Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260496 Година 01.06.2021 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесет и първи март Година
2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1048 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
Ищецът
К.твърди в поправената си искова, че третият ответник предявил иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спряно него на сключения между първите
двама ответници договор за продажба на недвижими имоти, по силата на който
първият ответник С. продал на втория ответник К.С.В. долуописания имот,
обективиран в н.а. № 64/2017 г. на нотариус П.И., а именно поземлен имот с
идентификатор -, с адрес: с. К., местност О., с площ: - кв.м, с трайно
предназначение на територията: земеделска: с начин на трайно ползване: нива, с
категория на земята при неполивни условия: 9, с номер по предходен план: -, при
съседи: -. Било образувано гр.д. 3691/2019 г. на СтРС, по което имало влязло в
сила решение, с което се уважавал този му иск. Но собственик на тази нива не
бил С., а ищецът. Собствеността му върху същата произтичала от постановление за
възлагане на недвижим имот по и.д. № - на ЧСИ Г.И., което било влязло в сила на
28.03.2012 г. и с което му бил възложен този имот, срещу цена от 3112.70 лева,
която била платена съгласно постановлението. То не било вписано в АВ, Имотен
регистър, поради което в справката при нотариуса, изповядал сделката, не бил
вписан новия собственик – ищецът, а продължил да бъде старият му собственик С..
Поради това сделката била изповядана по този начин, като първият ответник
продал тази нива на втория ответник. С оглед наличието на изключително право на
собственост върху гореописания имот, което произтичало от самостоятелно правно
основание - влязло в сила постановление за възлагане, което право на
собственост не било зачетено и оспорено от всички ответници, за ищецът бил
налице правен интерес от предявения положителен установителен иск за
собственост срещу всеки от тримата ответници, защото след влизане в сила на
решението по гр.д. 3691/2019 г. на СтРС, по молба ищеца по същото и трети
ответник по делото, имало образувано изпълнително дело, като съдебният
изпълнител насрочил извършване на опис, оценка и продажба на собствения на
ищеца имот, за чуждо нему задължение - това на първия ответник. Това налагало
постановяване на съдебно решение, което да бъдело противопоставимо на третия
ответник и съдебния изпълнител, и с което ще се признаело оспореното право на
собственост, както и на другите двама ответници, които били извършили сделката,
която била обявена за относително недействителна спрямо третия ответник, защото
те не се били съобразили с обстоятелството, че първият ответник не бил
собственик на процесния имот, за да го продавал на втория. Уточнявал, че датата
на постановлението била 29.02.2012 г., като то влязло в сила на 28.03.2012 г.
Взискател по изпълнителното дело бил Т., а длъжник - първият ответник. Продавач
на процесния имот по н.а. 64/2017 г. бил същият ответник, а купувач - вторият. Първият
ответник придобил преди това собствеността му с покупка от ПК У.. С молба от
06.07.2020 г. уточнявал, че имотът, предмет на делото, бил в негово владение от
закупуването му на 28.03.2012 г., когато постановлението за възлагането му било
влязло в сила, което владение продължавало и до момента. Нивата я дал под наем
на земеделската кооперация на с. К., съгласно договор от 25.05.2014 г. и
оттогава до момента, П. с. К. му плащала дължимия наем. От закупуването на
нивата до момента, същата се намирала в негово владение. Искането е да признае
за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик, въз основа
на постановлението за възлагане, на процесния горепосочен поземлен имот.
Претендира разноски.
Ответниците
С. и К.С.В., редовно призовани, не са подали писмен отговор, а в съдебно
заседание не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по
предявения иск, а ответникът А. оспорва този иск, който моли съда да отхвърли,
като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и
доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор, в хода
на делото по същество и в представена писмена защита.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните по делото, взе предвид и настъпилите
след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
По допустимостта на
иска
Предявеният от ищеца в
субективно съединение положителен установителен иск за собственост по чл. 124,
ал. 1 ГПК се явява допустим с оглед т. 4 от ТР 3/2015 от 10.07.2017 г. на ОСГТК
и Р 139-2019-I г.о.
