РЕШЕНИЕ
№ 1341
гр. Русе, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520106855 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД твърди, че дружеството е доставило
топлинна енергия в имот, с клиентски номер № **********, находящ се в *******,
собственост на ответника М. И. Г.. За периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. в този имот
дружеството доставило и разпределило на ответника топлинна енергия на обща стойност
213,97 лв., която не била заплатена. Дружеството подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. №
1538/2021 г. по описа на РС-Пловдив и издадена заповед за изпълнение, с която било
разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата 213,97 лв.- главница за доставена
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея от 28.01.2021 г. до окончателното и
изплащане , лихва за забава за периода от 04.12.2018 г. до 27.01.2021 г. в размер на 29.25 лв.,
както и направените по делото разноски в размер на 75 лв. Ответникът бил призован по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което искат установяването им по исков редя. Иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на дружеството сумата от 213,97 лв.- главница за доставена топлинна
енергия, ведно със законната лихва върху нея от 28.01.2021 г. до окончателното и изплащане
, лихва за забава за периода от 04.12.2018 г. до 27.01.2021 г. в размер на 29.25 лв.
Ответникът М. И. Г., чрез назначения и особен представител оспорва иска.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
1
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 05.02.2021 г. по гр. д. 1538/2021 г. по описа на РС-Пловдив, с която е
разпоредено на длъжника М. И. Г. да заплати сумата от 213,97 лв.- главница за доставена
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея от 28.01.2021 г. до окончателното и
изплащане , лихва за забава за периода от 04.12.2018 г. до 27.01.2021 г. в размер на 29.25 лв.,
както и направените по делото разноски в размер на 75 лв. Ответникът бил призован по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в
**********, ИТН 1917413, с клиентски номер № **********.
От представения препис извлечение от сметка фактури е видно, че за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. ищецът начислил на ответника за доставена му топлинна
енергия сумата от 213,97 лв. От приетите по делото писмени доказателства се установява,
че ответникът и ищеца са страни по договор за доставка на топло енергия и ищецът е
потребител на същата.
По делото не е спорно обстоятелството, че имотът на ответника е топлоснабден и
присъединен, чрез главната инсталация към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество, както и че правилно е определен размера на дължимите суми за доставената на
ответника топлинна енергия през процесния период.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели
да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена топлинна енергия за
периода 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е
издадена заповед за изпълнение, а длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК.Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в
***********, ИТН 1917413, с клиентски номер № **********, и който съгласно събраните
по делото писмени доказателства е топлофициран и е абонат на ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата на чл. 153, ал., ал. 6 от същия нормативен акт предвижда, че
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Установява се по
категоричен начин, че ищецът, е доставил топлинна енергия в имот с клиентски номер №
2
**********, собственост на ответника, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.на
стойност 213,97 лв., който не му е заплатил тази сума.
От изложеното следва,че предявеният иск е основателен, поради което следва да се
признае за установено задължението на ответника към ищеца на обща стойност 213,97 лв.-
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. По делото не са ангажирани
доказателства за размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска по правното
му основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да определи неговия
размер по своя преценка, а именно в размер на 29.25 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 04.12.2018 г. до 27.01.2021
С оглед изложеното предявения иск като основателен следва да се уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 325
лв./75 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 150 лв.
възнаграждение за назначения по делото особен представител на ответника/, направени от
ищеца са в тежест на ответника, тъй като съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 78,
ал.2 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. Г., ЕГН **********, от ***********,
дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от сумата 213,97 лв.-
главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. за доставена топлинна енергия, ведно
със законната лихва върху нея от 28.01.2021 г. до окончателното и изплащане , лихва за
забава за периода от 04.12.2018 г. до 27.01.2021 г. в размер на 29.25 лв., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 05.02.2021 г. по гр. д. 1538/2021 г. по описа на
РС-Пловдив.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, от ***********, да заплати на ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37 сумата от 75 лв.- разноски, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 05.02.2021 г. по гр. д. 1538/2021 г. по описа на
РС-Пловдив, както и сумата от 325 лв. - разноските в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4