Решение по дело №8426/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260279
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 2 юни 2023 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20191720108426
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 260279 / 12.3.2021г.

 

гр. Перник, 12.03.2021г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на 16.02.2021г. година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА

 

при секретаря Т Тодорова

като разгледа гр.дело № 8426 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с пр.основание чл. 200 КТ- за обезщетение от претърпяна трудова злополука – имуществени и неимуществени вреди

 

Образувано е по искова молба от А.Л.В.  ЕГН ********** ***

 И съд.адрес ***

Адв.Стоицева САК

 против

МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ ЕАД ЕИК ********* гр.Перник пл.Св.Иван Рилски № 1, предст. от изп.директор

А именно –да се постанови решение, с което да бъде осъдена ответната страна-работодател да й заплати:

Сумата 21000лв. неимуществени вреди от претърпяна на 10.08.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата

 И направените разноски

Сумата 1412 лв. представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди – разлика между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и болнично обезщетение за периодите 10.08.2017-17.05.2018г. ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата

И направените разноски ,

Сумата 52.60лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи по болнично лечение

 

В законоустановения срок за отговор на искова молба по чл. 131 ГПК ответното дружество  изразява становище по предявения иск. Оспрова изцяло исковете по основание и размер с подробно становище в о.з. и по същество.

 

 

 

 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:

 

По представените доказателства се установи следното:

-налице е бил трудов договор № 046/14.07.2008г. по силата на който ищцата е работила при ответния работодател на длъжност“машинен оператор на транспортно-технологична машина“

-Със Заповед № 38 / 16.05.2018г. трудовият договор е прекратен поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

-на 10.08.2017г. около 09.30ч. – по време на работа-на работнотомясто гр.Перник рудник „Република“ на площадката на разтоварващия барабан на Първа гумено-транспортна лента, ищцата ПАДА от ВИСОЧИНА около 5 м.

-от падането губи съзнание, получава счупване на пубиса/ срамна кост/, оказана е първа мед.помощ от екип на ЦСМП, престой 4 дни в травматолог.отделение на МБАЛ гр.Перник, оперирана по спешност същия ден, с локална анестезия

-през болничния престой е била на ортопедично легло в покой, и обезболяващи и вливания-след изписването е била 4 месеца на легло без да става, със съпътстващи неудобства от хигиенно и социално естество.

-ходила е с патерици 6 месеца, като болките продължават с променлива сила и до момента, скованост и ограничени движения периодично.

-била е в болн.отпуск общо 228 дни

Що се касае до имуществените вреди :

-за периода 10.08.2017-17.05.2018г. когато й е прекратен трудовия договор – получавала е обезщетение за врем.неработоспособност като разликата до пълния размер който би получавала, ако е здрава и работи, възлиза на исковата сума в тази част.

Други доказателства установяват следното :

Работодателят не е бил декларирал пред ТП на НОИ Перник трудовата злополука, поради което ищцата подава декларация вх.№ 5101-13-49/ 12.12.2017г. с която е декларирала станалата на 10.08.2017г. злополука.

С Протокол № 15 от 28.12.2017г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката на комисия на НОИ се установява наличието на такава.

С разпореждане № 51 / 01.10.2018г. на осн. чл.60 ал.1 КСО злополуката е призната за трудова.

-Същото не е влязло в сила поради обжалване на работодателя.

 

Съдът е спрял производството на осн.чл.229 ал.1т.4 ГПК – до приключване на администр.производство по влизане в сила на Разпореждане № 51 / 01.10.2018г.

 

Производството е възобновено след влязло в сила решение№ 167 от 13.04.2020г. адм.дело № 810/2019г.  на адм.съд Перник / самото адм.дело е приложено към настоящето производство/

 

 

 

Следователно- налице е влязъл в сила акт с който злополуката е призната за трудова.

Следователно, за работодателя възниква задължението / респ. отговорността по чл.200 КТ , която е безвиновна, да обезщетяване по справедлив начин на претърпените от ищеца неимуществени/ имуществени вреди.

 

По чл.55 КЗОО ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА е всяка внезапно увреждане на здравето, станало през работно време, при/ по повод извършване на работа, на работното място .

От представените доказателства – болн.листове, епикризи, ЕР на ТЕЛК и т.н. както и от приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, се установява, че в резултат на процесния инцидент работничката е получила описаното  счупване .

Вещото лице разяснява, че увреждането е получено в резултат на падане от височина. Експертът сочи, че предвид характера на увреждането е било необходимо моментно опериране, неподвижно възстановяване, последващо възстановяване и рехабилитация, придвижване с помощни средства - в който дълъг период работничката е изпитвала затруднения в хигиенно – битовото си обслужване. Вещото лице разяснява, че обичайния период за възстановяване при подобен на процесния вид травми е  аналогичен на процесния.

 От приетото заключение се установява, че ищцата е изпитвала болки и страдания по време на лечението, като в периода непосредствено след инцидента страданията са били с по – голям интензитет.

Експертът разяснява, че при натоварване на увредения крайник или промяна на времето е възможно тя да изпитва болки в областта на счупването и към момента на изготвяне на експертизата.

 

От свидетелските показания се установява, че непосредствено след процесния инцидент ищцата изпитвала много силни болки,била е обездвижена, впоследствие трудно се придвижвала с патерици, била в отпуск за временна нетрудоспособност , през който период ищцата не била в състояние да извършва обичайни домакински занимания като готвене, чистене, пране, че ищцата продължава да изпитва нужда от помощ при извършване на определени домакински занимания, които налагат вдигане на тежки предмети или пълноценно движение .

 

Съдът цени показанията на свидетеля като логични, последователни и разкриващи в детайли хронологията на релевантните за спора обстоятелства.

От анализа на показанията не би могъл да бъде направен извод, че свидетелят преиначава обстоятелствата свързани със здравословното състояние на ищцата, защото е имал възможност непосредствено да възприеме както състоянието й след инцидента, така и продължителността на лечението й, а от друга изнесената информация се

 

 

 

 

 

 подкрепя от останалите ангажирани по делото доказателства, а именно представените болнични листа и съдебно – медицинска експертиза.  

 

По възраженията на ответната страна:

Разпитани са свидетели, които са дл.лица към ответния работодател.

Същите излагат доводи, че площадката била обезопасена, че ищцата „ не била толкова зле, водили я на работа за няколко часа“ през този ден, и тези показания кореспондират с атакуваните от работодателя документи, касаещи признаване злополуката за трудова – видно от водените производства, заради които настоящето производство е било спряно.

В  крайна сметка, налице са решения на съд, според които злополуката е приета за трудова, с всички последици от това, следователно, не се доказва тезата на работодателя за липса на такава или за съпричиняване.

 

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки:

- съществуване на трудово правоотношение между страните, през времето на което е настъпила трудова злополука, установена по реда на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки с влязъл в сила акт по чл. 60, ал. 1 КСО, която е довела до

-увреждане на здравето на работника, както и че

-в пряк резултат на трудовата злополука работникът е претърпял болки и страдания.

 С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване.

  Както бе посочено, страните не спорят, че са били в трудово правоотношение и че същото е прекратено поради излизане в пенсия

 

С Решение № 374/2013г. по гр.д. № 3766/2013г. по описа на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./  е прието, че

надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

 

 

 

 

Посоченият специален ред за установяване на трудова злополука е задължителен, за да се приеме, че такава е налице и е недопустимо наличието на трудова злополука да се установява от съда в производство по предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

 

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

 

Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.

 

 От приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза се установява, че в периода след инцидента ищцата е изпитвала интензивни болки. Обстоятелството, че тя е изпитвала силни страдания в периода след вредоносното събитие се потвърждава и от показанията на свидетеля .

 

 При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде отчетена както продължителността на посочения период, в който страданията на пострадалото лице са били с по – висок интензитет, така и че докато  е била обездвижена, ищцата е срещала трудности в хигиенно – битов план.

За затрудненията на ищцата при осъществяване на домакинска работа сочат и показанията на свидетеля, че през целият  период на лечение ищцата се е нуждаела от помощ при осъществяване на ежедневни дейности.

 

 При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде съобразено и обстоятелството, че към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, ищцата продължава да изпитва болки в увредения крайник при натоварване на ръката или промяна на времето.

След всички доводи,наведени в процеса, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания възлиза на 10 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата,

 като за разликата до пълния претендиран размер 21 000 лева исковата претенция е неоснователна.

 

По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука.

 

 

 

 

 

В подкрепа на изложеното е съдебната практика, обективирана в Решение № 441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. по описа на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./

 

По иска за обезщетение на претърпените имуществени вреди:

 

Претендират се : Сумата 1412 лв. представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди – разлика между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и болнично обезщетение за периода 10.08.2017-17.05.2018г. ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата

И

Сумата 52.60лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи по болнично лечение

 

В тази част е приета съд.иконом.експертиза, съгласно която :

Дължи се сумата 365.18лв.-представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди – разлика между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и болнично обезщетение за периода 10.08.2017-17.05.2018г. ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата,

като за разликата до пълния предявен размер 1412лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Съдът присъжда и сумата 52.60лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи по болнично лечение ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата

 

Разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната съразмерно на уважената част от исковата претенция, а именно в размер на 450 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК - МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ ЕАД ЕИК ********* гр.Перник пл.Св.Иван Рилски № 1, предст. от изп.директор

следва да заплати по сметка на Районен съд – Перник:

 сумата в размер 416.71 лева, представляваща дължима държавна такса

 сумата 200 лева  заплатен от бюджета на съда депозит по допуснатата съдебно – медицинска експертиза

сумата 100 лева заплатен от бюджета на съда депозит по допуснатата съдебно –икономическа експертиза .

 

 

 

 

 

Юк.възнаграждение не се присъжда, тъй като юк.представляващ работодателя е на трудов договор и тези му задължения са вменени по дл.характеристика.

 

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ ЕАД ЕИК ********* гр.Перник пл.Св.Иван Рилски № 1, предст. от изп.директор

ДА ЗАПЛАТИ НА : А.Л.В.  ЕГН ********** ***

 И съд.адрес ***

Адв.Стоицева САК

ККАТО СЛЕДВА:

 

Сумата 10 000лв. неимуществени вреди от претърпяна на 10.08.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата,

Като за разликата до пълния предявен размер 21 000лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН,

 

Сумата 365.18лв.-представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди – разлика между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и болнично обезщетение за периода 10.08.2017-17.05.2018г. ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата,

като за разликата до пълния предявен размер 1412лв. отхвърля като неоснователна и недоказана,

 

Сумата 52.60лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи по болнично лечение ведно със законната лихва от деня на увреждането 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата

 

ОСЪЖДА МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ ЕАД ЕИК ********* гр.Перник пл.Св.Иван Рилски № 1, предст. от изп.директор

ДА ЗАПЛАТИ НА :

А.Л.В.  ЕГН ********** ***

 И съд.адрес ***

Адв.Стоицева САК

 на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 450 лева, адв.разноски.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ ЕАД ЕИК ********* гр.Перник пл.Св.Иван Рилски № 1, предст. от изп.директор

ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.6 ГПК - по сметка на Районен съд – Перник:

сумата в размер 416.71 лева, представляваща дължима държавна такса

 сумата 200 лева  заплатен от бюджета на съда депозит по допуснатата съдебно – медицинска експертиза

сумата 100 лева заплатен от бюджета на съда депозит по допуснатата съдебно –икономическа експертиза .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: