Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 22.11.2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1597
по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл.59
ЗБН.
Образувано е по предявени от назначените от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, действащи като представители
и процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността срещу „Г.“ АД,
ЕИК ********искове с правна квалификация чл.59, ал.2 ЗБН за признаване за
установено, че изявления за прихващане, вх. №11252/06.11.2014 г. и вх.
№11253/06.11.2014 г. на ответника са нищожни, поради липса на предписаната от
закона форма – писмена, с нотариално удостоверен подпис, съединени при
условията на евентуалност с искове при квалификацията на чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване на извършените с
посочените изявления за прихващане, прихващания с активни вземания, съответно в
размер на 185000 лева и 15000 евро, придобити с договори за цесия, сключени с „И.И.“
АД, за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Настоящият
състав преосмисля становището си, че в производството по конститутивните искове
трябва да участва несъстоятелния търговец „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ********тъй
като при банковата несъстоятелност,
производството има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо
удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката, като се вземат
предвид техните, както и общественият интерес, свързан със стабилността и
доверието в банковата система (чл.2 ЗБН). За разлика от ТЗ, при който
интересите на длъжника се отчитат при провеждане на производството (чл.607,
ал.2 ТЗ), ЗБН изключва съблюдаване интересите на несъстоятелната банка. Затова
органите й са напълно лишени от управителните и представителните си функции,
които са възложени на синдиците, без да е налице хипотезата на запазване на
техните представителни правомощия, както в общото производство по
несъстоятелност, тъй като никакво
продължаване на дейността на търговеца не е мислимо. Несъстоятелната банка
всъщност представлява единствено управлявана от синдиците маса на
несъстоятелността.
Ищците твърдят, че на
06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което
на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на банкова
дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което решение е обявено в търговския регистър на
07.11.2014 г.. В резултат на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г.
по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, банката била обявена в несъстоятелност,
дейността й била прекратена и била определена начална дата на
неплатежоспособността й – 06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г.
по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на СГС било
частично отменено по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като
и за такава била приета датата 20.06.2014 г.. Задължението на
назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на банката,
както и необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на
вземане на банката - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от
провеждане на исковете.
Ищците твърдят, че въз основа на договор за банков кредит, сключен на
01.08.2008 г. банката предоставила на „Г.“ АД кредитна линия с лимит от 700000
лева при срок на погасяване - 25.03.2009 г.. С последващи анекси страните
увеличили размера на предоставения кредит и продължили срока за погасяването
му, като към 05.11.2014 г. задълженията на ответника по договора за кредит
възлизали на сума в общ размер от 4698000 лева. На 12.12.2013 г. страните
встъпили в ново правоотношение, породено от договор за банков кредит, с който
на „Г.“ АД била предоставена сумата 810000 лева със срок на погасяване -
15.04.2020 г.. Към 05.11.2014 г. задължението на ответното дружество възлизало
на 150700 лева.
В деловодството на „К.Т.Б.“
АД (н) било получено уведомление за извършена цесия, вх. № 11252/06.11.2014 г.
от „И.И.“ АД и ответника „Г.“ АД, с което същите
заявили, че на 04.11.2014 г. първото дружество прехвърлило на цесионера „Г.“
АД свое парично вземане от банката в размер на 185000 лева по депозитна сметка,
придобито също чрез сключен договор за цесия с „А.Х.“ ЕООД. В същото заявление
от страна на цесионера е обективирано изявление за прихващане с вземания на
банката по договора за банков кредит от 01.10.2008 г. до размера на сумата
185000 лева.
На същата дата -
06.11.2014 г. в деловодството на банката постъпило и уведомление, вх. № 11253
от „И.И.“ АД, за извършена в полза на „Г.“ АД цесия на вземания в размер на
15000 евро, с което цесионерът извършил прихващане с вземането на „К.Т.Б.“ АД
(н) по сключения на 12.12.2013 г. договор за банков кредит.
Направените на
06.11.2014 г. от „Г.“ АД изявления за прихващане не отговаряли на изискванията
за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Доколкото прихващанията били
извършени на
06.11.2014 г. - на датата на отнемането на лицензията за извършване на
банкова дейност (06.11.2014 г.) и след поставяне на банката под особен надзор,
същите били адресирани до квесторите и следвало да отговарят на предписаната в
чл. 59, ал.2 ЗБН форма за действителност.
При условията на евентуалност, синдиците
твърдят прихващанията да са относително недействителни спрямо
кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН. Кредиторът „Г.“ АД придобил
вземанията си към банката преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.), но прихващането било извършено след началната дата на неплатежоспособността на
банката (20.06.2014
г.), независимо от обстоятелството кога били възникнали
насрещните вземания, предмет на прихващането, т. е. бил изпълнен фактическият
състав на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й към момента на
откриване на производството по несъстоятелност.
При тези
твърдения, синдиците предявяват като главни искове за прогласяване нищожността
по отношение кредиторите на несъстоятелността на изявленията на „Г.“ АД за прихващане от 06.11.2014
г. с активни вземания, придобити от „И.И.“ АД, като при условията на евентуалност са предявени конститутивни искове за
обявяване на прихващанията за относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността при условията на чл.59, ал.5 ЗБН.
От
ответника по предявените искове „Г.“ АД, в срока по чл.367 ГПК, е постъпил
отговор, в който главните искове се считат за неоснователни, тъй като
установената форма касаела изявления, отправени до синдика, а такъв бил налице
след откриване на производството по несъстоятелност. Към обективиране на
изявленията производство не било открито, съответно нямало основание да се
изисква спазване на предвидената утежнена форма. По отношение на евентуалните
искове се твърди да са неоснователни, тъй като действащата към 06.11.2014 г. редакция
на чл.59, ал.5 ЗБН касаела само прихващания, извършени от банката, но не и
такива извършени от кредитор. Нямало основание да се придава обратно действие
на правна норма, без да е изрично предвидено от законодателя. С отговора прави
искане като негови помагачи да бъдат привлечени трети лица - цедента „И.И.“ АД
и „К.Т.Б.“ АД (н), които са конституирани като подпомагащи страни с определение
от 04.10.2017 г. по отношение на исковете по чл.59, ал.5 ЗБН.
В
допълнителната искова молба ищците поддържат предявените искове.
Допълнителен
отговор от „Г.“ АД не е депозиран.
Третите
лица-помагачи на ответника - „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********. и „И.И.“
АД, ЕИК ********., не изразяват становище по отношение на предявените
конститутивни искове.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните
не оспорват осъществените в правната действителност факти.
Видно
от протокол №27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е
прието решение №138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“
АД е отнет, което решение, съгласно чл.103, ал.4 и чл.151, ал.2 ЗКИ подлежи на
незабавно изпълнение. С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД е
поставена под специален надзор за срок от три месеца, което решение е породило
незабавно последиците си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред
ВАС.
С
решение №664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14
състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на
несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г.. С Решение №196/13.11.2015
г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките,
предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на банката.
Не е спорно и от представен документ,
именуван договор за банков кредит, се установява, че на 01.10.2008 г. „К.Т.Б.“
АД, и „Г.“ АД постигнали съгласие банката да предостави на ответника кредит в
размер на 700000 лева, предназначен за оборотни средства, който следвало да
бъде върнат до 25.03.2009 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на годишния
Юрибор, увеличен със 7 пункта. С последващи анекси предоставеният банков кредит
е увеличен, като е изменен и срока за погасяване на задължението, като с анекс
№ 12/10.04.2014 г. общия размер на задължението възлязъл на 5050000 лева и със срок
на погасяване на задължението до 20.12.2014 г.. Към 06.11.2014 г. общият размер
на задълженията по договора възлизали на сумата 4861705,86 лева.
С договор за банков кредит от
12.12.2013 г. в полза на ответното дружество била предоставена за временно и
възмездно ползване и сумата 810000 лева, като към 06.11.2014 г. задълженията по
договора възлизали на 157490,98 лева, съгласно представено извлечение от
счетоводните книги на кредитната институция.
На 04.11.2014 г. трето за спора лице – Н.И.Д.отправило
до „К.Т.Б.“ АД (н)
едностранно волеизявление, вх. №10680, с което я уведомило за прехвърляне на негово
вземане към банката по депозитна сметка, в размер на 185000 лева в полза на „А.Х.“
ЕООД. Последното от своя страна също депозирало уведомление до банката, вх.
№10681/04.11.2014 г. за сключен договор за прехвърляне на придобитото от Д.
вземане с „И.И.“ АД. В уведомление №11252/06.11.2014 г. „И.И.“ АД обективирало
изявление за прехвърляне на придобитото от „А.Х.“ ЕООД вземане в полза на „Г.“ АД, като в
същия документ цесионерът обективирал изявление за извършване на прихващане с
придобитото вземане от 185000 лева и вземанията на банката по договора за
банков кредит от 01.10.2008 г. до размера на по-малкото от тях.
На
същата дата – 06.11.2014 г. ответникът отправил изявление за прихващане, вх. № 11253/06.11.2014
г., с вземанията на банката по договор за кредит №2251024384114 от 11.12.2013
г. с придобито от „И.И.“ АД вземане в размер на 15000 евро, което цедентът
придобил от Н.М.С.по договор за цесия от 04.11.2014 г., съобщен на длъжника с
уведомление, вх. №11159/05.11.2014 г..
Фактът
на извършване на волеизявленията за прихващане от „Г.“ АД, включително
съществуването на негови задължения по договорите за банков кредит е отделен за
безспорен между страните с определение от 31.10.2017 г..
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
По отношение на главните искове, с
правна квалификация чл.59, ал.2 ЗБН вр. чл.26, ал.2 вр. чл.44 ЗЗД.
Няма
съмнение, че естеството на претенциите придава на исковете за установяване нищожност
на изявленията за прихващане характер на главни и налага разглеждането им като такива,
тъй като исковете, насочени към прогласяване на прихващанията за относително
недействителни предпоставят валидно изявление за прихващане, което да е довело
до погасяване на насрещните вземания. Когато компенсационното изявление не е
довело до желания погасителен ефект, обявяването му за относително
недействително е безпредметно, защото кредиторът остава в същото положение, в
което са поставени всички останали кредитори в производството по
несъстоятелност.
Разпоредбата
на чл.59, ал.2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в
писмена форма с нотариална заверка на подписа. Установена е форма за действителност на
едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването
на която влече предвидените в чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД правни последици –
едностранното волеизявление е нищожно.
Въпросът, който се поставя в настоящото производство е приложима
ли е така установената форма за валидност на изявленията за прихващане,
обективирани преди спрямо банката да е открито производство по несъстоятелност,
тъй като постановено решение по чл.13 ЗБН е предпоставка за приложение на чл.26
ЗБН и упражняване на правомощието на фонда за
гарантиране на влоговете в банките да назначи синдик на банката. Няма спор, че процесните
изявления за прихващане като едностранни правни сделки са обективирани от
ответника „Г.“ АД на 06.11.2014
г., към който момент синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй като изобщо
не е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, нито
пък е било възможно назначаването на временен синдик – фигура въведена в момент,
последващ извършване на прихващанията с приемане на разпоредбата на чл.12а ЗБН,
ДВ, бр.22/24.03.2015 г..
Разпоредбите,
въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не могат да се тълкуват и
прилагат разширително. Това означава, че извършени прихващания, адресирани до
банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират
като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност. На същата
дата - 06.11.2014 г. е прието решение за отнемане лиценза на „К.Т.Б.“ АД, която до този момент е
била поставена под особен надзор поради съмнения за неплатежоспособност, като
решението на УС на БНБ е вписано по партидата на кредитната институция на 07.11.2014
г. с вписване № 20141107140740. Затова и няма
основания приложното поле на чл. 59, ал. 2 ЗБН да бъде разширявано и да обхване
изявления извършени преди да е прието, че банката е неплатежоспособна. В този
смисъл механичното пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления,
които следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до
квесторите на банката, е недопустимо. По тази причина предявените главни установителни
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Аргумент за обратния
извод не следва от наличието на влязло в сила решение на САС по търг. д. №
4128/2016 г., с което е прието приложението на чл.59, ал.2 ЗБН към прихващания,
извършени след отнемане лиценза на банката и вписване на това обстоятелство в
търговския регистър, тъй като в случая, прихващанията са извършени преди този
момент (06.11.2014 г.).
По
отношение на евентуалните искове, с правна квалификация чл.59, ал.3 ЗБН.
Предмет
на настоящото производство са и евентуално съединени искове за обявяване на
извършените от „Г.“ АД прихващания с изявления, вх. №11252/06.11.2014 г. и вх.
№11253/06.11.2014 г. за относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД(н), при предпоставките на чл. 59, ал.5 ЗБН.
Конститутивния
иск, уреден в чл.59, ал.5 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици
упражняването на преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност да обявят за относително
недействително по отношение на тях прихващането, извършено от ответника „Г.“ АД,
тъй като чрез това прихващане кредиторът е получил изпълнение от банката в
нарушение на чл. 94 ЗБН. Целта на този иск е да преодолее поставянето на
получилия удовлетворение чрез прихващането кредитор в по-добро положение (преференция)
в сравнение с това, в което той би бил при разпределение на имуществото на
длъжника по правилата на чл. 94 ЗБН, ако това прихващане не бе извършено.
Конститутивният
иск, уреден в чл.59, ал.5 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици
упражняването на преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност да обявят за относително
недействително по отношение на тях прихващания, извършени от ответника „Г.“ АД,
т. е. налице е фигурата на процесуална субституция. Следователно
основателността на предявените конститутивни искове предполага да е осъществен
фактическият състав, пораждащ упражняваното от ищците в настоящото производство
потестативно право, което налага да се изясни коя е приложимата спрямо това право
редакция на чл.59, ал. 5 ЗБН, която урежда възникването му, тъй като
разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 98 от
2014 г., в сила от 28.11.2014 г.. Това е и спорният в производството въпрос.
Не
може да се приеме, че предмет на разглеждане в настоящото производство е
възникването и съществуването на потестативното право на всеки един кредитор да
поиска обявяване за относително недействителни на прихващанията извършени от
длъжника, което потестативно право е предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН
в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г.. В случая ищците като
процесуални субституенти на кредиторите не атакуват прихващания, извършени от
длъжника „К.Т.Б.“ АД (н), а прихващания, извършени от един от кредиторите на
несъстоятелността („Г.“ АД). А такова право предвижда изменената редакция на
разпоредбата.
Няма
никакво съмнение, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН (действаща след изменението с
ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. редакция) регламентира
преобразуващо право кредиторите на несъстоятелността, затова и има
материалноправен характер (урежда възникването на субективни права), поради
което и предвид липсата на разпоредба, с която да е придадено обратно действие
на Закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република
България за 2014 г. (ДВ, бр. 98 от 2014 г.), то следва да се приеме, че
изменената редакция действа занапред във времето и в тази си редакция тя е
приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила – след
28.11.2014 г.. Следователно за приложимостта на разпоредбата в новата й
редакция е от значение да се отговори на въпроса кога е възникнало
правоотношението, породило потестативното право на процесуалните субституенти. В
тази връзка следва да се отбележи, че потестативните права са вторични по своя
характер – пораждат се при наличието на друго правоотношение, което се е
развило незаконосъобразно. Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат
обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е
предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен
кредитор на банката да бъде поставен в привилегировано спрямо останалите
положение при удовлетворяването му от осребреното имущество по реда на чл. 94
ЗБН. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива правни
действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при
липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване на
производство по несъстоятелност спрямо банката, се превръщат в неправомерни
(извършва се тяхна преоценка), тъй като с осъществяването им се създава
привилегировано положение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява
изцяло, като се заобикаля реда, предвиден в закона, целящ справедливото
удовлетворяване на всички кредитори на банката. С оглед на това следва да се
приеме, че това потестативно право, както и всички останалите права, предвидени
в чл. 59 ЗБН, възникват тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност
и то от този момент. До откриване на производството и обявяването на банката в
несъстоятелност, това потестативно право не би могло да възникне, съответно не
е възникнало и основание за преоценка на извършеното прихващане, което
принципно е правомерно и съставлява действителен правен акт. С откриване на
производството по несъстоятелността обаче последиците на това по своето
естество действително правно действие стават непротивопоставими на определен
кръг правни субекти (кредиторите на несъстоятелността) именно защото нарушават
реда за удовлетворяването им. Материалното право, уредено от чл.59, ал.5 ЗБН е
потестативното право на кредиторите да искат по отношение на тях последиците на
прихващането да се считат ненастъпили. И това право се поражда с откриване на
производството по несъстоятелност, когато действаща е редакцията на чл.59, ал.5
ЗБН (ДВ, бр. 98 от 2014 г.).
Този
извод не противоречи на установения правен принцип новите материалноправни
разпоредби да се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически
факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична законова разпоредба – чл. 14 ЗНА. Този принцип е производен на принципа
на правовата държава и принципът за закрила на законно придобити права,
гарантирани от основния закон – Конституцията на Република България. В случая,
не се преуреждат правните последици на извършеното прихващане между страните
(банката и „Г.“ АД) – в техните отношения то е напълно действително, а с оглед
новия настъпил факт – откриване на производство по несъстоятелност за кредитната
институция, който е осъществен при действащата редакция на чл.59, ал.4 ЗБН (ДВ,
бр. 98 от 2014 г.), за кредиторите на несъстоятелността възниква материалното
потестативно право да претендират непротивопоставимост на настъпилия
погасителен ефект на прихващането. В този смисъл не е налице обратно действие
на материалния закон, защото потестативното право възниква от проявлението на
новия факт – открито производство по несъстоятелност, който го правопоражда.
Именно в светлината на проявление на този факт възниква основание да се
третират последиците на прихващането за ненастъпили по отношение на кредиторите
на несъстоятелността.
В
случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „К.Т.Б.“
АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски
съд, VІ-4 състав и от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите
на несъстоятелността на банката възникват всички специални преобразуващи права,
предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Към посочената дата –
22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма,
която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат
обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените
прихващания. Няма съмнение, че това е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.
и следователно именно тя е приложима към процесното правоотношение.
Тълкуването
на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН налага извод, че предвиденото в нея
преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи (фактически състав):
извършване на прихващане от кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н) след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за
кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия
закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността, но не
е спорно, че тези две дати съвпадат.
Извършване
на прихващането по смисъла на посочената норма е налице при настъпване на
неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо
право, е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на
несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането по отношение на
вземането на кредитора, който го е извършил – с този ефект всъщност се
изпълнява спрямо него задължението на банката за връщане на налични по платежна
сметка парични средства.
От
своя страна, за да настъпи погасителният ефект на прихващането, когато то се
извършва извънсъдебно, както в настоящия случай, следва да бъде установено, че
са се осъществили всички предпоставки, предвидени в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при
които това правото на компенсация възниква, а именно, че съществуват насрещни
изискуеми и ликвидни вземания на две лица, както и да се докаже, че това право
е надлежно упражнено, съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, т.е. че от
едното от лицата, които си дължат взаимно, е отправено изявление за прихващане,
което да е достигнало до другото лице. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД
погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на
прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да
се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали
изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по основание и размер с
постановено между страните съдебно решение, респ. влязла в сила заповед за
изпълнение, или когато тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията
помежду им.
По
делото не се спори, че между „К.Т.Б.“ АД, от една страна, и „Г.“ АД, от друга, са
съществували валидно възникнали търговски правоотношения от сключени договори
за банков кредит, в рамките на които към 06.11.2014 г. кредитополучателят е
имал непогасени задължения в размер на 5019196,84 лева. Към този момент, въз
основа на сключените с „И.И.“ АД договори за цесия, „Г.“ АД е
било и титуляр на вземания към „К.Т.Б.“
АД (н) в размер на 185000 лева и 15000 евро.
Сключването
на договора за прехвърляне на вземане и извършеното от цедента уведомление на „К.Т.Б.“
АД (н) по чл.99, ал.3 ЗЗД, не се оспорва от банката. Това означава, че към 06.11.2014
г. „Г.“ АД и „К.Т.Б.“ АД (н) са имали насрещни парични вземания, поради което и
за първото от двете дружество е възникнало правото да прихване своите вземания
към банката, със задълженията, породени от сключения договор за банков кредит.
Доказателства
банката да е оспорила извършеното прихващане, не са събрани, съответно съдът
приема за безспорен и факта на съществуване на активните вземания на „Г.“ АД към
банката до размера на сумите, посочени в отправените изявления за прихващане, вх.
№11252/06.11.2014 г. и вх. №11253/06.11.2014 г. г., предмет на настоящия спор.
Ето защо, на 06.11.2014 г. насрещните вземания на страните са били безспорни, а
това означава – ликвидни, което е основание за извод, че на 06.11.2014 г. е
настъпил материалноправният ефект на прихващането и насрещните вземания са
погасени до размера на по-малкото от тях. Тази дата следва да се приеме за
такава на извършване на процесните извънсъдебни прихващания, които са предмет
на предявените в процеса конститутивни искове и с оглед на това се налага изводът,
че същите са извършенш от ответника „Г.“ АД, което е кредитор на „К.Т.Б.“ АД
(н), след 20.06.2014 г., която дата
е определена за начална такава на неплатежоспособността на банката, както е и
датата, на която банката е поставена под специален надзор при условията и по
реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции,
включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, т. е. процесните
прихващания са извършени след момента,
посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН, като релевантен за възникване на уреденото в тази
разпоредба преобразуващо право да бъдат обявени същите за относително
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността.
В
обобщение, в полза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало
предвиденото в чл.59, ал.5 ЗБН потестативно право и прихващанията, извършени от
„Г.“ АД с изявления, обективирани в документ с входящ при „К.Т.Б.“ АД (н) № 11252/06.11.2014
г. и вх. № 11253/06.11.2014 г., следва да бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н).
В
чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията,
посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на
защитата, която се цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този,
който е извършил прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което
длъжникът е извършил прихващането (такава хипотеза не е предмет на
разглеждане). Това условие е поставено в закона при съобразяване на
преферентния характер на уредения в посочената норма конститутивен иск, който
цели да ревизира онези правни действия, които поставят един кредитор на
несъстоятелната банка в по-добро положение от това, което той би имал при
разпределението на осребреното имущество при спазване на реда, по който в
закона е предвидено той да се удовлетвори в производството по несъстоятелност,
наред с останалите кредитори на банката.
С
оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено сравнение между
това, което кредиторът получава в резултат на оспореното прихващане и това,
което той би получил, ако прихващането не беше извършено и вземането му се
удовлетворява при разпределение на осребреното имущество. Ако в резултат на
това сравнение се установи, че и без да бъде извършено прихващането вземането
на този кредитор би било удовлетворено по същия начин изцяло или за някаква
част от него в производството по несъстоятелност на банката, то тогава следва
да се приеме, че оспореното действие, имащо погасителен ефект, не поставя това
лице в по-благоприятно положение, поради което и упражняването чрез иск на
преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен ефект, тъй като
кредиторът би получил тази сума дори и ако извършеното от него прихващане бъде
обявено за относително недействително. Каква конкретна сума ще получи извършилият
прихващането кредитор „Г.“ АД е факт, който на този етап от развитие на
производството по несъстоятелност не е осъществен и затова – неизвестен, тъй
като разпределение на осребреното имущество не е осъществено. Затова няма
пречка относителната недействителност да е приложима само извън сумата, която
този кредитор би получил при разпределение на осребреното имущество на банката.
Това означава, че прихващането следва да се обяви за относително
недействително, освен за частта, която „Г.“ АД би получило при разпределението
на осребреното имущество.
Основателността
на иска не е обусловена от събирането на доказателства в настоящето производство какво би получил
извършилия прихващането кредитор на банката, съгласно окончателната сметка за
разпределение. Разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗБН предвижда, че в случаите на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, какъвто е настоящият, действието на прихващането се отлага
до влизане в сила на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН. Едва
на този етап и след издирване и събиране на имуществото от масата на
несъстоятелността и неговото разпределение за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите би станало ясно какво би получил прихващащия кредитор при
разпределението, каквато преценка не възможна по никакъв начин на по-ранен етап,
поради неизвестност както на възможното за събиране имущество, така и на кръга
от легитимирани да участват в разпределението кредитори.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за синдиците-ищци, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, но същите не
доказват да са извършили такива. С оглед обстоятелството, че съгласно чл.57,
ал.6 ЗБН дължимата държавна такса не се събира предварително, то ответникът „Г.“
АД следва да бъде осъдено да я заплати по сметка на СГС. Дължимата държавна
такса е в размер на 4% от размера на активното вземане – 214337,45 лева или 8573,50
лева.
Съгласно
чл.57, ал.7, изр.2 ЗБН, ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се
събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се
събира от масата на несъстоятелността. При уважен евентуален иск държавната
такса ще следва да се събере от ответника, без значение, че исковете за
нищожност са отхвърлени. Третите лица-помагачи нямат право на разноски, а не се
установява с процесуалното си поведение да са причинили извършването на такива,
за да бъдат възложени в тяхна тежест.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********представлявана
от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици, искове с правна квалификация чл.59,
ал.2 ЗБН вр. чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД,
за признаване за установено, че извършените от „Г.“ АД, ЕИК ********изявления
за прихващане, съответно вх. №11252/06.11.2014 г. и вх. №11253/06.11.2014 г. с
активни вземания, съответно в размер на 185000 лева и 15000 евро, придобити с
договор за цесия, сключен с „И.И.“ АД, са нищожни, поради неспазване на
установената форма за действителност.
ОБЯВЯВА, по предявените от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК ********искове с
правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, за НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, извършените
от „Г.“ АД, ЕИК ********прихващания
с активни вземания, съответно в размер на 185000 лева и 15000 евро, придобити с
договори за цесия, сключени с „И.И.“ АД, за недействителни по отношение
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която „Г.“ АД, ЕИК ********би
получило при разпределението на осребреното имущество.
ОСЪЖДА „Г.“ АД, ЕИК ********да
заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК вр. чл. 57, ал.6 ЗБН, сумата 8573,50 лева (осем хиляди петстотин седемдесет
и три лева и петдесет стотинки) – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участие на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********. и „И.И.“ АД, ЕИК ********., като трети лица-помагачи
на ответника „Г.“ АД по отношение на
исковете с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН.
СЪДИЯ: