РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Пазарджик, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря В С. Б
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20215200900176 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по исковата молба на Б. Г. Б.,
ЕГН **********, от чрез адв. Г. Й. (САК) против ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.
Джеймс Ваучер № 87.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти
и обстоятелства:
Твърди се, че на на път Община П, е настъпил пътен инцидент, при
който л.а. марка “”, модел ““, с рег. № , управляван от Т С, поради неспазване
на достатъчен контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал правомерно движещия се в посока гр. П, л.а.
марка “”, модел “”, с рег. № , управляван от Б. Б.. За пътния инцидент бил
съставен Констативен протокол с пострадали лица № 315р 9264/28.06.2021 г.,
по описа на РУ на МВР-П, като било образувано и ДП № 140/25.06.2021 г., по
описа на РУ на МВР-П.
В резултат от настъпилото ПТП пострадал ищецът, който бил приет по
спешност в МБАЛ-П и хоспитализиран за периода от 25.06.2021 г. до
29.06.2021 г. Констатирано било, че същият е получил следните травматични
увреждания: Фрактура на II-ра и III-мa и IV-мa метатарзална кост на ляво
1
стъпало. Предвид тежкото състояние на долния крайник на ищеца,
изразяващи се в оточност и трудна подвижност, той бил подложен на
оперативна интервенция за фиксиране на получените фрактури на
метатарзални кости, с поставяне на К-игла и гипсова имобилизация.
След като бил изписан от болничното заведение, прекарал първите 2
месеца предимно в легнало положение. Това била единствената позиция, в
която не изпитвал болка и пулсиране в левия крак. За пострадалия полагали
грижи неговите близки, които му помагали да се храни, да се изправя, да
ползва баня и тоалетна. На . бил хоспитализиран за нова оперативна
интервенция, при която били извадени имплантираните К-игли.
На и ищецът извършил курс по физиотерапия, където провел над 30
процедури за раздвижване и възстановяване на увредения крайник. С оглед на
тежкото счупване и трудното възстановяване от до бил приет и в
специализирана болница по рехабилитация “СБР-НК” ЕАД - С, филиал Б,
където провел курс по рехабилитация.
Твърди се, че към настоящия момент въпреки интензивните курсове по
физиотерапия и рехабилитация, ищецът продължавал лечението и
възстановяването си в домашни условия. Изпитвал постоянни болки и
слабост в областта на счупения ляв крак, а докторите не се ангажирали със
становище колко време ще продължи възстановяването и дали ще може да
води предишния си начин на живот. Сочи се, че при натоварване,
продължително изправено положение на тялото и при спане, изпитвал болки
и пулсиране в областта на счупванията.
Излагат се съображения, че процесният пътен инцидент дал
изключително тежки последици и върху психиката на пострадалия. Към
днешна дата, той страдал от нарушения на съня, понижено настроение,
тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Вследствие на ПТП
получил посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо
се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се.
В пътния инцидент пострадала изключително тежко и съпругата му,
която се е возила до него и също продължавала да се възстановява.
Твърди се, че във връзка с процесния инцидент, ищецът направил
разходи в размер на 1021,53 лв., за заплащането на проведената оперативна
интервенция, закупуването на лекарствени медикаменти и проведените
2
курсове по физиотерапия и рехабилитация.
Твърди се, че към датата на инцидента отговорността на водача на л.а.
марка “, модел ““, с pen № , била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” в ответното ЗД „БУЛ ИНС” АД, със застрахователна полица №
BG/02/120002290820, валидна от 18.08.2020 г., до 17.08.2021 г.
На основание чл. 380 от КЗ ищецът завел писмена претенция с молба
вх. № , с която е поискал изплащане на застрахователно обезщетение. В
предвиденият тримесечен срок (изтекъл на ) от ответното дружество обаче не
последвало плащане, което обуславяло интереса от завеждане на предявената
искова претенция.
Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 26 000 лв., ведно със мораторна лихва от датата на доброволната
покана по реда на чл.380 КЗ - . до окончателното плащане на сумата - за
претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки,
страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП.
Претендира се и сумата в размер на 1021,53 лева, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба (), до окончателното
плащане на сумата - за претърпените от него имуществени вреди,
представляващи заплатени консумативи за извършената операция, за
лекарства и възстановителни процедури, вследствие на процесното ПТП,
уточнени в о.с.з, както следва: По фактура № сумата в размер на 440 лв. за
заплащането на поставените за извършената оперативна интервенция метални
остеосинтетични средства за фиксиране на фрактурата; По фактура № .
сумата в размер на 192 лв. с оглед извършеното плащане на такса
индивидуално бельо, доплащане на храна и такса резервация по НОИ във
връзка с проведено лечение на ищеца; По фактура № **********/2.08.2021г.
сума в размер на 10 лв. за заплащане копия от образни изследвания във
връзка с проведени изследвания във връзка с лечението на ищеца; По фактура
№ 1925 от 28.06.21г. сума в размер на 40 лв. за закупени комплект патерици -
1 чифт; По фактура № **********/29.06.21г. сума в размер на 262.49лв. за
проведената медикаментозна терапия и закупени лекарства подробно описани
във връзка с настъпилите вреди и проведеното лечение; По фактура №
**********/29.06.2021 г. - сума в размер на стойност 23,20 лв.; По фактура №
**********/2.08.2021 г. - сума в размер на 17,40 лв. и фактура №
3
**********/28.06.2021 г. сума в размер на 29,44 лв. с оглед заплатени
потребителски такси във връзка с проведено лечение и болничен престой.
Посочена е и банкова сметка за плащане на сумите
С молба-уточнение вх. № 3270/19.05.2022 г. ищецът е посочил, че
съгласно Присъда №по НОХД № по описа на РС-П, влязла в сила от
27.04.2022 г., водачът Т А С е
бил признат за виновен за това, че по непредпазливост е причинил на
пострадалия ищец Б. средна телесна повреда. По делото е приложено и копие
от посочената присъда с мотивите към нея.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез пълномощника адв.М. Г., в
който се излагат съображения за неоснователност на претенцията, като се
оспорва и размера на исковете.
Оспорва се механизма на ПТП, като се твърди, че единственото
доказателство за настъпване на инцидента бил представения Констативен
протокол на ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила в
частта му „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото нямало данни
длъжностното лице да е възприело лично неговото настъпване. Без да е
установен механизма на ПТП не можело да бъде направен извод кой от
участниците действал противоправно. Поддържа се, че върху ищецът била
доказателствената тежест за установяване на всички обективни елементи от
фактическия състав на деликта.
Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП е именно ищецът Б. Б.,
който към датата на инцидента бил неправоспособен водач, тъй като
свидетелството му за управление било с изтекъл срок на годност. Ето защо,
той нямал правото да управлява МПС по републиканската пътна мрежа и с
поведението си станал причина за ПТП. В този смисъл се навежда и
възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
Оспорва се и размера на претенциите на неимуществени вреди, като в
тази връзка не се оспорва, че счупването на три предноходилни кости
(метатарзални) на лявото стъпало е причинило трайно ограничение на
движенията за левия крак (средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от
НК) с период на нетрудоспособност за физически труд около 2 – 3,5 месеца.
Факт е обаче, че възстановяването на ищеца е пълно и затова се излагат
4
съображения във връзка с начина на определяне на справедливия размер на
обезщетението при спазване изискванията на чл. 52 ЗЗД.
Предвид на изложеното се мотивира тезата, че сумата от 15 000 лв. до
17 000 лв. би обезщетила в пълна степен болките и страданията па ищеца.
Оспорва се също така основанието и размера и на предявения иск за
имуществени вреди.
Оспорва се като неоснователна и акесорната претенция за лихва,
обхващаща периода от 29.07.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Акцентирано е, че същата не била съобразена с разпоредби на
чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ във вр. с чл.106, ал.3 КЗ и чл.496, ал.1 КЗ. Поддържа
се по този повод, че застрахователят не можел да е в забава по отношение
задължение, за което не знае, че съществува. Пояснено е, че за настъпилото
ПТП застрахователят узнал едва с получаване на претенциите по чл.380 КЗ,
от когато започвал да тече 3-месечния срок за произнасяне и едва след
неговото изтичане евентуално можело да е изпаднал за забава.
В срока по чл.372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, поради което не е била реализирана последваща размяна по чл.373
ГПК.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване
разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
На в Община П, обл. П, на републикански път , в посока от гр. П за с. Б,
при управление на МПС – л.а. „ “ с рег. № , водачът Т А С, ЕГН **********,
нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и Правилника за
прилагане на ЗДвП, а именно чл.5, ал.1, т.1, чл. 16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и ал. 2
от ЗДвП и чл. 63, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, като с деянието си по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца Б. Г. Б., ЕГН
********** от изразяваща се в субкапитатно счупване на 2-ра, 3-та и 4-та
метатапзални кости на лявото ходило, причинило трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник по смисъла на чл. 129 НК за около 1.5-2
месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ
оздравителен процес. Тези обстоятелства се установяват от приетата по
делото Присъда № постановена по НОХД № на РС-П, влязла в сила на
5
27.04.2022 г.От същата се установява и още, че водачът Т С е признат за
виновен в описаното престъпление, поради което е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, отложено при условията на чл.
66 НК за изпитателен срок от 3 години. В тази част съдебният акт на
наказателния съд е задължителен за настоящата инстанция при условията на
чл.300 от ГПК – относно извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
От приетото копие на застрахователна полица №, сертификат ЗК №,
сключена между „БУЛ ИНС“ АД и Т А С, с дата на издаване , се установява
наличието на валидно застрахователно правоотношение със срок на покритие
от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г. по отношение на увреждащия л.а. „“ с рег. № .
Съдът приема за доказано и че в случая ищецът е изпълнил процедурата
по чл.380 ГПК, като е предявил писмено застрахователна претенция вх. №.,
като в срока по чл.496, ал.1 КЗ от страна на ответния застраховател не е
последвало плащане.
За установяване на характера и степента на получените увреждания от
пострадалия, по делото е приета СМЕ по писмени данни, изготвена от вещото
лице д-р П. М., която като неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с
доказателствения материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата се
установява, че вследствие настъпване на процесното ПТП пострадалият е
получил следните травматични увреждания: Счупване на ІІ-ра, IІІ-та и IV-та
метатарзална кост на ляво стъпало, лечението, на което е извършено чрез
оперативна интервенция за наместване и фиксация с Киршнерови игли и
гипсова имобилизация. На 30.07.2021 г. пострадалият е постъпил отново в
МБАЛ-П за сваляне на имплантираните уреди, а проведеното рентгеново
изследване показало данни за консолидация на фрактурите и Киршнеровите
игли са били извадени и пострадалият е бил насочен за провеждане на
физиотерапия в специализирана болница по рехабилитация "СБР-НК", ЕАД,
С, филиал Б и такава е проведена. Обобщено, при пострадалия са проведени
две оперативни интервенции - метална остеосинтеза с Киршнерови игли след
инцидента и премахване на остеосинтезните средства 35 дни след
поставянето им. Според експерта описаните увреждания са в причинна връзка
с процесното ПТП, като непосредствено след травмата и след медицинските
интервенции ищецът е търпял интензивни болки, придвижването му е било
6
затруднено и е ставало с помощни средства, затруднени били
самообгрижването и социалните му контакти. В.л. д-р М. установява и още,
че при влошаване на времето, продължително статично и динамично
натоварване, пострадалият изпитва и ще изпитва болеви усещания. Според
експерта болките са били по-интензивни в първите 2-2,5 месеца, след което
намаляват по интензитет до приключването на възстановителния процес като
при обичаен ход на този оздравителния процес, пълно възстановяване се
постига в рамките на 3,5 - 4 месеца. Според д-р М. към момента ищецът е
възстановен функционално от травмата и няма данни за трайни последици за
здравословното му състояние.
