№ 500
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503611 по описа за 2020 година
Э
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 30.07.2020г по гр.д. № 8601/2018 г. на Софийски градски съд, 1-6
състав „ДЗИ – Общо Застраховане“АД е осъдено на осн. чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ вр. & 22
ПРЗ на КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД е осъдено да заплати на Е. А. И. сумата от 80 000лв,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на нейния брат С. П. И., настъпила в резултат на ПТП на 14.09.2013г., заедно със
законната лихва, считано от 14.09.2013 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
предявения иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 200 000лв.
Решението в осъдителната му част от ответника в първоинстанционното
производство „ДЗИ –Общо застраховане“ АД с доводи за нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че ищцата не е от кръга лица, които
имат право на обезщетение според Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, тъй като само родствената връзка не е достатъчна, за да се
породи това право. Поддържа се, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото
доказателства, които преценени правилно не свидетелстват за толкова силна и особена
връзка, за да се приеме наличието на изключителен случай по смисъла на цитираното
тълкувателно решение. Изтъкват се процесуални нарушения на съда, изразяващи се в
1
игнориране на нормата на чл.172 ГПК и безкритично възприемане на свидетелските
показания, въпреки родствената връзка на единия от тях с ищцата и очевидната му
заинтересованост от изхода на делото. По отношение на приетата КСППЕ се посочва, че и тя
като доказателствено средство не е достатъчна да обоснове „изключителност“ в
отношенията между ищцата и нейния брат, тъй като от значение за преживяване на
стресовото събитие е индивидуалната чувствителност на всеки човек, а завишената
емоционалност не дава основание да се приеме, че отношенията на ищцата със загиналия са
превишавали обичайните близки взаимоотношения между роднини по съребрена линия. В
тази връзка се поддържат и конкретни доводи във връзка с възрастта на ищцата, нейната
зрялост, наличието на собствено семейство и родители, които са нейна опора за
преодоляване на травмиращото събитие. На следващо място в условията на евентуалност се
поддържа възражение против размера на обезщетението с доводи, че следва да бъде
съобразено с предвидения праг в чл.493а, ал.4 КЗ в размер на 5000лв /пар. 96, ал.1 КЗ/ и в
тази връзка се развиват подробни съображения против изводите на съда в обратна насока. И
на края отново в евентуалност се поддържа, че дори въззивният съд да не възприеме
съображенията за прилагане на предвидените в КЗ лимити, то определеното обезщетение в
размер на 80 000лв се явява прекомерно и не съответства на всички от значение
обстоятелства за прилагане на принципа за справедливост. Поради изложеното се иска
отмяна на решението в обжалваната му част и вместо това отхвърляне на иска, евентуално
намаляване размера на обезщетението.
В срок е постъпили отговор на жалбата от насрещната по нея страна – въззиваемата
ищца, която чрез пълномощник е изложила подробни възражения против оплакванията и
направила искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по
делото, включително извърши проверка по чл.267 и сл ГПК , приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната му осъдителна част.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е. А. И. срещу
„ДЗИ Общо застраховане“ЕАД иск за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за търпените неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на брат й
С. П. И. при ПТП на 14.09.2013г., заедно със законната лихва върху обезщетението, считано
от цитираната дата до окончателното му изплащане, който е с материално правно основание
по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. & 22 ПРЗ на КЗ.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът-застраховател е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва иска. Прави възражение, че ищецът не е от кръга на лицата,
които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди съгласно задължителната
съдебна практика към момента на настъпване на ПТП, като отрича съществуването на
особено близка връзка с починалия и действително претърпените смъртта му вреди по
смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
2
ОСНГТК. Оспорва се евентуално размера на обезщетението с доводите, че се явява
прекомерно и не отговаря на критериите по прилагане на чл.52 ЗЗД.
Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства настоящият въззивен
състав приема следното:
Основанието по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на
застрахователя включва наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” между причинилия увреждането и застрахователя и фактите,
включени в състава на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на
увреждането спрямо увредения. За застрахователя се поражда задължение да обезщети
вредите, дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
непозволено увреждане или отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента.
В настоящия случай е установено осъществяването на елементите от фактическия
състав на цитираната норма за ангажиране отговорността на ответника-застраховател на
делинквента спрямо увредения ищец, като следва да се изтъкне, че с оглед доводите във
въззивната жалба на ответното застрахователно дружество не се оспорва правилността на
изводите на първоинстанционния съд, че произшествието, при което е настъпила смъртта на
С. П. И., на 29 год., е причинено виновно и противоправно от водач на лек автомобил, с
когото ответното дружество е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и наличието на причинна връзка между посоченото
поведение на делинквента и смъртта на брата на ищцата. Следва да се подчертае, че е
налице влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/, като с тази присъда застрахованият
водач на автомобила Ю. Т. Б. е признат за виновен в това, че на 14.09.2013г. при управление
на л.а. Рено Меган с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. И. му, с което осъществил състава
на престъплението по чл. 342, ал. 1 НК /влязла присъда по НОХД № 556/2013г. на
Пазарджишки окръжен съд/.
По основния спорен въпрос настоящата инстанция приема, че ищцата – сестра на
починалия при деликт С. И. е материално легитимирана да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт по следните съображения.
Според Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
3
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В
наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от
лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите
възходящи и низходящи от втора степен. С тълкувателното решение е обявено за изгубило
сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, според което
кръгът на лицата с право на обезщетение е определен изчерпателно с Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън очертания в Постановление № 4/61 г. и Постановление
№ 5/69 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако
те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на
бабите/дядовците и внуците е прието /което следва да се отнесе и за лица помежду си братя
или сестри/, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им
бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, тези лица следва да
докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и
починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и
страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
отношенията между братя /респ. сестри и от гледна точка на справедливостта обосновават в
достатъчна степен основание да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61
г. и ППВС № 5/69 г. за обезщетяване само на най-близките на починалия.
За доказване на неимуществените вреди, за които претендира обезщетение, ищцата е
ангажирала гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаната в
първоинстанционното производство свидетелка Стоянова- без родство с ищцата, се
установява, че починалият при катастрофата С. и неговата сестра са били в изключително
близки отношения още от деца. Свидетелката ги познава лично повече от осемнадесет
години, когато живеели заедно в бащината им къща в гр.В.Търново. Били непрекъснато
заедно до момента, в който ищцата се преместила в София. Малко по-късно С. си намерил
работа в София и се настанил в жилището на сестра си, помагал й за децата, защото
съпругът – треньор по футбол често пътувал. Братът С. не бил семеен и съдействал на
сестра си, тя разчитала на него, както и той на нея дори и финансово. Прекарвали много
време заедно, летните ваканции заедно с децата били на морето, където имали апартамент.
Когато ищцата разбрала за трагедията не била на себе, чувствала се зле, не знаела как ще се
справи емоционално, посещавала няколко поредни пъти психолог, но после спряла и се
затворила в себе си. Тази психическа травма видимо й се отразила неблагоприятно – имало
4
периоди, в които не искала да излиза и се обличала зле.
За тежкото емоционално състояние на ищцата се съдържат данни в показанията на
св.И.- баща на ищцата и загиналото момче, според когото тя получила имунен срив след
злополуката. Тежко преживяла загубата, защото с брат си били още от деца много близки,
заедно споделяли една стая и двамата завършили богословски факултет. В кратък период
след като ищцата се омъжила и преместила в София и брат й си намерил работа и се
настанил в нейното жилище, защото съпругът отсъствал и тя разчитала на него за децата,
както и той на нея подкрепящо и финансово. Имали силна връзка помежду си. След смъртта
на С. дъщеря му много се променила, била изнервена, даже агресивна, дори към децата, не
се хранела добре и се чувствала самотна, защото мъжът й постоянно отсъствал и вече
нямала на кого да разчита.
Гласните доказателствени средства кореспондират с приетата пред първата
инстанция комплексна психиатрична и психологична експертиза, според изводите на
която ищцата е преживяла тежка психотравма вследствие внезапната смърт на нейния
брат, довела до емоционален срив (остра стресова реакция), след което възникнала
изразена невротично-депресивна симптоматика, изразяваща се в подтиснатост и
безразличие, липса на положителна емоция и изолация от социални контакти. Това
състояние било силно изразено за период от година след инцидента и определено от
вещите лица като депресивно разстройство с хроничен ход на протичане. Според
съдебните експерти д-р М.К. – психиатър и В.В. – клиничен психолог е налице
депресивна симптоматика-променливо настроение, загуба на чувство за радост,
непълноценен сън, но с по-малка интензивност, промяна на личностни
характеристики (емоционална отчужденост и емоционална неустойчивост) и начина й
на живот (нарушено лично и социално функциониране), тревожност и страхови
преживявания в определени ситуации. Това състояние се характеризира като
неотреагирано психотравмено преживяване, като освен адаптивни затруднения при
ищцата се установява и хроничен ход на протичане на депресивно разстройство, което
продължава да е актуално, независимо от изминалия дълъг период от време, затова и
лечението следва да е медикаментозна психотропна терапия.
Въззивният съд при извършената преценка на показанията на свидетелите съобразно
чл. 172 ГПК с оглед възможната им заинтересованост, ги кредитира, тъй като същите са
конкретни и последователни и напълно се допълват с изводите на КСППЕ, чиито изводи се
базират личен преглед и освидетелстване от медицински специалисти.
Преценката на доказателствата обосновават идентичен с първата инстанция извод за
трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния брат С., които са в близка
възраст и са прекарали почти целия си живот заедно – в детска и юношеска възраст с общи
интереси и силна доверителна връзка, затова понесените от ищцата травми са сериозни с
оглед интензитета и продължителността на страданията. В случая е налице особена
5
житейска ситуация, а именно силна привързаност между загиналия и неговата сестра,
първият от които нямал собствено семейство, затова и в продължение на години споделял
общо домакинство и бит със семейството на сестра си. Свързвали ги общи грижи за
домакинството, което споделяли поради заедно и общи ангажименти по повод на децата,
към чието отглеждане братът бил изключително съпричастен – в негово лице сестрата
виждала опора и подкрепа заради честите отсъствия на съпруга си. Тези установени по
делото факти за цялостно споделяне на бит и ежедневие от страна на брат и сестра не само в
детска, но и в зряла възраст отличават настоящия случай от обичайните житейски ситуации,
в които въпреки близостта си, лицата в тази степен на родство водят самостоятелен и
независим живот.
Изградената между ищцата и починалият й брат особено близка емоционална и
доверителна връзка, излиза извън обичайната за този вид родствени отношения.
Създалите се отношения на близост и силна привързаност между брат и сестра не са
били прекъсвани през целия им живот до настъпване на трагичния инцидент, което
обосновава и установената психична и физическа реакция на ищцата по повод смъртта
на брат й. За неблагоприятните за личността й последици в продължителен период от
време свидетелства неоспорената експертиза, определяща състоянието й като
неотреагирано психотравмено преживяване и освен адаптивните затруднения, при
ищцата се установява хроничен ход на протичане на депресивно разстройство.
Съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди
налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС
№ 4/61 и ППВС № 5/69 г. и ищцата да получи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, тъй като е налице хипотезата по ТР № 1 от 21. 06. 2018 г. на
ОСГТК на ВКС.
Предвид позоваването от страна на ответника в отговора на исковата молба и
поддържано в жалбата възражение по прилагането на разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ
/ДВ бр.101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г./, предвиждаща, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методика по чл.493а, ал.2 обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер на 5 000лв., съдът
приема следното:
Поставеният за разглеждане от страна на ответника въпрос е такъв по приложението
на закона, предвид новелата на §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., която предвижда,
че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на този кодекс. Принципното становище на този съдебен състав е, че приложими за
разглеждания случай са разпоредбите на отменения КЗ и разпоредбата на §96, ал.1 от
ЗИДКЗ, въвеждаща лимит на отговорността на застрахователя по отношение на
обезщетенията за неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от новия КЗ, има
характер на материалноправна норма, която има действие занапред, т.е. е неприложима в
6
случая. Съгласно чл.492, ал.1 КЗ минималната застрахователна сума /лимит на отговорност/
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е 10 000 000лв.
преди и 10 420 000лв. след изменението на нормата със ЗИДКЗ /ДВ бр.108 от 2018г./. От
тази гледна точка съдът приема, че доколкото нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ
противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила за задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, същата не следва да намери
приложение. Тя въвежда недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя.
Противоречието на преходната разпоредба с общата разпоредба на чл.346 КЗ, съдържаща
легална дефиниция на понятието "застрахователна сума" като горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или третото
увредено лице, и с общностното право на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО, макар и
непопадаща формално в приложното поле на чл.15, ал.2 ЗНА, дава основание на съда да
приеме, че размерът на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди
не може да бъде ограничен до този, определен в преходната разпоредба и лишен от съдебна
преценка. Както вече бе посочено, действащият КЗ въвежда застрахователна сума като
предел на отговорността на застрахователя, а нейният минимален размер е уреден в
Директива 2009/103/ЕО. Размерът на обезщетението не може да бъде по-нисък от този на
застрахователната сума и да не държи сметка за критерия за справедливо обезщетяване на
вредите. В този смисъл са постановени поредица от решения на Съда на Европейския съюз,
които са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България съгласно
чл.633 от ГПК.
