№ 4461
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110114633 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от *****, ЕИК ***** срещу А. Г. А.,
ЕГН **********, обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
следните суми: 78,47 лева (седемдесет и осем лева и 47 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот,
находящ се в *****, ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 49,74 лева (четиридесет и девет лева и 74
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
13.07.2022 г., 16,71лева (шестнадесет лева и 71 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.09.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2022
г. до изплащане на вземането, сумата 6,64 лева (шест лева и 64 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 41409/2022 г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
1
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който твърди, че е заплатил изцяло процесните задължения.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
2
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет по длеото
без възражения, е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства по делото. че между страните е сключен договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, че сградата в която се намира
топлоснабденият имот е била присъединени към топлопреносната мрежа, че
процесният недвижим имот, е бил топлофициран, че за исковия период
ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и
с качество посочено в исковата молба на претендираната стойност и е
3
извършвана услугата за дялово разпределение на претендираната стойност.
При тези безспорни факти съдът достига до еднозначен правен извод, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия в процесния
имот през исковия период.
Спорно по делото е единствено дали ответникът е заплатил процесните
вземания за топлинна енергия и дялово разпределение.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно
дадена. От заключението на вещото лице се установява, че процесните
вземания за топлинна енергия и дялово разпределение не са заплатени.
Поради зложеното съдът намира за основателен предявения главен иск.
С оглед основателността на главния иск, основателен е и искът за
законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите условия,
действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава.Поради изложеното съдът намира
искът за мораторна лихва за изцяло основателен в претендирания размер,
установен от заключението по приетата по делото ССчЕ.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от
2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
4
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за достъп,
касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът приема, че
услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия
период. Съдът намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника за претендираната сума за главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422,
ал. 1 ГПК.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания, поради което искът за
мораторна лихва върху главница за услуга за дялово разпределение следва да
бъде уважен в претендирания размер, изчислен от съда с електронен
5
калкулатор.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер
на 425 лв. за исковото производство и 75 лв. за заповедното производство и
15 лв. за частна жалба, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът А. Г. А., ЕГН ********** дължи на *****,
ЕИК ***** следните суми: 78,47 лева (седемдесет и осем лева и 47 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот,
находящ се в *****, ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 49,74 лева (четиридесет и девет лева и 74
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
13.07.2022 г., 16,71лева (шестнадесет лева и 71 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.09.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2022
г. до изплащане на вземането, сумата 6,64 лева (шест лева и 64 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 41409/2022 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Г. А., ЕГН **********
да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 425 лв. за исковото
производство, 75 лв. за заповедното производство и 15 лв. за частна жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Бруната България ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7