№ 320
гр. Перник, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103434 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. ЗДР. Н. срещу „Уникредит
кънсюмър файненсинг” АД, с която се иска поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение да се признае за установено, че не дължи сумата от
1250,00 лева – представляваща главница по договор за отпускане на стоков кредит и
паричен заем № 211860/19.12.2008 г..
В исковата молба се посочва, че за вземането е издаден изпълнителен лист по от
12.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1297/2014 г. по описа на РС-Перник. Въз основа на този
изпълнителен лист било образувано изп. д. № 1836/2014 г. по описа на ЧСИ Б.Б..
Изложени са подробни доводи, че правото на принудително изпълнение на
претендираното вземане е погасено по давност.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното изп. д. № 1836/2014 г. по описа на ЧСИ Б.Б. се установява, че
същото е образувано въз основа на посочения изп. лист от 12.06.2014 г. по молба на
взискателя „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД от 18.07.2014 г. Съдебният
изпълнител е извършвал справки в ТД на НАП относно имуществото на длъжника. На
31.07.2014 е наложил запори върху вземания на длъжника по банкови сметки в
1
няколко банки. С молба от 20.02.2017 г. взискателят „Уникредит кънсюмър
файненсинг” АД е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за получавани
трудови възнаграждения от длъжника, като при установяване на такива се наложи
запор, както и върху вземанията му по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД . Поискано е
и извършване на опис на движими вещи. С постановление от 25.06.2021 г. на осн. чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК изп. производство е прекратено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок..
Към 21.07.2014 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№ 1836/2014 г. на ЧСИ Б. Б., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай
/в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая след
подаване на молбата за образуване на изп. производство до постановяване на ТР до
26.06.2015 г. не са изминали две години и изп. производство не е било перемирано,
поради което постановките на ТР намират приложение.
До постановяването на ТР давността е била прекъсната и от този момент е
2
започнала да тече новата 5 годишна давност за вземанията.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в
отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да
продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да
съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват
институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания
са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е
положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС
длъжникът по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на
факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат
известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в
сила заповед има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните
решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на
съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания -
по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439
ГПК. Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в
сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато
е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Следователно по действащия
ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
От изложеното следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното
дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. С образуване на
изпълнителното дело давността е прекъсната и спряна до постановяване на тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на 26. 06.2015 г. От този момент съгласно постановките на
т. 10 от същото в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност,
но давността не се спира.
Действително след молбата за образуване от 2014 г. взискателят не поискал
3
извършването на други действия и е настъпила перемция след изтичане на две години
от подаването й.
Извършването на изпълнителни действия, поискани от взискателя, при
настъпила перемпция и прекратяване на изпълнителното дело по право, не е
невалидно. Докато изпълнителният лист е при съдебния изпълнител, той е длъжен при
поискване от взискателя да осъществява принудително изпълнение чрез предвидените
изпълнителни способи. Настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено в
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., според което,
когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В случая
взискателят е поискал с молба от 20.02.2017 г. извършване на изп. действия – налагане
на запор и опис на движими вещи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
4
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. Настоящият съдебен състав намира, че с подадената молба от 20.02.2017 г.
от взискателя е прекъсната давността, независимо че по нея няма предприети действия
от страна на съдебния изпълнител. В случая с липсата на указание от съдебния
изпълнител, което да подлежи на изпълнение от взискателя и спрямо което да се
преценява изправността на последния, в действителност се създава правна
несигурност, но бездействието на съдебния изпълнител не следва да рефлектира
неблагоприятно в правната сфера на взискателя, който е проявил активност, а
прекъсването течението на давността се осъществява чрез действия на кредитора.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
последицата от липсата на активност от страна на взискателя в определен срок е
свързана на първо място с настъпването на перемция, но перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му
за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били
длъжни да съобразяват поведението си с него.
От приложеното изп. дело се установява, че в продължение на 2 години, считано
от 18.06.7.2014 г., от взискателя не са поискани "същински" изпълнителни действия по
см. на т. 10 от цитираното ТР № 2/25.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, поради което изп. производство е прекратено на 19.06.2016г. на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно значение за
това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това и не рефлектира върху датата, от
която се отчита началото на давностния срок за вземането.
Съгласно диспозитива на т. 10 от цитираното тълкувателно решение когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, което означава, че макар и прекратено производството не се заличават с
обратна сила всички извършени изпълнителни действия, докато същото е било
висящо. В мотивите на решението действително е посочено, че във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия
се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права
(напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
5
задължени лица плащания.
Действително от буквалния прочит на тези мотиви следва извода, че когато
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
всички процесуални действия, извършвани от взискателя и съдебния изпълнител вече
няма да са валидни. Причината за това е, че те се обезсилват по право и губят с обратна
сила своето процесуално и материално значение. В контекста на прекъсването на
погасителната давност ще бъдат обезсилени, както процесуалните действия на
взискателя, касаещи прекъсването на погасителната давност – овластяването по чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ или отделните молби с искане за предприемане на изпълнителни действия,
така и всяко едно предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие в
рамките на конкретен изпълнителен способ, което го изгражда. Изключение е
създадено единствено за изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания – арг. от чл. 433, ал. 3 ГПК. Въпросът
за изискването за валидност, изразяващо се в преценката за липса на прекратено
изпълнително производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпило
поради това обезсилване по право на всички изпълнителни действия, е преюдициален
относно поставянето на въпроса дали погасителната давност въобще някога е била
прекъсвана в рамките на изпълнителното производство на основание чл. 116, б. "в"
ЗЗД. Налага се изводът, че ако е налице прекратяване в хипотезата на перемция, тогава
няма да има каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от
диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на
неговата висящност на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че този буквален прочит създава вътрешно
противоречие и не съответства на диспозитива на решението. Приема, че по право се
обезсилват всички изпълнителни действия, предприети след настъпване на
перемпцията. По силата на чл. 116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи
от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от
по-нататъшната съдба на тези действия (Решение № 45/30.03.2017 по дело №
61273/2016 на ВКС, ТК, IV г. о., Решение № 130/23.12.2015 г. по т. д. № 855/2011 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 10 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г., III г. о. на ВКС).
Когато изпълнителното дело е прекратено поради перемпция действията след
перемирането не се явяват извършени в рамките на висящ изпълнителен процес и
затова тези действия не прекъсват давността. В тези случаи съгласно т. 10 на цит. ТР за
начало на новия давностен срок следва да се счита датата, на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. Под "валидно" изпълнително
действие следва да се разбира такова, което е извършено в рамките на надлежно
6
образуван и висящ изпълнителен процес. Когато изпълнителното дело е било
надлежно образувано и висящо към момента на отправяне на искането за
предприемане на изпълнителни действия и към тяхното предприемане, а впоследствие
се перемира, ефектът на вече извършените действия по отношение прекъсването на
давността не се заличава. Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК не обезсилва ретроактивно вече извършените действия и техния
прекъсващ давността ефект. Този извод не почива нито на цит. ТР, нито на съдебната
практика. Обезсилването на действията е занапред, а не с обратно действие. То е
основание за вдигане на наложените запори и възбрани и съставлява забрана за
съдебния изпълнител да предприема по-нататъшни действия за довършване на
започнатите изпълнителни способи, но не заличава вече извършеното прекъсване на
давността. Единственото условие е действието да е извършено след образуване и преди
перемиране на делото. Аргумент за това е и обстоятелството, че при перемпция не се
обезсилват изпълнителните действия, изграждащи изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична
продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Ако
се приеме, че обезсилването на останалите действия е ретроактивното, разпоредбата на
чл. 116, б. "в" ЗЗД би се приложила неравно спрямо субектите – тези, които са страни
по изпълнителен процес, включващ способи с придобити от трети лица права, биха се
ползвали от прекъсването на давността въпреки перемпцията, а взискателите, в чийто
процес такива способи не са се осъществили – не. Разбира се, не това е духът на закона
и на цит. ТР.
Ако съдебният изпълнител, без да бъдат поискани, бе предприел извършване на
изп. действия след перемиране на изп. дело през 2016 г., то тогава същите не следваше
да се зачетат съобразно изложените съждения.
Исканията за извършване на изп. действия, направени в молбата от 2017 г.,
обаче, са правнорелевантни, възстановяват висящността на производството,
независимо дали е образувано ново такова и прекъсват давността, съобразно
последните разяснения, дадени в решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г.
на ВКС, IV г.о., което не противоречи на постановеното ТР, а дава отговор на въпроси,
които не са поставени в последното.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че погасителната
давност относно вземането е прекъсната от взискателя чрез подаване на молба от
20.02.2017 г. и до предявяване на иска – 01.07.2021 г. не е изтекъл 5 – годишният
давностен срок за погасяване на вземането, поради което отрицателния установителен
иск се явява неоснователен.
Предявяването на настоящия иск не рефлектира върху течението на давността,
доколкото същата се прекъсва с активни действия от страна на носителя на вземането и
7
изтеклото в хода на производството време следва да се зачете в бъдещ процес.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на
разноски, но същият не е претендирал и сторил такива.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ЗДР. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
кв. „ *****“, бл. **, ап. ** срещу „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД, ЕИК
*********, иск по чл. 439 ГПК да се признае за установено между страните, че поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, не дължи сумата от
1250,00 лева – представляваща главница по договор за отпускане на стоков кредит и
паричен заем № 211860/19.12.2008 г., за която е издаден изпълнителен лист по от
12.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1297/2014 г. по описа на РС-Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8