№ 18380
гр. С., 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110146041 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. П., чрез адв. С. Н-К,
срещу „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника,
в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, да заплати на ищцата сумата в общ размер на 4380 лева, представляваща
обезщетение за причинените й от ПТП, настъпило на 07.03.2020 г., имуществени вреди,
формирани от направени разходи за лекарства, медицински консумативи, усилена диета,
болногледач, рехабилитация и транспорт, ведно със законната лихва от датата на
извършване на разхода до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 07.03.2020 г. около 15,00 часа в гр. С. на улица
„Без име“ срещу бл. 17 в кв. „Дружба 1“ водачът Н.В.А., управляващ товарен автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит Костом“, с рег. № ********, извършвайки маневра за
движение на заден ход нарушил правилата за движение, като не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, в резултат на което блъснал ищцата, която по време на
произшествието се намирала зад автомобила. Твърди, че в резултат на процесното ПТП на
Д. П. били причинени множество наранявания, изразяващи се във фрактура на дистален
радиус на дясната ръка, разкъсно-контузна рана на лицето, рана по долната и горната устна.
След инцидента пострадалата била приета по спешност в „УМБАЛ „Св. Анна“ АД – С. в
тежко състояние с оток, деформация, затруднени движения и болки в областта на дясна
гривнена става. Раните и охлузванията били обработени антисептично и хирургически. На
09.03.2020 г. ищцата била оперирана, като била извършена кръвна репозиция и била
1
поставена метална остеосинтеза. Дясната ѝ ръка била обездвижена за дълъг период от време,
през който нямала възможност да си служи с нея, както и да се обслужва самостоятелно,
поради което имала непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си. Изпитвала
силни болки и се налагало да приема обезболяващи медикаменти. Твърди, че в резултат на
процесното ПТП претърпяла имуществени вреди в общ размер на 4380 лева, от които 500
лева разходи за лекарства, 1080 лева разходи за силна храна, 1400 лева разходи за
закупуване на медицинско изделие, 600 лева за заплащане на болногледач, 600 лева разходи
за рехабилитатор, както и 200 лева за транспорт. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие отговорността на виновния водач била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество по застрахователна полица № BG/03/119000801677, със срок на
застрахователното покритие от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г. Ищцата предявила претенцията
си пред застрахователя по задължителната застраховка, към която приложила всички
документи, с които разполагала. С писмо изх. № 00028/11.01.2021 г. застрахователят изискал
допълнителни документи, с които ищцата не разполагала. В законоустановения срок
ответникът не определил и не заплатил обезщетение за имуществени вреди по предявената
претенция. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения
иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище
по същата чрез юрк. Николай Злидолски. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявения иск по основание и по размер. На първо място оспорва механизма на
пътнотранспортното произшествие, описан в исковата молба. Оспорва вида и характера на
причинените от процесното ПТП уврежданията, както и причинно-следствената връзка
между твърдените в исковата молба вреди и случилия се на 07.03.2020 г. инцидент. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, тъй като
същата не била предприела пресичане на указано за целта място и излязла внезапно на
пътното платно, като не се съобразила с обстоятелството, че автомобилът, който я ударил,
бил с работещ двигател. Оспорва твърденията на ищцата, че претендираните разходи били
необходими, че били в причинно-следствена връзка с уврежданията, причинени при
процесния инцидент, както и че били извършени реално от пострадалата. Счита размера на
предявения иск за прекомерно завишен, като оспорва и акцесорната претенция за лихва за
забава, тъй като не била съобразена с разпоредбата на чл. 497 КЗ. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски, както и дължимото юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата Д. Г. П., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Николова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания моли съда да уважи изцяло исковата претенция така, както е
предявена, като доказана по основание и по размер. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която
2
излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
редовно призован, се представлява от юрк. Злидолски. Процесуалният представител
поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск. Изразява становище, че по делото не били
доказани много от претендираните имуществени вреди. От приетото заключение на
съдебномедицинската експертиза се установявало, че много от разходите не били
необходими. Моли съда да вземе предвид, че между същите страни за същите увреждания
имало съдебен спор за обезщетяване на неимуществените вреди, който бил преюдициален и
задължителен за настоящото производство относно приетия процент съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
От приетия като доказателство по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-128 се установява, че на 07.03.2020 г., около 15,00 ч. в гр. С. товарен автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит Костом“, с рег. № ******** с водач Н.В.А. се движил по
улица „Без име“ с посока от ул. „5028-ма“ към ул. „Иван Арабаджията“ и в района на бл. 17
в кв. „Дружба-1“ при движение назад участвал в ПТП с намиращата се зад него на улицата
пешеходка Д. Г. П.. Пострадала при ПТП била ищцата, която била настанена в болница
„Света Анна“ с работна диагноза – фрактура на дистален радиус на дясна ръка, разкъсно-
контузна рана на лицето, рана по долната и горната устна. Протоколът бил съставен от мл.
инспектор Красимир Кунчев – дежурен ПТП – ОПП – СДВР. Съгласно константната
практика на Върховния касационен съд протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179
ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява
доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него
и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125
ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на превозните средства,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за
ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти
изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно
възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и
3
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти,
които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него обстоятелства
може да не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП. Поради това дори
при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във
връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица
(автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от
значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава.
При неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.
№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Описаният в Протокола за ПТП
механизъм на неговото настъпване се потвърждава напълно от приетото заключение на
съдебната автотехническа експертиза.
С Решение № 20252994 от 16.11.2020 г., постановено по АНХД № 13676 по описа за
2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136 състав, подсъдимият Н.В.А.
бил признат за виновен за това, че на 07.03.2020 г., около 15,00 ч. в гр. С., кв. „Дружба“, при
управление на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ******** по ул.
„Без име“ с посока на движение от ул. „5028-ма“ към ул. „Иван Арабаджията“, в района на
бл. 17, извършвайки маневра „движение назад“, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 40, ал. 1 ЗДвП – „Преди да започне движение назад водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднение за останалите участници в движението“, както и чл. 40, ал. 2 ЗДвП – „По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности”, и по непредпазливост причинили на намиращата се зад
автомобила пешеходка Д. П. средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични
увреждания: счупване на дясната лъчева кост на типично място – в областта на китката,
реализирало по медико-биологичния си характер трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”,
предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
размер на 2000 лева. Видно от отбелязване върху решението, същото влязло в сила на
02.12.2020 г. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Непротиворечива е съдебната практика, че решението, с което наказателният съд
4
освобождава от наказателна отговорност подсъдимия и му налага административно
наказание при условията на чл. 78а НК, има за гражданския съд същата задължителна сила,
както присъдата. При постановяване на решение по чл. 78а НК наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност, след като го е признал за виновен в
извършването на деянието (чл. 305, ал. 5 НПК), т.е. след като се е произнесъл по въпросите
извършено ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е деецът, по които въпроси
присъдата е задължителна (вж. Решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г., II т.
о., ВКС, Решение № 14 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 1493/2009 г., ІV г. о., ВКС, Решение № 47
от 23.04.2012 г. по т. д. № 340/2011 г., І т. о., ВКС, т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС).
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие
е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит Костом“ с рег. № ********. Посоченото обстоятелство се
потвърждава от представена по делото застрахователна полица № BG/03/119000801677, със
срок на застрахователното покритие от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г.
Видно от епикриза, издадена от „УМБАЛ „Света Анна“ АД – С., Клиника по ортопедия
и травматология, И.З. № 5860/2020 г., на пострадалата била поставена окончателна
диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. От лекарския екип било взето
решение за оперативно лечение чрез кръвна репозиция и метална остеосентеза. В епикризата
е отбелязано, че пациентът или негови близки били заплатили съответните остеосинтезни
средства, необходими за лечението. Ищцата била изписана от лечебното заведение на
11.03.2020 г. с препоръка за антикоагулантна профилактика до 30-ия следоперативен ден, за
което била дадена рецепта.
От представена по делото фактура № ********** от 09.03.2020 г. с фискален бон към
нея се установява, че пострадалата заплатила сумата в размер на 1400 лева в полза на
„МБАЛ „Света Анна“ АД за закупуване на медицинско изделие по ИЗ № 5860/2020 г.
Не се спори между страните, че с молба вх. № 4577/17.12.2020 г. ищцата претендирала
от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ заплащане на
обезщетение за причинените й имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие
в общ размер на 4380 лева. По искането била образувана щета № 471019202002748/3. С
решение № 8 от 08.01.2021 г. на застрахователна експертна комисия било определено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 1400 лева, като били
дадени указания за представяне на фактури за останалите разходи. В тази връзка до
пострадалата било изпратено писмо изх. № П 00028/11.01.2021 г., с което била уведомена,
че за определяне размера на обезщетението било необходимо да представи разходни
документи (фактури), удостоверяващи пълния размер на претендираните имуществени
вреди.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
5
ищцата е разпитана свидетелката Е. К. . – нейна внучка. От думите й се установява, че при
процесното произшествие била счупена ръката на Д. П., имала натъртвания, охлузвания и
рани по лицето. Според свидетелката първите шест месеца след злополуката били решаващи
за пълното възстановяване на ищцата. Затова тя приемала обезболяващи, кръворазреждащи,
калций, витамин Д, антибиотици. През периода на възстановяване пострадалата дала общо
500 лева за тези медикаменти и хранителни добавки, необходими за зарастване на
счупването. Освен това на пострадалата била предписана усилена храна, включваща риба,
плодове, зеленчуци, мляко, сирене, които на месец стрували на Д. П. средно по 200 лева над
обичайните й разходи за храна. Тъй като дясната ръка, която била счупена при процесното
ПТП, била водеща за ищцата, самостоятелното й битово обслужване през първите три
месеца било силно затруднено. Това наложило след катастрофата да бъде наета жена, която
да помага на пострадалата в ежедневните й дейности, докато свидетелката била на работа.
За тази услуга ищцата й заплащала по 200 лева на месец. По отношение на рехабилитацията
свидетелката установява, че процедурите били извършвани в продължение на три месеца,
като първите процедури били покрити от здравната каса, но следващите посещения при
рехабилитатор били платени – по 30 лева на посещение. Транспортирането на ищцата за
контролни и профилактични прегледи било извършвано от свидетелката, като за гориво,
паркинги и такси били направени разходи в общ размер на 200 лева. Съдът кредитира
показанията на свидетелката като обективни, последователни, подробни и логични.
Обстоятелството, че същата е внучка на ищцата не е основание само по себе си за
дискредитиране на нейните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели,
които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Показанията на свидетелката не се опровергават от останалия събран по
делото доказателствен материал. Обстоятелството, че Е. . е внучка на ищцата й е дало
възможност да придобие преки впечатления от нейното състояние след процесното ПТП,
както и от разходите, които е направила във връзка с лечението и възстановяването си от
получените увреждания, като съдът няма основание да смята, че при свидетелката липсват
способността и желанието вярно да възприеме фактите и добросъвестно да ги възпроизведе
в показанията си.
Допусната е по искане на ответника съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото документи. От заключението се установява, че
обстоятелствата и причините, при които настъпило процесното произшествие, били
следните: на 07.03.2020 г., около 15,00 ч. товарен автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит“, с рег. № ********, се движил по ул. „Без име“, с посока на движение от ул.
„5028-ма“ към ул. „Иван Арабаджията“, и в района на бл. 17 водачът предприел маневра за
движение на заден ход, при която реализирал ПТП с намиращия се зад него на платното за
движение пешеходец Д. П.. От техническа гледна точка причина за настъпване на
процесното ПТП било поведението на водача на товарния автомобил, който предприел
маневра за движение на заден ход, без да се увери, че зоната зад автомобила е свободна и
6
няма да създаде опасност за останалите участници в движението. В момента на потегляне на
автомобила ищцата била с гръб към превозното средство и не е имала техническа
възможност да предотврати инцидента. Но ако същата не се е движела на пътното платно, а
по предназначения за пешеходци тротоар, то произшествието е нямало да настъпи. Съдът
намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение
относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на страните и съдебномедицинска експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с медицинската документация по делото. От заключението се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищцата получила счупване на долния край на дясна лъчева
кост. Било проведено оперативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – плака и винтове, като медицинският
консуматив – остеосинтезен материал за стабилизация, не се заплащал от НЗОК и трябвало
да бъде закупен от пациента. След изписването й от болницата, на пострадалата била
изписана антикоагулантна терапия за 30 дни, като от заключението се установява, че
месечният прием бил на стойност между 120 и 150 лева. Най-вероятно през този период
ищцата приемала и обезболяващи. Вещото лице потвърждава, че през периода на
възстановяване било препоръчително да се увеличи и разнообрази приемът на храна или на
хранителни добавки за по-бързо зарастване на счупването, което представлявало т. нар.
усилена храна. При нормално протичане на лечебния процес ищцата била с имобилизация
на дясна гривнена става за около 1 месец и през този период не трябвало да натоварва десен
горен крайник. Затова вещото лице приело, че през този период ищцата се нуждаела от
помощ в хигиенно-битовото си самообслужване. От заключението се установява, че при
провеждане на подобен вид оперативно лечение било необходимо провеждането на курсове
рехабилитация и физиотерапия, като продължителността, видът и броят на процедурите се
определяли от водещия лечението ортопед-травматолог и физиотерапевт.
Здравноосигуреният пациент имал право на едно медицинско направление на месец за 10
амбулаторни процедури за провеждане на физиотерапия и рехабилитация по една диагноза.
При липса на такова направление или липса на договор със здравната каса на съответното
здравно заведение процедурите се заплащали по ценоразписа на лечебното заведение, в
което се извършвали. Доколкото счупването било в областта на дясната предмишница и
гривнена става, според вещото лице същото не би трябвало да създава особени затруднения
на ищцата при пътуване с градски транспорт. От заключението се установява, че като
заболяване на обмяната на веществата било възможно захарният диабет, от който страдала
Д. П., да удължи възстановителния период. При нормално протичане на лечебния процес без
усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждане бил около 5 месеца. В
дадени пред съда устни разяснения вещото лице потвърди, че пострадалата е могла да
използва градски транспорт, но със затруднения при качване и слизане, когато трябвало да
се ползват ръцете. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано
и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
7
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правото на иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане
на обезщетение за причинените му от застрахования вреди. Това право произтича от
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и причинителя на вредата и настъпване на застрахователното
събитие. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната
отговорност на причинителя на вредата – деянието, причинените с него вреди, причинно-
следствената връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност. Това е така,
защото отговорността на застрахователя, изразяваща се в заплащане на обезщетение за
претърпените от пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на застрахования делинквент –
застрахователят дължи обезщетение за вредите само доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за тяхното репариране. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Не се спори по делото, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит Костом“ с рег. № ********.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. Деянието, противоправността му и вината на водача, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, са установени по
задължителен за гражданския съд начин с Решение № 20252994 от 16.11.2020 г.,
постановено по АНХД № 13676 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 136 състав, влязло в сила на 02.12.2020 г.
В резултат на противоправното поведение на водача Н.А. на ищцата били причинени
следните телесни увреждания, потвърдени от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, а именно: счупване на долния край на дясната лъчева кост, закрито.
Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка между противоправното
поведение на водача и причинените на ищцата увреждания. Направените в тази насока
възражения в отговора на исковата молба се явяват неоснователни.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата съдът намира следното. Между същите страни, за същото произшествие и
8
същите увреждания, но за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, е
било образувано гр. д. № 9245 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, 19 състав. В хода на това производство своевременно ответникът е
направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което
с постановеното по делото решение от 11.05.2021 г. е било прието за неоснователно.
Съдебният акт е бил обжалван и с решение № 748 от 25.05.2022 г., постановено по в. гр. д.
№ 2699 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – С., Втори граждански състав, възражението
на ответника било уважено, като е прието съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата в размер на 30 %. Въззивното решение не е било допуснато до касационно
обжалване с Определение № 50378 от 31.05.2023 г., постановено по т. д. № 1948 по описа за
2022 г. на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение, и е влязло в сила на
31.05.2023 г. В съдебната практика се приема, че възражението на ответника за
недължимост на част от претендираното обезщетение поради принос на пострадалото лице
представлява правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Предвид характеристиката на възражението за съпричиняване
като правоизключващо възражение, пропускът да бъде въведено своевременно в процеса по
предявения частичен иск съставлява пречка същото възражение да бъде предявено от
ответника за първи път в производството по иска за останалата част от вземането. При
своевременно въведено в производството по частичния иск възражение за съпричиняване,
наличието на принос на увредения към настъпване на увреждането като правно значим
факт, обуславящ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се обхваща от силата на пресъдено нещо
на решението по частичния иск. Съответно нито наличието на приноса, нито степента, в
която пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, могат да бъдат
преразглеждани в производството по иска за оставащата част от вземането. Силата на
пресъдено нещо на решението в производството по уважен частичен иск за обезщетение за
вреди от непозволено увреждане се разпростира и върху приетия за установен размер на
съпричиняването, поради което съдът, разглеждащ претенцията за останалата част от
обезщетението, не може да преразглежда отново въпроса за наличието на принос на
пострадалия и размера на съпричиняването (вж. Решение № 50156 от 15.03.2023 г. по т. д.
№ 1243/2021 г., II т. о., ВКС и цитираната в същото съдебна практика, Решение № 89 от
28.01.2020 г. по т. д. № 2741/2015 г., І т. о., ВКС, Определение № 352 от 31.05.2017 г. по т.
д. № 499/2017 г., ІІ т. о., ВКС). Настоящият съдебен състав намира, че цитираната съдебна
практика може да бъде приложена по аналогия и към настоящия случай. Другото дело, което
е приключило с влязло в сила решение, е между същите страни, за същите увреждания от
същото застрахователно събитие и с него е призната както отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените на ищцата вреди от процесното ПТП, така и процентът
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата (вж. Решение № 60134
от 13.10.2021 г. по т. д. № 1670/2020 г., II т. о., ВКС).
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи
следното. Съгласно константната съдебна практика, за да бъде намалено обезщетението за
вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е този принос
9
да е конкретен, т.е. да се изразява в извършването на конкретни, определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата (вж.
Решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г., І Т.О., ВКС).
Твърдените от ответника действия на ищцата, с които допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, са следните: в момента на удара пострадалата се намирала на пътното
платно в нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗДвП; същата навлязла на платното за движение
внезапно, без да се съобрази с приближаващото се превозно средство, както и с
обстоятелството, че последното било с работещ двигател, в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1
ЗДвП и чл. 114, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата за частично основателно.
В нарушение на задължението си по чл. 108, ал. 1 ЗДвП, ищцата е вървяла по платното за
движение, а не по тротоара, и то с гръб към превозното средство. По делото няма каквито и
да било данни по това време тротоарът да е бил зает от паркирали автомобили или от
наличието на други предмети, които да са възпрепятствали ищцата да го използва. Поради
неизпълнение на това свое задължение ищцата се е озовала на пътя на товарния автомобил,
а обстоятелството, че е била с гръб към него я е лишило от всякаква възможност да забележи
движението му и да се отдръпне. От заключението на автотехническата експертиза се
установява, че ищцата е имала възможност да предотврати настъпването на произшествието,
ако не се е движила по пътното платно, а по предназначения за пешеходци тротоар. При тези
данни настоящият съдебен състав намира, че с противоправното си поведение ищцата е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
При определяне на конкретната степен на съпричиняване от страна на пострадалата
следва да бъде взета предвид трайната и непротиворечива съдебна практика, според която
при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени
доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл. 40 ЗДвП
отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително
по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение преди да започнат движение назад
да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението си
назад непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, така че да не създават
опасност или затруднения за останалите участници в движението (вж. Решение № 91 от
27.07.2017 г. по т. д. 1099/2016 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. №
745/2008 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., ІІ Т.О., ВКС,
Решение № 96 от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г., І Т.О., ВКС, Решение № 39 от
16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 43 от 15.04.2009 г. по т. д. №
10
648/2008 г., ІІ Т.О., ВКС). Съобразявайки цитираната съдебна практика и като взе предвид
всички изложени по-горе съображения относно поведението на пешеходеца и съобрази
поведението на виновния водач (че не е изпълнил законовите си задължения по чл. 40, ал. 1
и ал. 2 ЗДвП), настоящият съдебен състав намира, че водачът на товарния автомобил е
допринесъл в по-голяма степен за настъпване на увреждането. Както беше посочено по-
горе, съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на Закона за движение по
пътищата предвиждат значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за
осигуряване на безопасност на движението. От изслушаното заключение на
автотехническата експертиза се установи, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на процесното ПТП било поведението на водача на товарния автомобил, който е
предприел маневра за движение на заден ход, без да се увери, че зоната зад автомобила е
свободна и няма да създаде опасност за останалите участници в движението. По изложените
съображения съдът намира, че приносът на ищцата за настъпване на увреждането е 30 %.
По отношение на размера на обезщетението следва да бъде взето предвид следното.
Когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена
храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива
разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер (вж. т. 7 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС). Деликтното обезщетение се дължи
само за реално претърпени вреди и пропуснати ползи, които не са хипотетични. Действието,
на което се приписва настъпването им, трябва да е от естество, че реално и сигурно да води
до намаляване имуществото на увредения. Претърпяната загуба при деликт, изразяваща се в
намаляване на имуществото, което е имал увреденият преди осъществяването му, трябва да
е реално измерима (вж. Решение № 152 от 08.03.2010 г. по гр. д. № 217/2009 г., ІV Г.О., ВКС,
Решение № 277 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1300/2007 г., ІV Г.О., ВКС).
Освен това в съдебната практика се приема, че принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно
обезщетяване изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на
пропуснатите ползи, щом са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Претърпените имуществени и неимуществени вреди са както вече настъпилите, така и
бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния
процес на вредоносното проявление на самото увреждане. Сумите за специализирана храна,
болногледач, лекарства, медицински консумативи, лечение, рехабилитация и пр., намаляват
имуществената сфера на увредения. На репарация подлежат действително вложените
средства – с тях имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла. Размерът им се
установява с доказателства (писмени и гласни) за действително разходваните от увредения
суми, а ако такива доказателства няма – чрез експертиза за стойността на стоките, услугите и
лечението към датата на извършване на съответния разход. В случаите, когато се касае за
периодични, еднотипни разходи, оценката се прави за релевантния период, като трябва да се
отчете, при необходимост, икономическата конюнктура и инфлационните процеси.
Бъдещите увреждания са прогнозируеми, като за определяне на тяхната парична стойност
няма друга възможност, освен да се изходи от стойността на стоките и услугите към датата
11
на изготвяне на заключението по висящото дело, съответно към датата на формиране на
силата на присъдено нещо по делото, ако в хода на процеса настъпят нови обстоятелства,
имащи отношение към оценката на въпросните имуществени вреди (вж. Решение № 307 от
01.08.2014 г. по гр. д. № 773/2012 г., IV г. о., ВКС).
Като взе предвид дадените в съдебната практика основни насоки при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди, съдът намира следното. На
първо място ищцата претендира разходи за закупуване на лекарства в размер на 500 лева.
Тук се включват предписаната антикоагулантна терапия за 30 дни, обезболяващите
медикаменти и витамините, необходими за по-бързото зарастване на счупването и
възстановяване на ищцата. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза
приемът на тези лекарства и хранителни добавки е в пряка връзка с получените при
процесното ПТП увреждания, като само кръворазреждащите лекарства за един месец
стрували между 120 и 150 лева. От изслушаните свидетелски показания се установява, че за
целия период на възстановяване това лечение е струвало на ищцата 500 лева, които следва
да бъдат възстановени от ответника.
На следващо място ищцата претендира заплащане на разходите за усилена храна за 6
месеца в общ размер на 1080 лева или по 180 лева на месец. От заключението на
съдебномедицинската експертиза е видно, че през периода на възстановяване било
желателно да се увеличи и разнообрази приемът на храна за по-бързо зарастване на
счупването, което било т. нар. „усилена храна“. От изслушаните свидетелски показания се
установява, че рехабилитаторите и лекуващият лекар на ищцата й препоръчали да яде
повече риба, плодове, зеленчуци, прясно мляко, сирене, с които да подпомогне пълното си
възстановяване. Закупуването на тази усилена храна повишило обичайните й разходи с
около 200 лева на месец. Според вещото лице, периодът на възстановяване от подобен вид
увреждания при нормално протичане на лечебния процес без усложнения (за каквито няма
данни по делото), бил около 5 месеца. Следователно, причинно-следствена връзка между
деликта и извършените от ищцата разходи е налице само за тези 5 месеца, за които
ответникът дължи възстановяване на 900 лева за усилена храна, вместо поисканите 1080
лева.
Трето, ищцата претендира заплащане на сумата в размер на 1400 лева за закупуване на
медицинско изделие. За установяване на посочения разход към исковата молба е
представена фактура, издадена от „МБАЛ „Св. Анна“ – С.“ АД, както и фискален бон към
нея за заплащане на дължимата сума. Неоснователни са възраженията на ответника, че не
било ясно за какво точно е заплатена тази сума. Във фактурата са посочени трите имена и
ЕГН на ищцата, както и история на заболяването с номер, идентичен с този в издадената
епикриза. В последната е посочено, че съответните остеосинтезни средства били закупени от
пациента. По делото няма данни, а и твърдения ищцата да е претърпяла и друга операция в
същия период и в същата болница, несвързана с получените при процесното ПТП
увреждания, за която да е било необходимо закупуването на подобно медицинско изделие.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че остеосинтезния
12
материал за стабилизация не се покривал от бюджета на здравната каса и същият следвало
да бъде платен от пациента. С оглед изложеното ответникът следва да възстанови на ищцата
и сумата в размер на 1400 лева за закупуване на медицинско изделие.
На следващо място с исковата молба се претендират направените разходи за
болногледач за три месеца в общ размер на 600 лева или по 200 лева на месец. Съгласно
постоянната практика на ВКС разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането
на необходимите за него грижи, представляват пряка и непосредствена последица от
причиненото увреждане. Такива разходи могат да бъдат и заплащането на възнаграждение
на болногледач, когато това се налага. Възможно е с гледане на болен да се заеме близък
сродник, като възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи
другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение. В този случай също се
дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото
възнаграждение за болногледач. Грижите за пострадалото лице могат да бъдат полагани и от
други хора, извън кръга на роднините. И в този случай се дължи заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение (вж. т. 4 от Постановление
№ 4 от 30.10.1975 г., Пленум на ВС, Решение № 163 от 24.09.2013 г. по т. д. № 82/2012 г., II
т. о., ВКС, Решение № 39 от 16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г., ІІ т. о., ВКС) . От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че с оглед получените
увреждания и забраната за натоварване на дясната гривнена става за около месец, за този
период ищцата се е нуждаела от помощ в хигиенно-битовото си самообслужване. Доколкото
по делото не беше доказана необходимостта от полагане на такива грижи след първия месец
с оглед характера на уврежданията на ищцата, то следва изводът, че ответникът дължи
възстановяване на заплатеното възнаграждение на болногледач за един месец в размер на
200 лева. Претенцията за останалите два месеца в общ размер на 400 лева е неоснователна.
Следващият претендиран разход е за рехабилитатор. От свидетелските показания се
установява, че първата част от процедурите били покрити от здравната каса, но след втория
– третия месец всяко посещение на рехабилитатор се заплащало по 30 лева на процедура.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не бяха събрани доказателства,
установяващи необходимостта от заплащане на рехабилитационния курс от страна на
пострадалата. Вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, поясни, че
продължителността, видът и броят на процедурите се определяли от водещия лечението
ортопед - травматолог и физиотерапевт в зависимост от общото състояние на пациента и
локалния статус на увредения крайник. Съгласно чл. 152 от Национален рамков договор №
РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. (отм.)
необходимостта от рехабилитационни мероприятия за ЗОЛ се установява от специалиста
и/или ОПЛ, като лечението се извършва по предписан от лекаря – специалист по
„Физикална и рехабилитационна медицина“ физиотерапевтичен курс на лечение. За
физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно
лечение, включващо първоначален преглед на лекаря – специалист по „Физикална и
13
рехабилитационна медицина“, с оценка на обективното състояние на пациента с назначени
видове и общ брой процедури до 20 в курс по преценка на лекаря специалист, промените на
лечението, както и заключителен преглед с оценка на резултатите от проведеното лечение и
отразени вид и брой на проведените процедури (чл. 153, ал. 1 от НРД № РД-НС-01-4 от
23.12.2019 г.). Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за
осигуряване на необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ ОПЛ
издава „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“
(бл. МЗ-НЗОК № 3) по преценка в зависимост от обективното състояние на ЗОЛ при
необходимост от физиотерапия. Следователно, ако в конкретния случай по преценка на
лекаря специалист е било необходимо провеждането на повече от един физиотерапевтичен
курс на лечение на ищцата, то би следвало същата да поиска издаване на ново направление
за назначаване на втори курс от процедури до настъпване на терапевтичен ефект.
Необходимостта от заключителен преглед при физиотерапевта е именно да прегледа
пациента и да каже има ли клиничен ефект от проведените процедури или те трябва да
бъдат продължени или сменени с други. Личният лекар би могъл да издаде направление към
физиотерапевт на основание препоръката на физиотерапевта, отразена в амбулаторния лист
от прегледа. При спазване на тази процедура лечението на ищцата би било безплатно, тъй
като разходите по него се покриват от бюджета на здравната каса. По делото не бяха
събрани данни, установяващи необходимостта от извършването на допълнителни
процедури, извън заплатените от здравната каса, както и необходимостта от заплащането им
от страна на ищцата, поради което разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на
ответника. В тази част предявеният иск за сумата в размер на 600 лева се явява
неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че не беше установено наличието на пряка
причинно-следствена връзка между разходите за транспорт и получените при процесното
ПТП увреждания. Вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, установи както
в депозираното заключение, така и в дадените пред съда устни разяснения, че с оглед вида
на увреждането – счупване в областта на дясната предмишница и гривнена става, не би
трябвало пътуването с градски транспорт да създава особени затруднения на ищцата. Такива
можело да има при качване и слизане с оглед обстоятелството, че дясната ръка била водеща
за пострадалата. При тези данни и с оглед характера на уврежданията следва да бъде прието,
че ползването на градски транспорт в никакъв случай не е било нито противопоказно, нито
невъзможно за ищцата. Не може да бъде поставен знак на равенство между съществуването
на известни затруднения при качване и слизане от превозните средства на градския
транспорт и задължителното транспортиране на ищцата с лично превозно средство.
Решението да бъде превозвана с автомобил от своите близки е тяхно и е с цел по-голямо
удобство, поради което съдът намира, че посоченият разход също не следва да бъде възлаган
в тежест на ответника.
Следователно, общият размер на дължимото от ответното дружество застрахователно
обезщетение за причинените от процесното произшествие имуществени вреди възлиза на
14
3000 лева. Така определеното обезщетение следва да бъде намалено с приетия по-горе
процент на съпричиняване от страна на пострадалата, а именно 30 %. Или ответникът дължи
на ищцата сумата в размер на 2100 лева. По делото няма данни, а и твърдения за пълно или
частично погасяване на вземането на ищцата. По отношение на началния момент, от който
се дължи лихва за забава при пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на новия Кодекс за
застраховането, следва да бъде взето предвид Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., І Т.О., ВКС, в което е прието следното. Спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на основание
чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово
договорно задължение. И в двата случая разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда,
че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е
функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение
на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от
Кодекса за застраховането (отм.) новият Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) в
чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума лихви за забава, като ги ограничава до тези, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице или датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. До приемането на новия КЗ съгласно правилото
на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за
заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на
настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на
застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) от увредения. Следователно, така посочените лихви за забава за периода
от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в
застрахователната сума по реда на КЗ (отм.). В сега действащия КЗ липса аналогична норма.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
15
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ – отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1.
изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2. с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Въз основа на
изложеното съставът на ВКС е направил следния извод: в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а
не от момента на увреждането.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че
ответното дружество дължи законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на
уведомяването му от увреденото лице, което в настоящия случай не е спорно, че е направено
на 17.12.2020 г. С оглед изложеното предявеният иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр.
чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен за сумата в
размер на 2100 лева, ведно със законната лихва от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 2100 лева до пълния предявен
размер от 4380 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл.
80 ГПК. Видно от отбелязване в приложения към исковата молба договор за правна защита и
съдействие, договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева било заплатено
от ищцата изцяло в брой. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД следва да бъде осъден да
заплати на ищцата Д. Г. П. сумата в размер на 239,73 лева, представляваща направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
иска.
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на разноски,
като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ответното дружество е
извършило следните разноски: 450 лева за депозити за вещи лица и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата Д. Г. П. следва да бъде осъдена да заплати на ответника „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД сумата в общ размер на 286,30 лева, представляваща
16
направените в настоящото производство разноски за депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4
ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски
районен съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство и
разноски за вещо лице в общ размер на 227,84 лева съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на управление гр. С., район „Триадица”, пл.
„Позитано” № 5, да заплати на Д. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., АДРЕС,
по иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ
сумата 2100 (две хиляди и сто) лева, представляваща обезщетение за причинените й от
ПТП, настъпило на 07.03.2020 г., имуществени вреди, формирани от направени разходи за
лекарства, медицински консумативи, усилена диета, болногледач, ведно със законната лихва
от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 2100 лева до пълния предявен размер от 4380 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, да заплати на Д. Г. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С., АДРЕС, сумата 239,73 (двеста тридесет и девет лева и 73 ст.) лева,
представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Д. Г. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С., АДРЕС, да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, сумата 286,30 (двеста осемдесет и шест лева и 30
ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за депозити за
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и
адрес на управление гр. С., район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, да заплати по сметка
на Софийски районен съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото
производство и разноски за вещо лице в общ размер на 227,84 (двеста двадесет и седем лева
17
и 84 ст.) лева съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18