О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на петнадесети юни 2020г
в състав: Председател: ДЕСПИНА
Г.
Членове: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИК
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д. № 1144 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е образувано по повод частната
жалба вх.№ 14267/8.06.2020г,
подадена от Д.Х.Д. против определение
№ 3714/5.03.2020 на ВРС-ХVІс-в по гр.д.№ 18857/2019,
с което е оставена без разглеждане
молбата й за постановяване на привременни мерки относно осъществяването на режима на лични отношения между баща и
дъщеря, установен с влязло в сила на 2.05.2019г решение по гр.д.№ 69/2017г по
описа на РС-Провадия, по следния начин: за
срок от три месеца, при висящност на настоящия процес по реда на чл.59 ал.9 СК,
броен от датата на постановяване на съдебното определение, Д.Ц.Д. да вижда
малолетната си дъщеря Илина Димитрова Димитрова всяка
първа и трета събота от месеца от 10ч до 14ч, като срещите да се осъществяват в
присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане",
на осн.чл.323 ГПК,
Счита определението
за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като делото бъде върнато за
произнасянето на съда по съществото на искането.
Излага
следните доводи :
Целта на
постановяването на привременни мерки във висящи производства по спор между
родители относно упражняването на родителски права бил да се осигури защита на
интереса на детето не само в случаите, в които липсвала „трайна уредба на
мерките за местоживеене на детето, упражняването на родителски права и личните
контакти на родител с дете" (с влязло в сила съдебно решение), но и във
всички случаи, когато съществувала опасност за правата на детето. Дори да било
налице влязло в сила съдебно решение, правата и законните интереси на детето можели
да бъдат изложени на риск (включително поради фактическа невъзможност или
нежелание да се изпълнява родителския дълг). Постановяването на привременни
мерки в тези случаи цели съобразяване с новото фактическо положение и
предотвратяване на опасността да бъдат застрашени или нарушени правата на
децата - тази опасност можела да възникне винаги и не зависела от вида на
споровете, които се водели или водят между родителите. Поради горното
законодателят е предвидил възможността за постановяване на привременни мерки
във всички случаи - както във висящ брачен процес /чл.59 ал.9 СК/, така и във
висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски
права и при липса на брак /чл.127 СК/. В тези случаи изрично е предвидено, че
могат да се постановяват привременни мерки. Влезлите в сила съдебни решения
относно родителските права нямат сила на пресъдено нещо, а само изпълнителна
сила, тьй като са постановени в производство по
спорна съдебна администрация.
В
правната теория също се приема, че институтът на привременните мерки следва да
се използва от съда разширително „включително там, където законодателят е
пропуснал да предвиди възможността да се поискат привременни мерки" (Григорова,
Ст. „Практически проблеми на новия Семеен кодекс“, С,2011, стр.130 и сл. „Последващите
спорове за изменение на мерките не съдържат никакви особености относно лицата,
предпоставките и сроковете, за да не се отнася и до тях възможността да се даде
временно разрешение на спора, докато тече процедурата по събиране на
доказателствата за окончателното разрешаване на спора").
В този
смисъл е разрешението на обсъждания процесуалноправен проблем, постигнато с Определение
№ 2887/6.11.2017г по ч.гр.д.№ 2146/2017г на ВОС; Определение от 15.05.2018г по
ч.гр.д.№ 136/2018г на ОС-Видин; Определение от 16.10.2018г по ч.гр.д. №
304/2018г на ОС-Видин.
Конкретиката на казуса сама по себе си убеждава, че молбата за
постановяване на привременни мерки в случая не се използва самоцелно и
безотговорно, а реагира на съществуваща житейска необходимост: детето Илина е
жертва на домашно сексуално насилие, източник на което е ответникът (изрично установено в Решение № 98/02.05.2019г,
постановено по гр.д.№ 4628/2018г по описа на ВКС, IV ГО, което финализира производството по първоначалния иск за
прекратяване на брака и разпределение на родителските отговорности); режимът на
лични контакти между баща и дъщеря следва да изключи всяка вероятност да бъдат
злепоставени интересите на детето и то да бъде поставено в риск; този режим не
е изпълняван в продължение на една календарна година единствено поради
бездействие от страна на ответника, който безвъзвратно е пропуснал предвидения
адаптационен период на асистирани срещи с детето Илина и на вземането й заедно
с нейния по-голям брат Христо (достигнал вече пълнолетие), предназначен да
преодолее отчуждението помежду им и констатираната „липса на подход и неумение
на бащата да общува с децата при създалата се ситуация след раздялата между
двамата родители".
След
предявяването на ИМ се сбъднали и опасенията на жалбоподателката, тъй като
ответникът изискал да упражни „правото си" на лични отношения с Илина,
като останел насаме с нея за не по - малко от определените му от съда три часа
на рождения ден на детето - 23.01.2020г. Независимо, че не се е срещал с дъщеря
си по собствено усмотрение повече от година. Условията по предаването на детето
били ултимативно поставени от г-н Д. - на входа на Грандмол-Варна,
в присъствието включително и на процесуалните представители на страните, под
предупреждение за иницииране на изп.действия по изп.д.№ 1855/2018г на ЧСИ Людмил Станев. Отхвърлени били
предложенията за осъществяване на личен контакт със съдействието на Дирекция „Социално
подпомагане"-Варна. Срещата била проведена, но не съобразно установения режим
на продължителност и условия. Това било невъзможно поради поведението на самото
дете, което, както вече било посочено в ИМ, не било готово и не желаело да
остава насаме с баща си. Илина изживяла поредната емоциална
травма-треперещо и плачещо, детето се наложило да стане очевидец и на упреци и
язвителни коментари, отправяни към жалбоподателката.
Насрочването
на нова среща с дъщеря му г-н Д. изисквал с електронно писмо от 16.03.2020г,
като предстояло да бъдат дебатирани условията за това
с неговия пълномощник, надявайки се на разбирателство, а не на предприемане на изп.действия.
За
липсата на емпатия към Илина и отклик на нейните чувства и желания било
показателно съдържанието на постъпилия писмен отговор на ИМ - в него се заявявало,
че РЛО било право на бащата и децата нямали правно валидна воля.
Същевременно
перспективата за скорошно приключване на производството по гр.д.№ 18857/2019г
по описа на ВРС-XVIс-в била недобра.
Поради изложеното
моли въззивния съд, след като се убеди в основателността на доводите й, да
постанови определение, с което да върне делото на РС за произнасяне по същество
то на подадената молба за привременни мерки за РЛО между баща и дъщеря.
В
законовия срок по чл.263 ГПК ответната
страна по ч.жалба Д.Ц.Д. е
депозирал писмен отговор за неоснователност на жалбата, поддържайки становището
за недопустимост на молбата за привременни мерки, като излага следните доводи
за това:
въпросът
за РЛО е разрешен с влязло в законна сила решение на ВКС от 2.05.2019г по
гр.д.№ 4628/2019г на ВКС, т.е от постановяването му не изминала и една година,
което означава, че не е достатъчен, за да обоснове изменение на решението, нито
са налице някакви нови обстоятелства, които са съществено различаващи се от
разглежданите в предходния процес /дори Коледното виждане през 2018г. между
баща и деца е коментирано в мотивите на ВКС/;
самата
майка твърди, че детето Илина не се виждало с баща си и за това няма спор, т.е
няма как детето да е увредено от съществуващия режим, който не е бил осъществяван.
правото
на РЛО било на бащата и затова не можело майката да му търси отговорност защо
не го упражнява.
В
евентуалност излага доводи и по основателността на искането.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, предвид доводите на
страните и данните по делото, съобрази следното:
Подадената
частна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирана страна.
Разгледана
по същество се явява неоснователна по сл.съображения:
Производството по делото пред РС е образувано по иск с
правно основание чл.59 ал.9 във вр.чл.49 СК за
промяна на определени с влязло в сила съдебно решение мерки относно режима на
лични отношения на бащата с детето поради изменение на обстоятелствата.
По заявеното от Д. Димитрова още с исковата молба
особено искане за постановяване на привременни мерки РС се е произнесъл с
обжалваното определение, оставяйки го без разглеждане като процесуално
недопустима.
За да постанови това РС е приел, че определянето на
привременни мерки е допустимо само при липса на установена от съд уредба на РЛО
на родител с детето. При наличието на влязло в сила съдебно решение, това би
било в противоречие с установеното в него.
Въззивният съд споделя горните мотиви.
На първо място. Целта на привременните мерки във висящ
брачен процес, посочени в чл.323 ГПК, както и във висящи производства при спор
между родителите за упражняването на родителски права /чл.127 ал.3 СК/ или в
производства за ограничаване или лишаване от родителски права /чл.133 ал.3 СК/
е да бъде защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на
мерките. Така случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки са
изрично посочени от законодателя в нормите на чл.323 ГПК, чл.127 ал.3 СК и
чл.133 ал.3 СК и касаят висящи производства, в които предстои да бъдат определени
първоначалните мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с
детето/децата. Посочените норми са специални и не могат да бъдат тълкувани
разширително, за да се приеме, че и в други хипотези, непосочени изрично в
закона, биха могли да бъдат постановявани привременни мерки. От изложеното
следва, че щом като по отношение на производството по чл.59 ал.9 СК няма
изрична законова уредба, следва, че липсва и възможност за постановяване на
привременни мерки.
В
конкретния случай е налице влязло в сила решение, с което е определен режим на
лични отношения на детето с бащата. Макар съдебните решения в частта за
упражняването на родителските права, режима на лични отношения, определяне
местоживеенето на детето да имат характера на спорна съдебна администрация и
затова не се ползват със СПН, налице е трайна уредба на личните отношения между
родителите и детето, която има действие докато не бъде установено по съдебен
ред наличието на новонастъпили съществени обстоятелства, даващи основание за
промяната им. Казано с други думи, определените мерки са приложими до момента на
постановяването на нови такива с влязло в сила решение.
Що се отнася до позоваването. на Определение №
85/17.03.2014г по ч.гр.д.№ 643/2014г на ВКС и на Определение № 525/23.09.2009
по гр.д.№ 463/2009г на ВКС, то същите са неприложими в случая, тъй като в
първото е разгледано производство по чл.127 ал.2 - 3 СК, в което тези въпроси
първоначално е следвало да бъдат разрешени. С второто определение на ВКС-ІV ГО
отново е разгледана хипотеза, различна от настоящата – оставено е в сила
определението на ВКС, с което е върната частната жалба срещу въззивно
определение за прекратяване на производството по привременните мерки, тъй като
се е установило, че междувременно било постановено подлежащо на изпълнение
въззивно решение, в което са били определени постоянни мерки.
На
следващо място. Както и самата жалбоподателка посочва
в пространното си изложение, че целта на привременните мерки била да се осигури
защита интереса на детето не само в случаите, в които липсвала трайна уредба на
местоживеенето на детето, УРП и РЛО /с влязло в сила съдебно решение/, но и
когато съществувала опасност за правата на детето.
В процесния
случай, както се изясни, не е налице първото, тъй като вече има постановено и
влязло в законна сила решение, т.е. налице е трайна уредба на отношенията.
Определените от ВКС постоянни мерки са били съобразени със спецификата на
случая, като е предвидено постепенно разширяване обема на личните контакти на
родителя с детето. А що се отнася до наведените твърдения с настоящата искова
молба за промяна на вече определените постоянни мерки, то тяхната основателност
предстои да бъде доказвана. В тази връзка следва да се посочи, че самите
твърдения не са и достатъчно ясни. От една страна се твърди бездействие и дезинтересираност
на бащата от изпълнението на задължението си да осъществява РЛО, който с
поведението си ставал причина за невъзможността да бъде възстановена и
емоционалната връзка между него и детето, и така режимът на лични отношения изобщо
не се изпълнявал. Същевременно от ищцата се поддържа тезата за осъщественото
сексуално насилие на бащата над детето /за него в мотивите на решението на ВКС
е прието, че липсвали категорични данни за осъществено или за опит за такова; затова
е било прекратено от прокурора и образуваното досъдебно наказателно
производство, като Върховният съд се е позовал на изводите за наличие на такова,
направени в производството по ЗЗДН/, като се сочи, че от 2.05.2019 до настоящия
момент бащата не бил извършвал посегателство над телесната неприкосновеност на
детето, а това и обективно било невъзможно, тъй като двамата изобщо не се били
виждали и затова не можело да се приеме, че бащата бил преосмислил и променил
отношението и поведението си. Поради това РЛО следвало да претърпи корекция,
като „се предвидел нов период на постепенно зачестяващи и удължаващи се
асистирани срещи между ответника и детето Илина. Момичето не било готово и не
желаело да остане насаме с баща си. Това не било целесъобразно и с оглед на
неоправданото до момента очакване отв.Д. да увери с
деятелност в промяна на отношението и поведението си спрямо Илина“. От
изложеното може да се направи извод за заявени опасения от страна на ищцата за
бъдещи и/или предполагаеми действия от страна на бащата спрямо детето и затова се
търси защита срещу тях чрез изменяне на определените мерки на личен контакт.
С оглед изложеното по-горе въззивният съд приема, че
молбата на жалбоподателката за определяне на привременни мерки от РС е
процесуално недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете съдебни
инстанции предпоставят потвърждаване на постановеното определение от ВРС.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението на ВРС-ХVІс-в, с което е оставена без
разглеждане молбата
на Д.Х. Димитрова за постановяване на привременни мерки относно осъществяването
на режима на лични отношения между баща и дъщеря, а именно - за срок от три
месеца при висящност на настоящия процес, броен от датата на постановяване на
съдебното определение, Д.Ц.Д. да вижда малолетната си дъщеря ИЛИНА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА всяка първа и трета събота от месеца от 10ч до
14ч, като срещите да се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция
„Социално подпомагане".
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: