РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. , 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Ил. Ш.
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Стефан Ил. Ш. Административно наказателно
дело № 20211220200440 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод
постъпила жалба от А.И. НАНДЕВ, ЕГН: ********** с адрес гр. Гоце Делчев. ул.Първи
май“№ 3, общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград против наказателно постановление № 20-0266-
000548 от 30.07.2020 година издадено от НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР БЛАГОЕВГРАД, РУ
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ. Иска се отмяната на обжалваното НП, като се излагат съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
Наказващият орган и РП не вземат отношение по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установени
следните факти:
С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание
чл.183, ал.4,т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 50лв., на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в
размер на 20лв. и на основание чл. 183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10лв. за
нарушения съответно по чл. 98,ал.1,т. 6, чл. 150а,ал.1 и чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Наказанията са наложени за това, че „на 02.07.2020 г. около 14:50 часа в ГР.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
на кръстовището на УЛ СЛПАВЯНСКА и УЛ СРЕДНА ГОРА като водач на товарен
автомобил СИТРЕН БЕРЛИНГО с рег. № Е2725КХ, държава БЪЛГАРИЯ, при
1
обстоятелства: ЗА ТОВА ЧЕ НА 02.07.2020Г. ОКОЛО 14.50 ЧАСА В ГР.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
НА КРЪСТОВИЩЕТО ОБРАЗУВАНО ОТ 1 УЛ."СЛАВЯНСКА " С УЛ."СРЕДНА ГОРА"
СПИРА И ПАРКИРА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ МАРКА "СИТРОЕН БЕРЛИНГО" С РЕГ.
№Е2725КХ СОБСТВЕНОСТ НА АНГЕЛ ПОПОВ ОТ С.КОПРИВЛЕН В ЗОНАТА НА
КРЪСТОВИЩЕТО. ВОДАЧА ПААНДЕВ УПРАВЛЯВА МПС С ИЗТЕКЪЛ СРОК НА
СУМПС. НЕ ПРЕДСТАВЯ К.Т. КЪМ СУМПС.
е извършил:
1) СПИРА ЗА ПРЕСТОЙ И ПАРКИРАНЕ НА ПО-МАЛКО ОТ 5 МЕТРА ОТ
КРЪСТОВИЩЕ ИЛИ НА НЕГО, с което виновно е изпушим чл.98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП
2) КОЙТО УПРАВЛЯВА МПС СЪС СУМПС С ИЗТЕКЪЛ СРОК НА ВАЛИДНОСТ, с което
виновно е нарушил чл. 150А ап 1 от ЗДвП
3) НЕ НОСИ КОНТРОЛНИЯ ТАЛОН ОТ СВИДЕТЕПСТВОТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ., с което
виновно е. изпушил чл. 100 ап. 1 т. 1 от ЗДвП.“
Свидетелите С. и К. са служители на наказващия орган. На 02.07.2020г. при изпълнение на
служебните си задължения, на кръстовището на ул. Славянка и ул. Средна гора в гр. Гоце
Делчев, констатирали неправилно паркирани автомобили. При приближаването им до
същите, дошъл жалбоподателят и заявил, че той е паркирал единия от двата неправилно
паркирани автомобили – този описан в НП. Същият бил паркиран в самото кръстовище. При
разговор с него, той обяснил, че е оставил за малко автомобила, за да си купи кафе от
близкото заведение. При идването на полицейските служители същият бил седнал на маса в
заведението, находяща се извън последното. Водачът не представил СУМПС и контролен
талон към него. При извършената проверка се установило, че свидетелството му за
управление към този момент било с изтекла валидност. Веднага, в присъствието на
жалбоподателя и свидетеля, бил съставен приложеният по делото акт за установяване на
административно нарушение. След това същият му бил предявен, водачът го подписал и
получил препис от него. Видно от представените по делото екземпляри от АУАН – първият
такъв, представен от наказващия орган и екземпляра връчен на жалбоподателя, между
същите е налице разлика относно номера на СУМПС посочен там. В първия екземпляр е
налице поправка в този номер, която липсва в екземпляра даден на жалбоподателя.
Актосъставителят потвърждава, че поправките, които са видими в акта са извършени от
него. Предполага, че се е наложило да бъдат извършени поради това, че му спряла
химикалката в този момент или поради допусната грешка при първоначалното изписване.
При сравнение на номерата посочени в двата екземпляра на АУАН е видно, че същите се
различават.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на
разпитаните по делото свидетели, събраните писмени доказателства и от изложеното в
жалбата. Доказателствата са ясни, последователни и непротиворечиви, поради което не се
налага обстоен анализ и съпоставка на същите.
2
При така установеното съдът, за да се произнесе съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок от наказаното по административен ред лице поради
което следва да бъде разгледана като допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за частично основателна по следните
съображения.
Въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че са налице всички
елементи от състава на първото нарушение. Разпоредбата на чл.96, ал.1,т.6 от ЗДвП
забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от такова. В
случая автомобилът е бил паркиран от жалбоподателя на самото кръстовище. С това
съставът на нарушението е осъществен от обективна страна. Същият е извършил това
нарушение с пряк умисъл, тъй като е бил правоспособен водач и е бил наясно със
задълженията си като такъв, едно от които без съмнение е да спазва горната разпоредба.
Съзнанието му за това, че е бил паркирал в нарушение, е видно и от обясненията дадени
пред свидетелите.
Наказанието за това нарушение е определено съобразно посочената по-горе санкционна
норма, която определя последното еднозначно по вид и размер. С оглед на това не е налице
възможност за съда за промяна на последното.
Същото се отнася и до последното нарушение. Доказано е по несъмнен начин, че
жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Нарушението е извършено при пряк умисъл от
субективна страна, тъй като жалбоподателят като водач на МПС е знаел, че следва да носи
този документ при управление на МПС. Същият е потвърдил пред свидетелите, че той е
управлявал автомобила и че той го е паркирал на кръстовището.
Казаното по-горе относно наказанието за първото нарушение важи и за това нарушение.
И за двете нарушения е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Същите не могат да
бъдат определени като маловажни, тъй като разкриват обичайна степен на обществена
опасност, характерна за съответния вид нарушения.
Второто нарушение е по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл.3,ал.3 и
чл.50,ал.1 от ЗБЛД свидетелството за управление на моторно превозно средство е
официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила
установява правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно
превозно средство. Съгласно чл.51 от същия закон свидетелството за управление на моторно
превозно средство е удостоверителен документ с определен срок на валидност. Той не
удостоверява притежаваната правоспособност до края на живота на придобилия същата.
Това е така, тъй като е прието, че в рамките на човешкия живот по една или друга причина,
настъпват промени в някои обстоятелства, които имат отношение към признатата
правоспособност за управление на моторно превозно средство. По тази причина тази
правоспособност е ограничена със срок. По същата причина са регламентирани факти, които
водят до предсрочно прекратяване на същата и възможността за продължаване на това право
3
е дадена само след доказването на определени условия. Тези условия са част от условията
необходими за първоначалното придобиване на правоспособността. Първоначално това
право се признава след покриването на две групи изисквания. Първата е свързана с
придобиването на съвкупност от специфични знания и умения, а втората – с наличието на
физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. За
установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред - изпит
пред оторизиран орган и медицински преглед. По отношение на първата група условия е
прието, че придобитите знания и умения не се нуждаят от последваща проверка, освен в
определените от закона случаи. Другата група условия обаче се проверяват към момента на
подновяването на СУМПС. Това показва, че правото на управление на моторно превозно
средство е за определен срок и с изтичането на срока, за който държавата е признала на
съответното лице правото да управлява моторно превозно средство същото се прекратява.
Поради това в §1,т.2,б.”з” от ЗБЛД изрично се сочи, че личен документ "с изтекъл срок на
валидност" е нередовен. Това се отнася в пълна сила и за СУМПС.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗДвП за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Това
изискване означава същото "да е валидно", както с оглед неговата обща валидност като
документ за самоличност по ЗБЛД, което несъмнено включва и срока за валидност на
същия, така и същото да бъде валидно за (съответно на) категорията МПС, което се
управлява от водача.
Когато дадено лице не е придобило правоспособност за управление на МПС и управлява
такова, то нарушава чл.150 от ЗДвП. Така е и при загубена правоспособност – чл. 157, ал.4
от ЗДвП. При управление със СУМПС с изтекъл срок на валидност водачът не е доказал
след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на МПС. Поради това същият следва да носи
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.150а от ЗДвП, тъй като той не
притежава валидно СУМПС.
В случая при извършената служебно цялостна проверка по законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намери, че по отношение на това нарушение са допуснати
съществени процесуални нарушения. Нито в АУАН, нито в НП се съдържат пълни и ясни
описания на нарушението и обстоятелствата при които същото е извършено. Посочено е
само че СУМПС на жалбоподателя е било с изтекъл срок на валидност. Не се сочи кога е
било издадено същото и докога е била неговата валидност. Освен това е налице разлика в
номера на свидетелството посочен в първия екземпляр от АУАН и този, който е бил връчен
на жалбоподателя. В НП този номер изобщо не е посочен. С това са допуснати нарушения
по чл. 42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗДвП. Със същите се въвежда неяснота относно
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, което от своя страна пряко
и съществено засяга правото на защита на жалбоподателя. С оглед на това тези нарушения
представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП в тази му част.
4
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
досежно второто нарушение и – потвърдено в останалата му част.
Направено е от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски за адвокатски хонорар и са представени доказателства за заплатен такъв в размер
на 300лв. По силата на разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски
които се определят по реда на АПК. В чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че щом лицето е
признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали
в провежданите контролни производства размерът на наказанието е бил потвърден или
редуциран. В случая обаче имаме препращане към реда по АПК, което изключва
приложението на този принцип. В чл. 143 от АПК е посочено, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна
е ползвала такъв. Липсва уредба за това как следва да се постъпи, ако искането за отмяна на
административен акт е уважено или отхвърлено частично. По силата на препращащата
норма на чл. 144 от АПК по този въпрос следва да намерят приложение общите правила на
чл. 78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа на такова разрешение на проблема е
и нормата на чл. 136 от АПК, според която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложението на този принцип жалбоподателят има право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената част от жалбата. Жалбоподателят е доказал
заплащане на 300 лева за адвокатски хонорар. Доколкото НП се отменя за едно от трите
нарушения и съответно – за едно от трите наложени наказания, по съразмерност следва да
се присъдят на жалбоподателя за адвокатски хонорар 100лв.
Воден от гореизложеното, доказателствата по делото и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ...........................от 30.07.2020 година
издадено от НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР БЛАГОЕВГРАД, РУ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл.183, ал.4,т.8 от
5
ЗДвП – глоба в размер на 50лв., на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20лв. и на
основание чл. 183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10лв. за нарушения съответно
по чл. 98,ал.1,т. 6, чл. 150а,ал.1 и чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП, в ЧАСТТА му в която за
нарушение по чл. 150а,ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 20лв.
ПОТВЪРЖДАВА горното наказателно постановление в останалите му части.
Осъжда ОДМВР Благоевград да заплати на жалбоподателя сумата от 100лв. – за
адвокатско възнаграждение и отхвърля претенцията за разноски над тази сума.
Решението на съда може да се обжалва с касационна жалба пред АС - Благоевград
в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
6