При личния преглед на пострадалия, извършен на 21.10.2022 г.
медицинският експерт по делото е констатирал, че лявото ходило на ищеца е
било с увеличена дебелина в сравнение с дясното, кожата на гърба на
ходилото е с бледокафеникав цвят, а по гърба му се виждат оперативни ръбци
с линеарна форма и дължини 3 см. за вътрешно разположения, 4 см. за
средния и 3 см. за външния, като оста на втори пръст девиира латерално и са
налични точковидни ръбци по плантарната повърхност в основата на 2,3,4
пръсти. По този повод в съдебно заседание д-р М. пояснява, че твърде
вероятно увеличената дебелина да се дължи на образуваните калуси след
счупването, представляващи удебеления на костта на мястото на счупванията,
което няма да изчезне с времето. Уточнил е, че при възстановяване на костта
принципно са налице остатъчни явления, които имат нетежък характер, но
същите остават като козметичен дефект и във функционално отношение
крайника се възстановява, движи се нормално, без помощни средства и в
случая към момента на прегледа ищецът е бил възстановен от травмата.
Пак според становището на вещото лице, изразено в съдебно заседание,
представените от ищеца фактури за извършените разходи са адекватни на
проведеното лечение.
По делото за установяване на претърпените от ищеца болки, страдания,
психически стрес и битови неудобства в резултат на процесното ПТП са
събрани гласни доказателства – показанията на св. И Б Б. – дъщеря на
пострадалия Б. Б.. Предвид, че показанията на посочения свидетел
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, не са
противоречиви помежду си, а и са в резултат на лични непосредствени
7
впечатления, съдът ги кредитира. Свидетелката описва, че била уведомена за
инцидента от самия пострадал, след транспортирането му в МБАЛ в деня на
инцидента. Посочва, че тръгнала вечерта на инцидента от София и заварила
пострадалия в болницата, същият стоял в количката, а по тялото му имало
охлузвания, а левият му крак бил подут. В горната част на тялото му имало
синини от колана на автомобила, а по лицето - охлузни рани и бил уплашен.
Твърди, че след като кракът му бил гипсиран, изпитвал изключително тежки
болки, приемал болкоуспокояващи и лекарства за разреждане на кръвта.
Описва, че имал нужда от помощ, поради което тя всеки ден пътувала, за да
бъде в болницата при него, за да му помага с хранене, тоалет, ходене до
тоалетна, тъй като същият бил с патерици. След изписването от болницата
пострадалият останал в гр. П при роднини, които също му помагали за
ежедневните тоалет, хранене, обличане, защото трудно се справял сам.
Кракът му се подувал от високите температури през лятото, поради което бил
сменен с по-широка шина. Последвала втората операция за сваляне на
пироните, която била с местна упойка и пострадалият усещал дискомфорт.
След нея отново бил гипсиран и до м. октомври ползвал патерици. След
свалянето му започнал да ходи на физиотерапия по местоживеене в гр. П –
всеки ден правел процедури с ток, лазер и стимулации за крака. Свидетелката
посочва, че до м. декември пострадалият не можел да сложи обувка на крака
си с оглед подуването и до ден-днешен носел с 2 номера по-големи обувки
заради този крак. Описва още, че баща й е строителен техник и работата му е
свързана с физическа активност, а в къщи е свикнал да прави всичко сам - да
коси тревата в къщата и т.н. В тази връзка споделя, че инцидента дал
психично отклонение, като пострадалият станал променен и се затворил в
себе си. При по-сериозна физическа активност и при по-често стоене прав,
ищецът споделял, че изпитва болки. В обобщение сочи, че баща й бил в
болнични от до началото на м. октомври, когато започнал да се завръща към
нормалния си живот, въпреки болките и трудностите, които продължавали.
Във връзка с твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат,
основано на възражения, че към датата на инцидента ищецът е бил
неправоспособен водач, се установява от прието като доказателство писмо
рег. № от ОД на МВР-П с приложена към него Справка за нарушител/водач,
че към датата на процесното ПТП – пострадалият водач Б. Б., все още не е
бил получил от сектор ПП при ОДМВР – П новото СЕМПС № , но е
8
притежавал СУМПС № , чийто срок на валидност е бил удължен до
17.11.2021 г.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Правното основание на предявените от ищеца претенции иск против
„ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е чл.432 ал.1 от КЗ и същите са процесуално допустими
като предявени от надлежна страна, при наличие на правен интерес за
същата.
Съобразно установеното по делото от фактическа страна съдът приема,
че исковете са основателни предвид наличието на материалноправните
предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за
увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди вследствие на деликт направо от застрахователя
при наличието на застрахователно правоотношение за застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно
дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 от КЗ предвид отправената
към застрахователя писмена застрахователна претенция приживе от ищцата,
по повод на която „ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е осъществил плащане на
застрахователно обезщетение.
Установи се, че производството по НОХД № на РС-П е приключило с
Присъда № , влязла в сила на 27.04.2022 г., установяващо виновността на
дееца за извършеното престъпление и нанесените на ищеца телесни
увреждания. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието в съответствие с разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300 от
ГПК. Следователно е установено по един несъмнен начин извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност, авторството
на водача Т А С и неговата вина.
С пълно и пряко доказване ищецът установи и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - настъпилите
за него болки и страдания от причинените му вреди, техния характер, степен
и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Изпълнена е хипотезата и на чл.432, ал.1 от КЗ с оглед валидно
9
сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответното
застрахователно дружество, поради което и са налице предпоставките за
ангажиране неговата отговорност.
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на
търпените от пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от една страна, и доколко е налице и в каква степен
съпричиняване на вредоносния резултат от същия предвид направени в
процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД от
ответното застрахователно дружество.
Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно
чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в
Постановление № на Пленума на ВС, съгласно които за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед
характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията и общественото възприемане на
критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
Наред с горното от значение при определяне на справедливия размер
на обезщетението по чл.52 от ЗЗД е и икономическата конюнктура в страната.
Последната е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие и към момента на настъпването на процесното
ПТП, при което е пострадало едно лице, съгласно чл.492 от КЗ
застрахователната сума е в размер на 10 420 000 лева.
Предвид изложените до тук съображения и от приетото за установено
от фактическа страна относно вида и интензитета на търпените болки при
получената травма съдът счита, че справедливият размер на
застрахователното обезщетение е 26 000 лева.
Горният извод е основан на безспорно доказания факт, че получените от
Б. Б. при процесното ПТП травматични увреждания имат характер на средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник. Установи се, че
оздравителният период е бил с продължителност 3,5 – 4 месеца, в който
10
ищецът е бил напълно функционално възстановен. Установи се и още, че
непосредствено след травмата, както и след медицинските интервенции
пострадалият е търпял интензивни болки. Болките са били по-интензивни в
първите 2-2,5 месеца, след което са намалели по интензитет до
приключването на възстановителния процес. Наред с това са били затруднени
придвижването му и самообгрижването му, което обстоятелство е ангажирало
грижата и на неговите близки и е дало отражение и върху психичното му
състояние. От особена важност при определяне размера на обезщетението е
доказаното в хода на процеса обстоятелство, че ищецът и занапред при
влошаване на времето, при статично и продължително динамично
натоварване ще изпитва болки. Същият ще търпи и постоянен дискомфорт
поради настъпили удебеления на супените кости. Тези последици от костната
регенерация няма да изчезнат с времето и макар във функционално
отношение движението на крайника да е напълно възстановено козметичния
дефект остава.
Всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените
болки при получената травма, както и обстоятелството, че ще изпитва
физически дискомфорт от нея и за в бъдеще предвид остатъчните явления от
тази травма, мотивира съда да приеме за справедлив посочения по - горе
размер на застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Основателна е и ще следва да се уважи и претенцията за заплащане от
ответното застрахователно дружество на претърпените от ищеца
имуществените вреди в претендирания общ размер от 1 021,53 лева, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (), до окончателното
плащане на сумата, представляващи заплатени консумативи за извършената
операция, за лекарства и възстановителни процедури вследствие на
процесното ПТП.
Неоснователно е направеното от ответното застрахователно дружество
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като обстоятелството,
че свидетелството за правоуправление на водача е с изтекъл срок не го прави
неправоспособен. Наличието на този документ само удостоверява
правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа
не лишава водача от придобитото право да управлява МПС, а единствено
11
превръща документа в нередовен по смисъла на §1 т.2 б.“ж“ от ДР на ЗБЛД.
Така, водачът е длъжен да направи необходимото за неговата подмяна по реда
на чл.15 ал.1 от Наредба №1-157/01.10.2002 г., което и е сторено в
конкретния случай.
Предвид всичко изложено до тук предявеният от ищеца Б. Б., иск с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ като основателен ще следва да се уважи
до размера на 26 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди,
ведно със законната лихва за забава считано от съобразно разпоредбата на
чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, който урежда по императивен начин въпроса за
дължимите лихви от застрахователя върху застрахователното обезщетение,
както и за претърпените имуществени вреди до размера от 1 021,53 лева,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (), така,
както е поискано от ищеца, до окончателното плащане на сумата.
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78 ал. 1 от
ГПК има ищецът, като присъждането им е своевременно поискано и е
представен Списък по чл.80 от ГПК. Ищецът е освободен от заплащане на
такси и разноски в производството на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК,
поради което и не е направил съдебно деловодни такива. Процесуалното му
представителство е осъществявано от адв. Г. Й., като видно от договор за
правна защита и съдействие от 12.10.2022 г. е уговорено възнаграждение в
размер на 2000 лв., заплатено изцяло в брой от ищеца Б., което е посочено и в
представения списък по чл. 80 ГПК. По отношение този хонорар от страна на
ответника в о.с.з. е направено възражение за неговата прекомерност по
смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Същото е основателно. Изчислен хонорара по
претенцията на ищеца за неимуществени вреди възлиза на 1310 лв. (съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ - в редакцията на разпоредбата към датата на
сключване на договора и респ. – заплащане на възнаграждението) и в размер
на 301,51 лв. (изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ към същия
момент) – за претенцията за имуществени вреди, т.е. общо 1611,50 лв. Ето
защо и според съда за разликата над тази сума до заплатения размер от 2000
лв. на общо претендираното адв. възнаграждение (388,49 лв.) възражението се
явява основателно и ще следва да бъде уважено и се присъди в полза на
ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер на 1611,50 лева.
Ответното застрахователно дружество съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК
12
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 1080,86 лева и
разноски в размер на 383 лева – платено възнаграждение на вещо лице с оглед
уважения размер на иска, както и 5 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.236 ГПК Пазарджишкия окръжен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Ваучер" № 87 да заплати
на Б. Г. Б., ЕГН **********, от на основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата 26
000 лева представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от до
окончателното плащане на главницата и сумата 1021,53 лева
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от 13.12.2021 г. до окончателното й
заплащане, претърпени вследствие на ПТП станало на в Община П, обл.
П, на републикански път , в посока от гр. П за с. Б, при управление на
МПС – л.а. „“ с рег. № , от водача Т А С, ЕГН **********, който нарушил
правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и Правилника за
прилагане на ЗДвП, а именно чл.5, ал.1, т.1, чл. 16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и
ал. 2 от ЗДвП и чл. 63, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, като с деянието си по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в субкапитатно счупване на 2-ра, 3-та и 4-та метатапзални
кости на лявото ходило, причинило трайно затрудняване движенията на
левия долен крайник по смисъла на чл. 129 НК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Ваучер" № 87 да заплати
на Б. Г. Б., ЕГН **********, от сумата 1611,50 лева, представляваща
сторени разноски по делото - платен адвокатски хонорар изчислен при
условията на чл.78 ал.5 от ГПК.
13
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Ваучер" № 87 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд държавна такса в размер на 1080,86 лева и разноски в
размер на 383 лева – платено възнаграждение на вещо лице, както и 5
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата
на връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
14