По основателността на
иска
Процесният поземлен
имот е закупен от първия ответник С. на 03.07.2008 г. с н.а. № 190/2008 г. (л.
13). За погасяване на негов дълг е бил изнесен на публична
продан от 20.01.2012 г. до 20.02.2012 г. по изпълнително дело № 341/2011 г. на
ЧСИ Г.И. (л. 8).
Ищецът е създаден на
13.02.2012 г., с капитал от 2 лева, седем дни преди приключване на тази продан,
в която е участвал в наддаването – чл. 67 ТЗ (л. 8 и 31).
Тогава негов едноличен собственик и управител е било третото лице Р.Г.Б. (л.
32-33).
След обявяването му за
купувач и плащане на цената, същият имот е бил възложен от ЧСИ на ищеца с
влязлото в сила на 28.03.2012 г. постановление за възлагането му (л.
8). Последното прави купувача собственик, но не и владелец на
този имот (чл. 496, ал. 2 ГПК). Владението му купувачът
получава само след като бъде вписано влязлото в сила постановление за възлагането
му и купувачът удостовери, че е внесъл таксите за прехвърлянето и вписването му
(чл. 498, ал. 1 ГПК и Р 176-1965-I г.о.).
Едва при тези условия съдебният изпълнител въвежда купувача във владение на
имота чрез въвод. Само последният може да прекъсне придобивната давност върху
имота, не само на длъжника, но и на всички трети лица, които се смятат
отстранени от имота след въвода във владение (чл. 498, ал. 2 ГПК).
Въпреки това и до
момента на приключване на съдебното дирене, вече повече от девет години, ищецът
не е вписал постановлението за възлагане на този имот (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това
е видно и от представената в приложеното гр.д. № 3691/2019 г. на СтРС справка
по лице (л. 36-41 от същото). Понеже вписването му
е условие, без което е невъзможен въвода му във владение на имота, въпреки
неоснователните доводи за противното на пълномощника му, съдът намери, че до
момента ищецът не е бил и въвеждан във владение на този имот от ЧСИ (чл. 498,
ал. 1 ГПК и т. 2 ТР 2-2015-ОСГТК). Представеното от ищеца в подкрепа на
противното му твърдение удостоверение от П., подписано от бащата на втория
ответник и законен представител на ищеца и първия ответник, представлява само
един частен свидетелстващ документ, който поради това удостоверява само, че е
подписан от посочения в него издател, но не и удостоверените с него факти,
верността на които третият ответник е оспорил с отговора, а ищецът не е
представил доказателства по делото в тяхна подкрепа (чл. 180 ГПК). Поради
това и до момента по делото няма данни да е било прекъсвано владението върху процесния
имот на длъжника по изпълнителното дело и първи ответник по настоящото дело – С.. Няма данни до момента ищецът и да е платил таксите
за придобИ.ето и вписването на постановлението за възлагане на този имот (чл.
498, ал. 1, изр. 2 ГПК, във вр. с чл. 44, ал. 1, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗМДТ).
Нито да е декларирал до момента същия като свой - нито в ТД на НАП С., нито в Общинската
служба по земеделие С., нито в С..
Вместо това на
01.03.2017 г. е вписано в търговския регистър прехвърляне от 21.02.2017 г. на
дружествения дял от 2 лева от капитала на ищеца, от едноличният му собственик и
управител Р.Г.Б., на вторият ответник К.С.В., който от тогава до подаване на
иска му по настоящото дело в съда е едноличен собственик на капитала и законен
представител на ищеца, а към момента на проданта и възлагането на имота на
същия ищец, и към настоящия момент, е и едноличен собственик и законен
представител на първият ответник С. – длъжник по изпълнителното дело № 341/2011
г. на ЧСИ Г.И., по което този имот е бил възложен на ищеца на публичната продан
(л. 4, 11 и 31-33). Ето защо, от тази
установена несъмнено по делото система от горепосочени доказателствени/косвени
факти и посочената им връзка, която изключва всяка друга вероятност, съдът
намери за несъмнено доказано по делото възражението на третият ответник А. в
отговора му, че ищецът е бил подставено на законния представител К.С.В. на
длъжника С. лице, взел участие в наддаването и обявен за купувач на публичната продан
на процесния имот по изпълнителното дело № 341/2011 г. на ЧСИ Г.И., възложен му
с влязлото в сила постановление за възлагане.
Вярно е, че този
твърдян от третия ответник по делото правнорелевантен факт, за който носи
според чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да докаже по делото пълно и главно, е
доказан не с пряко, а с посоченото косвено доказване. Но също така е вярно, че за да може последното да послужи за нуждите
на главното Т.а, чрез него трябва да бъде установена такава система от
доказателствени факти, която изключвайки всяка друга вероятност, да създаде
сигурност, че правнорелевантният факт, за съществуването на който се прави
извод от съвкупността им, действително се е осъществил, какъвто несъмнено е и случаят
с оглед изложеното. А всеки правнорелевантен факт може да бъде доказан, както с
пряко, така и с косвено доказване, освен ако съществува законово ограничение за
това (в този смисъл Р 266-2021-IV г.о.). Т.а
обаче няма за доказването с косвени доказателства на твърденият от третият
ответник в отговора му правнорелевантен факт, на който е основал възражението
си за недействителност на публичната продан, а именно участието в същата на
вторият ответник и законен представител на длъжника С., чрез подставено лице -
ищецът по делото. Тъкмо напротив. Съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК, на купувач от
публична продан с влязло в сила постановление за възлагане, какъвто е случая,
могат да бъдат противопоставени и доказани с всякакви доказателства нарушенията
по чл. 490 ГПК – че е лице без право да наддава или е подставен на Т.а лице,
както и невнасянето на цената (в този смисъл и Р
19-2015-IV г.о.). Последното може да
бъде предмет и на възражение на ответник по иска на купувача на публична
продан, какъвто е и случая (т. 3 от ТР 4/2017 ОСГТК).
Ето защо с оглед изложеното съдът намери за несъмнено доказано по делото, че ищецът
е бил подставено на законния представител К.С.В. на длъжника С. лице, взел
участие в наддаването и обявен за купувач на публичната продан на процесния
имот по изпълнително дело № 341/2011 г. на ЧСИ Г.И., който му е бил и възложен
с влязлото в сила горепосочено постановление за възлагане.
Според чл. 490, ал. 1 ГПК и чл. 185 ЗЗД обаче, законният представител К.С.В. на длъжника С., не е
имал право да участва в наддаването на тази продан на процесния имот по това изпълнително
дело. Тази забрана важи и когато същият е участвал в тази продан чрез подставено
лице, какъвто с оглед изложеното е ищецът по делото, който е обявен и за
купувач, на който процесния имот е бил възложен с влязлото в сила постановление
за възлагане (чл. 185 ЗЗД и Р 938-1949-I
г.о.). А
след като е така, тази публична продан е недействителна (чл.
490, ал. 2 ГПК и
т. 3 от ТР 4/2017
ОСГТК). Тази й недействителност е абсолютна, равнозначна на
нищожност (Р 565-1954-IV г.о.).
Поради това не може да се санира (чл. 496, ал. 3 ГПК). Последица
от същата е липсата на вещнопрехвърлително действие на постановлението за
възлагане – ищецът не е станал собственик на процесния имот с влизане в сила на
същото, на което е основал иска си за собственост по делото, а имотът е
продължил да бъде собственост на длъжника С. (Р 565-1954-IV
г.о. и Р 129-2015-II г.о.). Или казано иначе. В
тази хипотеза постановлението за възлагане не е годен придобивен способ по смисъла
на чл. 77 ЗС и като Т.а не е в състояние да прехвърли собствеността на
процесния имот на ищеца, на който е бил възложен с него от съдебния изпълнител (Р 129-2015-II г.о.)
На 30.11.2017 г.
третият ответник А. е подал молба за обезпечаване на бъдещият му осъдителен иск
срещу първия ответник С., за неплатени му възнаграждения за 2014-2015 г. и
неустойки по договора им за консултантски услуги от 16.12.2013 г., чрез
налагане на запор на банковите му сметки (л. 8-13 от приложеното
гр.д. № 3691/2019 г. на СтРС). По образуваното
ч.гр.д. № 15531/2017 г. на СГС молбата му е била уважена с определение от
30.11.2017 г., а на 07.12.2017 г., след внесена гаранция, е издадена и обезпечителна
заповед, като с влязлото в сила на 13.03.2019 г. решение по т.д. № 74 по описа
за 2018 г. на Старозагорския окръжен съд, образувано по този му обезпечен иск,
същият е бил частично уважен до посочените в това решение негови размери, а за
принудително изпълнение на присъдените му с него парични вземания, третият
ответник се снабдил на 02.04.2019 г. и с изпълнителен лист, въз основа на който
е било образувано на 04.04.2019 г. и висящото към момента изпълнително дело №
979 по описа за 2019 г. на ЧСИ Г.И. (л. 14-32 от гр.д. №
3691/2019 г. на СтРС).
По същото третият
ответник е установил, че на 07.12.2017 г. първият ответник С. е продал на
представляващият го втори ответник К.С.В., с представения н.а. 64/2017 г.,
посочените в същия поземлени имоти, сред които и процесният имот (л.
17-18). Пред нотариуса първият ответник се легитимирал като негов
собственик с нотариалния акт за закупуването му № 190/2008 г. (л.
83-99). Видно от представените в нотариалното дело удостоверение
за данъчна оценка и скица на този имот, към този момент същият е бил вписан в
ТД на НАП и Общинската служба по земеделие С., като собствен на този първи ответник
С., а не на ищеца, въпреки, че вторият ответник, който е и купувач по тази
сделка, е бил към този момент техен едноличен собственик и законен представител,
и е разполагал несъмнено с постановлението за възлагането му на ищеца,
доказателство за което е и представянето му с исковата му молба за главно
встъпване в приложеното дело, за разглеждане на която, след недопускането му по
същото, е образувано настоящото дело (л. 88 и 92 и л. 95-99
от прил. гр.д. №
3691/2019 г. на СтРС). Тези факти също потвърждават
горепосочения извод, че ищецът е бил подставено лице на публичната продан на този
имот на законният представител К.С.В. на първият ответник С. и длъжник по изпълнителното
дело № 341/2011 г. на ЧСИ Г.И..
На 16.07.2019 г.
третият ответник А. е предявил по приложеното дело, против първия ответник С. и
втория ответник К.С.В., искова молба по чл. 135 ЗЗД, за обявяване на продажбата
им с н.а. 64/2017 г. за относително недействителна спрямо него (л. 2-5 от прил. гр.д. № 3691/2019 г. на СтРС). Исковата молба по същото дело е била вписана
на 31.07.2019 г. (л. 56 от гр.д. № 3691/2019 г. на СтРС).
В подадения по същото дело отговор на 14.10.2019 г., вторият ответник К.С.В., който към този
момент е бил и едноличен собственик и управител и на първият ответник С., и на ищеца
по настоящото дело, е заявил, че съвсем добросъвестно се е разпоредил с н.а.
64/2017 г. с правото на собственост на С. върху недвижимите имоти на това му
дружество (сред които и процесният – б.р.), защото бил взел
решение да прекрати тази дейност (л. 78 гр.д. № 3691/2019 г. на СтРС). В същия
отговор и в този подаден от името на представляваното от него дружество С., същият
втори ответник К.С.В. въобще не е възразил, че процесният имот принадлежи на
ищеца по настоящото дело, въпреки, че към този момент е бил и негов едноличен
собственик на капитала и управител (л. 78 и 81 от гр.д. № 3691/2019 г. на
СтРС). Едва с исковата си молба от 17.12.2019 г. за главно встъпване, същият,
като законен представител на ищеца, е заявил, че този имот е придобит от последния
въз основа на постановлението за възлагане (л. 95 от гр.д. №
3691/2019 г. на СтРС). Това му процесуално поведение също
доказва горепосоченият извод, че ищецът е бил подставено лице на вторият
ответник при публичната продан на процесния имот, на която му е бил възложен с
постановлението за възлагане. Искането му за същото встъпване не е било допуснато
с определение от 18.12.2019 г. по приложеното дело и за разглеждането му е
образувано настоящото дело (л. 2).
