Решение по дело №1432/2008 на Районен съд - Пазарджик

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                              гр. Пазарджик, 09.03.2011 г.                         

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание на  втори март , през две хиляди и  единадесета    година  в състав:                  

                             Председател : НИКОЛИНКА ПОПОВА          

При секретаря П. К.  и в присъствието на прокурора........................................... като разгледа докладваното от съдията Попова  гр. дело № 1432  по описа за  2008  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

            Предявен е иск за делба на недвижим имот. Правното основание на иска  е чл.34 ал.1 Закона за собствеността. Производството е в първа фаза по допускане на делбата .

            В исковата  си молба против  Д.Н.Ч. ЕГН **********   и Т.Й.Ч. *** , И.Н. /Н / Ч.  ЕГН ********** ***, К.Д.Ч.  ЕГН ********** ***  и И.С.Ч.  ЕГН ********** *** , ищците Х.П.Ч. ЕГН ********** и М.Н.  Ч. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „Бунтовник „    че  са наследници на С  П Ч. ***, , починал на 15.05.1987 г.  и притежават в съсобственост следния недвижим имот : Дворно място , състоящо се от 434 кв.м. , представляващо ПИ № 1991 , за който е отреден УПИ ІV1991, находящ се в кв. 47 по плана на гр. Пазарджик , ул. „Одрин „ №  , при съседи на имота : поземлен имот № 1989, поземлен имот № 1990  и от две страни улици .Твърди се , че ищците са съпрузи и двамата са собственици при режим на

СИО на построената в имота паянтова едноетажна жилищна сграда  с площ от 36 кв.м. , полусрутена  и подлежаща на събаряне , тъй като част от нея попада в процесния имот , а друга част в улица Поддържа се , че ищците са собственици при режим на СИО  и на 19/48 ид.ч.  от дворното място, а  ищецът Х.П.Ч. притежава еднолично и 3/ 48 ид.ч. от имота по наследство, като ответниците Д. и Т. Ч   при условията на СИО  са собственици на 16/ 48 ид.ч.  от имота  и за Д.Ч.  еднолични права по наследство върху 4/ 48 ид.ч. Твърди се , че двамата ответници са собственици и на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда.Поддържа се , че  ответницата К.Д.Ч.  е собственик на 1/ 48 ид.ч. от дворното място по наследство, а ответницата  И.Н.Ч. съответно на 5/ 48 ид.ч. от това дворно място. Твърди се , че съсобствеността върху имота е възникнала по силата на наследяване и извършени в полза на страните сделки , като след извършените прехвърляния на права , конституирания като страна в процеса наследник на общия наследодател И.Ч. вече не притежава права в съсобствеността. Като се твърди , че не могат да постигнат съгласие за доброволното поделяне на недвижимия имот , ищците моли съда да постанови съдебно решение, с което да допусне делба на подробно описания в обстоятелствената част на исковата молба  недвижим  имот  при законовите  квоти.  Сочат се  доказателства в подкрепа на твърденията.

             В съдебно заседание – ищците  лично и чрез пълномощника си поддържат предявения иск.

            В срока по чл. 131 ГПК  са постъпили писмени отговори от  ответниците Д. и Т. Ч  , които чрез своят процесуален представител първоначално  поддържат , че делбата на процесния имот е недопустима, тъй като в имота има построени две сгради собственост на различни съсобственици. Същото становище се поддържа и от назначения от съда особен представител по реда на чл. 46 ал.7 ГПК на ответницата И. /Н / Ч. . В хода на производството по делото и с оглед на представени по делото писмени доказателства за настъпила промяна в обстоятелствата , се поддържа, че иска за делба е допустим и основателен – в  определените от закана квоти.

Съдът  като съобрази доводите на страните  и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира  за установено следното от фактическа страна.

Не се оспорва , а и от представеното по делото удостоверение за наследници № 2791 / 18.08.2005 г. , издадено от Община Пазарджик се установява, че общият наследодател на страните СП Ч.  е починал на 15.05.1987 г. Към момента на неговата смърт кръга от наследниците му е включвал : преживяла съпруга – ВХ Ч.  и низходящи – синове И.С.Ч., Х.П.Ч. , Н  С.Ч.  и Д.Н.Ч.. В настоящото производство се установява , че на 04.05.1994 г. Никола С.Ч. е починал и поради това , в настоящото производство са били конституирани за участие неговите наследници по закон- съпруга К.Д.Ч. и двама низходящи -    И.Н.Ч. и Д.Н.Ч.. Представени са писмени доказателства, от които е видно , че съпругата на общия наследодател ВХ Ч. е починала на 12.03.2007 г. и  е оставила като свой единствен наследник Х.П.Ч..

Установява се от представения по делото нотариален акт № 34 / 1960 г. , че по силата на договор за покупко- продажба В  Ч.  е станала собственик на 1/ 2 ид.ч. от дворно място цялото с площ от 434 кв.м. , за което е бил отреден парцел V -1991  в кв. 47 по плана на гр. Пазарджик. От представения по делото нотариален акт № 100 / 1960 г.  се установява , че по силата на договор за покупко- продажба Никола С.Ч.  е станал собственик на 1/ 2 ид.ч. от дворно място цялото с площ от 434 кв.м. , за което е бил отреден парцел V -1991  в кв. 47 по плана на гр. Пазарджик. .С представения по делото нот. Акт № 115 , том І, нот.д. № 201 / 1963 г. – горните двама – Н  С.Ч. и В  Х  Ч. са били признати за собственици при равни права / по 1/ 2 ид.ч. /на построената в  описания по-горе недвижим имот къща , находяща се в източната част на описаното по- горе дворно място. 

По силата на договор за доброволна делба – акт № 2 , том ІІІ 1996 г. и съгласно нотариален акт № 14/ том ІІ, нот.д. № 180 / 2006 г. двама от наследниците на Н  С.Ч. –  И. Н / Ч./ и Д.Н.Ч. , заедно с неговата съпруга Т.Ч. са поделили доброволно и поради това последните двама – Д. и Т. Ч  са били признати за собственици на 25/ 48 ид.ч.  от дворното място , ведно с построената в същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда.

С нотариален акт № 16 / том ХІІ, нот. Д. № 4036 / 1995 г. К.Д.Ч.   е продала  на сина си Д.Н.Ч. 2/ 6 / или 4 / 12 / ид.ч. / части от процесния недвижим имот  и построената в имота паянтова жилищна сграда.

С нотариален акт № 167 / том І, нот.д. № 432 / 1996 г. И. /Н  / Ч.  е била призната за собственик по наследство на 5/ 48 ид.ч.  от цялото дворно място  и построената в имота паянтова жилищна сграда.  

С представения по делото нотариален акт № 82 , том ІІ, нот. Дело № 513 / 1996 г. , В  Ч. е продала на своя син Х.С.Ч. 5/ 16 ид.ч.  от процесното дворно място цяло с площ от 434 кв.м. , както и 5/16 ид.ч. от построената в имота  полумасивна жилищна сграда от 36 кв.м.

С представения по  делото  нотариален акт № 116 , том VІ, нот. Дело № 1732 / 1997 г. , И.С.Ч. е продал на своя брат Х.П.Ч. собствената си 1/ 16 ид.ч.  от същото дворно място  и построената в имота полумасивна жилищна сграда от 36 кв.м.

С нотариален акт № 117 , том VІ, нот. Дело № 1733 / 97 г. Д.Ч. е продал на Х.Ч. собствената си 1/ 48 ид.ч. от процесния имот  и построената в имота полумасивна жилищна сграда от 36 кв.м.

С представения по делото нотариален акт № 94 , том ІІ, рег. № 5571 / 2005 г. на Нотариус ПМ , ищците Х.П.Ч.  и М.Н.Ч. се легитимират като собственици  на 11/ 24 ид.ч. на основание, покупка, СИО и наследяване от описания в исковата молба недвижим имот – УПИ ІV1991 в кв. 47 по плана на гр. Пазарджик , ведно с построената в имота едноетажна паянтова жилищна сграда  с площ от 36 кв.м.

По делото като писмено доказателство е представен заверен препис от проект за делба на ПИ 1991 в кв. 47 по плана на гр. Пазарджик , според които за процесното дворно място могат да бъдат отредени два УПИ с площ от 199,00 кв.м. и 235,00 кв.м.

Не се оспорва , а и от представената по делото Заповед № 1208 / 18.06.2009 г.  на кмета на Община Пазарджик се установява, че съществуващата в процесния имот паянтова едноетажна жилищна сграда  и паянтов навес, като грозни и застрашени от саморазрушаване са освидетелствани  и са били определени за премахване в срок до 30.10.2009 г., като с представения по делото Протокол  от 23.03.2010 г.  е удостоверено изпълнението на горната заповед с премахването на сградите и извозването на всички отпадъци.  

По делото не се спори , че делба на процесният недвижим имот не е извършвана между тези съсобственици.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема , че предявеният иск за делба на процесния недвижим имот  е допустим.

По същество. Съгласно задължителната съдебна практика / Постановление на Пленума на ВС на РБ № 2 / 1982 т.1 б.”д” / делба на съсобствен недвижим имот е недопустима  с оглед разпоредбата на чл. 38 ал.3 ЗС , тъй като дворното място представлява обща част / ал.1 от чл. 38 от ЗС / при положение , че в него съществуват сгради , принадлежащи на различни собственици , притежаващи идеална част от терена. В настоящия случай не е спорно , че в процесното дворно място са били построени паянтова жилищна сграда  и двуетажна масивна жилищна сграда собственост на част от съсобствениците на дворното място , като към датата на последното по делото съдебно заседание безспорно е установено, че паянтовата жилищна сграда е вече изцяло разрушена и не съществува, поради което делбата на процесното дворно място е допустима. 

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява , че недвижимият имот  предмет на делбата  - ПИ № 1991, за който е отреден УПИ ІV-1991 г. , находящ се в кв. 47 по плана на гр. Пазарджик, на ул. „Одрин „ № 65 е съсобствен между наследниците  и приобритателите по   извършените сделки  за продажба. Правата в  съсобствеността се определят по следния начин.  Безспорно се установява, че през 1960 г. В  Ч.  и нейния син Н  Ч.  са станали собственици чрез покупко- продажба извършена по време на техните бракове на описания в исковата молба недвижим имот – дворно място цялото с площ от 434 кв.м. – при равни за двамата собственици права. Установява се , че през 1987 г. съпругът на В  Ч. – С  Ч.  е починал , като последният оставя за наследници – преживяла съпруга и трима синове. Към този момент В  Ч. е била собственик по наследство и СИО на 5/ 16 ид.ч. от дворното място, а тримата синове И., Н   и Х. – съответно на по 1/ 16 ид.ч. от това дворно място . През 1996 г. по силата на възмездни сделки покупко – продажби : В   Ч. е прехвърлила 5/ 16 ид.ч.,  ответникът И.Ч.  е прехвърлил  1/ 16 ид.ч.  и ответникът Д.Ч. е прехвърлил 1/ 48 ид.ч. от процесното дворно място  на Х.П.Ч. . Не се оспорва , макар, че ищците не представят доказателства относно факта , че към момента на възникване на тези права , ищецът Х.Ч. се е намирал в брак с ищцата М.Н.Ч., поради което двамата ищци са станали собственици  при режим на СИО  върху 19/48 ид.ч. от дворното място, като по силата на наследяване ищецът Х.Ч. има 1/ 16 ид.ч. от дворното място равняваща се на 3/ 48 ид.ч.

Правата на ответниците са следните. На първо място безспорно се установи, че ответникът И.Ч. с договор за покупко- продажба е прехвърлил на ищеца Х.Ч. изцяло притежаваните от него по наследство имуществени права върху имота в размер на 1/ 16 ид.ч.,  поради което иска за делба по отношение на този ответник следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответниците К. , И. и Д. Ч  са тримата наследници на Н  Ч. , който към момента на своята смърт освен , че е бил собственик на 1/ 2 ид.ч. от имота е имал наследствени права и върху друга та 1/ 2 ид.ч. от имота по наследство от неговия баща С  Ч., като наследствените права на Н  Ч. са били в размер на 1/ 16 ид.ч. от имота  и  тези права след неговата смърт са преминали в патримониума на неговите трима наследници. Ответникът Д.Ч. е прехвърлил  на ищеца Х.Ч. 1/ 48 ид.ч. / останала като наследство от неговия дядо /  и поради това наследствените права на Д.Ч. – като едноличен собственик върху процесното дворно място следва да бъдат само тези останали от наследството на неговия баща или в размер на 1/ 12 ид.ч. от имота равняваща се на 4/ 48 ид.ч. Наред с това по време на своя брак с ответницата Т.Ч. , ответникът Д.Ч. е придобил по силата на възмездна сделка и поради това при режим на СИО  2/ 6 ид.ч.  от правата на ответницата К.Ч. / притежавани от нея като 1/ 4 ид.ч. СИО прекратена със смъртта на нейния съпруг Н  Ч. и 1/ 12 ид.ч. като наследствени права от същия / равняващи се на 16/ 48 ид.ч. от имота . По силата на договор за доброволна делба – акт № 2 , том ІІІ 1996 г. и съгласно нотариален акт № 14/ том ІІ, нот.д. № 180 / 2006 г.  Д.  и Т. Ч  са признати за собственици на 25/ 48 ид.ч. от имота , но съдът приема , че договора за доброволна делба е извършен без участието на всички наследници , поради което не е породил целените с него правни последици и издадения въз основа на този договор констативен акт не удостоверява действителните права на страните в съсобствеността. При това положение правата на К.Ч. остават в размер на 1/ 48 ид.ч. като наследяване от бащата на нейния съпруг , а правата на ответницата И.Ч. са в размер на 1/ 48 ид.ч. наследяване от нейния дядо и 1/ 12 ид.ч. наследяване от прекия й наследодател или общо в размер на 5/ 48 ид.ч. от процесното дворно място.

При тези дялове и между тези съделители  следва да бъде допусната делбата на процесния недвижим имот описан  подробно  в исковата молба.

По направеното искане  на ищците за присъждане на разноски в производството , съдът ще се произнесе с решението си във втората фаза на делбата при разрешаване на другите имуществени отношения между съделителите.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА  между Х.П.Ч. ЕГН ********** и М.Н.  Ч. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „Бунтовник „ №   / С.Н.Г. /, Д.Н.Ч. ЕГН ********** и Т.Й.Ч. *** , И.Н. /Н / Ч.  ЕГН ********** *** –представлявана от адв. Ц. от ПАК  и  К.Д.Ч.  ЕГН ********** ***  на следния недвижим имот : Дворно място , състоящо се от 434 кв.м. , представляващо ПИ № 1991 , за който е отреден УПИ ІV1991, находящ се в кв. 47 по плана на гр. Пазарджик , ул. „Одрин „ №   при съседи на имота : поземлен имот № 1989, поземлен имот № 1990  и от две страни улици, като ДЯЛОВЕТЕ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ  СА : за ищците Х.П.Ч.  и М.Н.  Ч. – 19/ 48 ид.ч. при режим на СИО, за ищеца Х.П.Ч. – 3/48 ид.ч. индивидуална собственост, за ответниците : Д.Н.Ч.  и Т.Й.Ч. – 16/48  ид.ч. при режим на СИО, за ответника Д.Н.Ч. – 4/48 ид.ч. индивидуална собственост, за ответницата  И.Н. /Н / Ч. – 5/48 ид.ч. и за ответницата К.Д.Ч.  - 1/ 48 ид.ч.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба на подробно описания по-горе недвижим имот по отношение на ответника И.С.Ч.  ЕГН ********** *** – като неоснователен.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишки окръжен съд.

 

 

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :