Решение по дело №1042/2020 на Районен съд - Русе

                             РЕШЕНИЕ

                                                      №

                                        гр.Русе, 12.11.2020г.

 

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд, XV - ти граждански състав, в открито заседание на 14 октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1042 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

 

 

Предявеният иск за развод е с правно основание чл.49, ал.1 от СК, обективно съединен с визираните в чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК искове.

            Ищецът А.И.О. *** твърди, че ответникът Д.Е.О. *** е нейн съпруг, с който сключил граждански брак на 05.08.2017г. в с.Т*, обл.Р*. Твърди, че от брака си имат едно родено дете – Д* Д.О. с ЕГН:**********.  

Твърди, че след сключване на брака се установили да живеят в Г*Ответникът започнал да не обръща внимание на съпругата си, оставял я често сама и ходел да се черпи с приятели, ругаел я и я псувал. Забременяла в Г*но двамата решили да роди детето им в Б*. След завръщане в *и раждане на детето отношенията им не се подобрили. Ответникът постоянно нямал пари за да ги издържа. Към края на 2018г. ответникът заминал за Германия и оттогава били във фактическа раздяла.

Счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и моли той да бъде прекратен. Моли съда да постанови решение, с което прекратите брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Претендира възлагане на родителски права върху роденото от брака дете.  Моли съда да определи на ответника режим на лични отношения с детето, както и да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 500,00 лева считано от 01.03.2019г. ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане. Не претендира позване на семейното жилище и издръжка от съпруга. Претендира след прекратяване на брака да носи своето предбрачно фамилно име – С*. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания за допускане на гласни и писмени доказателства. Претендира разноски по делото. 

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника, чрез пълномощника си адв.Я. е депозирал отговор по исковата молба, в който развива съображения за допустимост на исковете. Оспорва иска за месечна издръжка по размер, над сумата от 160 лева, както и исковата претенция за издръжка за период преди завеждане на исковата молба. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания за допускане на гласни и писмени доказателства. Претендира разноски по делото.   

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира следното:

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 05.08.2017г. с акт № 0008 от същата дата на с.Т*, Община Р*. От брака си имат едно родено дете

– Д* Д.О. с ЕГН:**********.

            От показанията на св.Е* И. С*, сестра на ищцата се установява, че от брака си страните имат родено дете – Д*, което в момента е на две години. Установява, че в началото съпрузите живеели в с.Т*, а преди да се роди детето били в Г* за няколко месеца. След раждане на детето живеели при родителите на ищцата в гр.Р*. Ответникът дошъл в гр.Р* за малко, за да види детето, но не останал да живее със съпругата си, а заминал за Г*. Твърди, че преди да се върне отново в Германия, ответникът не е оставял пари на ищцата за издръжка на детето или за нея. Докато ищцата била в майчинство, родителите им я издържали с нея и детето. Впоследствие ответникът се върнал в България за да направят опит да оправят отношенията си но не се получило нищо. Била свидетел при разговор по телефон ответникът да заплашва и тормози сестра й. 

            От показанията на св.Р* М* И*, баба на ищцата се установява, че след сключването на брака си живеели в село Т*. След това с Д. заминали за Г*, преди раждането на детето. През 2016 г. заминали за първи път в Г* двамата, тогава били само сгодени. Д. е  живял в Г* още преди да се запознаят с внучката й. Там живеел с майка си. През 2017г. била сватбата и след това отново заминали за Г* и там ищцата забременяла. От Г* се върнали преди да се роди детето. Не се върнали да живеят на Т*, защото Д. казал на съпругата си, че няма кой да й помага с детето, защото той пак ще заминава за Германия. Ответникът стоял около две седмици след раждането на детето Джан и се върнал в Г*. Никога нямал пари, които да остави на детето. Винаги намирал причини да не оставя пари за сина си. Искал пари от нея и от внучката й,  за да замине за Г*. Страните се карали постоянно за пари.

От показанията на св.Е.О. Ш*, баща на ответника се установява, че страните преди брака живеели в чужбина. Сключили граждански брак през 2017г. След брака заминали отново в Г* при съпругата му (майка на ответника) и временно се настанили да живеят при нея. Когато живеели общо в Г*, съпругата му е готвела, чистела и подпомагала финансово при възможност. Не успял да разбере каква е причината да се разделят. Твърди, че синът му дошъл в България преди да се роди детето, за да помага. Празнували общо рождени дни от самото начало. Организирали на село празниците на детето, като тържеството го платило неговото семейство. Винаги давали пари на младото семейство. Установява, че в момента ответникът Д. работел в Г*, превозвал работници с микробус.

От показанията на св.М* Ф* А*, баба на Д., се установява, че племенникът й не бил конфликтна личност. Когато чула за развода много се учудила, тъй като той казал, че няма да се развежда. Установява, че в  момента Д. живеел в Г*, а ищцата при майка си. Отношенията им със снахата били много добри, никой не я е обиждал. А. е грижовна майка. Когато правили рожден ден на детето и сватбата Д. плащал за тези празници. Майката на Д. проявяваше грижа към детето и винаги им давала пари.

            При тези предпоставки съдът приема, че в отношенията между съпрузите липсва взаимност и общи семейни цели, които би следвало да отразяват вътрешното съдържание на брака – чл.14 от СК. Установено е и не се спори, че страните се намират във фактическа раздяла, която е едновременно израз и причина за разстройството на брачната им връзка. По тази причина съдът намира, че бракът на страните съществува само формално и не изпълнява социалната си функция, поради което следва да бъде прекратен, без съда да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.

