№ 360
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100504392 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20018474 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 66364/2019 г. по
описа на СРС, 87 състав, са уважени предявените от Д. Н. Н. срещу „Р.Г.“ АД искове с
правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ и ответникът е осъден да заплати следните суми:
сумата от 2466,75 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени преки вреди за извършени разходи за лечение и
ортопедични консумативи, и пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между пълния
размер на трудовото възнаграждение за периода от 31.01.2017 г. до 20.06.217 г. и периода от
02.10.2017 г. до 21.10.2017 г. и действително изплатеното през този период обезщетение за
трудова злополука от НОИ; както и сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука,
настъпила на 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване
на исковата молба в съда – 18.11.2019 г. до окончателното им изплащане, като са
отхвърлени исковете съответно за разликата над сумата от 2466,75 лв. до пълния предявен
размер от 2553,19 лв. и за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
като неоснователни. Съобразно изхода от спора е разпределена отговорността за разноски
между страните по делото.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 200, ал. 1 КТ за разликата
над сумата от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 31.01.2017 г., е подадена въззивна жалба от Д. Н. Н., чрез
адв. П.. В жалбата се излага, че решението в посочената част е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди не е приложен правилно критерият за
справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, като първоинстанционният съд не е съобразил в цялост
установеното тежко увреждане, продължителността и интензивността на търпените болки и
1
страдания, продължителността на възстановителния период. Счита, че искът следва да се
уважи в пълния му предявен размер. Искането до въззивния съд е да отмени решението в
обжалваната от ищцата част и да уважи иска за разликата над 20 000 лева до размера от 30
000 лева. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
„Р.Г.“ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на релевираните с
въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените от Д. Н. Н.
срещу „Р.Г.“ АД искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ и ответникът е осъден
да заплати следните суми: сумата от 2466,75 лв., представляваща сбор от дължимите
обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени преки вреди за извършени
разходи за лечение и ортопедични консумативи, и пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между пълния размер на трудовото възнаграждение за периода от 31.01.2017 г. до
20.06.217 г. и периода от 02.10.2017 г. до 21.10.2017 г. и действително изплатеното през този
период обезщетение за трудова злополука от НОИ; както и сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в
резултат на трудова злополука, настъпила на 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда – 18.11.2019 г. до окончателното
им изплащане, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и се установява въз основа на събраните по делото
писмени доказателства – Трудов договор № 112/01.07.2016 г., и допълнителни споразумения
към него, че към 30.01.2017 г. ищцата Д. Н. и ответника са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „оценител облекла“
при ответника. Видно от Заповед № 155/24.07.2019 г. на управителя на ответното дружество,
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 26.07.2019 г. на основание чл.
325, ал.1, т.1 КТ.
Не се спори между страните, а и се установява от приетото като писмено
доказателство в производството Разпореждане № 20372/15.02.2017 г., издадено от НОИ, ТД
„София град“, че на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната от „Р.Г.“ АД злополука
станала с Д. Н. Н. на 30.01.2017 г,, е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО,
тъй като инцидентът е станал по време на обичайния път при отиване от основното място на
живеене до работното място. В разпореждането е описан следния механизъм на настъпване
на злополуката: в следствие на подхлъзване на заледен участък и падане, пострадалата
получава счупване на външен (латерален) малеолус, закрито на десния крак.
От представената по делото медицинска документация - Епикриза № 2756/2017 от
30.01.2017 г. и оперативен протокол № 134/2017 г., се установява, че веднага след инцидента
ищцата е приета в клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“, където
след проведени изследвания и рентген е взето решение за извършване на оперативна
интервенция. Същата е проведена на 31.01.2017 г., при което е направено обилен лаваж
(промиване) на раната, кръвна рапозиция и е поставена метална плака и винтове. Проведено
е лечение с антибиотици. При изписване на пациента на 05.02.2017 г. е предписано да се
придвижва с помощни средства. Назначено е медикаментозно лечение и провеждане на
рехабилитация. Издаден е болничен лист за временна неработоспособност за период от 37
дни.
На 21.03.2017 г. на ищцата е извършена втора оперативна интервенция за изваждане
на поставения при първата операция супрасиндезмалния винт. Видно от Епикриза №
7167/2017 от 21.03.2017 г. на ищцата е назначено медикаментозно лечение с ксарелто за 20
2
дни и провеждане на рехабилитация.
От Епикриза № 12160/2017 от 17.05.2017 г., се установява, че на 17.05.2017 г. ищцата
е хоспитализирана за трети път в клиниката по ортопедия и хирургия при УМБАЛ
„Софиямед“, където е извършена трета операция за изваждане на поставения на 31.01.2017
г. интрафрагментния винт. При изписване на пациента на 20.05.2017 г. е предписано
провеждане на рехабилитация.