Основателни обаче са оплакванията на жалбоподателя- ответник във връзка с
възприетия размер на обезщетението от първоинстанционния съд поради факта, че
независимо от установените изключително близки отношения, основани на привързаност,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, общи споделени грижи и отговорности,
ищцата все пак е еманципиран човек със собствено семейство, която има опора и подкрепа в
трудния момент, и че макар и непрежалима, загубата не би могла да се приравни по
психотравменни последици с тази на невръстно дете загубило родител, грижа и
емоционална подкрепа в живота, нито на на родител загубил дете в пътен инцидент, който
не може да намери смисъл на съществуването си. От значение по този спорен въпрос е също
и икономическата конюнктура в страната към 2013г., както и практиката на съдилищата,
които към този момент са определяли обезщетения в по-нисък размер за неимуществени
вреди при смърт на най-близкия кръг лица. Тези конкретни обстоятелства и обективни
фактори дават основание на настоящия състав да приеме, че справедливо обезщетение би
била сумата от 40 000лв, над който размер до присъдения от 80 000лв решението ще
подлежи на отмяна, а искът на отхвърляне.
Поради частично несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в
обжалваната му осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 40 000лв,
представляваща разликата между приетото за дължимо обезщетение от 40 000лв и
7
присъденото от първата инстанция от 80 000лв, като искът се отхвърли над посочения до
присъдения размер. Решението в останалата обжалвана част ще подлежи на потвърждаване.
При горния резултат дължимото на пълномощника адв.М. възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗАдв. ще се следва в размер на 1106лв по правилата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г и съразмерно на уважената част на иска, вместо 2000лв, което ще има за
последица отмяна на решението в тази му част относно присъдените разноски над
посочения размер. Ответникът е претендирал и са му признати разноски за ю.к.
възнаграждение от 300лв, които при този изход на спора ще са дължими до 240лв, вместо
присъдените от 180лв или допълнително ще му се следват 60лв. При този изход на спора
дължимата държавна такса ще съответства на сумата от 1600лв, вместо 3200лв, а разноските
от бюджетните средства ще следва да му се възложат до размер от 100лв, вместо 200лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
обжалваемия интерес /80 000лв/ и съразмерно на уважената/отхвърленачаст на иска.
Жалбоподателят –ответник е претендирал и доказал разноски в размер на 1600лв –д.т. и ю.к.
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв или общо 1700лв, които при този
изход на спора ще се дължат до размер от 850лв. Въззиваемият-ищец е представляван от
пълномощник по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, поради което на адвоката ще се следва
възнаграждение в размер на 850лв. Поради това, че жалбоподателят-ищец е бил
представляван от адв.М. при условията начл.38 ал.2 ЗАдв., поради това на процесуалния
представител ще се следва възнаграждение в размер на 1465лв.,които се следват в тежест на
жалбоподателя-ответник.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.07.2020г по гр.д. № 8601/2018 г. на Софийски градски съд,
1-6 състав в обжалваната осъдителна част, в която „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД е
осъдено да заплати на Е. А. И. обезщетение за неимуществени вреди – морални болки и
страдания вследствие смъртта на брат й С. П. И. на 14.09.2013г при ПТП на осн. чл.226 КЗ
/отм/ над признатия за дължим размер от 40 000лв до присъдения от 80 000лв, и в частта за
разноските присъдени в тежест на „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД – възнаграждение за
безплатна правна защита на адв. М. по чл.38, ал.2 ЗАдв над размер от 1106лв до присъдения
от първата инстанция от 2000лв, държавна такса над размер от 1600лв до присъдения от
3200лв и разноски над размер от 100лв до присъдените от 200лв, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. И. ЕГН **********, от гр.***, ул.***, № *, ет.*,
ап.* чрез адв.Н. М. против „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД ЕИК ********* по чл.226 КЗ
/отм/ за обезщетение за неимуществени вреди – морални болки и страдания вследствие
8
смъртта на брат йС. П. И. на 14.09.2013г при ПТП над признатия за дължим размер от
40 000лв до присъдения от 80 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.07.2020г по гр.д. № 8601/2018 г. на Софийски
градски съд, 1-6 състав в останалата обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД да заплати на адв.Н. М. САК сумата от
1465лв, представляваща възнаграждение по чл.38 ал.2 Задв. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Е. А. И.да заплати на ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД сумата 910лв,
представляваща общо разноски пред първата и въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при наличието на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9