Р
Е Ш Е Н И Е
№
1680
гр.Пловдив,
02.08. 2019 год.
В
ИМЕТО НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, IХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Докладчик;
Велизар Русинов
при секретаря Диана
Караиванова, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2500
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Делото е образувано по
жалба на С.В.Ч., с ЕГН: **********, действащ в качеството си на ЕТ „**** – С.Ч.“
, ЕИК по БУЛСТАТ: с адрес : гр. Смолян,
ул. ****, против ревизионен акт /РА/ №
Р-16002117006314-091-001/08.05.2018г., поправен с ревизионен акт №
П-16002118095000-003-001/22.05.2018г. за поправка на РА, издадени от органи по
приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден в оспорената
част с Решение № 383 от 09.07.2018г. на
Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДОДОП/ - гр.
Пловдив, като по отношение ревизираното лице /РЛ/ жалбоподател в настоящото
производство/ допълнително са установени следните данъчни задължения: данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 7 839лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 607,27лв. и за 2016г. в размер на 7 984лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 827,30лв. и данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 8 692лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 1 782,16лв.
Жалбоподателят
счита РА, в оспорената част, за незаконосъобразен и необоснован, издаден в
противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства по съображения в
жалбата. Жалбоподателят се
представлява. Претендира разноски по
делото. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана
писмена защита. Ответникът - Директор
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и
моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в ревизионния акт,
решението на директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив и доводи, изложени в
о.с.з. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура Пловдив не встъпва.
Съдът
в този състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия
в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил в оспорената част. Така постановеният от Директор на Дирекция „ОДОП“
– гр. Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален
срок, налагат извод за нейната допустимост. Съгласно представеното от ответника
удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 8) решение № 383 от 09.07.2018г.
на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е връчено по електронен път на 15.07.2018г.,
а жалбата е подадена по пощата на 27.07.2018г. (л. 471).По същество жалбата е
неоснователна.
При
направената служебна проверка за законосъобразност на акта в обжалваната част
съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, настоящият съдебен състав намира следното:
Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002117006314-020-001/20.09.2017г.
на компетентния за това орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, с
обхват данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и здравно
осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г.; данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения, вноски за ДОО и ЗО за осигурители за
периода 01.09.2015г. – 31.12.2016г. и данък върху добавената стойност за
периода 01.03.2015г. – 31.12.2016г. Определен е срок за приключване на
ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на по електронен път на 23.10.2018г. Заповедта за
възлагане на ревизията е изменена със Заповеди за изменение на ЗВР №№ Р-16002117006314-020-002/23.01.2018г.
и Р-16002117006314-020-003/23.03.2018г., като е определен краен срок на
ревизията до 23.03.2018г. и в обхвата й е включен данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015г. –
31.12.2016г.
Съгласно
представена по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП
– гр. Пловдив, на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на
ревизията и заповедите за изменение на заповедта за възлагане на ревизията, са
били делегирани правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
В
законоустановения срок е съставен РД № Р-16002117006314-092-001/05.04.2018г.,
против констатациите на който, в законоустановения
срок, е постъпило възражение, с
приложени към него писмени доказателства, изчерпателно посочени в него.
Възражението
е обсъдено от органите по приходите, компетентни да издадат РА, намерено е за
неоснователно и в законоустановения в разпоредбата на
чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК срок е издаден процесният
Ревизионен акт № Р-16002117006314-091-001/08.05.2018г. В следствие констатирана
допусната грешка в него, същата е коригирана с Ревизионен акт №
П-16002118095000-003-001/22.05.2018г. за поправка на ревизионен акт.
В
срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директора на
Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК
постановил Решение № 383/09.07.2018г., с което е потвърдил процесния
РА в оспорената част, предмет на настоящото производство. Към жалбата са
приложени писмени доказателства, изчерпателно изброени в нея. Същите са
обсъдени в решението на горестоящия административен
орган, като са изложени аргументи, с които същите не се кредитират като
оборващи констатациите в обжалвания РА.
Жалбоподателят
оспорва установените задължения с РА само по ЗДДФЛ, като аргументи са изложени
единствено в жалбата, подадена пред горестоящия
административен орган (л. 18 – 19).
От
фактическа и правна страна, съставът
приема следното: на първо място, предмет на обжалване е допълнително
установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г.,
ведно с прилежащите лихви, в резултат на установени недекларирани доходи по чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ.
През
година е установено, че ревизираното лице С.Ч. е получил доходи от стопанска
дейност чрез ЕТ „**** – С.Ч.“ счетоводна печалба в размер на 28 061,24лв.,
в размер на 1 200лв. (неотчетени в счетоводството на ЕТ) от продажбата на
ремарке и от пенсия в размер на 370лв. – 378лв. месечно. През годината няма
извършени продажби на недвижими имоти и няма движение на парични средства по
банковите сметки в „ЦКБ“ ЕАД.
Същевременно,
с мемориален ордер № 196 от месец декември 2015г. по дебита на сметка 501 срещу
кредита на сметка 439 е намерила отражение сумата в размер на 120 000лв.,
като основанието за взетата счетоводна операция е „изправление
на „червена“ каса чрез фиктивна операция. С мемориален ордер № 1 от
03.01.2016г. е взета обратната счетоводна операция, като основанието е „сторниране на фиктивната „червена“ каса от миналата 2015г.
(МО № 196)“ със същата сума. Ч. е заявил, че към 31.12.2015г. не е предоставял
никакви собствени парични средства на фирмата, както и не ги е получавал
обратно, не е подписвал РКО и ПКО. Съгласно твърденията на счетоводителя му се
касае за „фиктивна“ счетоводна операция. Същевременно, счетоводителят на
фирмата е депозирал писмени обяснения със съдържание, че собственикът на
фирмата и синът му са заплащали многократно в брой извършени покупки, които в
последствие са осчетоводявани „накуп“.
След
анализ на представените от лицето документи и писмени обяснения ревизиращият
екип е направил извод, че паричните средства в размер на 120 000лв.,
използвани от ЕТ за разплащане в брой през 2015г. са с произход от собственика
на фирмата. Същите е следвало да бъдат посочени като внесени и осчетоводени по
дебита на сметка 501 на дните, в които са извършвани разплащанията в брой.
При
извършена рекапитулация на постъпленията на парични средства и извършените
разходи е констатиран недостиг на парични средства за 2015г. в размер на 86 921,19лв.,
представляващи разлика между направените разходи в общ размер на
120 649,98лв. (120 000лв. лични средства на собственика на ЕТ,
използвани за разплащане в брой + 649,98лв. за заплатени консумативни разходи)
и постъпилите през годината парични средства в брой в общ размер на
33 728,79лв. Посочените суми са приети за недекларирани доходи с
неустановен произход, които подлежат на облагане на основание разпоредбата на
чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Определени са допълнително дължими суми за данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 8 692лв., ведно с прилежащите лихви.
На
следващо място, при ревизията са направени следните констатации, довели до
допълнително определяне на данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г.:
-увеличение
на декларирания СФР на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във
връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО със сумите в размер на 11 300лв. за 2015г.
и 5 500лв. за 2016г.