            С молба с вх.N:266133 / 14.10.2020г. по делото е депозирано, подписано от страните споразумение по реда на чл.49, ал.4 от СК относно упражняването на родителски права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения с детето, ползването на семейното жилище, фамилното име на жената и разноските по делото.

            С молба с вх.N:265656 / 09.10.2020г. по делото е депозиран социален доклад изготвен от „Агенция за социално подпомагане“ ДСП-Русе. От доклада се установява, че основни грижи за детето се полагат от неговата маика, която получава помощ за отглеждането от бабата и дядото по майчина линия. В жилището където се отглежда детето се поддържа много добра хигиена и ред. Майката работи, като продавач консултант на трудов договр със заплата в размер на 600,00 лева. Майката сътрудничи на отдел „Закрила на детето „ гр.Русе.      

            Спорен между страните остава единствено въпроса относно размера на месечната издръжка за детето по която съдът следва да се произнесе.

Съгласно чл.143, ал.2 от СК основно задължение на родителите е да издържат своите малолетни деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. По делото се събраха доказателства, че ищцата реализира трудови доходи в размер на 610 лева месечно и получава месечни детски добавки за отглеждане на дете.

Налице са безспорни писмени и гласни доказателства за трудова заетост на ответника в Германия, без обаче да е ясен техния размер и времетраене. Видно от представените по делото, писмени доказателства в превод от немски, съдът формулира извод, че ответникът реализира месечен доход от минимална работна заплата за Г*. По делото липсват доказателства, ответникът да плаща разходи и да се грижи за други свои деца.

С Постановление ПМС № 350/19.12.2019г. размерът на минималната работна заплата за България е увеличен на 610 лева, считано от 01.01.2020г. С оглед на това минималната издръжка, която ответникът следва да плаща дори и без доказателства за доход е в размер на 152,20 лева на месец. От друга страна следва да бъде съобразено, че ответникът живее и реализира доходи в една от най-развитите европейски държави, където стандарта на живот е многократно по-добър от този в Б*. При тези обективно съществуващи предпоставки съдът приема, че ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете Д* в размер на 400,00 лева.  Искът за издръжка за минало време за периода от 01.03.2019г. до 23.02.2020г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При съобразяване възрастта и потребностите на детето, материалните възможности на неговите родители, съдът определя размера на необходимата за детето издръжка на 550 лева месечно. Съгласно т.7 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. тя следва да бъде разпределена между двамата родители, като се вземат предвид възможностите на всеки от тях, както и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. По изложените съображения съдът разпределя така определения размер на издръжката, като ответникът следва да заплаща сума в размер на 400.00 лева месечно, а остатъкът от издръжката в размер на 150 лева, както и непосредствената грижа за малолетното дете следва да се поеме от майката.

Когато с решението за развод съдът не се е произнесъл по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, защото страните не са поискали това, разноските по делото се понасят от тях така, както са направени – чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК и Тълкувателно решение № 15 от 18.II.1970 г., ОСГК.

            Мотивиран така, съдът:

 

 

                                           РЕШИ:

            ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между А.И.О. с ЕГН:********** и Д.Е.О. с ЕГН:********** *** на 05.08.2017г. с акт № 0008 от същата дата на Община Русе, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ОДОБРЯВА постигнатото между страните споразумение по чл.49, ал.4 от СК, както следва:

- Упражняването на родителските    права, върху малолетното дете – Д*Д.О. с ЕГН:********** се предоставят за упражняване от майката - А.И.О. с ЕГН: **********.

- Местоживеенето на детето се определя при неговата майка на адрес: гр.  Р*, ул."К*" *, като при промяна на адреса майката се задължава да  уведоми  бащата.

- На бащата Д.Е.О. с ЕГН:**********, се определя режим на лични контакти с детето Д* Д.О. с ЕГН:**********, както следва:

- До навършване на 4 /четири/ годишна възраст, всяка първа и трета     събота и неделя от месеца, без преспиване, в присъствие на майката от 10:00   часа сутринта  до 16:00 часа следобяд.

- След навършване на 4 /четири/ годишна възраст, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10:00 часа в събота, до 17:00 часа следобяд в неделя и 20 (двадесет) дни през лятото.

- В случаите когато бащата пребивава в чужбина и не може да осъществи  режима на лични контакти, то същите ще се осъществяват по споразумение   между  родителите.

- Детето ще се взема и връща от бащата, от/в домът на майката.

- А.И.О. няма претенции за ползване на семейното    жилище с адрес с.Т*, общ. Р*, обл.Р*, ул.“Р*“ № *.

- Страните нямат претенции за издръжка помежду си след прекратяване   на   брака.

- След прекратяване на брака, жената - А.И.О. ще носи  предбрачното си фамилно име – С*.

- Разноските по делото ще се поемат от страните по равно. Адвокатските хонорари всяка от страните поема, така както ги е направила.

ОСЪЖДА Д.Е.О. с ЕГН:********** да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете – Д* Д.О. с ЕГН: ********** в размер на 400,00 лева, чрез неговата майка и законен представител – А.И.О. с ЕГН:**********, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 24.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.И.О. с ЕГН:********** срещу Д.Е.О. с ЕГН:********** иск за издръжка за минало време - за периода от 01.03.2019г. до 23.02.2020г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.Е.О. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 576,00 лева д.т. върху присъдената издръжка за малолетното дете, формирана на база 4%, за период от 36 месеца.

ОСЪЖДА Д.Е.О. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 15,00 лева окончателна държавна такса за развода.

ОСЪЖДА А.И.О. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 15,00 лева окончателна държавна такса за развода.

            Решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: