РЕШЕНИЕ
№ 10417
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110100823 по описа за 2024 година
Фирма е предявило срещу Фирма обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1903.81 лв.,
представляваща неизплатен остатък от регресно вземане по застрахователно
обезщетение по щета № **************** по застраховка „Каско на МПС“
по застрахователна полица № ***********, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 28.10.2019 г. събитие /ПТП/, ведно със законната
лихва от 04.01.2024. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 623.96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
02.01.2021г. до 02.01.2024 г.
Ищецът твърди, че на 28.10.2019 г., в гр. София, при включването от
/административен адрес/ към /административен адрес/, при завиване надясно
водачът на л.а. *********, рег. № *********** се удря в предан лява част на
намиращия се в съседната лента л.а. ********* с рег. № *********** и
причинил материални щети на последния. Бил съставен констативен протокол
за ПТП. Поддържа, че към датата на произшествието л.а. ********* с рег. №
*********** има валидна застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, а
л.а. *********, рег. № *********** бил застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За причинените от
ПТП вреди при ищеца била образувана щета № ****************, по която
било изплатено обезщетение от 3939.37 лв., като били направени и
ликвидационни разноски от 15 лв. Твърди, че ответното дружество на
03.12.2019г. било поканено да заплати дължимата сума, като след прихващане
с насрещни вземания ответникът е погасил частично вземането на ищеца със
1
сумата от 2050.56 лв., а остатъкът от 1903.81 лв. се претендира в настоящото
производство. Претендира се и обезщетение за забава в периода 02.01.2021г.-
02.01.2024г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба
и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Твърди, че искът е в завишен размер и цените на нови части не са
калкулирани съгласно методиката към Наредба-24. Претенцията не отговаря
и на действителните стойности за единица труд. Сочи, че с прихващането със
сумата от 2050.56 лв. ответникът е изпълнил задължението си по застраховка
„Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на ПТП, както и иска по
размер, в т.ч. и иска за обезщетение за забава. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между
вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от
ищеца плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 28.10.2019г. е настъпило ПТП на между *********,
рег. № *********** и л.а. ********* с рег. № ***********, в резултат на
което са настъпили имуществени вреди по застрахования по застраховка
„Каско“ при ищеца л.а. ********* с рег. № ***********; наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на *********, рег. №
***********; извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение
за увредения л.а. ********* с рег. № *********** в размер на 3939.37 лв. по
образуваната щета № **************** и направени 15 лв. ликвидационни
разноски; че ответникът чрез прихващане с насрещни вземания е изплатил
извънсъдебно сумата от 2050.56 лв.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, преводни нареждания, застрахователна
преписка и др./, както и извършеното от ответника частично погасяване,
2
което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг
на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК
съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при Фирма автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността за възстановяване
на МПС ********* с рег. № ***********, изчислена на база пазарни цени
към датата на ПТП е 5179.56 лв. По делото е безспорно, че ответникът след
отправената регресна покана е заплатил на ищеца във връзка с процесното
ПТП сумата от 2050.56 лв., то дължима се явява сума в размер на 3129 лв.
Доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер и като съобрази
заплатеното от него застрахователно обезщетение, а именно 3954.37 лв. с
включени ликвидационни разноски от 15 лв., то с оглед на диспозитивното
начало предявеният иск на основание чл. 411 КЗ следва да бъде уважен в
пълен размер.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
3
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Страните не спорят, че поканата е предявена на
ответника на 03.12.2019 г., а това се установява и от представеното известие
за доставяне, както и с оглед обстоятелството, че ответникът е извършил
частично плащане. С оглед на гореизложеното основателна се явява
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл.
162 ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от 02.01.2021г. до
02.01.2024 г. възлиза на сумата в размер на 623.96 лв., поради което искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 127.06 лв., заплатена държавна такса, 300 лв. депозит за
вещо лице по САТЕ, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед изход на
спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, по предявените
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1903.81 лв., представляваща
неизплатен остатък от регресно вземане по застрахователно обезщетение по
щета № **************** по застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица № ***********, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 28.10.2019 г. събитие /ПТП/, ведно със законната
лихва от 04.01.2024. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 623.96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
02.01.2021г. до 02.01.2024 г.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание
чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 527.06 лв. - разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4