Р Е Ш Е Н И Е
№ 67/25.02.2020 г. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд Перник ІII-ти състав
В
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря Златка
Стоянова, като разгледа докладваното
от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 847 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№
830 от 06.06.2019 г. по гр.д. №
9219 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. съдът е осъдил Община Перник, с
ЕИК: *********, с адрес гр. Перник, площад „Св. Иван Рилски“, № 1 да заплати на
С.Т.Х., с ЕГН: **********,*** сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от счупване на
подбедрицата на десния крак в резултат на претърпяна злополука от 28.09.2017 г.
в гр. Перник, вследствие на стъпване на неравност на пътя, образувана от неравност на асфалта, липсващи парчета асфалт
и тротоарни плочки на тротоар до ограда на казино, до лабораторията „Св.
Магдалена“, в кв. „Изток“, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането 28.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата,
като за разликата до пълния предявен размер от 12000 лв. отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
Осъдил
Община Перник да заплати на С.Т.Х. сумата 915.70 лева, съставляващи имуществени
вреди от същата злополука, като заплатени и закупени от ищеца лекарства и
лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Перник да
заплати на С.Т.Х. сумата от 1276.72 лв.
представляваща сторени от ищцата разноски.
Осъдил
С.Т.Х. да заплати на Община Перник сумата 300 лева, разноски съобразно
отхвърлената част на иска.
Ищцата
в първоинстанционното производство е обжалвала решението в частта, в която
предявената искова претенция срещу Община Перник за присъждане на неимуществени
вреди е отхвърлена до пълния й размер.
Недоволен
от така постановеното решение е останал и ответникът в първоинстанционното
производство Община Перник, който в законоустановения срок, чрез процесуалния
си представител – адв. М. е подал въззивна жалба. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд е
постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно Решение. В жалбата се
изтъква, че от събраните по делото доказателства, не е доказано по несъмнен
начин, че мястото на инцидента се стопанисва
и поддържа от Общината, както е приел Районният съд. Твърди, че липсва преценка на всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност. С жалбата се моли обжалваното
решение да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с което исковете да
бъдат отхвърлени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Община Перник е подала отговор на жалбата подадена от С.Т.Х., с
който оспорва жалбата и моли въззивният съд да я остави без уважение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК С.Т.Х., чрез процесуалния си представител – адв. В.
е подала отговор на жалбата подадена от Община Перник, като я оспорва и моли съда да не я уважава.
По
отношение на уважения иск за имуществени вреди в размер на 915.70 лв. не са
постъпили жалби, поради което и обжалваното Решение в тази му част е влязло в
сила.
Окръжен
съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното Решение по направените
оплаквания в жалбите и с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено и доказано следното:
Производството
пред Районен съд Перник е образувано по молба подадена
от С.Т.Х. чрез адв. Б. В., с която моли да бъде осъдена Община Перник да
й заплати сумата 12000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки и страдания от счупване на подбедрицата на
десния крак в резултат на претърпяна злополука от 28.09.2017 г. в гр. Перник, вследствие
на стъпване на неравност на пътя, образувана от неравност на асфалта, липсващи
парчета асфалт и тротоарни плочки на тротоар до ограда на казино, до
лабораторията „Св. Магдалена“ в кв. „Изток“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 28.09.2017 г. до окончателното
заплащане на сумата, както и сумата 915.70 лева, представляваща имуществени
вреди от същата злополука, като заплатени и закупени от С.Х. лекарства и
лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде
осъден ответника да й заплати и сторените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК Община Перник подала
такъв, като оспорила предявените искове
по основание и размер и е поискала отхвърляне на същите.
От събраните по
делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
На 28.09.2017 г. ищцата и нейният съпруг тръгнали на
пазар, минавайки по ул. „Ю. Гагарин“ в кв. „Изток“, гр. Перник. Срещу оградата
на казино до лаборатория „Св. Магдалена“, ищцата се подхлъзнала от мокри есенни
листа паднали на мястото, попаднала върху неравност, образувана от липса на
тротоарни плочки и неравност на асфалт и паднала. Тъй като съпругът й не успява
да я вдигне, помага и случаен минувач. Понеже Х. изпитвала силни болки в десния
крак и не можела да се движи, съпругът й подал сигнал на тел. 112. около в
10.15 ч. на мястото пристигнал екип на ЦСМП, който я транспортирал до МБАЛ
„Рахила Ангелова“ гр. Перник. В здравното заведение били направени преглед,
изследвания и рентгенови снимки въз основа, на които се установило, че ищцата
имала счупване на две места десен долен крайник и същата следва да бъде
хоспитализирана за лечение. От приложената по делото Епикриза изх. № *** от
Травматологично отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ гр. Перник. се установява,
че С.Х. е получила „Полифрагментна фрактура на двете кости, в дистална 1/2,
средна 1/3 на тибията и в дисталната част на фибулата с частична репозиция на
фрагментите“. Ищцата е била с гипсова
имобилизация на счупения крак като до 28.12.2017 г., целия крак е бил
гипсиран, до 28.02.2018 г. гипсовата имобилизация е била от ходилото до коляното. През целия този
период Х. приемала медикаменти и не можела да се обслужва сама и за
най-елементарни нужди. След сваляне на гипса на Х. е правена рехабилитация за
възстановяване и раздвижване в СБПЛР (Специализирана болница за продължително
лечение и рехабилитация) гр. Перник през месеците февруари и март 2018 г.
Съгласно Епикриза изх. № *** счупения крак на ищцата е с ясно изразени оточност
и деформитет и със силно ограничен до липсващ обем на движенията.
На 28.11.2018 г. С.Х. изпратила на Общината Перник покана
за извънсъдебно споразумение по отношение претендираните вреди, като не са
получили положителен отговор, което е наложило търсене на обезщетение по
съдебен ред.
С обжалваното
решение, РС Перник е уважил предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, като е приел в
мотивите си относно размера на
неимуществените вреди, че за
претърпените от С.Х. болки и страдания от причинената травма на долен крайник,
лечението за продължителен период около десет месеца, наличието на остатъчен
дефект на крайника, и като се има предвид, че последиците от травмата не са
напълно отшумели. обезщетение в размер 6000лв. е в достатъчна степен
справедливо, за да обезвъзмезди причинените неимуществени вреди. При изложените
съображения искът неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
12 000 лв. е бил отхвърлен.
При така
изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият
състав намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По доводите в
насрещната въззивна жалба на ответната Община:
Основното възражение в
жалбата е, че не е доказано, че мястото на инцидента
се стопанисва и поддържа от Общината, както е приел Районният съд. Настоящият
въззивен състав счита това твърдение за неоснователно по следните съображения:
Безспорно мястото на
инцидента е в рамките на урбанизираната част на гр. Перник. От изслушаната пред
Районният съд съдебно-техническа експертиза с приложен към нея снимков материал
на мястото на инцидента, се установява, че този участък, не попада във
границите намиращата се наблизо сграда (казино), тъй като е извън оградата, а е
на границата между тротоар и останалите обекти. Задълженията на общината са с
източник нормите на чл. 2, ал. 1, т.
2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА; на чл. 31 от
Закона за пътищата, съгласно която изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините и нормата на чл. 8, ал. 3 ЗП,
определяща, че общинските пътища са публична общинска собственост. Тротоарът е
част от пътя (улиците) при съобразяване на дефинитивните норми на § 1, т. 1 и т. 2 ДР на ЗП. По
делото от страна на ответника Община Перник не са ангажирани доказателства, че
територията на която е станал инцидента е определена по съответния ред като
прилежаща към сграда (казино), поради което не може да се приеме, че
отговорност за причинените на ищцата вреди следва да носят собствениците или
ползвателите на сградата, в близост до която е настъпило увреждането.
По жалбата на С.Х..
Обжалваното решение
е постановено при пълно и точно установена фактическа обстановка, но при
неправилно приложение на материалния закон, а именно чл. 52 от ЗЗД.
