ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1911
гр. Бургас, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501249 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 274 от ГПК, във връзка с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от «Стани» ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Цар Иван Асен II“ № 44, ет. 4,
представлявано от управителя Станимир Дяков против Определение №672/01.06.2022 г. по
ч.гр.д. №596/2022 г. на Районен съд Несебър, с което съдът е прекратил производството по
делото и изпратил същото по подсъдност на Районен съд Стара Загора.
С частната жалба атакуваното определение се оспорва като неправилно, постановено
при допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, уреждаща правилата за
местна подсъдност на исковете от и срещу потребители. Според жалбоподателя
компетентен да разгледа предявеният от него иск против „Електроразпределение“ Юг е
именно Районен съд Несебър, в района на който се намира настоящия адрес на дружеството
– потребител и на който адрес се намират процесните измервателни единици за отчитане
потребената от ищеца електроенергия. Прави се искане за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на Районен съд Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения.
Производството по делото е образувано по повод предявен от дружеството –
жалбоподател „Стани“ ЕООД отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124 от
ГПК, за признаване за установено, че същото не дължи на ответника „Електроразпределение
1
Юг“ ЕАД сумата от 997,57 лева, представляваща сума за допълнително начислена ел.
енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромери с ф. № ********* и за ********* за
измервателни точки в гр. Несебър, ул. Отец Паисий 37 на клиентски № ********** за
период от 09.12.2021 г. до 09.03.2022 г. за 90 дни. В исковата молба се сочи, че дружеството
- ищец е клиент на ответника с абонатен номер №**********, за който има открити 36 броя
измервателни единици, всички на адрес: гр. Несебър, ул. Отец Паисий №37 и
представляващи сезонни обекти.
След предявяване на исковата молба, съдът служебно, в хода на проверката по чл.
118 от ГПК относно подсъдността на делото, е приел, че същото не му е местно подсъдно,
прекратил е производството и е изпратил делото на Районен съд Стара Загора. За да
постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че се касае за иск на
потребител, който попада в приложното поле на чл. 113 от ГПК и според която разпоредба
този вид искове задължително се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Позовавайки се на
практика на ВКС – определение по ч.т.д. № 2314/2015 по описа на I т.о. на ВКС и
определение по ч.т.д. № 1143/2013 на II т.о. на ВКС, съдът е възприел, че подсъдността по
потребителските спорове, уредена в чл. 113 от ГПК намира приложение за всички спорове
между потребители и доставчици на услуги, а не само за потребителските спорове по Закона
за защита на потребителите. Приел е, че ищцовото дружество като юридическо лице също
има качеството на потребител по силата на изричната разпоредба на §1, т. 41б от ДР на
Закона за енергетиката. Изложени са мотиви относно задължителния характер на
подсъдността по чл. 113 от ГПК, както и за задължението на съда служебно да следи за
спазването й, произтичащо от изричната норма на чл. 119, ал. 3 от ГПК. За да определи
Районен съд Стара Загора като местно компетентен съд по смисъла на чл. 113 от ГПК,
първоинстанционният съд се е мотивирал с обстоятелството, че именно в района на този съд
се намира седалището и адреса на управлението на търговското дружество, вписани в
търговския регистър.
По релевантния за изхода на делото въпрос дали следва съдът при определяне на
местната подсъдност спрямо предявен иск от юридическо лице, в качеството му на
потребител по смисъла на специален закон, да приложи разпоредбата на чл. 113 от ГПК, е
налице актуална практика на ВКС, даваща различно разрешение от тази, на която
първоинстанционният съд се е позовал. Така Определение № 69 от 29.01.2021 г. по ч.т.д. №
1049/2020 г. на II т.о., Определение № 83 от 05.02.2021 г. по ч.т.д. № 1473/2020 г на ВКС, II
т.о., ВКС, Определение №340 от 28.07.2022 г. по ч.т.д. №80 от 2022 г. на ВКС, II т.о. Като в
последното определение, съдът прави препращане и към мотивите на Тълкувателно решение
3 от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2022 г. , в които е обсъдено приложното поле на
разпоредбата на чл. 113 от ГПК в актуалната й редакция.
В посочените определения най-общо се приема, че преценката дали се касае за иск на
или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на
2
понятието „потребител“ в §13, т. 1 ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на
същото понятие в други приложими към съответния правен спор закони, като основните
характеристики на общото определение „потребител“ се свеждат до това, че потребителят е
винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или
професионален интерес. Преценката дали се касае за потребителски спор следва да се прави
с оглед на конкретните обстоятелства и доказателства, в това число характера и целта на
сключения договор. Въз основа на тази преценка може да се установи дали лицето,
сключвайки договор с търговец е действало с цел задоволяване на свой личен, а не
търговски или професионален интерес.
В мотивите на цитираното по – горе Тълкувателно решение 3 от 23.02.2022 г. по
тълк. дело № 3/2022 г. , ВКС е посочил, че и според практиката на СЕС потребителят е
винаги само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности. Подобно разрешение е дадено в Решение на
СЕС от 22 ноември 2001 г. по съединени дела C-541/99 и C-542/99.
В Определение № 69 от 29.01.2021 г. по ч.т.д. № 1049/2020 г. на II т.о., ВКС е
акцентирал на обстоятелството, че предложеното изменение на чл. 113 ГПК със
законопроекта за изменение на ГПК през 2018 г., предвиждащо местната подсъдност да се
определя и по „седалището“ на потребителя, не е било възприето от законодателя /справка с
публикувания на сайта на Народно събрание на РБ законопроект за изменение и допълнение
на ГПК вх. №854-01-44 от 22.05.2018 г./. Като се сочи, че целта на това предложение е била
специалната местна подсъдност по потребителски спорове да намери логично приложение и
по отношение на юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на
закон /напр. Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката/, но същото както бе
посочено не е възприето при приемането на законодателния акт. При съобразяване на
направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК и като е отчел и
мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./
и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./, Върховният касационен съд е приел, че
законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове
на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението,
т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Изложени са мотиви, че това
разрешение съответства на целта на законодателя, преследвана с въвеждането на
специалната местна подсъдност по потребителските спорове, а именно да бъде осигурена
възможност за най – лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по – слабия
субект в спорното правоотношение. Впрочем и в конкретния случая, зачитането на
юридическото лице – настоящ ищец като такава икономически по – слаба страна се явява
неоправдано, доколкото след преценка на конкретните обстоятелства по делото, може да се
направи извод, че при сключването на договора то е действало именно в рамките на своята
професионална и търговска дейност.
В тази връзка може да се добави, че доколкото местна подсъдност по
потребителските спорове е предвидена като изключение от общото правило на чл. 105 от
3
ГПК, то предпоставките от фактическия състав на специалната разпоредба по чл. 113 от
ГПК следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. В случая не може да се приеме, че
понятието настоящият адрес на физическо лице може да се прилага по аналогия спрямо
седалището на юридическото лице. Разрешението за стеснително тълкуване на понятието
„потребител“ се възприема и от СЕС при тълкуване на разпоредбите на 17 и 18 от Регламент
№ 1215/2012, касаещи международната подсъдност по потребителски спорове. Така в
решение на СЕС от 14 февруари 2019 г. по дело C‑630/17 /т.29 и т.30/: "Понятието
„потребител“ по смисъла на членове 17 и 18 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува
стеснително, като се изхожда от положението на това лице в рамките на конкретния
договор, във връзка с естеството и целта на същия, а не от субективното качество на това
лице, тъй като при определени сделки едно и също лице може да се счита за потребител, а
при други — за икономически оператор (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2018 г.,
Schrems, C‑498/16, EU:C:2018:37, т. 29 и цитираната съдебна практика). Ето защо само
договорите, сключени, извън и независимо от всякаква търговска или професионална
дейност или цел, единствено с цел задоволяване на собствените лични потребителски нужди
на едно лице, попадат в предвидения от посочения регламент специален режим на защита на
потребителя, разглеждан като по-слабата страна, докато такава защита не е оправдана в
случай на договор, който има за цел търговска или професионална дейност ( в този смисъл
решение от 25 януари 2018 г., Schrems, C‑498/16, EU:C:2018:37, т. 30 и цитираната съдебна
практика)"
Все в смисъла на гореизложеното, в Определение №340 от 28.07.2022 г. по ч.т.д. №80
от 2022 г. на ВКС, II т.о, ВКС е приел че частният жалбоподател, който в конкретния
случай е юридическо лице - търговец и в това си качество е сключил договора, източник на
спорното правоотношение, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност,
независимо от обстоятелството, че има качеството „потребител на електрическа енергия за
битови нужди“ по смисъла на § 1, т.43 ДР на ЗЕ, не следва да се счита за потребител по
смисъла на § 13, т.1 ЗЗП и поради това не следва да се ползва от специалната закрила,
предоставена на потребителите с процесуалната разпоредба на чл.113 ГПК в редакцията от
ДВ бр.100/2019 г.
Предвид гореизложеното и като съобрази актуалната съдебна практика на ВКС,
настоящият състав намира, че районният съд неправилно е приел, че са налице
предпоставките за прилагане на специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК. Това на
свой ред води до неприложимост на правилото на чл. 119, ал. 3 от ГПК, регламентиращо
правомощието на съда служебно да повдига възражението за неподсъдност на делото.
Съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК, в случаите извън посочените в ал. 1 – 3 на същата
разпоредба, възражението за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и
най – късно в срока за отговор на исковата молба.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени, а делото
да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд,
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №672/01.06.2022 г. по ч.гр.д. №596/2022 г. на Районен съд
Несебър, с което съдът е прекратил производството по делото и изпратил същото по
подсъдност на Районен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото на Районен съд Несебър за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5