Посочените
суми представляват отчетени от ЕТ по сметка 602/2 разходи по фактури за
транспорт, подробно описани в табличен вид на л. 50 и л. 98, издадени от
„ЕКЛИПС ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД с предмет на доставката вътреобщностен
транспорт от Пазарджик и Пловдив до различни населени места в Гърция.
С
цел установяване реалността на доставката е изготвено ИПДПОЗЛ, адресирано до
доставчика и връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания в искането срок не
са представени изисканите документи и писмени обяснения. При извършена
допълнителна проверка в информационния масив на НАП е установено, че „ЕКЛИПС
ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД притежава само и единствено товарен автомобил марка
Фолксваген, модел Кади, с рег. № *****. През периода на издаване на фактурите
от месец ноември 2015г. до месец януари 2016г., само през месец ноември са
назначени 2 лица на длъжности „организатор авт.
Транспорт“ и „шофьор тежкотоварен автомобил“, като в края на периода не е
прекратен трудовия договор само с лице, назначено на длъжност „технически
сътрудник“. За резултатите от извършваната икономическа дейност е подадена ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2015г., приета с отметка „некоректна“, като не е подадена ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за 2016г.
От
РЛ също са изискани документи и писмени обяснения, като не са представени
договори за извършване на транспорт от подизпълнител, с какви транспортни
средства е извършван транспортът, какви видове и количества са превозваните
стоки. Съгласно твърденията на Ч. подизпълнителят е използван, когато товарните
автомобили, притежавани от ЕТ (5 – 6 тира), не са били в състояние да превозят
всички товари. Едва след приключване на ревизионното производство са
представени ЧМР в нечетлив вид с посочен в тях превозвач „ЕКЛИПС ДИСТРИБЮШЪН“
ЕООД, изпращач „Дружба стъкларски заводи“ АД и „Гласуоркс“
ООД и получатели различни гръцки дружества; писмо изх. № 1 от 18.04.2018г.,
съгласно съдържанието на което „ЕКЛИПС ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД е действал като
подизпълнител на ЕТ „**** – С.Ч.“ като е превозил стоки по 12бр. курсове за
клиенти в Гърция с конкретно посочени МПС (камиони, индивидуализирани с регистрационни
номера) и писмо от гръцкото дружество „ЕЛИАС ВАЛАВАНИС ГЛАСУОРКС“ – гр. Лариса
за изпълнени транспортни услуги по 3бр. транспортни курсове с конкретно
посочени МПС (камиони, индивидуализирани с регистрационни номера).
При
анализ на представените доказателства ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган са направили извод, че се
касае за недоказани документално извършени стопански операции, тъй като
доставчикът не разполага с транспортните средства, с които се твърди да са
извършени услугите като подизпълнител, както и с нает персонал със съответната
квалификация. Този факт се потвърждава и от представените писма от изпращача и
получателя на товарите, в които се посочват МПС, които не са собствени на
доставчика „ЕКЛИПС ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД и няма данни да са наети от друго лице.
Това означава, че жалбоподателят е осчетоводил разходи въз основа на първични
счетоводни документи, които не отразяват вярно стопанските операции. Тъй като
се касае за осчетоводени разходи за услуги, които не са реално осъществени от
издателя на фактурите, намира приложение и разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4
от ЗКПО.
-увеличение
на декларирания СФР за 2016г. на основание разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО
със сумата в размер на 13 857,89лв.
Посочената
сума е отчетена като разход по сметка 609 Други разходи и представлява
допълнително определен ДДС в следствие непризнат данъчен кредит по влезлия в
сила РА № Р-16002115009732-091-001/09.06.2016г. Не е спорно по делото
обстоятелството, че данъчният кредит по посочения РА не е признат на основание
разпоредбите на чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.
1, т. 1 от ЗДДС.
-корекция
на декларираното намаление на СФР на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО със сумите съответно в размер на 18 940,87лв. за 2015г. и в размер на
13 449,93лв. за 2016г.
Посочените
суми представляват определена в по-висока стойност годишна данъчна амортизация
на полуремаркета, които са приети от жалбоподателя за
амортизируеми активи от категория V с годишна
амортизация от 25%. Ревизиращият екип е направил извод, че в материалния закон
ЗКПО липсва легална дефиниция на понятията „автомобил“ и „транспортно средство“
за целите на прилагането на разпоредбата на чл. 55 от същия закон. Легална
дефиниция на понятието „автомобил“ се съдържа в § 6, т. 12 от ЗДвП, съгласно
която автомобил е недвуколесно безрелсово
моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари
или за теглене на други превозни средства. В зависимост от предназначението си
автомобилите са и товарни за превозване на товари и/или за теглене на ремарке.
Съгласно
разпоредбата на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП ремарке е пътно превозно средство,
предназначено да бъде теглено от МПС, като полуремаркетата
се приравняват на ремаркета. Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 10 от ДР
на ЗДвП ремаркетата и полуремаркетата представляват
„транспортни средства“, което означава, че следва да се третират като амортизируеми активи от категория ІІІ с годишна
амортизационна норма от 10%.
-увеличение
на декларирания СФР за 2015г. на основание разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО със
сумата в размер на 1 000лв.
Посочената
сума представлява неотчетен приход по фактура за продажба №
0…4491/03.06.2015г., издадена от ЕТ на получателя „Картаген 2009“ ЕООД с
предмет ремарке TRAILER E
2130 LN с
рег. № *****.
Извършена
е несрещна проверка на получателя по доставката, като в отговор на ИПДПОЗЛ са
представени заверени копия на процесната фактура,
регистрационния талон на полуремаркето, извлечение от
главна книга за доставчик ЕТ “**** – С.Ч.“, съдържаща данни за заплащане в брой
на сумата в размер на 1 200лв. на 03.06.2015г.
При
анализ на така представените доказателства ревизиращият екип е направил извод,
че жалбоподателят само отрича да е извършвал продажба и да е издавал посочената
фактура, както и да е получавал парична сума в брой. Същевременно, през
годината са констатирани некоректни действия във връзка със счетоводната
отчетност на сметка 501 „Каса“, поради което не може да се приеме за подкрепено
с доказателства направеното от него твърдение.
-увеличение
на декларирания СФР за 2015г. на основание разпоредбата на чл. 34 от ЗКПО със
сумата в размер на 21 269,16лв.
Посочената
сума представлява отчетен разход по сметка 609 „Други разходи“ за отписване на
вземания на ЕТ от негови клиенти. Съгласно МО № 12-38 от 31.12.2015г. по
кредита на сметка 411 „Клиенти“ са отписани вземания от 2010г., както следва: в
размер на 4 800лв. от „ТВ Хранскомерс“ ЕООД, на
3 120лв. от „Техникъл кънстракшън
дизайн и дженерал импориам“
ЕООД, на 4 020лв. от „Органик солюшънс“, на 1 114,80лв. от „Фотиос
Гергиадис“ – Гърция и на 8 214,36лв. от „Фикинг уорк комерт“
– Румъния.
Ревизиращият
екип е направил извод, че в случая не се посочват конкретни обстоятелства, при
настъпването на които вземането да бъде прието за несъбираемо или обезценено.
Не е посочено кога е възникнала изискуемостта на конкретното вземане, съгласно
отбелязване в първичен счетоводен документ. Съгласно депозираните писмени
обяснения е налице само и единствено дебитно салдо на сметка 411 „Клиенти“ от
2010г., но при липса на други доказателства не може да се приеме, че е изтекъл
5-годишен давностен срок за посочените вземания от
клиенти, чийто начален момент е датата на неговата изискуемост.
В
хода на съдебното обжалване са приети следните доказателства, в хронологичен
ред: 1бр. оптичен носител (л. 467), писмо вх. № 1 от 18.04.2018г. от ЕТ „**** –
С.Ч.“ до „Гласуоркс“ ООД (л. 492), отговор от
18.04.2018г. от „Гласуоркс“ ООД по направеното
запитване (л. 493), писмо от ЕТ „**** – С.Ч.“ до „Елиас
Валаванис Гласуоркс“ –
Гърция на български език и английски език от 16.04.2018г. (л. 494), отговор от
„Елиас Валаванис Гласуоркс“ – Гърция от 18.04.2018г. по направеното запитване
на български език и английски език (л. 495), 14бр. ЧМР за извършен международен
транспорт до различни населени места в Гърция от превозвача „Еклипс дистрибюшън“ ЕООД (л. 496
– 509), фактури с издател и получател ЕТ „**** – С.Ч.“ (л. 510 – 538 и л. 543),
писмо изх. № 24-32-345 от 2008г. на изпълнителния директор на НАП с предмет
определяне категорията на даден амортизируем актив и
документална обоснованост на счетоводен разход за целите на ЗКПО (л. 539 –
541), удостоверение от 09.10.2018г. за собственост на МПС рег. № *****,
издадено от Министерство на вътрешните работи, сектор „Пътна полиция“ – гр.
Смолян (л. 542), извлечение от банкова сметка *** „ЦКБ“ АД с титуляр С.В..Ч.за
периода от 01.11.2008г. до 19.11.2008г. и от 02.01.2011г. до 31.12.2011г. (л.
544 – 545), ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014г., 2013г. и 2012г., ведно с
приложенията към тях (л. 546 – 578), описани в списък на л. 580, 15бр. ЧМР,
включително оригинални екземпляри, с надлежен превод на български език (л. 640 –
680).
По
отношение на представените доказателства е изразено писмено становище от
процесуалния представител на ответника (л. 490), като по отношение част от тях
е заявено, че са неотносими към предмета на спора. По
отношение на ЧМР и писма от товародателите и товарополучателите
по международния транспорт е направено изявление, че вече са представени и са
обсъдени от горестоящия административен орган. В
случай, че бъдат повторно приети в хода на съдебното обжалване се прави
възражение за недостоверност на датата им по смисъла на чл. 181 от ГПК.
Постъпило
е и становище от пълномощника на жалбоподателя, че е възможно по делото
двукратно да са представени едни и същи доказателства, като при конкретното им
посочване повторно представените могат да бъдат върнати на клиента. По
отношение нечетливите документи клиентът му не може да бъде държан отговорен за
това, тъй като предоставените му екземпляри са в такъв вид. Необосновано е и
възражението за недостоверност на датата на представените ЧМР, тъй като при
проверка в информационни масиви може да се намерят данни за преминаване на
посочените в тях МПС на територията на Гърция. По отношение представените
извлечения от банкова сметка *** „ЦКБ“ АД същите са относими към предмета на
делото, тъй като показват постъпления на парични средства, съответно разполагаемост на Ч. със значителна парична сума към края
на 2015г., за която се твърди, че е финансирал недостиг на паричните средства в
касата (т. нар. „червена каса“) с лични парични средства с неустановен
произход.
В
хода на съдебното обжалване е прието основно заключение по назначената съдебно
счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице А.С., без направени възражения
от страните по делото. След анализ на представените по делото доказателства
вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача
1: съгласно данните в оборотна ведомост и главна книга на ЕТ за 2015г.
движението на парични средства по сметка 501 „Каса“ е следното: в началото на
периода салдото е в размер на 866,19лв. и през периода са налице общо
постъпления в размер на 946 744,57лв., включително спорната сума в размер
на 120 000лв. През годината са извършени плащания в общ размер на
947 305,26лв. (най-голямото перо е плащания към доставчици в размер на 821 632,61лв.)
и налице крайно салдо в размер на 305,50лв. Захранването на касата с парични
средства в размер на 120 000лв. е извършено въз основа на мемориален ордер
№ 196 от 31.12.2015г., като счетоводното записване е по дебита на сметка 501
Каса в левове срещу кредита на сметка 439 Вътрешни разчети. Съгласно писмените
обяснения на счетоводителя на фирмата основанието за извършването на
счетоводната операция е „изправление“ на
червена/отрицателна каса, т.е. попълване на недостигащи парични средства по
счетоводната сметка. Съгласно данните в анализираните от вещото лице вторични
счетоводни регистри касата започва с малко начално салдо, в последствие е
захранена чрез теглене на парични средства от банкови сметки в общ размер на
825 903,60лв., които почти се изчерпват след разплащане на фактури към
доставчици в общ размер на 821 632,61лв. Това означава, че не остават
налични средства за покриване на разходите за заплати, командировки, пътни
такси и др. разходи. Към 31.12.2015г. по разплащателните сметки на ЕТ е имало
наличност на парични средства в общ размер на 36 430,18лв., които не са
изтеглени въпреки констатирания недостиг на парични средства в касата. Вещото
лице само може да направи предположение, че или е имало друг източник на
парични средства за захранване на касата (напр. заем от собственик или друго
лице) или има неправилно отразяване на приходите, съответно погрешно
осчетоводени разходи – разплащания от касата.
При
проверка на предположението относно погрешно осчетоводени разплащания вещото
лице е установило, че през 2015г. има несъответствие в извършените плащания към
един от доставчиците на гориво – ЕТ „Универсалстрой –
В. Г.“. Съгласно представеният аналитичен регистър на сметка 401 Доставчици,
аналитична партида Универсалстрой – В. Г.“ за периода
01.10.2015г. – 31.12.2015г. са осчетоводени множество фактури за закупено
гориво от този доставчик на обща стойност 169 946,06лв., по отношение на
които е отразено, че са платени в брой. Съставено е счетоводно записване по
дебита на сметка 401 Доставчици срещу кредита на сметка 501 Каса в левове за
всяка една осчетоводена фактура.
Същевременно,
съгласно представеното банково извлечение от банкова сметка *** „Сосиете Женерал експресбанк“ АД с титуляр ЕТ е констатирано плащане на
дизелово гориво на обща стойност 128 845,35лв. за периода от 16.10.2015г.
до 21.12.2015г. към същия доставчик. За да се установи дали платените суми не
се отнасят до стари задължения към доставчика вещото лице е изискало
представянето на оборотна ведомост за периода от 01.01.2015г.
до 30.09.2015г., съгласно данните в която по аналитична справка на сметка 401
Доставчици задълженията към доставчиците възлизат на обща стойност
39 637,16лв. (посочени по доставчици и суми на л. 595 – 596). Тъй като
сред посочените дружества не е доставчикът ЕТ „Универсалстрой
– В. Г.“ вещото лице е направило предположение, че е възможно да е допусната
грешка при осчетоводяването, като или върху фактурите погрешно е отбелязано
плащане в брой, а те са платени по банков път или погрешно са наредени 6бр.
плащания по банков път, без да е извършена проверка дали не са платени в брой.
Ако се предположи, че е налице дублирано плащане на едни и същи задължения, то
това плащане би имало отношение към недостига на парични средства в касата.
Направен
е краен извод, че по отношение недостига в касата в размер на 120 000лв.
причините могат да бъдат различни, като е възможно за дейността на фирмата да
са разходвани и лични средства на собственика. Възможно е и да има погрешно
осчетоводени приходи или разходи в касата, като в тази връзка при извършена
проверка е констатирано плащане и в брой и по банков път към един и същ
доставчик, което също може да е довело до недостиг на парични средства в
касата, стига да има дублирани плащания.
-задача
2: съгласно данните в дневника за покупките на жалбоподателя за данъчни периоди
мм. 11 и 12.2015г. и м. 01.2016г. процесните 13бр.
фактури, издадени от доставчика „Еклипс дистрибюшън“ ЕООД са намерили отражение в отчетния регистър
по ЗДДС. Фактурите са осчетоводени и по дебита на сметка 602 Разходи за външни
услуги срещу кредита на сметка 401 Доставчици с номера и стойности. Извършено е
разплащане по тях по банков път от банковата сметка на ЕТ в „Сосиете Женерал експресбанк“ АД (таблица на л. 596). Вещото лице не е могло
да обвърже издадените от жалбоподателя и неговия подизпълнител фактури с
данните в ЧМР от товародателя „Гласуоркс“ ООД поради
факта, че са нечетливи.
-задача
3: съгласно констатациите във влезлия в сила РА №
Р-16002115009732-091-001/09.06.2016г. на жалбоподателя не е признато право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 13 857,89лв. на основание
разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с
чл. 70, ал. 5 и чл. 71, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по фактури от доставчиците „А и М Дунай“ ЕООД, „Интеройл 2008“
ЕООД, „Топ Адвъртайзинг“ ЕООД и „Креатив
феарс“ ООД с предмет на доставките покупка на гориво,
гуми и транспортна услуга. В ревизионния акт липсва констатация относно
непризнаване разхода по фактурите от тези доставчици. Според вещото лице, на
основание разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО разходът за отказан данъчен
кредит следва да се признае за годината на издаване на влезлия в сила РА, а
именно 2016г.
-задача
4: при проверка в счетоводството на жалбоподателя относно счетоводно отразяване
на фактурата с получател „Картаген 2009“ ЕООД за 2015г. не са отчетени приходи
от продажба на дълготрайни активи, нито има отписани активи по кредита на
сметка 207 Автомобили.
В
разпита си в съдебното заседание при приемане на заключението вещото лице е
уточнило, че за последното тримесечие на 2015г. са извършени разплащания в брой
към доставчика ЕТ „Универсалстрой – В. Г.“ на обща
стойност 169 946,06лв. В случай, че се касае за погрешно взети счетоводни
операции, доколкото са налице разплащания и по банков път към същия доставчик,
след изправяне на грешката би имало приблизително 170 000лв. в касата на
ЕТ. Това означава, че не би било нужно да се извършва счетоводно записване за
захранване на недостига на парични средства, т.нар. „изправление
на червена каса“.
По
делото е прието допълнително заключение по ССЕ, изготвено от същото вещо лице,
без направени възражения от страните по делото. След анализ на данните в
представените от третото лице „Гласуоркс“ ООД 13бр.
ЧМР и фактури с издатели „Еклипс дистрибюшън“
ЕООД и ЕТ „**** – С.Ч.“. В приложение № 2 към заключението (л. 637) е извършена
обвръзка между издадените от доставчика фактури и
данните в ЧМР по отношение на чуждестранното лице, клиент на товародателя „Гласуоркс“ ООД. Според експерта има съответствие на 9бр.
фактури, издадени от „Еклипс дистрибюшън“
ЕООД с последващи продажби на ЕТ „**** – С.Ч.“ към „Гласуоркс“ ООД. Съпоставката е направена по издадени
фактури от доставчика към жалбоподателя и данните в представени от товародателя
ЧМР за извършен международен транспорт. За 4бр. от процесните
фактури (изчерпателно изброени на л. 635) не може да се даде категорично
заключение, тъй като описаните разтоварни пунктове не съвпадат по фактури и
ЧМР.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
І.
По отношение недостига на парични средства при ФЛ Ч., представляващи разход под
формата на вноски в касата на ЕТ
В
хода на ревизионното производство и при обжалването на РА са застъпвани
различни защитни тези относно паричната сума в размер на 120 000лв. От
една страна, съгласно депозираните писмени обяснения на счетоводителя на ЕТ се
касае за „фиктивна“ счетоводна операция, тъй като не са осчетоводявани
регулярно всички изтеглени от собственика и сина му парични средства от
банковите сметки в брой, чрез използване на дебитни карти, с които са
извършвани покупки. Предвид на това, в края на 2015г. е възникнала опасност от
недостиг на парични средства по сметка 501 Каса в лева (т. нар „червена каса“),
който недостиг е „покрит“ чрез съставяне на ПКО за предоставени парични
средства от собственика. На следващата година тази фиктивна счетоводна операция
е сторнирана, като е издаден РКО за връщане на сумата
на собственика.
Съгласно
депозираните писмени обяснения на жалбоподателя, той не е разпореждал
извършването на тези счетоводни операции, което е направено от счетоводителя
без негово знание, съответно не е подписал нито ПКО, нито РКО. Дори да се
приеме, че е предоставил собствени парични средства под формата на вноска в
касата на ЕТ, е разполагал с тези парични средства, тъй като в предходни години
притежаваният от него търговец е реализирал печалби от икономическата си
дейност. Не е извършен анализ и на постъпленията по банковите му сметки през
предходни години, като отново може да се направи обратен извод на този на
ревизиращия екип, а именно, че ФЛ е разполагало с паричната сума в размер на
120 000лв.
При
съдебното обжалване е прието заключение по ССЕ, изготвено от вещото лице С.,
съгласно констатациите в което е налице „двойно“ плащане по доставки към един и
същ доставчик – в брой и по банков път, което също може да е довело до недостиг
на парични средства по сметка 501 Каса в лева. В случая може да се предположи,
че неправилно заплатените парични средства по банков път са осчетоводени като
такива, заплатени в брой, което е довело до недостиг на парични средства в
касата на ЕТ, съответно необходимостта от извършване на „фиктивната“ счетоводна
операция от счетоводителя.
Настоящият
съдебен състав намира, че са налице съществени противоречия в твърденията на
жалбоподателя по отношение счетоводната операция по внасяне на парични средства
в касата на ЕТ, което представлява разход за физическото лице, негов
собственик. От една страна не се отрича фактът, че е възможно част от
извършените покупки на стоки и услуги, разплатени в брой, да са с лични
средства на собственика, като са извършвани тегления от банкомат от него и сина
му от по 400лв. дневно и да е процедирано по начина,
описан от счетоводителя, т.е. разходваните парични средства да не се отчитат на
датата на извършване на покупките, а в следващи периоди, като обобщена
информация. От друга страна, в хода на съдебното обжалване се излагат твърдения
за неправилно осчетоводени покупки на гориво, заплатени по банков път и като
такива, извършени в брой.
Съгласно
заключението на ССЕ е възможно да е налице твърдяната допусната грешка при
осчетоводяването, като вещото лице изрично е посочило, че не може да се даде
безспорен отговор на поставената задача. В тази връзка, следва да бъдат
изложени следните аргументи: в заключението на вещото лице подробно е описано,
че най-голямата стойност на разплащания в брой е тази за заплащане на доставки,
като касата започва с много малко начално салдо и през годината е захранвана
чрез теглене на парични средства от банкови сметки. Този експертен извод изцяло
подкрепя твърденията, направени в писмените обяснения на счетоводителя относно тегленията на парични средства от банкови сметки в брой от
собственика и сина му, чрез използване на дебитни карти. В заключението е
посочено и че към 31.12.2015г. по разплащателните сметки на ЕТ е имало
наличност на парични средства в размер на 36 430,18лв., които обаче не са
изтеглени и не са внесени, независимо, че се е констатирал недостиг в касата.
На
следващо място, по отношение извършените „двойни“ плащания към доставчика на
гориво ЕТ „Универсалстрой – В. Г.“ вещото лице е
направило извод, че е възможно паричната сума в размер на 169 946,06лв.
неправилно да е осчетоводена като разплатена в брой, тъй като към същия
доставчик са извършени и разплащания по банков път на обща стойност
128 845,35лв. Тъй като не се касае за стари задължения към същия
доставчик, може да се направи и обратния извод, а именно, че неправилно е
извършено разплащането по доставките по банков път, а не в брой. Действително,
в случай на извършено дублирано плащане по едни и същи доставки по счетоводни
данни, то същото би имало отношение към недостига на парични средства в касата
на ЕТ. Следва да бъде отбелязано, обаче, че в настоящия случай грешката не е
изправена, когато е констатирана, т.е. счетоводителят е приел, че се касае за
недостиг на парични средства в касата на ЕТ, който следва да се покрие с лични
средства на собственика, а не че се касае за извършени плащания на едни и същи
доставки по банков път и в брой, за да се предприемат действия за връщане на
недължимо платената сума. Тук следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че е
налице разлика между заплатените суми в брой и по банков път по едни и същи
доставки, като вещото лице не е посочило на какво се дължи разликата. В случай,
че се приеме, че правилно са заплатени доставките по банков път в размер на
128 845,35лв., следва именно тази сума да се приеме за неправилно
осчетоводена по кредита на сметка 501 Каса в левове, а не цялата стойност на заплатените
в брой фактури от 169 946,06лв. Тъй като не е спорно по делото
обстоятелство, че сметка 501 започва с малко начално салдо към 01.01.2015г. и са налице плащания към доставчици в размер
близък до изтеглените парични средства от банкова сметка ***, разликата от
41 100,71лв. също би довела до недостиг на парични средства в касата на
ЕТ, доколкото са извършвани плащания към персонал, включително за командировки
в чужбина, и за пътни такси, които са в значителен размер и също биха довели до
недостиг на парични средства в касата. В заключението е направена констатация и
че са направени вноски по банковата сметка в размер на 18 660лв., което е
неоправдано, тъй като също би довело до недостиг на парични средства при ЕТ,
съответно финансиране на дейността му с лични средства на собственика.
Неоснователно
е и твърдението, че физическото лице Ч. е разполагало с парични средства в
значителни размери, тъй като ЕТ е реализирал печалби за 2012г., 2013г. и
2014г., съответно е налице нарастване на паричните суми по банковите сметки.
Настоящият съдебен състав констатира, че за 2012г. е деклариран облагаем доход
в размер на 1 825,94лв., съответно годишна данъчна основа в размер на
1 422,74лв. и след приспадане на внесения данък се получава нетна печалба
от дейността като ЕТ в размер на около 1 000лв. Тази печалба, заедно с
получаваните от лицето пенсия и наем са достатъчни за покриване на разходите на
домакинството му, но не и за генериране на парични средства в значителни
размери. Аналогично е положението и за 2013г. и 2014г., когато са реализирани
нетни печалби от порядъка на приблизително по 10 000лв. на година, които
не са достатъчни, за да се приеме, че именно те са източникът на паричната сума
в размер на 120 000лв., по отношение на която се твърди да са лични
средства на собственика, внесени в касата на ЕТ.
Съдът
намира за правилни и обосновани аргументите, изложени от ревизиращия екип и горестоящия административен орган по отношение наличието на
крайно кредитно салдо по сметка 501 Каса в лева (т. нар. „червена каса“).
Наличието на парични средства при активна счетоводна сметка, каквато е 501 Каса
в лева, не може да бъде отрицателна величина, което означава, че посочването на
кредитно салдо по сметката е в резултат на неправилно и нередовно водено
счетоводство. Това, от своя страна, предполага укрит входящ поток от парични
средства, като изводът, че се касае за лични парични средства на собственика е
обоснован с обстоятелството, че не е посочен друг източник, посредством който
да се увеличи наличността в касата. При ревизията е извършена рекапитулация на
постъпващите и разходвани парични средства, като в ревизионния доклад е
анализирано движението на парични средства по банковите сметки на лицето.
По
изложените аргументи, съдът намира за правилна констатацията на ревизиращия
екип и горестоящия административен орган, че през
2015г. за разплащания в брой са използвани лични средства на собственика на ЕТ,
които не са осчетоводени по дебита на сметка 501 Каса в лева в дните, в които
са извършвани плащанията в брой. Поради тази причина е допуснат недостиг на
парични средства към края на годината в общ размер на 120 000лв., които
представляват доход с неустановен произход. Доколкото не се ангажират
доказателства за налични парични средства в брой в по-голям размер при Ч. в
началото на 2015г. и не се оспорват направените разходи, правилно е изчислен
недостигът на парични средства при ФЛ в размер на 86 921,19лв., върху
която е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 8 692лв.,
ведно с прилежащите лихви.
ІІ.
По отношение увеличението на СФР на основание разпоредбите на чл. 26, т. 2, във
връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО
Защитната
теза на жалбоподателя е изградена въз основа на доказателствата, че е използвал
подизпълнител за част от услугите по международен транспорт от неговия основен
клиент „Гласуоркс“ ООД към дружества в различни
градове на Република Гърция. В подкрепа на твърденията си представя ЧМР, в
които като превозвач е посочен именно „Еклипс дистрибюшън“ ЕООД, както и потвърдителни
писма от товародателя „Гласуоркс“ ООД и товарополучателя гръцкото дружество „Елиас
Валаванис Гласуоркс“, че
транспортните услуги са извършени именно от посоченото дружество, действащо
като подизпълнител на ЕТ. Според жалбоподателя, с факта на издаване на фактури
от неговия доставчик към него и от него към негови клиенти се доказва по
несъмнен начин извършването на доставката на услуга. Действително, ЧМР, които
документират извършения международен транспорт, са в нечетлив вид, но при
съдебното обжалване са представени в оригинален екземпляр с надлежен превод на
български език. В подкрепа на твърденията са и констатациите в заключението на
ССЕ, съгласно които, с изключение на 4бр. фактури, посочени на л. 634, може да
се направи обвръзка между издадените от „Еклипс дистрибюшън“ ЕООД фактури
на ЕТ „**** – С.Ч.“ като описани дестинации.
Съдът
намира направените възражения за неоснователни. Едва в хода на съдебното
производство са представени ЧМР в четлив вид и надлежен превод на български
език, съгласно данните в които доставчикът „Еклипс дистрибюшън“ ЕООД е извършил вътреобщностен
транспорт на стоки – различни количества стъклени изделия: буркани и бутилки,
предоставени му от товародателя „Гласуоркс“ ООД
(„Дружба стъкларски заводи“ АД). Съгласно данните в ЧМР транспортът е извършен
с транспортно средство рег. № *****, по отношение на което не са представени
доказателства да е собственост на доставчика. Наред с това, в ЧМР (с изключение
на тези на л. 671, 673, 674, 676, 677, 679 и 680, е посочен като превозвач само
и единствено „Еклипс дистрибюшън“
ЕООД, от което може да се направи извод, че същият не е действал като
подизпълнител на ЕТ „**** – С.Ч.“. Доставчикът е вписан в ЧМР като
последователен превозвач на л. 677 и 680, поради което обстоятелство може да се
изкаже предположение, че само по отношение на тези транспортни курсове е
възможно да е действал като подизпълнител. Съгласно констатациите в
допълнителното заключение на вещото лице, обаче, не може да се даде категорично
заключение, че по 4бр. фактури, посочени на л. 635, има съвпадение на
разтоварни пунктове.
Тези
неточности в представените от жалбоподателя писмени доказателства – ЧМР
навеждат на извод, че твърдяният като подизпълнител „Еклипс дистрибюшън“ ЕООД не е
изпълнил твърдяните транспортни услуги по
международен транспорт. В тази връзка, правилни са изводите на ревизиращия екип
и горестоящия административен орган, че доставчикът
не разполага с кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на доставките с
посочения предмет, тъй като само за м. 11.2015г. в дружеството е назначено лице
по трудово правоотношение на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ и не
са представени доказателства за собствеността на посоченото в ЧМР МПС и на
какво основание се ползва от подизпълнителя. Такива доказателства не са
представени и от жалбоподателя, който обосновава твърденията си и с частни
документи – потвърдителни писма от товародателя и
един от товарополучателите, по отношение на които е
направено изрично възражение от процесуалния представител на ответника за
недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК.
В
тази връзка, настоящият съдебен състав намира следното: за да бъде доказано по
несъмнен начин твърдението на РЛ, че издадените фактури от доставчика „Еклипс дистрибюшън“ ЕООД, които
са осчетоводени от него като текущ разход по сметка 602 Разходи за външни
услуги, документират взаимоотношения между изпълнител и подизпълнител на услуги
по международен транспорт, следва най-малкото да бъдат представени
доказателства за параметрите на това. Не е спорно по делото, че жалбоподателят
не е представил сключен договор с доставчика, в който да е посочено с какъв
технически и кадрови ресурс ще бъде извършвана услугата, предвид спецификата на
нейния предмет. Това означава, че не са представени доказателства дали ще бъде
използван само и единствено шофьорът на тежкотоварен автомобил, назначен при
доставчика по трудово правоотношение или ще бъдат използвани негови собствени
и/или наети товарни МПС. Именно по отношение притежаваните от доставчика
товарни МПС е извършена проверка в информационните масиви на КАТ – ПП, при
която е установено, че дружеството разполага само с един товарен автомобил, с
различна марка и регистрационен номер спрямо този, посочен в ЧМР. Липсват
каквито и да било доказателства кой е собственикът на посоченото в ЧМР МПС и
дали същото е предоставено под наем на доставчика от собственика или се ползва
от него при условията на лизинг. Твърденията в жалбата, че услугите на
подизпълнителя са ползвани само когато с „неговите 5-6 ТИР-а в движение“ не
винаги е в състояние да превози всички товари имат житейски характер. Следва да
бъде отбелязано, че в потвърдителните писма на
товародателя и един от товарополучателите се съдържат
само и единствено декларативни твърдения, които не кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства и представляват преразказ на защитната теза на
жалбоподателя.
Правилно
в решението на горестоящия административен орган е
посочено, че доказването на реалността на сделките е от съществено значение,
тъй като само при действително извършени доставки от издателя на фактурите
могат да се признаят разходи, извършени във връзка с извършваната от получателя
икономическа дейност. В конкретния случай, не се представят несъмнени
доказателства за извършена доставка на услуга с предмет международен транспорт
именно от посочения доставчик. Това означава, че издадените първични счетоводни
документи не отразяват вярно и точно стопанската операция и на основание
разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО разходите не се признават за документално
обосновани по смисъла на материалния закон.
Правилно
в решението на горестоящия административен орган е
посочено и допълнително правно основание за непризнаване на разходите по тези
фактури, а именно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, която счита за
отклонение от данъчно облагане и начисляването на възнаграждения за услуги, без
те реално да са осъществени.
По
изложените аргументи, жалбата, в тази си част е неоснователна, съответно
обжалваният РА – правилен и законосъобразен.
ІІІ.
По отношение увеличението на СФР на основание разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО
В
жалбата само е посочено, че неправилно на РЛ не се признават разход за ДДС по
влязъл в сила ревизионен акт, тъй като по този начин от него се претендира неколкократно плащане на едно и също задължение. Предвид
застъпваната защитна теза е ангажирано изготвянето на заключение по ССЕ,
съгласно което разходът във връзка с отказан данъчен кредит по влезлия в сила
РА за 2016г. следва да се признае именно в годината на издаването му.
Съдът
намира констатациите на ревизиращите органи по приходите и горестоящия
административен орган за правилни и законосъобразни. Не е спорно по делото
обстоятелството, че с влезлия в сила РА от 2016г. не е признато право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 13 857,89лв. по фактурите от
доставчиците „А и М Дунай“ ЕООД, „Интер ойл 2008“ ЕООД, „Креатив феарс“ ООД с предмет закупени стоки и „Топ адвъртайзинг“ ЕООД с предмет извършена услуга. Данъчният
кредит не е признат на основание разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл.
71, ал. 1, т. 4 от ЗДДС поради неизвършени реални доставки от издателите на
фактурите. Вещото лице е посочило, че ако не е налице друг РА, с който да са
отказани разходите за закупени стоки и услуги, следва разходът за ДДС да се
признае за данъчни цели в годината на издаване на акта. Този извод е направен
при тълкуване разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО.
Експертните
изводи на вещото лице са изградени въз основа на неправилно тълкуване на
правната норма на материалния закон. Правилно се прави обвръзка
между разходът за данъчен кредит по нереални доставки и разходът, представляващ
данъчната основа на процесните фактури, който предвид
нереалността на доставките също не следва да се признава за данъчни цели на основание
разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Обстоятелството, че по отношение на тези
разходи липсва констатация във влезлия в сила РА не препятства възможността за
извършване на ревизионно производство с предмет на проверка данъчни задължения
за корпоративен данък, при условие, че не е изтекъл преклузивният
срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
Доколкото
се касае за нереална доставка, след осчетоводяване на влезлия в сила РА и
отчитането на счетоводния разход в резултат на неправилно прилагане
разпоредбите на ЗДДС, няма логика същият да бъде признат за данъчни цели. В
случая не се касае за плащане на ДДС за трети път, доколкото е упражнено право
на приспадане на данъчен кредит, в резултат на който е формиран резултат за
периода ДДС за възстановяване или ДДС за внасяне в зависимост от другия
компонент – начислен от самото РЛ ДДС. Смисълът на посочената разпоредба на чл.
26, т. 3 от ЗКПО е изцяло елиминиране на резултата от приети за нереални
доставки от получател, за които е упражнил едновременно правото си на приспадане
на данъчен кредит и е намалил СФР с текущи разходи.
По
изложените аргументи, жалбата, в тази й част, е неоснователна, съответно
обжалваният РА – правилен и законосъобразен.
ІV.
По отношение увеличението на СФР на основание разпоредбата на чл. 34 от ЗКПО
В
жалбата не се сочат конкретни възражения против тази констатация в РА, не се
ангажира и изготвянето на заключение по ССЕ. В писмената защита се посочва, че
вземането може да се приеме за несъбираемо с факта на изтичане на давностния срок и с факта, че длъжниците,
макар и да не са в производство по несъстоятелност или ликвидация не притежават
каквото и да било имущество, за да се удовлетвори кредитора. По отношение на
тези вземания е безпредметно „да се наливат суми“ по изпълнителните дела.
Съдът
намира за правилни и законосъобразни изводите в РА, че по отношение на
вземанията от клиенти, осчетоводени по сметка 411, са представени единствено
мемориалният ордер за взетата счетоводна операция и писмено обяснение относно
наличието на дебитно салдо от 2010г. Независимо от изисканите други документи и
писмени обяснения, такива не са представени, като не може да се направи
обоснован извод, че по отношение на отписаните вземания е изпълнено условието
на изискуемостта му. В случая, РЛ посочва само салда на вземания, като
обосновава несъбираемостта им с липсата на имущество при клиентите, като не
представя каквито и да било доказателства за предприемане на действия, водещи
до прекъсването или спирането й. В този смисъл, твърдението, че дружествата не
разполагат с каквото и да било имущество, от което да се удовлетвори кредитора,
не е достатъчно, за да се приеме едно вземане за несъбираемо.
По
изложените аргументи, жалбата, в тази й част, е неоснователна, съответно процесният РА – правилен и законосъобразен.
V.
Относно корекцията в декларираното намаление на СФР по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО
По
делото не се формира спор между страните по фактите, а единствено по отношение
приложението на материалния закон при определяне на полуремаркетата
като амортизируеми активи от категория ІІІ или от
категория V. Жалбоподателят обосновава твърденията си с обстоятелството, че при
липсата на легална дефиниция на понятието „полуремарке“
за целите на ЗКПО, то по аналогия следва да бъде приложена легалната дефиниция
на § 6, т. 18 от ДР на ЗДвП, съгласно която това е ППС, което се прикачва към
МПС така, че част от него лежи върху МПС-то и значителна част от неговата маса
и от масата на неговия товар се носи от МПС-то. Според жалбоподателя,
неправилно ревизиращият екип и горестоящия
административен орган са игнорирали обстоятелството, че полуремаркетата
се регистрират за движение по пътната мрежа на страната с отделен индивидуален
регистрационен номер, но заедно с влекача образуват единен състав. Това
означава, че същите, като единен състав, са амортизируеми
активи, които следва да се отнесат към категория V, с максимална годишна
амортизационна норма 25 на сто.
Настоящият
съдебен състав намира възраженията за основателни. Независимо, че РЛ основава
твърденията си върху незадължително за съда писмо – отговор на изпълнителния
директор на НАП на определено запитване, в същото са дадени разяснения относно
определяне на годишните амортизации за амортизируемите
активи влекачи и полуремаркета. При отнасянето на
данъчните амортизируеми активи към дадена категория
се използва Класификация на продуктите по икономически дейности, в сила,
считано от 01.01.2015г., утвърдена със заповед на
Председателя на Националния статистически институт. Макар и жалбоподателят да
се позовава на отговор на изпълнителния директор на НАП на отменената
Национална класификация на продуктите по икономически елементи (НКПИД – 2003),
по аналогичен начин в КПИД пътните влекачи за полуремаркета
са позиционирани с код 29.10.43 в раздел „Автомобили, ремаркета и полуремаркета“, група „Автомобили и двигатели за моторни
превозни средства“. В същия раздел на сектора, но в група „Каросерии за
автомобили; ремаркета и полуремаркета“ с код 34.20.23
„Други ремаркета и полуремаркета“. В случая се
изхожда от функционалното предназначение на полуремаркето
за превозване на товари, което за разлика от влекача за полуремарке
не може да се движи по пътната мрежа самостоятелно. Същевременно, влекачът за полуремарке, макар и да е възможно да се движи по пътната
мрежа и без наличие на ремарке и полуремарке, като
самостоятелно транспортно средство не може да изпълнява функцията по превоз на
товари.
Доколкото
по делото не се спори, че икономическата дейност на ЕТ представлява превоз на
товари в страната и международен превоз, правилни са твърденията, че двете
транспортни средства – влекач и полуремарке могат да
се използват само и единствено като единен състав от превозни средства. Това
означава, че правилно същите са категоризирани от жалбоподателя като амортизируеми активи от категория V автомобили, а не от
категория ІІІ транспортни средства без автомобили. В този смисъл, правилно РЛ е
начислявало годишна данъчна амортизация от 25 на сто, а не както е прието при
ревизията от 10 на сто и ревизионният акт следва да бъде отменен по отношение корекцията
на декларираното намаление на СФР по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.
VІ.
Относно увеличението на СФР на основание разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО
В
случая, отново липсва спор по фактите между страните, доколкото въз основа на
представените от получателя фактура и талон на полуремарке
рег. № *****е прието, че същото е продадено от ЕТ и приходът от продажбата не е
осчетоводен. Ревизиращите органи по приходите са намерили за неоснователни
твърденията, че не е извършвана продажба на това МПС, тъй като е налице
нередовна отчетност на сметка 501 Каса в лева и жалбоподателят не може да се
позовава на записвания в нея.
При
съдебното обжалване е представено удостоверение изх. № 181058000230 от
09.10.2018г., съгласно съдържанието на което към датата на изготвянето му
собственик на процесното ППС е именно ЕТ. Съгласно
дефиницията на „официален документ“ по чл. 179 от ГПК официален е документът,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред.
Доколкото не са ангажирани доказателства за оборване истинността му,
официалният документ се ползва с материална доказателствена
сила, т.е. от съдържанието му следва извода, че към датата на издаването му процесното ППС е собственост на ЕТ.
В
обжалвания РА и решението на горестоящия административен
орган е направен извод за извършена продажба, приходът от която не е отчетен,
въз основа на частни документи – фактура, талон и фискален бон от ЕКАФП за
извършено разплащане в брой. Същевременно, по делото е прието неоспорено от
страните заключение по ССЕ, съгласно което към датата на твърдяната продажба на
ППС-то същото е заведено като амортизируем актив по
сметка 207 Автомобили и не е отписано по кредита на сметката.
При
така представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна, в тази й част. В подкрепа на защитната си теза
жалбоподателят е представил официален документ за регистрация на процесното ППС именно като негова собственост. По отношение
истинността му не е направено оспорване от ответника, нито са ангажирани
доказателства за евентуални промени в собствеността на превозното средство, в
случай на твърдения, че е продадено и обратно закупено. Констатациите на
ревизиращия екип са изградени въз основа на нередовности
при воденето на счетоводна сметка 501 Каса в лева, във връзка с твърдението за
постъпило, но неосчетоводено плащане в брой, докато жалбоподателят е обосновал
защитната си теза включително чрез представяне на оборотна ведомост, съдържаща
и регистър на сметка 207 „Автомобили“, от която материална сметка ППС-то не е
отписано като продадено. При липса на констатации на ревизиращия екип относно
цялостна нередовна счетоводна отчетност на РЛ, следва да се приеме, че
експертните изводи в заключението по ССЕ са подкрепени от събраните по делото
доказателства.
Твърденията
в решението на горестоящия административен орган
относно наличие на други неотчетени от жалбоподателя приходи, включително
увеличение на СФР за 2016г. на основание разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО не
следва да бъдат обсъждани, доколкото по отношение на тях не е направено
оспорване, а в жалбата са посочени конкретни констатации, по отношение на които
лицето е направило изрични възражения.
По
изложените аргументи, жалбата е основателна, в тази й част, съответно
обжалваният РА следва да бъде отменен.
Предвид
правомощието на съда като инстанция по същество по смисъла на чл. 160 от ДОПК
следва да бъде преизчислена данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал.
2 от ЗДДФЛ. При липса на направени съответни изчисления в основното и допълнително
заключение на ССЕ съдът ще следва методиката на ревизиращите органи по
приходите, съгласно констативната част на РД и РА.
Съгласно
таблицата на л. 94 за 2015г. при ревизията са извършени увеличения на СФР на
обща стойност 33 569,16лв., от които в съдебното решение е намерено за
неправилно увеличението на СФР на основание разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО със
сумата в размер на 1 000лв. При тези изчисления, увеличенията на СФР се
намаляват от 33 569,16лв. на 32 569,16лв.
На
следващо място, в съдебното решение са изложени аргументи относно непризнато
намаление на СФР на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО със сумата
в размер на 18 940,87лв., при което следва да бъде извършено намаление на
СФР с декларираната сума в размер на 47 893,56лв. При този начин на
изчисление се формира данъчна печалба в размер на 60 630,40лв.
(28 061,24лв. + 47 893,56 лв. + 21 269,16лв. + 11 300лв. –
47 893,56лв.). От данъчната печалба са приспаднати авансови вноски за ДОО
и ЗО в размер на 403,20лв. и вноски за ДОО и ЗО в размер на 2 092,80лв.
(които не са предмет на оспорване) и по този начин се изчислява годишна основа
за облагане с данък по чл. 28, ал. 2 от ЗКПО в размер на 58 134,40лв.
Дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ върху тази данъчна основа, след закръгляване,
възлиза на 8 720лв. и след приспадане на внесения данък в размер на
3 872лв. се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 4 848лв.
Прилежащата лихва върху посочената дължима сума за довнасяне, изчислена
посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор възлиза
на 993,93лв. Ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен за
разликата над посочените суми до пълния размер на задълженията, определени с РА
съответно 7 839лв. главница и 1 607,27лв. прилежащи лихви.
Съгласно
таблицата на л. 99 за 2016г. при ревизията са извършени увеличения на СФР на
обща стойност 100 038,90лв., част от които не са предмет на обжалване, а
това на основание разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО е намерено за
законосъобразно в настоящото съдебно решение.
На
следващо място, в съдебното решение са изложени аргументи относно непризнато
намаление на СФР на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО със сумата
в размер на 13 449,93лв., при което следва да бъде извършено намаление на
СФР с декларираната сума в размер на 58 709,07лв. При този начин на
изчисление се формира данъчна печалба в размер на 53 130,20лв. (11 800,37лв.
+ 58 709,07лв. + 15 774лв. + 5 500лв. + 13 857,89лв. + 6 197,94лв. –
58 709,07лв.). От данъчната печалба са приспаднати авансови вноски за ДОО
и ЗО в размер на 403,20лв. и вноски за ДОО и ЗО в размер на 2 092,80лв.
(които не са предмет на оспорване) и по този начин се изчислява годишна основа
за облагане с данък по чл. 28, ал. 2 от ЗКПО в размер на 50 634,20лв.
Дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ върху тази данъчна основа, след
закръгляване, възлиза на 7 595лв. и след приспадане на внесения данък в размер
на 1 628лв. се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 5 967лв.
Прилежащата лихва върху посочената дължима сума за довнасяне, изчислена
посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор възлиза
на 618,25лв. Ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен за
разликата над посочените суми до пълния размер на задълженията, определени с РА
съответно 7 984лв. главница и 827,30лв. прилежащи лихви.
Предвид изхода на делото и
направеното искане за присъждане на от страните по делото, следва да бъдат
присъдени разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.
Съгласно представеният списък с
разноските на л. 682 жалбоподателят е направил разноски на обща стойност
1 570лв., от които следва да бъдат изключени тези за превод на документи
от чужд език на български език, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1
от ДОПК субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ,
придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. По
делото са представени неколкократно ЧМР, които лицето
е следвало да представи в превод на български език още при административното
обжалване на РА. Съобразно уважената част на жалбата и направените разноски в
общ размер на 1 450лв. следва да бъде присъдена сумата в размер на
294,24лв. (двеста деветдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки).
На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК
жалбоподателят следва да заплати на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на
1 109,49лв. (хиляда сто и девет лева и четиридесет и девет стотинки),
съобразно отхвърлената част на жалбата.
По компенсация, жалбоподателят
следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 815,25лв.
(осемстотин и петнадесет лева и двадесет и пет стотинки).
Воден от горното и на основание чл.
160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК Административен съд - Пловдив, І отделение,
ІХ състав,
Р Е
Ш И:
Изменя по жалбата на С.В.Ч., с ЕГН: **********,
действащ в качеството си на ЕТ „**** – С.Ч.“ , ЕИК по БУЛСТАТ: с адрес : гр. Смолян, ул. ****, ревизионен акт /РА/ №
Р-16002117006314-091-001/08.05.2018г., поправен с ревизионен акт №
П-16002118095000-003-001/22.05.2018г. за поправка на РА, издадени от органи по
приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден в оспорената
част с Решение № 383 от 09.07.2018г. на
Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДОДОП/ - гр.
Пловдив, КАТО НАМАЛЯВА допълнително установените дължими суми за данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. от 7 839лв. на 4 848лв., съответно размера на
прилежащите лихви от 1 607,27лв. на 993,93лв. и за 2016г. от 7 984лв. на
5 967лв., съответно размера на прилежащите лихви от 827,30лв. на 618,25лв.
Отхвърля
жалбата в останалата част по отношение допълнително определената дължима сума
за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер
на 8 692лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 782,16лв.
Осъжда С.В.Ч., с ЕГН: **********, действащ в
качеството си на ЕТ „**** – С.Ч.“ , ЕИК
по БУЛСТАТ: с адрес : гр. Смолян, ул. **** да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр.Пловдив при ЦУ на НАП
разноски в размер на 815,25лв.
(осемстотин и петнадесет лева и двадесет и пет стотинки), изчислени по
съразмерност и компенсация.
Препис от акта да бъде изпратен на
страните. Решението може да бъде
оспорено с касационна жалба пред ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14 дневен срок от
съобщаването и връчването му на страните.
Съдия;/П/