О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№III-2124
гр.Бургас, 27.07.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро
Гражданско отделение, в закрито заседание, на двадесет и седми юли две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена Лазарова
2.Йорданка Майска
като разгледа докладваното от съдия
Майска ч.в.гр.д. № 1812 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
,,Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 5ЗЕ, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и
Цветелина Георгиева Станева, чрез юк. Радина Илиева, против Разпореждане № 9525/12.06.2020
г. по ч. гр. д. № 2826/2020 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против
длъжника Т.Ч.Д. с ЕГН-**********,
за заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер
на 1067,17 лева и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30лева за периода от 04.04.2019 г. до 25.07.2019 г. - дата на
предсрочната изискуемост, на основание чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, както и за
разноските от съразмерно присъдения до пълния претендиран размер.
Частният жалбоподател поддържа
твърдението, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да извършва преценка за валидност на договора за потребителски
кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на
добрите нрави. Поддържа се, че заповедният
съд неправилно е преценил,
че искането се основава на неравноправна
клауза от договора за потребителски кредит. Излагат се доводи, че сключването
на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е било задължително
за отпускането на кредита, а е било по избор на потребителя, поради което тези
разходи не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Твърди се, че
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит,
включително закупения пакет от допълнителни услуги, поради което не е налице
хипотезата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че допълнителните услуги не
представляват действия по отпускане и усвояване на кредита. Посочва се, че
таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането също не представляват
такси за управление на кредита, а представляват разходи, които кредиторът е бил
принуден да направи за изпращане на писма, текстови съобщение и ангажиране на
служители, които да проведат телефонни разговори с длъжника.
Моли, за отмяна на разпореждането в
обжалваната част и вместо него да бъде постановено издаване на заповед за
изпълнение относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за присъждане на разноски в размер
на 15 лева за заплатената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Въз основа на закона и събраните
доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
В заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е посочено, че страните по процесния
договор за потребителски кредит са сключили и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение
в размер на 1067,17 лева, разсрочено за срока на договора. Видно от
представения по делото договор за потребителски кредит в Раздел VI,
озаглавен „Параметри“, между страните е уговорено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в посочения размер, без да е посочен видът на включените в
този пакет услуги и единичната им цена.
По
делото е представено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, в което е посочено, че кредиторът се задължава да предостави на
кредитополучателя по негово искане и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания
една или повече от посочените услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно т. 15 от
представените по делото ОУ за фактическото използване на всяка от услугите
трябва да са налице съответните специфични условия, описани в т. 15.1 – т. 15.
5 от ОУ. В постъпилото заявление за издаване на заповед за изпълнение не се
твърди длъжникът да е поискал и да се е възползвал от някоя от посочените
допълнителни услуги.
Съгласно
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това. Въззивният съд намира, че клаузата от договора за потребителски кредит, в
която е предвидено заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
противоречи както на добрите нрави, така и на императивната разпоредба на 10а,
ал. 4 ЗПК, а освен това е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Уговореното в договора за потребителски кредит възнаграждение е дължимо за
възможността за предоставяне на изброените в допълнителното споразумение
услуги, независимо дали някоя от тези услуги ще бъде реално предоставена на
кредитополучателя по време на действието на договора. Подобна уговорка е във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и
потребителя. Уговореното възнаграждение за възможността за използване на
допълнителни услуги в размер на 1237, 68 лева сочи и за нееквивалентност на престациите
не само поради възможността посочените услуги никога да не бъдат използвани, но
и с оглед на това, че надвишава заемната
сума, чийто размер е 1000 лева. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. В процесния случай
допълнителните услуги не са изброени изчерпателно в договора за потребителски
кредит и не е формирана цената за всяка от тях поотделно.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2,
т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 1067,17лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги.
По отношение на претендираните такси за извънсъдебно събиране на
вземането, настоящият състав намира следното:
В заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е посочено, че във връзка със забавеното
изпълнение на задълженията на длъжника кредиторът е направил допълнителни
разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите
на „Профи Кредит България“ ЕООД, поради което за периода от 04.04.2019 г. до 25.07.2019
г. са начислени суми за обезщетяване на разходите, направени от заявителя за
извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 30 лева.
Съгласно т. 17.4 от представените по
делото ОУ длъжникът заплаща такси за извършени от кредитора услуги по Тарифа.
Предвидено е, че страните се съгласяват, че кредиторът има право на обезщетение
за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно събиране
на просрочен дълг в това число, не само за разноските за телефонни обаждания
и/или писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и
или други съгласно действащата Тарифа, с която длъжникът декларира, че е
запознат.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. От съдържанието на посочената разпоредба може
да се направи извод, че при забава на длъжника кредиторът има право да получи
мораторна лихва, но не може да претендира други суми, обусловени от забавеното
изпълнение на длъжника, включително да събира такси за телефонни обаждания
и/или писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и
или други. Ето защо съдът намира, че претендирането на разходи за извънсъдебно
събиране на просроченото вземане цели да заобиколи императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2,
т. 2, пр. 1 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и за
сумата от 30 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането.
С
оглед на изложените съображения обжалваното разпореждане се явява правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото
определение не подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9525/12.06.2020
г. по ч. гр. д. № 2826/2020 г. на Районен съд – Бургас в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: