№ 372
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20231001000321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 720 от 14.02.2023 г., постановено по гр. дело № 7765/2022 г.,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6-ти състав е осъдил „Топлофикация
София“ЕАД да заплати на „Стил Проект“ЕООД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 137,
ал.2 ЗЕ сумата от 53 275.80 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на
топлопреносно съоръжение- присъединителен топлопровод, съоръженията към него и
абонатна станция за жилищна сграда, с административен адрес гр.София, район Красно
село, ул.“Хайдушка гора“№21 за периода от 01.08.2016г. до 23.12.2020г., ведно със
законната лихва от 23.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 3 137,91 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
„Топлофикация София“ЕАД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като
неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения
иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в
жалбата.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Стил Проект“ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба,
с която се заявява становище за неоснователността на същата.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
1
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СГС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за уважаване на предявения от „Стил Проект“ ЕООД осъдителен иск по чл.59, ал.1
ЗЗД за сумата 30 749 лв. като основателен и доказан- чл.272 ГПК. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации.
Основателността на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащането на обезщетение за
ползване на определена вещ е предпоставена от кумулативното наличие на следните
материално- правни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от
ответника; да липсва правно основание за ползването на вещта; в резултат на ползването да
е настъпило обедняване на ищеца за сметка обогатяването на ответника. За уважаване на
иска следва да е налице още една предпоставка- да отсъства друга правна възможност да
бъдат защитени интересите на обеднелия. Възникването и реализирането на правото на
обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД не е обусловено от отправянето на покана до неоснователно
обогатилото се лице за възстановяване равностойността на неоснователното обогатяване,
поради което наличието или липсата на покана са ирелевантни за основателността на
предявения иск.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че кумулативно изискуемите от закона- чл.59 ЗЗД, чието частно проявление е
и приложимата норма на чл.137, ал.2 ЗЕ, материално- правни предпоставки в случая са
налице, поради което и претенцията на ищеца за присъждането на обезщетение за
ползването на процесните съоръжения- присъединителен топлопровод и абонатна станция,
изградени в сградата на ул.“Хайдушка гора“№21 в гр. София, район „Красно село“, през
периода от 01.08.2016г. до 23.12.2020г. следва да бъде уважена.
Производството, преносът, доставката и разпределението на топлинна енергия са
нормативно регламентирани дейности, чиято правна уредба, включваща и отношенията
между потребителите и енергийното предприятие, се съдържа в Закона за енергетиката /ЗЕ/
и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, както и действащата преди това
2
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./. Съгласно чл.133 ЗЕ
топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа
производители и клиенти /потребители- според действащата от 2003 г. до 2012 г. редакция/,
разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна
енергия. Обектите на потребителите и производителите- според чл.17, ал.1 от Наредба № 2/
28.05.2004 г. /отм./, се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1. подаване на
заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат
присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи
обекти или от производител до топлопреносното предприятие; 2. извършване на
предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното
предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3.
изработване на инвестиционния проект на присъединявания обект и предаването му на
топло-преносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за
присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4. сключване на предварителен
писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния
производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване
върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният
проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване.
Наредбите за топлоснабдяването /отменената и приложимата от 2007 г./ предвиждат
всички отношения между потребителя и топлопреносното дружество да се уредят с договор
за присъединяване. По правило топлопреносното предприятие изгражда присъединителния
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция и става техен собственик
/чл.137, ал.1 ЗЕ/, като е предвидено изключение, позволяващо на клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие да поемат изграждането на тези съоръжения
/чл.137, ал.2 ЗЕ/, пораждащо задължение за изкупуването им от последното. Съгласно
изричната разпоредба на чл.33 от Наредбата за топло-снабдяването /отм./, съотв. чл.33 НТ-
2007 г. /действащата наредба/, в случаите по чл.137, ал.2 ЗЕ собствеността върху
изградените от собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се
прехвърля на топло-преносното предприятие с договора за присъединяване.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.137, ал.2 ЗЕ в случай, че изграждането на
съоръженията /присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция/
се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие,
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от
потребителите. Цитираната разпоредба санкционира разместването на имуществени блага,
до което се достига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради
за сметка на топлопреносното предприятие, е изграден за сметка на битов потребител, и все
още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до
изкупуване на съоръженията топло-преносното предприятие дължи на лицето, изградило
съоръженията за своя сметка, цена за ползването им.
Такъв случай е именно и настоящият.
3
По делото не са спорни обстоятелствата, а и се установява от представените по
делото и приети като неоспорени писмени доказателства-платежно нареждане по ф-ра №
106/16.04.2015г.; платежно нареждане по ф-ра № 775/04.12.2015г.; платежно нареждане по
ф-ра № 749/25.09.2015г.; платежно нареждане по ф-ра № 106/16.04.2015г; платежно
нареждане по ф-ра № 746/25.08.2015г.; ф-ра № 749/25.09.2015г.; ф-ра № 775/04.12.2015г; ф-
ра № 179/31.05.2016 и протокол № 19 от 01.12.2015г. за извършени СМР по договор за
изпълнение и проектиране и СМР от 14.04.2015г., че ищецът „Стил Проект“ ЕООД е
изградил процесните съоръжения за присъединяване, включващи присъединителен
топлопровод с диаметър 2 ф 219/315; 2ф 48,3/110мм; 2ф 48,3х4мм и съответна дължина по
трасе 26,00м; 6,85м; 1,25м и абонатна станция,находящи се в построената от него сграда на
административен адрес: гр. София, район Красно село, ул.“Хайдушка гора“№21, което е
сторил със собствени средства след съгласуване с ответното топлопреносно предприятие
/което е видно от представеното на л. 15 предварително проучване за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, подписано от зам.
изпълнителния директор на „Топлофикация София“ЕАД/.
Видно е от приетото и неоспорено заключение на вещото лице СТЕ – В. Т., което
съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, че съоръжението е
въведено в експлоатация от 01.08.2016г., от която дата е започнало и реалното му ползване.
Издадено е разрешение за ползване на ДНСК с № ДК-07-С-02/07.01.2016г. за
„Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, офис и гаражи, външно
електрозахранване с кабели НН, външно топлозахранване и абонатна станция, като е
узаконено изпълнението на всички технически изисквания, поставени от „Топлофикация
София“ЕАД за изграждането на процесното топлосъоръжение- присъединителен
топлопровод и абонатна станция.Установява се също така от заключението на вещото лице,
че съоръжението се ползва от ответника през целия процесен период от 01.08.2016г. до
23.12.2020г.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя- ответник, че ищецът не е легитимиран
да претендира процесното обезщетение за ползване, тъй като не бил собственик на
процесните съоръжения. Разпоредбата на чл.137, ал.2 ЗЕ еднозначно дефинира възмездното
ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция, в случаите, когато са изградени от клиентите
на топлоенергия за битови нужди. Според дадената в § 1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването /НТ/ легална дефиниция на понятието „сградна инсталация“, това е
съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна
енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии. Съгласно чл.140, ал.3 ЗЕ сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Абонатната
станция и присъединителният тръбопровод следователно не попадат в обхвата на режима на
етажната собственост. Обща част е помещението в сградата, в което са разположени
съоръженията, които по смисъла на § 1, т.1 ЗЕ представляват „абонатна станция“, но не и
4
самата абонатна станция. При това положение, при липса на данни за прехвърляне на
процесните съоръжения, включая абонатната станция, на етажните собственици при
придобиване на индивидуални обекти в сградата, възражението на топлопреносното
предприятие, за което е нормативно предвидено задължение за изкупуването им, се явява
неоснователно.
Няма спор по делото и че процесните съоръжения се използват от ответника за
захранване на битовите абонати в процесната сграда с топлинна енергия. При липсата на
договорна обвързаност между страните отношенията помежду им се уреждат на
плоскостта на неоснователното обогатяване, като обогатяването и обедняването,
произтичащи от общ факт /т.е. налична е връзка помежду им/, в случая сасъизмерими с
една и съща величана, представляваща сумата, с която топло-преносното предприятие се е
обогатило в резултат на незаплащане на цената за достъп.
Неоснователен е и доводът на въззивника, че ищецът с поведението си е станал
причина да не бъде сключен окончателен договор по чл.138, ал.1 ЗЕ, тъй като не депозирал
необходимите документи за процедурата по изкупуване на съоръженията.
По делото са представени достатъчно писмени доказателства- като напр. разрешение
за ползване на ДНСК с № ДК-07-С-02/07.01.2016г., от което е видно, че още към тази дата
изграденото от ищеца топлопреносно съоръжение отговаря на всички предвидени
технологични изисквания и не са налице предвидени от закона пречки за неговата употреба.
На следващо място видно от представеното по делото решение на УС на „Толофикация
София“ЕАД по протокол №11/11.03.2021г., с което е взето решение да се пристъпи към
сключването на окончателен договор за придобиване на топлопреносното съоръжение не е
посочено да са съществували пречки, които да са препятствали до този момент сключването
на окончателния договор, такива не са и конкретно посочени от ответника, който само се е
позовал декларитивно на тях.
Следователно изграждането на процесната инсталация е отговаряло на изискванията
и проектните книжа, каквато констатация се съдържа и в неоспореното заключение на
съдебно- техническата експертиза, което налага извод, че условията за сключване на
окончателен договор са били налице и всичко зависило от добрата воля и желание на
ответника.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя- ответник за погасяване на
процесното вземане по давност, тъй като приложим относно обезщетението за
неоснователно обогатяване е общият 5- годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, който за
процесното вземане, формирано за периода от 01.08.2016г. до 23.12.2020г., към датата на
подаване на исковата молба на 23.12.2020 г. още не е бил изтекъл.
Предвид горното, след съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства,
посочени по- горе, се налага приемането на извод, че за ищеца е настъпило обедняване за
сметка обогатяването на ответника, изразяващо се незаплащането на обезщетение за
ползването на процесните съоръжения, което според неоспореното заключение на вещото
5
лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза
възлиза на 30 749 лв. общо, считано за периода 01.08.2016 г.- 23.12.2020 г. Тази сума,
определена съгласно Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно
или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения, одобрена от ДКЕВР с Протокол № 24/ 04.02.2008 г., правилно е присъдена на
ищеца на основание чл.59, ал.1 ЗЗД с обжалваното решение.
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяването на исковата
молба- 23.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора следва да се присъдят своевременно поисканите от ищеца
разноски за въззивното производство в размер на 3109 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 720 от 14.02.2023 г., постановено по гр. дело №
7765/2022 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6-ти състав е осъдил
„Топлофикация София“ЕАД да заплати на „Стил Проект“ЕООД на основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 137, ал.2 ЗЕ сумата от 53 275.80 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на топлопреносно съоръжение- присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция за жилищна сграда, с административен адрес
гр.София, район Красно село, ул.“Хайдушка гора“№21 за периода от 01.08.2016г. до
23.12.2020г., ведно със законната лихва от 23.12.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 3 137,91 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.Красно село, ул.“Ястребец“№23б да заплати на „Стил
Проект“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Света
Троица“, бл.330, вх.а, ет.7, ап.20, със съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“1А, Търговски
дом, кантора 313, чрез адв. Р. А. на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата 3109 лева, представляваща
разноски по въззивното производство. Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7