Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр.Перник,
23.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на петнадесети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря КАТЯ СТАНОЕВА и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура АНИТА ДЖАМАЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 340/2019 год. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
С
присъда № 645/02.10.2019 г., постановена по НОХД № 1888/2018 год. по описа на
районен съд П. е призната подсъдимата В.Ч.Г. за ЗА ВИНОВНА в това, че на *** г.
в ***, е управлявала МПС– лек автомобил „Рено Туинго“ с регистрационен номер ***,
след употреба на наркотични вещества /опиати и бензодиазепини/, поради което и
на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕНА на наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА и на наказание „ГЛОБА” в размер на 500,00
лв. /петстотин лева/.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.„в” от ЗИНЗС районния съд й ОПРЕДЕЛИЛ
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от
свобода”.
На
основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШИЛ
подсъдимата от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На
основание чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЛ в изпълнение отложеното, на основание чл.66,
ал.1 от НК, за срок от пет години, наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
наложено на В.Ч.Г. с присъда № 58/28.12.2011 г. по НОХ дело № 188/2011 г. на
Окръжен съд – Р., изменена с решение № 189/26.05.2014 г. по ВНОХ дело № 90/2014
г. на Апелативен съд – София, оставено в сила с решение по НД № 1065/2014 г. на
Върховния касационен съд.
На
основание чл.57, ал.2, т.„в” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛИЛ първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.
В тежест
на подсъдимата са възложени и направените в производството разноски.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от адв. Л., като
защитник на подсъдимата. В жалбата и в съдебно заседание се сочат искания в две
насоки- първо, че са налице процесуални нарушения довели до ограничаване
правото на защита й, второ, алтернативно, ако въззивния съд намери, че
престъплението и авторството на подсъдимата са установени безспорно, да бъде
приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е
неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата
В.Г. е родена на *** г. в ***, където и живее. Има средно образование. Към
настоящия момент е безработна. С присъда № 58 от 28.12.2011 г. по нохд №
188/2011 г. на Окръжен съд Р., изменена с решение № 189 от 26.05.2014 г. по
внохд № 90/2014 г. на Апелативен съд София, оставено в сила с решение по нд №
1065/2014 г. на Върховния касационен съд, която е влязла в сила на 26.05.2014
г., тя е била осъдена за извършени от нея престъпления по чл.321, ал.3, пр.2-ро
и пр.3-то,вр. ал.2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2-ро, т.1, вр. ал.1, пр.4-то
и пр.5-то, вр. чл.20, ал.2 от НК, за които на основание чл.23, ал.1 от НК й е
определено едно общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от
свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК
за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
В.Г. е
правоспособен водач на моторно превозно средство от *** г., като притежава
свидетелство за управление за категории „В” и „АМ”. Наказвана е по
административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата.
На ***
г., около 11:20 часа, свидетелят Я. С., изпълнявайки служебните си задължения
като *** в група „ООР” към ОД на МВР П., се движел
със служебния автомобил по ул.*** в ***, когато забелязал на кръстовището с ул.***
лек автомобил „Рено Туинго” с регистрационен номер ***, който бил пропаднал с
колелата си в земна маса, с която бил запълнен изкоп. Възприел, че на
шофьорската седалка седяла жена, която била сама в автомобила. Поискал
документите за проверка и установил, че това е
подсъдимата Г.. Тя му обяснила, че е управлявала автомобила си и е
пропаднала в изкопа, направен от работници на „В и К”. Полицейският служител
забелязал, че поведението на водача е неадекватно, а говорът- забавен, поради
което поискал съдействие от дежурната
част за изпробване на подсъдимата с техническо средство за наличие на алкохол и
наркотични вещества в организма й. На мястото пристигнали свидетелите М. и И.,
който заемал длъжност „***” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П.. Същите
възприели, че подсъдимата била със забавени движения и рефлекси, имала отнесен
поглед, нестабилна походка, говорела неясно, като настроението й било
възбудено. Същевременно нямало мирис на алкохол. Затова И. изпробвал Г. с
полеви тест „Дръг Чек 3000”, който отчел положителен резултат за употреба на
наркотични вещества. Подсъдимата била съпроводена до сградата на ОД на МВР-П.,
където била тествана за употреба на наркотични вещества с техническото средство
„Дрегер Дръг Тест 5000”, с № ARJF 0054, калибровано по установения ред. Уредът
отчел наличие на опиати (OPI) и бензодиазепини (BZO). От техническото средство
била направена разпечатка, удостоверяваща положителния резултат за горните
наркотични вещества в направената на *** г. в 11:44 часа проба № ***. Тъй като
в съставеният талон за изследване *** подсъдимата
изрично вписала, че не приема резултатите от техническото средство, същата била
съпроводена до спешно приемно отделение на МБАЛ „Р.А.” П. за медицинско
изследване и вземане на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Медицинското изследване било извършено от свидетелката Е. С.– лекар в
болничното заведение. Пред нея подсъдимата заявила, че е поела диазепам, както
и че на *** г. в 12:00 часа е употребила наркотици- 4 грама MST, като отказала
да даде кръвна проба за изследване на наркотично съдържание. Тези обстоятелства
били отбелязани от медицинския специалист в съставения протокол за медицинското
изследване, който Г. подписала. Отказът на подсъдимата да даде кръвна проба д-р
Е.С. отразила и в съставения лист за преглед на пациент № *** г.
В хода
на наказателното производство е изслушана съдебно психиатрична експертиза, от
чието заключение е видно, че подсъдимата е с диагностицирана наркотична
зависимост, но това не е било пречка да може и да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Така
установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото
доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ,
районния съд е установил точно фактите. Същата е и безспорна между страните.
По
делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в
пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК,
е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по
отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
Възраженията
за допуснати нарушения при оценката на доказателствения материал въведени с
въззивната жалба са били предмет на обсъждане и пред районния съд. Последният
им е отговорил обстойно в мотивите си, като изложените съображения се
възприемат и от настоящата инстанция, поради което не се налага детайлното им
преповтаряне. Употребата на наркотични вещества може да се извърши с всички
допустими от закона доказателствени средства, поради което несъставянето на протокол
по образец съгласно приложение № 2 към Наредба № 1 от 19.07.2017 г., само по
себе си, не може да изключи установения резултат с Дрегер Дръг Тест 5000 или да
го компроментира. Районния съд е проявил достатъчна процесуална активност за
събиране на други доказателства, които в съвкупната им преценка с категоричност
обуславят извода за такава употреба и управление на МПС след нея.
Правилно
контролираната инстанция не е взела предвид Методически указания № Із-1583 от
20.07.2010 г., издадени от главния секретар на МВР, свързани с действия на
контролния орган при вземане на биологичен материал. Същите имат вътрешно
ведомствено значение и не могат да се приемат като база за формиране на
фактически или правни изводи от значение за наказателния процес. Надлежният ред
за установяване на употреба на наркотични вещества е определен съгласно нормативен
акт от по-висока степен, а именно - Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Районния
съд е приел и приложил по делото, като писмено доказателство, писмо от
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата с изх. № *** г. от
което е видно, че използваното при проверката на подсъдимата техническо
средство „Дрегер Дръг Тест 5000” е ин витро диагностично медицинско изделие по
смисъла на Закона за медицинските изделия и съгласно Директива 98/79/ЕС за ин
витро диагностичните медицински изделия има нанесена „СЕ” маркировка. Съгласно
чл.8, ал.2 от Закона за медицинските изделия медицинските изделия, с изключение
на изработените по поръчка (анализаторът не попада в изключението), се пускат
на пазара и/или се пускат в действие, когато имат нанесена „СЕ” маркировка по
чл.15 от Закона за медицинските изделия, която удостоверява, че съответствието
на изделията със съществените изисквания е било оценено по приложимите
процедури за оценяване на съответствието. Анализаторът не попада в приложното
поле на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, поради което и такъв за него не се предвижда. От тук и верния извод,
че на *** г. е била извършена проверката на подсъдимата с годно и технически
изправно средство, при която е отчетено, че тя е под въздействие на опиати и
бензодиазепини. Същевременно това техническо средство е определено със заповед
№ 8121з-1180 от 13.09.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи като уред
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл.1,
ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
По
делото е безспорно, че за извършената на *** г. проверка на Г. с тест за
употреба на наркотични вещества не е бил съставен протокол по образец съгласно
приложение № 2 към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Както вече се посочи, това не е
абсолютно обстоятелство, което само по себе си, да води автоматично до
игнориране на отчетения иначе по надлежен ред резултат от Дрегер Дръг Тест
5000. Обстоятелствата, които следва да се впишат във въпросното приложение № 2,
са установени за целите на настоящето производство, чрез разпита на свидетелите
С., М. и И.. Същите детайлно са възпроизвели личните си впечатления относно
начина на управление на МПС, пътни и атмосферни условия, както и от начина на
поведение на подсъдимата по време на проверката /т.е. раздел I и II от
Приложението/.
При
всичко това - изложено по-горе - и правните изводи са правилни - установено е по
несъмнен начин, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена,
при анализ на доказателствата, който напълно се възприема от контролната
инстанция като свой, поради което не се налага неговото преповтаряне.
При
така изяснената фактическа обстановка, районен съд П. е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на
деянието и размера на наказанието лишаване от свобода.
Квалификацията
на извършеното от подсъдимата престъпление е точна, като е отчетено и наличието
на предишно осъждане на жалбоподателката в изпитателния срок на който е
извършено настоящето деяние. Императивно е приложена разпоредбата на чл.68 НК.
При
тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или
изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимата е призната за виновна по
предявеното й обвинение.
Доводите
на защитата за алтернативно приложение на чл.9, ал.2 НК са неоснователни при
наличието на обременено съдебно минало. От справката за съдимост е видно, че
подсъдимата е осъдена за тежки умишлени престъпления. Именно в изпитателния
срок е извършено и настоящето деяние. Последното изключва както
малозначителността на обществената му опасност, така и явната й незначителност.
При
определяне на наказанието, районен съд П. е отчел всички обстоятелства, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, при
което е наложил наказание „лишаване от свобода“ и „глоба“ в техния минимум. Това
наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо, същото е дори
снизходително с оглед обществена опасност на дееца.
Законосъобразна
е присъдата на П. районен съд и в частта, с която на основание чл.68 ал.1 от НК
е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода по предходна присъда.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване
или отменяване.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 645/02.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 1888/2018 год. по описа на районен съд П..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.