На същата дата 18.12.2019 г., по молба на третия ответник А. е било допуснато
обезпечение на иска му по чл. 135 ЗЗД по приложеното гр.д. № 3691/2019 г. на
СтРС, чрез налагане на възбрана и върху процесния имот (л. 102-105 от гр.д. №
3691/2019 г. на СтРС). Същата е била вписана в негова полза на 23.12.2019 г.,
видно от представеното от пълномощника на ищеца обявление по изп.д. № 979 по
описа за 2019 г. на ЧСИ Г.И. (л. 101). А
исковата молба на ищеца по настоящото дело е била вписана след това на
19.06.2020 г. (л. 21).
Според ВКС, при такава конкуренция
на вписвания, приоритет има по-рано вписаният акт (в този смисъл и Р 1692-2000-IV г.о., Р
70-2015-I г.о., Р 267-2003-IV г.о., Р 118-2012-II г.о.). Поради това и в случая,
съдът намери, че дори и да не бе установено по делото възражението на третият
ответник А. за недействителност на публичната продан, на която ищецът е бил
обявен за купувач на процесния имот, което обаче съдът не приема с оглед
изложеното, то и тогава конкуренцията на правата му на купувач, който се
легитимира като собственик на този имот на основание влязлото в сила
постановление за възлагането му на тази продан, което и до момента не е
вписано, а е вписана по-късно на 19.06.2020 г. само исковата му молба за
собственост по делото, и тези на третия ответник А., в чиято полза е била
вписана по-рано на 23.12.2019 г. възбрана върху същия имот за обезпечаване на
иска му по чл. 135 ЗЗД срещу първите двама ответници по приложеното дело,
законодателят е решил според поредността на вписванията, като се зачитат
правата на лицето на основанието, вписано първо по ред - третият ответник,
вписал по-рано възбрана върху процесния имот от исковата молба на ищеца по
делото за собственост на същият имот (чл. 453, т. 1 и 2, във
вр. с чл. 452, ал. 2 ГПК и т. 3 от ТР 1-2018-ОСГТК). Както възбраната
върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК,
каквато в случая е вписана по-рано в полза на третият ответник, за обезпечаване
на иска му по чл. 135 ЗЗД по приложеното дело, така и възбраната, наложена в
изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства
длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов имот, да
извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на
взискателя-кредитор. И в двете хипотези наложената възбраната има един и същ
ефект. Същата цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия
патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на
пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие, имуществено право
на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на
чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвалото наложената възбрана
разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на
имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с
възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори
(чл. 452, ал. 2 ГПК). На тях са
непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако
исковите им молби, с които са заявени пред съда, подлежат на вписване, но не са
били вписани преди вписване на възбраната (чл. 453, т. 2 ГПК).
Поради това действие на възбраната, взискателят и присъединените кредитори по
чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи
разпореждания с него на длъжника и независимо от основателните претенции на
трети лица към възбранения имот (т. 3 от ТР 1-2018-ОСГТК).
Вписването е от значение и при конкуренция между вписана възбрана и
предшестващи я, но невписани актове, какъвто е случая (чл. 453, т. 1 и 2 ГПК).
При него на третият ответник А., в чиято полза е вписана по-рано на 23.12.2019
г. възбрана върху процесния имот, за обезпечаване на иска му по чл. 135 ЗЗД по
приложеното дело срещу първите двама ответници, който е и взискател по
образуваното срещу първия от тях изп.дело № 979 по описа за 2019 г. на ЧСИ Г.И.,
по което е насочил изпълнението и срещу този имот, видно от представеното от
ищеца обявление за изнасянето му на публична продан (л. 101),
ищецът не може да противопостави сега по делото нито невписаното си и до
момента постановление за възлагане на същия процесен имот, дори и да бе годно
да му прехвърли собствеността му по смисъла на чл. 77 ЗС, което обаче съдът не
приема с оглед изложеното (чл. 453, т. 1 ГПК),
нито решението по исковата си молба по делото, дори и то да уважаваше иска му
за собственост на този имот по делото, защото исковата му молба за
собствеността му подлежи на вписване, но не е била вписана преди вписаната по-рано
на 23.12.2019 г. възбрана върху същия имот в полза на третия ответник, въпреки
че е била подадена по-рано в съда на 17.12.2019 г. (чл. 453, т. 2 ГПК).
А след като ищецът не може поради това да противопостави на взискателя А. и претендираното
от него с исковата му молба право на собственост върху процесния имот въз
основа на невписаното му постановление за възлагането му, то по аргумент от чл.
496, ал. 2, изр. 2 и чл. 440 ГПК, същото си претендирано право на собственост
върху процесния имот, ищецът не може да противопостави и на останалите двама
ответници по делото ( в този смисъл и Р 19-2015-IV
г.о.).
С влязлото в сила на
30.05.2020 г. решение по приложеното гр.д. № 3691/2019 г. на СтРС е бил уважен
предявения от третия ответник А. иск по чл. 135 ЗЗД и е обявен за
недействителен спрямо него сключеният с н.а. 64/2017 г. договор за продажба на
посочените в него имоти, сред които и процесният, от първият на вторият
ответник по настоящото дело (л. 30). По
образуваното от А. изпълнително дело № 979 по описа за 2019 г. на ЧСИ Г.И.,
тези имоти, включително и процесният, са били изнесени на публична продан от
15.03.2021 г. до 15.04.2021 г. (л. 101). Други
релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените,
съдът намери, че няма представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният от ищеца положителен
установителен иск за собственост на процесния имот, е неоснователен
и следва
да се отхвърли. От една страна защото по делото се установи с оглед изложеното,
че поради недействителност по чл. 496, ал. 3, във вр. с чл. 490 ГПК и чл. 185 ЗЗД на публичната продан на този имот по изпълнителното дело № 341/2011 г. на
ЧСИ Г.И., влязлото в сила постановление за възлагането му на ищеца, на което е
основал този си иск за собствеността му против ответниците, не е годно придобивно
основание по смисъла на чл. 77 ЗС и като Т.а не му е прехвърлило собствеността му,
поради което и след него този имот е останал собственост на първия ответник и
длъжник по същото изпълнително дело - С. (Р 129-2015-II
г.о. и Р 92-2010-II т.о.). От друга страна
защото, с оглед изложеното, ищецът не може и да противопостави на ответниците
това претендирано с този му иск право на собственост върху този имот, дори и да
бе годно основание за придобИ.ето му по чл. 77 ЗС невписаното му и до момента
постановление за възлагането му на същата продан (чл. 453, т. 1 и 2, във
вр. с чл. 452, ал. 2 ГПК).
При този изход на
делото, само ответниците имат право да им бъдат присъдени сторените по същото разноски
(чл. 78, ал. 3 ГПК). Само третият ответник
обаче е поискал присъждането им и е сторил такива по делото, изчерпващи се с
платеното адвокатско възнаграждение от 600 лева, които поради това следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца, а останалите двама ответници не са сторили разноски
по делото, нито е налице тяхно искане за присъждането им, поради което такива
не им се присъждат (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявения от К., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, иск за признаване за установено по отношение на С., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, К.С.В., с ЕГН **********, с адрес ***, и А.,
с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, че К.е собственик, въз основа на
издадено по изпълнително дело № - на ЧСИ Г.И. и влязло в сила на 28.03.2012 г. постановление
за възлагането му от 29.02.2012 г., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -, с адрес на
поземления имот: с. К., местност О., с площ: - кв.м, с трайно предназначение на
територията: земеделска: с начин на трайно ползване: нива, с категория на
земята: 9, с номер по предходен план: -, при съседи: -, както и присъждане на
разноските по делото.
ОСЪЖДА
К.с п.а., да заплати на А. с п.а., сумата от 600 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: