Определение по дело №277/2003 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 530
Дата: 6 февруари 2014 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20031200900277
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 април 2003 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 48

Номер

48

Година

10.5.2012 г.

Град

Златоград

Районен Съд - Златоград

На

04.10

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ирина Кюртева

Административно наказателно дело

номер

20125420200019

по описа за

2012

година

Производството е във връзка с обжалване на НП № */24.01.2012 г., издадено от Началник отдел ОО "КД-ДАИ" гр. С., за допуснато нарушение по чл. 3, §1 от Регламент 3821/85 (ЕИО).

Жалбоподателят, чрез пълномощника си твърди, че не е съгласен с горепосоченото наказателно постановление и моли, съдът да постанови съдебен акт, с който отмени същото или го измени, намалявайки неговия размер. Сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство. Излага съображенията, че актът за административно нарушение е съставен срещу физическо лице, а наказателното постановление визира имуществена санкция срещу едноличен търговец, както и че липсва съставомерност. Твърди, че съгласно ЗАНН в наказателното постановление, не е описано в какво се състои нарушението и коя точно разпоредба е нарушена, поради което не е в състояние да ангажира защитната си теза. Наказателната разпоредба в чл. 53 от ЗАНН е обща. Наложеното наказание е тежко, което налага изменението му в по-леко.

Въззиваемият, редовно призован не се явява, като писмено предлага да се потвърди издаденото наказателно постановление, тъй като е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.

Р. П. гр. З. уведомена не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени изложеното в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Във връзка с извършена проверка по преписка № */27.06.2011 год. на РУ "П." гр. З., св. И. С. в присъствието на св. М., съставил АУАН * на 21.09.2011 г., в който е прието за установено, че жалбоподателят, като управител на „. К. е допуснал извършване на превоз на товари с товарни автомобили "Ш.-М.", кат. N3, с рег. № СМ 3* и товарен автомобил "Ш.", кат. N3, с рег. № *, и двата собственост на В.К., за периода от 01.06.2011 г. до 05.06.2011 г., видно от пътни листове с №№ *; *;*;*;*, и товарителници от № * до № * – шест броя и Фактура № * от 05.06.2011 г. за извършена транспортна услуга, без товарните автомобили да имат монтирано записващо оборудване (тахограф), съгласно изискванията на Регламент 3821/85(ЕИО). В АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл.3, пар.1 от Регламент 3821/85 (ЕИО) вр. с чл. 78, ал.1, т.2 ЗАвт.П.

Актът е връчен на жалбоподателя, като управител на "В. К.", на 21.09.2011 г., като в същия в графа "Възражения" не са посочени такива.

Към административно наказателната преписка са приложени доказателствата, описани в АУАН. Товарителниците и пътните листи установяват извършен превоз през периода 01.06.2011 г. до 05.06.2011 г., вкл. с процесните товарни автомобили, с превозвач "В.К." гр. Н.. Не са представени писмени доказателства, удостоверяващи собствеността на процесните товарни автомобили, но с писмена декларация от В.Д.К. от 21.09.2011 г. той е декларирал собственоръчно, че автомобилите с посочените регистрационни номера са негово притежание и не са оборудвани с тахографи.

Въз основа на съставения административен акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, но срещу "В.К." , гр. Н., Булстат *. На основание чл. 104, ал.2, т.1 ЗАвт.П, за нарушение на чл. 3, § 1, от Регламент 3821/85, от ЗАвП, на е наложена "имуществена санкция" в размер на 5000.00 лв.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 31.01.2012 г. и е обжалвано в законно установения срок.

Пред съда свидетелите С. и М. потвърдиха констатациите в акта. Те поясниха, че във връзка с постъпило писмо от РУП-З., отишли в Н. и извършили проверка по документи. Автомобилите са над 12 тона, категория N-3, а тахограф се използва над 3.5 тона.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е депозирана в законния срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Административно-наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях.

Административно наказателната отговорност е ангажирана за допуснато нарушение на чл. 104, ал.2, т.1 от Закон за автомобилните превози, като отговорността е вменена на превозвач или лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които допуснат или разпоредят извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка с МПС, попадащи в обхвата на Регламент/ЕИО/ №3812/85, които не сÓ оборудвани с тахограф . По смисъла на §1, т.5 "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

В случая са нарушени императивните норми на чл.42,т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, а именно в актовете на административно наказателното производство не е идентифициран точно и ясно нарушителя, като от описаното в АУАН и НП не може да се направи еднозначен извод кой именно е соченият нарушител - дали В.Д.К., като управител (на когото е съставен АУАН) или "В.В.К." (срещу когото е издадено обжалваното НП и наложена имуществена санкция), респективно, кой притежава качеството „превозвач” по смисъла на закона. Допуснатото нарушение прави неясна волята на наказващия орган, кое точно е привлеченото към административно наказателната отговорност лице. Макар че, управляващият и самото ЕТ са физически лица, то съдът приема, че са два вида субекта на отговорност. Отговорността на е приравнена към ЮЛ – чл. 83, ал.1 ЗАНН, на които се налага имуществена санкция, която е вид безвиновна отговорност, докато отговорността на физическото лице е лична и виновна. Посочената неяснота относно индивидуализирането на нарушителя възпрепятства неговата възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, което всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В случая без всякакво значение са индициите, че лицето вероятно е разбрало кой е нарушителя. Административно наказателното правоприлагане не може да почива на предположения, а на конкретни данни, като административно наказателно отговорното лице не може да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика.

Предвид гореизложеното, съдът намира че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на административно производствените правила, съставляващи абсолютно основание за неговата отмяна.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯНП № */24.01.2012 г., издадено от Началник отдел ОО "КД-ДАИ" гр. С., ул.О.№*, ЦК-ПК № *, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице, срещу "В. К.", с БУЛСТАТ *, представляван от управителя В.Д.К., ЕГН *, от гр. Н., ул. Б. № *, обл. С., с което на основание чл. 104, ал. 2, т. 1 ЗАавт.П за нарушение на чл. 3, § 1, от Регламент 3821/85 ЗАвПР, му е наложена "имуществена санкция" в размер на 5000.00 лева, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. в 14 дневен срок от съобщаването му.

С Ъ Д И Я:И.К.

Решение

2

ub0_Description WebBody

ADC400A79F987886C22579FA004B1824