съд е
оставил без разглеждане възражението за прихващане с мотиви, че от
ответника не е представено копие от твърдения договор за паричен заем №
*** от *** г., който е различен от процесния Договор за потребителски
кредит от *** г., като в претенцията не е посочено: в коя клауза /с цифри/ от
договора от *** г. е уговорена такса „гарант“, какъв е нейният уговорен
размер; как е следвало да бъде погасявана - на кого, вноски и т.н.; не е
посочен падеж на Договора за заем от *** г.; нито дали е налице пълно
погасяване на главницата по него.
Така релевираното от ответника възражение за прихващане не е би
обсъдено от първоинстанционния съд при постановяване по делото на
крайния съдебен акт, като съдът е приел с обжалваното решение, че договорът
за потребителски кредит, на които ищецът основава вземанията си, е
2
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК поради нарушаване на изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е уважил частично предявения иск за
сумата от 809,83 лева – главница /чиста стойност на кредита/ и е отхвърлил
претенциите за главница до пълния предявен размер от 1333,32 , както и за
възнаградителна лихва и за обезщетение за забава.
В частта за отхвърляне на претенциите на ищеца, решението не е
обжалвано от страните и е влязло в законна сила. Решението се обжалва в
установителната му част единствено поради обстоятелството, че
възражението за прихващане не е разгледано поради допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които са лишили
ответната страна от защита против първоначалния иск чрез погасяване
вземането на търговското дружество с насрещно вземане на въззивника.
Въззивната инстанция намира, че районният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не е разгледал възражението на ответника за
съдебна компенсация. Още в отговора по чл.131 от ГПК ответникът е
посочил ясно и недвусмислено фактическите обстоятелства, на които се
основава вземането му – недължимо платена от него такса „гарант“ по
недействителен Договор №*** за потребителски кредит,сключен между
страните на ***г. Посочил е размерът на вземането си –787,50 лева и
насрещните вземания, с които следва да се извърши компенсацията.
Допуснатото процесуално нарушение се отразява върху правилността
на обжалвания акт, но не и върху неговата валидност и допустимост. Не са
налице условията за допълване на първоинстанционното решение или за
отстраняване на очевидна фактическа грешка, тъй като възраженията за
прихващане на насрещни вземания до размера на по-малкото от тях се
разглеждат в мотивите на съдебното решение. Ето защо въззивната инстанция
следва да разгледа възражението по същество.
Това възражение се основава на твърденията на ответника, че
посочения Договор за потребителски кредит „Екстра“ №***,сключен между
страните на ***г. е недействителен на същите основания като процесния
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от *** г., на който ищецът
основава исковите си претенции и приет от първоинстанционния съд за
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК поради нарушаване на изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Тези твърдения на ответника са основателни. Видно
от представения по делото заверен препис от Договор за потребителски
кредит „Екстра“ №***/ ***г. същия е с идентично съдържание и страда от
същите пороци като процесния Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
*** от *** г., тъй като в противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК посоченият годишен процент на разходите е различен от действителния
такъв, доколкото при изчисляването му не са били включени разходите за
заплащане на уговорената с договора такса „гарант“. Предвид горното
посоченият договор за кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК и по
него съобразно чл.23 от ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на
кредита. От издаденото от ищцовото дружество удостоверение с изх.
№263/22.11.2018г. се установява , че кредитополучателят е погасил изцяло
задълженията си по Договор за потребителски кредит „Екстра“
3
№***,сключен между страните на ***г. , като е заплатил и уговорената до
договора такса „гарант“ в размер от 787,50 лева. При това положение за
ищеца, като кредитодател, е възникнало задължението да върне на
ответника платената по недействителния договор такса гарант в размер от
787,50 лева.