На 02.10.2017 г. ищцата е хоспитализирана за четвърти път в лечебното заведение,
където й е поставена диагноза „резекцио синостозис тибиофиларис декстра“. Оперативно
били извадени имплантите (плака с винтове) от фибуларния малеол поради непълно
срастване на същия. Видно от Епикриза № 25247/2017 от 02.10.2017 г., на ищцата е
предписано профилактика със скалцикинон за 60 дни и провеждане на рехабилитация.
От приета пред първата инстанция като писмено доказателство по делото справка от
електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им към 02.09.2019
г., се установява, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност за следните
периоди: 30.01.2017 г. -19.06.2017 г. и 02.10.2017 -20.10.2017 г.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието в хода на
първоинстанционното производство и изготвено въз основа на наличната по делото
медицинска документация и преглед на ищцата, се установява, че в резултат на процесния
инцидент ищцата е получила фрактура на фибуларния малеол на дясната глезенна става.
Съгласно експертното заключение на ищцата е било проведено лечение в следната
хронологична последователност: На 30.01.2017 г. ищцата Д. Н. била приета по спешност в
клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“ с диагноза: фрактура на
фибуларния малеол на дясната глезенна става. На 31.01.2017 г. е извършена оперативна
интервенция, при която е поставена метална плака с винтове. След изписването е провела
домашно лечение, като 45 дни се придвижвала с помощта на патерици. Провеждала е
рехабилитация и физиотерапия. На 21.03.2017 г. на ищцата била извършена втора операция
за изваждане на суперсиндезмалния винт, който бил поставен към металната плака за по-
добро първоначално стабилизиране на фрактурата. На 17.05.2017 г. ищцата била отново
хоспитализирана в същата клиника, където е извършена трета операция, при която бил
изваден интрафрагментарния винт, който също бил поставен за по-добра стабилизация на
фрактурата. На 02.10.2017 г. ищцата била хоспитализирана за четвърти път в УМБАЛ
„Софиямед“, където е оперирана по повод срастване между тибията и фабулата. Оперативно
били отстранени срастванията и била извадена металната плака с винтовете. Получената
травматична увреда според вещото лице е в резултат от злополуката, описана в исковата
молба. Според експерта ищцата е търпяла физически болки вследствие на оперативните
интервенции, като след всяка оперативна интервенция болките били около 20 дни, като пред
първите 7 дни били с интензивен характер. Необходимо било ищцата да взема
болкоуспокояващи до 1 месец след всяка оперативна интервенция, заедно с фраксипарин
като профилактика против белодробна емболия. Според изводите на вещото лице
настъпилите увреждания вследствие на трудовата злополука са се отразили на нормалния
начин на живот, като след всяка една оперативна интервенция е изпитвала болки и
затруднения при движения. Експертът посочва, че за в бъдеще на ищцата ще останат болки
от ревматоиден характер. При извършения на 09.11.2021 г. преглед е установено наличието
на оперативен белег по външната страна на дясната глезенна става с дължина около 10 см.
В първоинстанционното производство е прието и допълнително заключение на
съдебно-медицинската експертиза, от което се установява, че ищцата стриктно е спазвала
предписанията на лекуващите лекари. Вещото лице е посочило, че след счупването и
последвалите оперативни интервенции глезенът е бил с оток и ищцата не е могла да носи
неудобни обувки. Експертът е отразил още, че при прегледа на медицинската документация
не е установил действия на пострадалата, които биха удължили възстановителния период.
Категоричен е й че в случая няма съпричиняване от страна на ищцата, в резултат на
небрежност или невнимание от нейна страна. Според експертните изводи при подобен тип
наранявания и последвалите четири оперативни интервенции нормалният възстановителен
3
период е около 10 месеца. Изяснява се, че към момента на изготвяне на заключението
ищцата се е възстановила напълно, като изпитвала болки в дясната глезенна става от
ревматоиден характер.
Пред първа инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Р.Р., С.А. и В.С..
От показанията на св. Р., приятелка и бивша колежка на ищцата, се установява, че в
края на януари ищцата й се обадила и й казала, че ще я оперират, тъй като сутринта на път
за работа паднала и си счупила крака. Сочи, че същия ден са оперирали ищцата, като и
поставили планка и няколко пирони в крака. Свидетелката заявява, че след операцията два-
три пъти седмично ходила да помага на ищцата, вкл. й занесла тоалетен стол. В показанията
си излага още, че на ищцата били извършени общо четири операции, като след всяка
операция изпитвала силни болки, въпреки предписаните й лекарства. Ищцата изпълнявала
всички указания на лекарите – приемала предписаните медикаменти и провеждала
назначената й физиотерапия. Според свидетелката ищцата не се е възстановила напълно, тъй
като при рязка промяна на времето започвала да куца.
Свидетелят А. изнася пред първоинстанционния съд, че с ищцата са съседи и
семейни приятели. Края на м. януари 2017 г. същата му се обадила от болницата и му казала,
че е оперирана. Със съпругата му отишли да я видят. В последствие ходили още няколко
пъти да й носят храна, сок и др. неща. Свидетелят сочи, че в периода след операциите, които
по негови спомени били три, й помагал – карал я до болницата с колата, както и на
физиотерапии, когато имал възможност, веднъж ходил до аптеката да й купува
предписаните по рецепта лекарства. Поддържа, че ищцата ползвала патерици дълъг период
от време, според свидетеля около 6-7 месеца.
От показанията на св. С., служител в ответното дружество, се установява, че след
злополуката ищцата се върнала на работа 2018 г. Свидетелката заявява, че до нея не е
стигала информация, че ищцата се чувства некомфортно да изпълнява поставените й
задължения, както й че последната не е иницирала промяна на изпълняваната от нея
длъжност.
Въззивният съд, след преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели
по реда на чл. 172 ГПК, кредитира изцяло показанията им, като ясни, последователни,
взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. Обстоятелството, че св. Р. и А. са близки приятели на ищцата им е дало
възможност да придобият преки впечатления от нейното състояние след инцидента и от
начина, по които е протекъл оздравителния процес, като съдът няма основание да смята, че
при свидетелите липсва способността и желанието да възприемат фактите и добросъвестно
да ги възпроизвеждат в показанията си.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50
и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
4
неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.
За да възникне имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадала от трудова злополука работник или служител неимуществени
вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до
неблагоприятни последици – претърпени болки и страдания от пострадалия и 3) причинно-
следствена връзка между злополуката и причинените неимуществени вреди, тоест
последните да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието. Съгласно установената съдебна практика,
имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за
вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от
травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между
условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря
имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е
настъпила по време на почивка на работника.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че
вследствие на настъпила на 30.01.2017 г. злополука, призната за трудова с Разпореждане №
20372/15.02.2017 г. на НОИ, ТП „София град“, станала по време на обичайния път при
отиване от основното място на живеене до работното място, вследствие на подхлъзване на
заледен участък и падане, ищцата е получила счупване на външен (латерален) малеолус,
закрито на десен крак.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО е индивидуален административен акт и подлежи
на обжалване от заинтересованите лица, сред които са и страните по делото /пострадало
лице и осигурител/. Доколкото няма данни и не се твърди разпореждането да е обжалвано,
следва да се приеме, че същото е влязло в сила. Гражданският съд е длъжен да приеме
/поради забраната да ревизира законосъобразността му съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК/, че
е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и че същото съставлява
трудова злополука. Наличието на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа
произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и
тяхното опровергаване по пътя на т. нар. косвен съдебен контрол, щом не са направени
доводи и възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят
пороци, които имат за последица нищожност на акта (в този смисъл Решение № 410 от
29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 599/2009 г., III г. о., ГК Решение № 319 от 22.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 374 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3766/2013 г., IV г. о., ГК и др.).
Не се спори по делото, а и се потвърждава от ангажираните по делото доказателства,
че в причинна връзка с претърпяната трудова злополука ищцата е търпяла неимуществени
вреди – болки и страдания.
С оглед доводите във въззивната жалба и отговора, спорът пред въззивната инстанция
е концентриран върху въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди (болки и страдания).
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е разяснено, че понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
увреждащото действие. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства,
5
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с
изброените в Постановлението, са и продължителността на лечението и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото
лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото
и социално положение, икономическата конюнктура и др. Икономическото положение
съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика
реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки
случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното
увреждане и вредите от него.
При съобразяване на посочените по-горе критерии за определяне на справедливия
размер на дължимото обезщетение въззивният съд взе предвид: характера и тежестта на
получените увреждания – фрактура на фибуларния малеол на дясната глезенна става;
продължителността на лечебния и възстановителния процес – около една година,
съпроводен с четири оперативни интервенции, прекъснат около тримесечен период, в който
ищцата се върнала на работа; обема и продължителността на понесените във връзка с
травмата болки – особено интензивни през първите дни след всяка извършена операция;
настъпилите непосредствено след травмата и след всяка оперативна интервенция
затруднения при самообслужването и придвижването; необходимостта от ползване на
помощни средства за придвижване – патерици за период около 45 дни, в който период
ищцата имала нужда от съдействие и помощ в ежедневието; преживените негативни емоции
и стрес; обстоятелството, че към датата на злополуката ищцата е била в активна
трудоспособна възраст (45 г.), трудово ангажирана, чието ежедневие и ритъм на живот са
били съществено променени в резултат на настъпилата травма; наличието на оперативен
белег с дължина 10 см. От друга страна при определяне на справедливия размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди въззивната инстанция взе предвид
обстоятелството, че злополуката не е довела до трайни и необратими последици за здравето
на ищцата, или до изменения, които не подлежат на подобрение при провеждане на лечение.
В тази връзка при извършения от вещото лице личен преглед на пострадалата на 09.11.2021
г. е установено, че ищцата се е напълно възстановила, като са останали болки в дясната
глезенна става от ревматоиден характер. Настоящата инстанция отчете и социално-
икономическите условия и стандарт на живот през 2017 г.
При съобразяване на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с
определяне на обезщетение в размер на 30 000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс
между претърпените вреди и паричното измерване на нуждата от обезвреда, съобразно
принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Поради частично несъвпадение на приетите от двете съдебни инстанции изводи по
същество на спора, касаещи размера на дължимото обезщетение по чл. 200 КТ, решение №
20018474 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 66364/2019 г. по описа на СРС, 87 състав,
следва да бъде отменено в обжалваната от ищцата част, като на същата бъде присъдено
допълнително обезщетение по чл. 200 КТ в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 30.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият съдебен състав счита, че в първоинстнационното решение е допусната
очевидна фактическа грешка относно датата на настъпване на трудовата злополука. В
мотивите си СРС е формирал извод за настъпване на трудовата злополука на 30.01.2017 г. В
диспозитива на решението обаче погрешно е посочена датата 31.01.2017 г. Допуснатата в
диспозитива на обжалваното решение очевидна фактическа грешка относно датата на
настъпване на трудовата злополука, обаче не се отразява на допустимостта на съдебния акт.
Ето защо след връщане на делото в СРС, първоинстанционният съд следва да извърши
преценка за наличието на предпоставки по чл. 247 от ГПК за провеждане на производство
по поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение в посочената му част.
По разноските:
6
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и
в частта за разноските. В първоинстанционното производство ответникът е направила
разноски в размер на 3000 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. за депозит
за допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Ответникът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. 68 от 2020 г.), при интерес от 10 000 лв. до
100 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 1506,60 лв. Предвид изложеното
релевираното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно, като същото след преценка за фактическата и правна сложност на делото,
следва да се намали до сумата в размер на 2000 лв. Съобразно отхвърлената част от
претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в общ
размер на 5,97 лв. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта за разноските, за сумата над 5,31 лв. до присъдената от 852,07 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Р.Г.“ АД следва да заплати, съобразно
уважената част от исковете в полза на бюджета на СРС сумата от 1298,67 лв. за държавна
такса, или допълнително сумата от 399,98 лв., както и сумата от 489,60 лв. за депозит за
вещи лица по съдебно-счетоводна и съдебно-медицинската експертизи, или допълнително
сумата от 108,91 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски във
въззивната инстанция има ищецът. На основание чл. 38, ал. 2,, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати в полза на адв. П. сумата от 1300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцата във въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Р.Г.“ АД следва да заплати в полза на
бюджета на СГС сумата от 200 лв. дължима държавна такса за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20018474 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 66364/2019
г. по описа на СРС, 87 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения Д. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, срещу „Р.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бил. „*******“ № *******, иск с правно основание чл.
200, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в
резултат на трудова злополука, настъпила на 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която
Д. Н. Иванова е осъдена да заплати на „Р.Г.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в
производството пред СРС за разликата над сумата от 5,31 лв. до присъдената от 852,07 лв.,
като вместо това, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Р.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бил. „*******“ № *******, да заплати на Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
*******, на основание чл. 200, ал. 1 КТ допълнително сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Р.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бил. „*******“ № *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
Софийски районен съд, допълнително сумата от 399,98 лв. – държавна такса и както и
допълнително сумата от 108,91 лв. – депозит за възнаграждения за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
7
ОСЪЖДА Р.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бил. „*******“ № *******, да заплати на основание чл. 78, ал.1, вр. чл. чл. 38, ал. 2,, вр. чл.
36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в полза на адв. А. П., сумата от 1300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Р.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бил. „*******“ № *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
Софийски градски съд сумата от 200 лв. – държавна такса.
След влизане в сила на решението, делото да се изпрати на СРС за извършване на
преценка относно необходимостта от допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото съдебно решение относно датата на настъпване на
трудовата злополука.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8