Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7428 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №67379 от 18.03.2019г.,
постановено по гр.дело №38715/2018г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в,
жалбоподателят-ответник „Ю.“ООД с ЕИК******* е осъден да заплати на В.П.С. с ЕГН********** на
основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1799,37
лв.- арендно плащане за стопанската година 01.10.2016г.- 01.10.2017г. по
договор за аренда на земеделски земи от 19.02.2016г., вписан на 23.02.2016г. под
№615, акт 192, том II на Служба по вписванията- Козлодуй, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба 12.06.2018г. до окончателното
изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 263,91 лв.- обезщетение за
забава за периода от 01.01.2017г. до 12.06.2018г., като искът за мораторна
лихва е отхвърлен за разликата над 263,91 лв до пълния предявен размер от
264,53 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 121,93 лв. разноски, а ищецът- да заплати на ответника на основание
чл.78, ал.З ГПК сумата от 0,20 лв. разноски, съразмерно но отхвърлената част от
исковете.
Срещу така
постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от „Ю.“ООД. Жалбоподателят поддържа, че
ищецът не е собственик на процесните земеделски земи през исковия период и
същите са му отнети в цялост с представените по делото влезли в сила съдебни
решения. Твърди също така, че не е ползвал имотите през процесния период. Неправилно
не било уважено направеното от него възражение за прихващане. Претендира отмяна
на решението на СРС в осъдителната му част и отхвърляне на исковете изцяло,
както и присъждане на разноски.
Въззиваемият
ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна и излага подробни съображения относно правилността на обжалваното
решение. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част като
правилно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните и изчерпателни мотиви, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Съгласно
чл.3, ал.4 от ЗАЗ договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение
или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска
земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот
или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с
него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Тази разпоредба
обаче е влязла в сила на 07.02.2017г., а процесният договор е сключен на 19.02.2016г.
и падежът на процесното вземане е настъпил на 31.12.2016г., поради което в
случая е неприложима. Дори и да беше обратното, както правилно е отбелязал първоинстанционният
съд, с представените по делото съдебни решения е признато правото на
собственост на трето за спора лице върху 1/8 идеална част от имотите- предмет
на процесния договор за аренда на земеделска земя, т.е. ищецът продължава да е
собственик на над 50% идеални части от имотите и има правото да сключи договор
за аренда на същите.
Възражението
относно ползването на имотите от ответника през исковия период е въведено едва
с въззивната жалба и поради това не следва да се обсъжда като преклудирано.
По
делото не са представени доказателства от ответника, че пълномощникът му при
описаните във възражението за прихващане сделки, е заплащал цената със свои
средства. Поради това не може и да се приеме за установен фактът на възникване
на насрещно ликвидно и изискуемо вземане на ответника срещу ищеца, с което да
бъде извършено прихващане.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната от ответника част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, което е в размер на 960 лева с ДДС и следва да му се присъди
изцяло съгласно представените договор за правна помощ, фактура, преводно
нареждане и списък по чл.80 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №67379 от 18.03.2019г., постановено
по гр.дело №38715/2018г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Ю.“ООД с ЕИК******* да заплати на В.П.С. с ЕГН**********
сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/