Решение по дело №217/2021 на Районен съд - Хасково

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№        260129            /  13.05.2021          година  гр.Хасково

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

              Хасковският районен съд                                Втори наказателен състав

              на дванадесети април    двехиляди  двадесет и първа   година

              в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                                            Районен съдия : Даниела  Николова

 

             секретар:Елена Драганова

             прокурор

             като разгледа докладваното от   съдията

             АНД  №217   по описа за 2021 година

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Г.  И. ***  срещу Наказателно постановление № 20-1253-001931/ 09.02.2021 г. на Началник  група в сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание на основание  чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП   е наложено наказание  глоба в размер на 2000 лева   и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца  .В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила . Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява .Чрез  пълномощника си адв.Инна Вескова  заявява ,че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.Претендира и за разноски по делото 

            Административнонаказващият орган - Началника на  Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.В придружителното писмо към АНП излага становище жалбата да не бъде уважавана.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

           На 03.12.2020 г. служителите   на РУ на МВР - Хасково св.И.Р.М.   и Р.Б. Т.   били на работа ,като  със служебния автомобил извършвали патрулна дейност в град Хасково .Около 00.01 часа на 03.12.2020 г. забелязали   лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег.№****    ,който се движел по ул.Дунав“ в посока ул.“Стара планина“ .  Подали  сигнал за спиране на автомобила и след проверка установили, че МПС  било управлявано от жалбоподателя Г.И. *** .    След това поискали съдействие от органите на сектор "ПП" при ОД на МВР –Хасково за извършване на проверка  за  употребата на алкохол . По искане на полицейските служители    бил изпратен и след около 15-20 минути на място пристигнал  екип на сектор "ПП" при ОД на МВР –Хасково , включващ в състава си св.Ж.К.И.  , "мл. автоконтрольор" в сектор ПП при ОД на МВР –Хасково ,който поканил водача на превозното средство да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер №  7510 ARBA№0065 за установяване употребата на алкохол ,но  същият отказал.  С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от св.Ж.И.    Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 321912 за  нарушения на чл.174, ал. 3 от ЗДвП.  Жалбоподателят отказал да подпише     предявения му  акт за установяване на административно нарушение и да   получил  екземпляр от него, удостоверено с подписа на лицето Р. Б. Т. . В хода на проверката, след съставяне на акта, бил издаден талон за медицинско изследване №0051161. Възражения срещу съставения АУАН  не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му.При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка ,налагайки съответните санкции.         

Изложената  фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства,съдържащи се в  АНП.Показанията на разпитаните   в хода на делото свидетели Ж.И. и И.М.  съдържат информация  относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се  в хода на полицейската проверка   при констатиране на  нарушението    , констатациите   относно поведението и действията на жалбоподателя   и тези, свързани със съставянето на АУАН.Съдът кредитира и показанията на св.Станка Налбантова .

                 При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

                 Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

                   В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е възползвал,отказвайки да подпише и получи екземпляр от АУАН. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на свидетел, пряко участвали в установяване на описаното   в него нарушение. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган. Спазени са формата и редът за издаването му, като представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.               

     Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не е описано конкретно, точно и ясно установеното нарушение. Не са изложени необходимите факти по вмененото административно-наказателно обвинение с оглед начин на извършване и обстоятелствата, при които това е станало. Видно от АУАН описаната в него фактическа обстановка и съответно нарушение не съдържа констатации за това,че отказа на нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство се е отнасял   за установяване  употребата  на алкохол  . Думата алкохол в кръвта на жалбоподателя липсва във фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо възможността на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен.

       Актосъставителят, а след него  и АНО са квалифицирали деянието, вменено на жалбоподателя  по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която е наказващата норма, но също така   в диспозицията  си   съдържа състава на административно нарушение  от гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. В случая  е налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. В процесния АУАН  е посочено, че водачът "отказва проверка   с техническо средство Алкотест- Дрегер..“ -изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3 пр.1 ЗДвП. В АУАН и НП освен отказа да бъде тестван с технически средство е  посочено  още,че : "Отказва проверка с техническо средство за   установяване на употреба на  алкохол в кръвта  и не изпълни предписание за изследване  с доказателствен анализатор  и за медицинско изследване  и вземане на биологични проби  за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията  на алкохол в кръвта му ". Макар и да е останало в рамките на същата правна квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление е разширено с въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато надлежно административнонаказателно обвинение. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем  да научи за какво деяние се  ангажира отговорността му , както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на  съответствието му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и съставлява основание за отмяна на санкционния акт . Следва да бъде изтъкнато, че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП, сочи на възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване в случая на употребата на алкохол в кръвта  или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на на алкохол в кръвта му. Т. е. създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за установяване на употребата на алкохол  с доказателствен анализатор или медицинско изследване , с оглед употребата на съюза "или" в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП под страх от административно-наказателна отговорност и отчитайки, че и трите способа, визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на алкохол . В потвърждение е и  законовото  положение, че възприемането на показанията на техническото средство/ от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства било за  изследване с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско изследване .   Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно административно-наказателно обвинение. В обобщение, допуснато е  несъответствие в описанието на деянието в съставения АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по – горе за характера и последиците от така допуснатото процесуално нарушение.Тези съждения за допуснати в хода на АНпроизводство съществени нарушения  като извод налагат и отмяна на НП.

           Отделно от гореизложеното вмененото на жалбоподателя нарушение не бе   доказано по изискуемия от закон начин .Фактите, основание за ангажиране на АНО на жалбоподателя са установени с АУАН, съставен от компетентно длъжностно лице. Констатациите,залегнали в него обаче  подлежат на опровергаване в съдебното производство, макар да се ползват с презумптивна доказателствена сила /чл. 189, ал. 2 ЗДвП/. Установените факти посредством АУАН и в частност – време на осъществената проверка с годно техническо средство, в която проверка е бил участник жалбоподателя, при твърдяна  хипотеза на отказ се  опровергаха  в хода на съдебното производство. При доказателствена тежест за наказващия орган   същият не доказа  фактическата  обстановка ,описана в АУАН и НП и по конкретно времето на  проверката  с техническо средство,при която е констатиран  отказа на нарушителя да му бъде изпробван за употреба на алкохол. В АУАН и  издадения в нощта на нарушението талон за медицинско изследване с бланков №0051161 е посочено, че проверката  за наличие на алкохол в кръвта е  с Алкотест  7510 №0065 ,за който обаче в АНП  не  се съдържа списък на предоставените средства за измерване, успешно преминалите проверка за годност  и конкретно посочения такъв в тези актове. В този смисъл наказващия орган, върху който лежи дозателствествената тежест в административнонаказателното производство не доказа посочения в АУАН и НП анализатор на алкохол в дъха да е бил годно техническо средство по смисъла на закона.Наред с това  в съставения АУАН е посочен час на извършване на проверката-  00.01 часа  на 03.12.2020 г.  и съответно час на отказа за извършване на проверка за употреба на алкохол  -00.05 часа  . От  показанията на свидетелите  по акта  се установи  ,че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил спрян за проверка от св.М. в 00.01 часа на 03.12.2020 г. ,а   пристигането на  контролни органи на ПП,в чиито правомощия е да извършват проверка за наличие на алкохол или отказ от такава   е станало след около 15 до 20 минути от      спирането на нарушителя .Следователно  показанията на св.М. и И. категорично опровергават констатациите  за времето  на отказа на нарушителя  от  изпробване   за употреба на  алкохол  ,посочено в съставения АУАН  и НП  ,а оттам и   на извода за установеност на фактите на административно-наказателното обвинение спрямо жалбоподателя

                 По разноските:

         С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение  е 300 лева, което следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.

                 Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                              Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1253-001931 от 09.02.2021г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Хасково.

                ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.Хасково да заплати на Г.И.Н.  , ЕГН-********** ***   сумата в размер на 300 лв. - разноски по делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            Съдия:  /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./