РЕШЕНИЕ
№ 1842
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330108957 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на К. И. Б., ЕГН **********, против Заповед за
задържане на лице № *** г., с която на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР е заповядано за
срок от 24 часа задържане на жалбоподателя в помещение за временно задържане на
***.
Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови
решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага
съображения за липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за
съдържание.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт, не взема становище по жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, К. И.
1
Б. е бил задържан в помещение за временно задържане на ***. Като мотивировка на
заповедта е посочено „за извършено престъпление по чл. 142, ал.2, т.2 и т. 6, вр. с ал. 1
НК – във връзка с ДП № *** по описа на ОСлО при ОП – Пловдив. Налице са данни,
че на *** г. е извършил отвличане на Ф.М. от с. А.“.
Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от
оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност. Същият е
незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и издаден, без да са доказани основанията
за задържане на жалбоподателя.
В заповедта като правно основание за задържането е посочена нормата на чл. 72,
ал. 1 ЗМВР. Тя съдържа редица различни хипотези, даващи право на полицейските
органи да задържат лице, изброени в 7 точки. В настоящия случай, не е ясно на коя от
тях се е позовал органът, за да упражни правомощията си по задържане на лицето. От
тази гледна точка, заповедта се явява незаконосъобразна. Дори да се приеме, че
хипотетично е приложима т.1 на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, док. е посочено, че задържането се
осъществява „за извършено престъпление по чл. 142, ал.2, т.2 и т. 6, вр. с ал. 1 НК“, са
налице и допълнителни нарушения.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се
извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР
изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта - посочване на
фактическите и правни основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение
изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в
заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на
акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност
върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като
незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл.
74, ал. 2, т. 2 ЗМВР.
Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на
въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя
правни норми. В случая, ответникът по жалбата не ангажира доказателства във връзка с
образуваното ДП, включително за конкретните фактически обстоятелства на
извършеното /посочената норма на НК изисква извършено престъпление от две или
повече лица, както и от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в
организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което
действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава
поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което
се представя за такова/, кое е конкретното лице, което се твърди да е било отвлечено
/индивидуализацията му само с две имена е напълно недостатъчна/.
Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по
чл. 72, ал. 1 ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на
достатъчно факти в заповедта. Въпреки дадените указания до административния орган,
да докаже фактическите основания, такива доказателства не бяха ангажирани.
Разпоредбата за съдържанието на заповедта по ЗМВР е императивна и задължава
органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона
2
е да не се допусне злоупотреба с правомощия. В този смисъл: Решение № 15420 от
14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на
ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм.
д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на Административен съд Пловдив:
Решение № 273 от 8.02.2019 г. на Адм.съд - Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г.,
Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г.,
Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г.,
Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.
При условията на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който
трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В
случая това законово изискване не е изпълнено, тъй като по делото липсват
доказателства, които да установяват наличие на данни за съпричастност на
задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление. Освен
това тълкуването на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР налага извод, че тези данни
следва да са били налице към момента на издаване на заповедта. Такова доказателство
само по себе си не може да бъде фактът на образувано ДП - в този смисъл: Решение №
13000 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2018 г.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 10 лева – ДТ и 400 лева – платено адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К. И. Б., ЕГН ********** Заповед за задържане на лице
№ *** г., издадена от *** при дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР Ц. Н. Д., с
която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на
К. И. Б. в помещение за временно задържане на ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на К. И. Б., ЕГН
********** сумата от 410 лева /четиристотин и десет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3