Решение по дело №536/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 285 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерството на правосъдието, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., срещу Решение № 1008/15.03.2024 г. по адм. дело № 93/2024 г. на Административен съд-Пазарджик в частта му, с която е осъдена ГДИН да заплати на В. Т. А. сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и загуба на чувство за достойнство, претърпени в резултат на непредоставяне на необходимото количество храна на 06.01.2024 г. в Затвора-гр. Пазарджик. Релевирани доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му в обжалваната част.

Ответникът – В. Т. А. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. А., лишен от свобода, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която претендира обезвреда за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., претърпени на 06.01.2024 г., изразяващи се в причинено унижение и загуба на чувство за достойнство в резултат на предоставянето на храна, която не отговаря на необходимото количество.

С решението си Административен съд-Пазарджик, II–ри състав е осъдил ГДИН да заплати на В. А. сума в размер на 50 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 06.01.2024 г. от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик, като е отхвърлил исковата претенция за присъждане на обезщетение за посочения период над размера от 50 лв. до претендираният размер от 100 000 лв.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че на 06.01.2024 г. В. А. е получил полагащата му се порция за обяд. След около 15 минути, същият е възразил, относно големината на парчето месо. В изпълнение на установения ред, на място е извършена проверка, като е установено, че приетото и в последствие върнато, парче месо е 48 грама. В справка от началника на Затвора-гр. Пазарджик е посочено, че съгласно установените норми за хранене в местата за лишаване от свобода, полагащата се дневна дажба свинско месо с кости, при транжиране, респ. преди термична обработка на вложеното в ястието месо е 110 гр. След готвене и термична обработка на месото, по регламент, за този вид месо е допустимо намаление на грамажната норма с около 50-55%.

Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, Административен съд-Пазарджик е приел, че в обедната дажба храна на 06.01.2024 г. А. не е получил необходимото количество месо, на което е имал право съобразно изискванията на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС. Посочил е, че с поведението си администрацията на затвора не е изпълнила задължението си да не поставя в унизено положение по смисъла на чл. 3, ал. 1 във вр. ал. 2 ЗИНЗС лишения от свобода. Приел е, че А. е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които са търпени един ден, поради което справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определено от съда на 50 лв. В останалата си част до пълния й размер исковата претенция е приета за недоказана, поради което е отхвърлена.

Така постановеното решение е правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел за установено, че на 06.01.2024 г. месото в обедната дажба на лишения от свобода А. е било 48 гр., което е документирано в докладна записка от 08.01.2024 г. след извършено измерване с електронна везна на парчето месо. Въпреки дадените от съда указания по делото не са представени конкретни данни относно одобрено меню, нито за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на лишените от свобода. При наличието на писмени доказателства в подкрепа на твърдените от ищеца положителни факти и липсата на успешно проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за доказана претенцията на А.. Правните изводи на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Тази правна регламентация, съотнесена към безспорно установената липса на достатъчно количество месо в обедната дажба на лишения от свобода на 06.01.2024 г., обосновава правилност на изводите на административния съд, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявената искова претенция за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

В касационната жалба са изложени същите доводи, които ответникът е развил и в първоинстанционното производство, които са обстойно обсъдени от съда и въз основа на които са изведени правните му изводи, поради което настоящата инстанция не следва да ги приповтаря.

Безспорно е, че съгласно чл. 65, ал. 1 ЗИНЗС режимът в местата за лишаване от свобода спомага за осъществяване целите на наказанието, но законът предвижда, че лишените от свобода не трябва да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, нито да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Предоставената възможност лишените от свобода да пазаруват със собствени средства в „затворническата лавка“ не освобождава администрацията на затвора от задължението й по чл. 84, ал. 2 ЗИЗНС да осигурява безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав

Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на действията на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик на 06.01.2024 г., където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Налице е неизпълнение на вменените задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на затворническата администрация не водят до неоснователност на предявения иск.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, X – състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1008/15.03.2024 г. по адм. дело № 93/2024 г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.