От изложеното дотук е видно, че по Договор за потребителски кредит
„Екстра“ №***,сключен между страните на ***г. , ответницата има вземане
за недължимо платена сума на ищцовото дружество в размер на 787, 50 лв., с
което може да бъде прихванато задължението й за връщане на главницата по
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от *** г., което възлиза на
809,83 лв., поради което следва да се признае за установено, че по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № *** от *** г. тя дължи на ищеца главница в
размер на 22,33 лв. Предвид горното в частта му, с която е признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца главница за разликата над 22,33
лв. до уважения с решението размер от 809,83 лв., обжалваното решение
следва да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на посочената
претенция като погасена чрез прихващане с насрещното вземане на
ответницата за недължимо платена сума на ищцовото дружество в размер на
787,50 лв. по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №***,сключен
между страните на ***г. В частта му, с която е признато за установено, че,
ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 22,33 лв.,
ведно със законната лихва върху нея датата на подаване на заявлението в
съда, обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
С оглед изхода на делото в полза на ищцовото дружество следва да се
присъдят направените по делото разноски за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство, съразмерно на уважената
част от претенциите. По заповедното производство с оглед вземанията, за
които е била издадена заповед за изпълнение, са били присъдени разноски в
размер на 33,63 лв.- държавна такса и 335 лв.-адвокатско възнаграждение или
общо 368,63 лв., от които съразмерно на уважената в исковото производство
част от претенциите следва да се присъдят 4,90 лв. По първоинстанционното
производство ищцовото дружество е направило разноски в общ размер от 700
лева, от които съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 9,30 лева. Предвид горното обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта му, с която в полза на ищеца са били присъдени разноски
за заповедното и първоинстанционното производство за разликата над 14,20
лв. до присъдения размер от 514,64 лв. За въззивното производство
търговското дружество е направило разноски за адвокатско възнаграждение
в размер от 600 лева , от които съобразно отхвърлената част от жалбата ще му
се присъдят 17,01 лева. С първоинстанционното решение в полза на адв.Б.-
процесуалнен представител на ответника и на основание чл.78,ал.3 ГПК във
вр. с чл.38,ал.2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 242,69 лева, а с оглед отхвърлената част от иска
следва да му бъдат присъдени още 225,46 лева.Във въззивното производство
ответникът-жалбоподател е направил разноски за заплатена държавна такса в
размер от 25 лева,от които по съразмерност ще му се присъдят 24,29 лева. С
4
оглед материалния интерес пред въззивната инстанция и на осн. чл.78,ал.3
ГПК във вр. с чл.38,ал.2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя следва да се определи адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лева съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,
като по съразмерност ще се присъди сумата от 388,66 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 598 /11.02.2023 г. по гр.д.№ 1852/2022 г.
по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която е признато за
установено, че А. Д. Д., ЕГН **********, дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК
*********, сумата от 22,33лева–представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от *** г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
23.08.2021 г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение № 7341 от 24.08.2021 г. по ч.гр.д. № 13620 по описа на ПРС за
2021 г., ХІІ гр. с.
ОТМЕНЯ Решение № 598 /11.02.2023 г. по гр.д.№ 1852/2022 г. по
описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която е признато за установено,
че А. Д. Д., ЕГН ********** дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК *********,
разликата над сумата от 22,33 лева до 809,83 лева- представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от *** г. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 23.08.2021 г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 7341 от 24.08.2021 г. по ч.гр.д. № 13620 по описа на
ПРС за 2021 г., ХІІ гр. с., както и в частта му, с която А. Д. Д., ЕГН
********** е била осъдена да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК
*********, разноски за заповедното и първоинстанционното производство за
разликата над 14,20 лева до присъдения размер от 514,64 лева, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК *********, против А.
Д. Д., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца разликата над сумата от 22,33 лева до 809,83 лева- главница по
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от *** г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
23.08.2021 г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение № 7341 от 24.08.2021 г. по ч.гр.д. № 13620 по описа на ПРС за
2021 г., ХІІ гр. с., като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на А.
Д. Д., ЕГН ********** против „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК *********, за
недължимо платена сума в размер на 787,50 лева, представляваща такса
„гарант“ по недействителен Договор №*** за потребителски кредит,сключен
между страните на ***г.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“
5
АД, ЕИК *********, сумата от 17,01 лв.- разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. Д. Д.,
ЕГН **********, сумата от 24,29 лева-разноски за въззивното производство=
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат
Д. Г. Б., с личен номер ***,с адрес:***, сумата от 388,66 лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в
производството пред въззивната инстанция, както и сумата от 225,46 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в
производството пред първата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6