От събраните по
делото доказателства се установи, че именно при падането
си поради стъпването в дупката, ищцата е получила
фрактура на тибия и фибула на десен крак – налице е
причинна връзка между виновното бездействие на лица, за които общината отговаря и претърпяната травма. От изслушаната съдебно медицинска експертиза,
неоспорена от страните са установени травматичните физически увреждания, довели
и до болки и страдания и битови неудобства за ищцата, каквито тя описва в
исковата си молба. Счупени са двете кости
(тибия и фибула) на десния ѝ крак; Така установеното увреждане означава –
многофрагментно счупване на две места на костта на крака, което е особено
болезнено и трудно възстановимо на възрастта на която е ищцата, изисква се
дълго време лечение в покой, трудна хигиенизация, грижи от околните,
невъзможност за движения и извършване на ежедневни обичайни дейности,
възстановяване и раздвижване. Поставен е гипс, който е носен до 28.02.2018 г.;
установено е затруднено зарастване на костите. В момента на травмата е изпитала силни
болки и страдания с невъзможност да стъпва и ходи. След изписването от
болницата на 18.10.2017 г. също е търпяла по силни болки в течение на две-три
седмици. Гипсовата имобилизация е продължила 90 дни през които според СМЕ е
търпяла неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение като е имала нужда
от чужда помощ. След това 2 месеца е ходила на рехабилитация. Оздравителния процес е
продължил около девет месеца. Вещото лице при личен преглед установил, че ищцата
към момента на прегледа е с минимален функционален дефицит, изразяващ се в
дискретна куцаща походка. Посочва, че е възможно да се появява оток в областта на глезена и стъпалото с данни за
болков синдром, при физическо натоварване и студено и влажно време.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят
и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Като съобрази описаните по-горе доказани увреждания и последиците от
тях, свързаните с тях физически и емоционални болки, страдания и неудобства на
ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, обстоятелствата, че ищцата е
била на ** г., наличието на козметичен дефект, факта че е търпяла
силни болки през продължителен период (непосредствено след травмата и 90 дни
докато е била с гипсова имобилизация), търпяла е болки и през останалия период
(макар и не толкова силни), а търпи и към момента, а през целия период –
хигиенни и битови неудобства, както и пълното зарастване на фрактурите и
прогнозата за подобряване на състоянието и с оглед на
икономическите условия в страната към 2018 г. като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по
почти идентични случаи (напр. Решение №
121 от 15.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5321/2016 г., III г. о., ГК,), съдът намира,
че претендираното обезщетение в размер на 12 000 лева би било
адекватна обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди, като до този
размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 6000 лв. до 12000 лв. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
28.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, е неправилно, поради което
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважен иска до размера посочен
по-горе.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по разноските,
направени в първоинстанционното исково и във въззивното производство.
С оглед изхода на
делото на въззиваемата Община не следва да се присъждат разноски за въззивното
производство. С обжалваното Решение районният съд е осъдил С.Т.Х. да заплати на
Община Перник сумата 300 лева, разноски съобразно отхвърлената част на иска,
като в тази му част Решението като неправилно следва да бъде отменено.
Жалбоподателката/ищеца
е направила искане за присъждане на разноски в настоящото въззивно и в
първоинстанционното производство, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. В
производството пред Районният съд ищцата е претендирала и доказала разноски от
общо 1613.12 лв., като са й присъдени 1276.62 лв. поради което Община Перник
следва да бъде осъдена да заплати на С.Х. още 336.50 лв. разноски в
първоинстанционното производство. Пред настоящата инстанция С.Т.Х. претендира и
доказа разноски в размер на 823 лв., които следва да й бъдат заплатени от
Община Перник.
Предвид
изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 830
от 06.06.2019 г. по гр.д. № 9219
по описа на Районен съд Перник за 2018 г. В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от С.Т.Х., с ЕГН: **********,***,
с ЕИК: *********, с адрес гр. Перник, площад „Св. Иван Рилски“, № 1, иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, за сумата над 6000 лв. до претендираните 12000
лв. неимуществени вреди изразяващи се в понесени болки и страдания от счупване
на подбедрицата на десния крак в резултат на претърпяна злополука от 28.09.2017
г. в гр. Перник, вследствие на стъпване на неравност на пътя, образувана от
неравност на асфалта, липсващи парчета асфалт и тротоарни плочки на тротоар до
ограда на казино, до лабораторията „Св. Магдалена“, в кв. „Изток“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 28.09.2017
г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта с която е осъдил С.Т.Х.
да заплати на Община Перник сумата 300 лв. разноски съобразно отхвърлената част
на иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община
Перник, с ЕИК: *********, с адрес гр. Перник, площад „Св. Иван Рилски“, № 1 да
заплати на С.Т.Х., с ЕГН: **********,***, на основание чл. 49 от ЗЗД, сума в
размер на още 6000 лв. неимуществени вреди изразяващи се в понесени болки и
страдания от счупване на подбедрицата на десния крак в резултат на претърпяна
злополука от 28.09.2017 г. в гр. Перник, вследствие на стъпване на неравност на
пътя, образувана от неравност на асфалта, липсващи парчета асфалт и тротоарни
плочки на тротоар до ограда на казино, до лабораторията „Св. Магдалена“, в кв.
„Изток“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането 28.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община
Перник, с ЕИК: *********, с адрес гр. Перник, площад „Св. Иван Рилски“, № 1 да
заплати на С.Т.Х., с ЕГН: **********,*** сумата от още 336.50 лв. разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 823 лв. разноски във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.