Решение по дело №2833/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцедсуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Х. М. З. от [населено място] против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба за обстоятелствена проверка по заявление № АУ1104755ВН/ 16.11.2023 г.

В жалбата се поддържа, че от страна на оспорващия е подадено заявление за заверка на молба-декларация, съставляващо искане по чл. 21, ал. 3 АПК. В срока по чл. 57 АПК искания административен акт не е издаден. Налице е формиран мълчалив отказ за издаване на административен акт. Отказа е незаконосъобразен. Исканата административна услуга е елемент от производството по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. В компетентността на административния орган е да извърши исканата услуга. По изложените доводи моли да се отмени оспорения отказ и да се върне преписката на ответника за произнасяне, като се определи срок за това.

В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Отправя искане за отмяна на мълчаливия, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне с присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът – Кмета на Община варна изразява становище за неоснователност жалбата. В условия на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение. .

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № АУ110475ВН от 16.11.2023 г. депозирано от Х. М. З., с което е отправено искане за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка на имот, находящ се в [населено място], район „******“, ПИ с [идентификатор].

Към искането са приложени удостоверение с рег. № МД-Т23009865ВН от 15.11.2023 г. издадено от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“, съгласно което имота посочен в молба -декларация ПИ с [идентификатор] е деклариран от Х. М. З. и М. Д. З. с декларация от 07.04.2023 г. Имота е заведен с партиден номер, като към 08.11.2023 г. по партидата няма неплатени задължения.

Към искането са приложени също и молба-декларация и скица на поземления имот.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Заверката на молба - декларация, че имотът не е общинска собственост е във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Тези волеизявления представляват индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, респективно - на съдебен контрол за законосъобразност.

Оспореният пред съда отказ във връзка с производство по обстоятелствена проверка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, след като е постановен по повод признаване права на заявителя върху конкретен имот. Преценката за наличие на индивидуален административен акт следва да се извърши с оглед естеството на искането, с което е започва административното производство пред административен орган. Искането е за извършване на административна услуга, като § 8 от АПК предвижда ред за тяхното извършване и обжалване на отказите - този за индивидуалните административни актове. Следователно, след като в рамките на започнало административно производство по искане за извършване на административна услуга, административният орган не извършва същата, то налага извода, че е формиран отказ. Отказът по смисъла на АПК е неиздаването на административен акт с искано от заинтересованото лице съдържание, за което или е формирана изрична воля /изричен отказ/ или се презумира отказ поради непроизнасяне (чл. 58 от АПК/), какъвто и настоящия случай.

Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК. Същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но следва да се има пред вид, че не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.

В настоящата хипотеза, оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, като същото е предприето в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 149, ал. 2 АПК. В заявлението е посочено, че жалбоподателят желае извършването на обикновена услуга – в 30 дневен срок, за което дължимата такса е 180 лв. Жалбата е предявена от процесуално легитимирано лице, като със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Налице са положителните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на производството по жалбата на Х. З.. Жалбата срещу мълчалив отказ по заявление вх. № АУ110475ВН/16.11.2023 г. до Кмета на Община Варна е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от предприетото оспорване поради което жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК не произнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт. Искането е обективирано в депозираното заявление от 16.11.2023 г. до Кмета на Община Варна от оспорващия. Не се спори между страните, че административната услуга не е извършена от компетентния административен орган, който е следвало да разгледа и се произнесе по подаденото заявление. Към момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество, не са представени доказателства относно произнасяне на кмета на Община Варна по заявлението на оспорващия от 16.11.2023 г.

Административният орган е сезиран с искане за издаване на документ от значение за признаване на права – извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията (ЗА), във вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 от ПЗР към АПК. Исканата административна услуга, изразяваща се в удостоверяване на факта дали процесният имот е общинска собственост, е по повод производство по чл. 587 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка във връзка с чл. 79 ЗС, с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено съгласно чл. 86 ЗС.

Заверката на молба-декларация се изразява единствено в това, при условия на обвързана компетентност, административният орган да заяви ли отрече, че общината е носител на правото на собственост върху конкретния имот, а ако не е – да посочи лицето (лицата), записан (и) като собственик (ци) на конкретния имот в разписния лист, респ. кадастралния регистър.

В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота. Релевантните факти, които кметът на общината следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретните имоти са актувани като общинска собственост или съответно не са. Заверката на молба-декларация се изразява в това административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот, а ако не е, на чие име е записан в разписния лист, респ. кадастралния регистър, както и кои свидетели ще бъдат разпитани пред нотариуса.

Преценката относно притежаваните от заявителя права върху съответния имот е извън правомощията на административния орган. Компетентен да се произнесе относно наличие на условията за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда чл. 587 ГПК, след събиране на писмени и гласни доказателства, е единствено нотариуса.

С констативния нотариален акт се признава право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването е последица от успешно проведено с участието само на молителя охранително производство. Поради това констативният акт не се ползва с материална доказателствена сила досежно описаното в него право. Способът на защита на всяко трето, засегнато от акта лице, е съдебно производство, с решението по което да се признаят правата на това третото лице или при условията на ТР № 8/ 27.11.2013 г. на ОСТГК на ВКС да се отрекат правата на вписания титуляр. Законова последица от постановяването на такова решение е отмяната на неистинските нотариални удостоверявания, вписани в оспорения КНА (така ТР № 3/ 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/ 2012 г.).

Гореизложеното обуславя извода, че при наличие на отправено искане от лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга, административният орган дължи същата, и то при условията на обвързвана компетентност. Отказът противоречи и на целите на закона, а именно: правото на всеки гражданин да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, както и правото на всеки да получи документ, който е от значение за признаване и упражняване на права - чл. 21, ал. 3 от АПК.

Като не се е произнесъл в законоустановения срок и при наличие на предпоставките за това, кметът на Община Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

На основание чл. 174, вр. чл. 57, ал. 2 от АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл. 307 от АПК, който в случая е кметът на Община Варна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се възстановят направените по делото разноски. Представени са доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатски хонорар в размер на 800 лв., по договор за правна защита и съдействие изразяваща се в образуване, водене и процесуално представително, съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.01.2024 г.

В предвид релевираното от ответната страна е възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, съдът след преценка на фактическата и правна сложност на спора, предприетите от пълномощника процесуални действия, намира че в случая не са налице предпоставките за редуциране на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, чл. 173, ал. 2 и ал. 3 и чл. 174 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на Община Варна по заявление вх. № АУ110475ВН/ 16.11.2023 г., депозирано от Х. М. З., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес], ап. **, за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка.

ВРЪЩА преписката на кмета на Община Варна за произнасяне по№ АУ110475ВН/ 16.11.2023 г., депозирано от Х. М. З., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес], ап. **, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ седмодневен срок за извършване на административната услуга по заявление вх. № АУ110475ВН/ 16.11.2023 г., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Х. М. З., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес], ап. ** сумата от 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща извършени по делото разноски.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на кмета на Община Варна Препис от съдебното решение, на основание чл. 174 от АПК, за предприемане на действия по чл. 307, вр. чл. 302 от АПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок, от съобщението до страните, че същото е изготвено.