Решение по дело №9569/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 68
Дата: 7 януари 2025 г. (в сила от 7 януари 2025 г.)
Съдия: Христина Валентинова Тодорова Колева
Дело: 20243110109569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Варна, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110109569 по описа за 2024 година
Предявени са искове от Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „С.М." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**************1, за осъждане на В. В. Я., ЕГН **********, с адрес: ************** и
настоящ адрес: **************, да възстанови на УМБАЛ „С.М." ЕАД, ЕИК *********
сумата от 4621.88 лв. (четири хиляди шестстотин двадесет и един лева, осемдесет и осем
стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на задължението, представляваща сума, подлежаща на връщане
поради липса на основание за плащането й, поради грешно преведени суми на следните
дати: на 21.03.2024г. – 1193.45 лева, по IBAN: BG9ISTSA93000026276334; на 22.04.2024г. –
1201.06 лева, по IBAN: BG91STSA93000026276334; на 29.04.2024г. – 1010.32 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334; на 21.05.2024г. – 1217.05 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334. В условията на евентуалност, в случай, че искът срещу В. В. Я.
бъде отхвърлен, за осъждане на Н. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ****************, да
възстанови на УМБАЛ „С.М." ЕАД, ЕИК ********* сумата от 4621.88 лв. (четири хиляди
шестстотин двадесет и един лева, осемдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението,
представляваща сума, подлежаща на връщане поради липса на основание за плащането й,
поради грешно преведени суми на следните дати: на 21.03.2024г. – 1193.45 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334; на 22.04.2024г. - 1201,06 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334; на 29.04.2024г. – 1010.32 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334; на 21.05.2024г. – 1217.05 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334, както и сумата 73.76 лв. - лихва за забава от 18.06.2024г. до
деня на депозиране на исковата молба, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: По силата на трудов
договор № 48/21.02.2024 год., сключен между Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „С.М." ЕАД - Варна и Н. И. Д., ответницата е заемала длъжност „санитар" в
Консултативно-диагностичен блок, мултипрофилно спешно отделение. Във връзка с
изплащане на трудовото й възнаграждение, с молби вх. № М-440/05.03.2024г. и вх. № М-
507/13.03.2024г., Д. е посочила банкова сметка, по която работодателят следва да изплаща
трудовото й възнаграждение. На 26.03.2024г. Д. е депозирала молба с вх. № 597/26.03.2024г.,
за прекратяване на трудовото й правоотношение. Със Заповед № 90/27.03.2024 год. на
Изпълнителния директор на УМБАЛ „С.М." ЕАД и на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ Н. И.
1
Д. е освободена от заеманата длъжност, считано от 27.03.2024 год. За отработеното време на
Д. е изплатено и съответното възнаграждение: за месец февруари - за 6 дни, възнаграждение
в размер на 262.82 лв., за месец март - за 16 дни, възнаграждение в размер на 732 лв. През
месец март 2024г. е допусната техническа грешка от служители на ищеца и срещу името на
служителката Н.Н.И. неправилно е изписан международния номер на банковата сметка
(IBAN) на Н. И. Д.. По този начин лечебното заведение без основание извършило превод на
работната заплата на Н.Н.И. по банковата сметка на Н. И. Д.. Грешката продължила и през
следващите няколко месеца, като лечебното заведение е извършило неправилно четири
банкови превода с основание „работна заплата", по посочената от Н. И. Д. банкова сметка,
които са били предназначени за Н.Н.И., както следва: на 21.03.2024г. – 1193.45 лева, по
IBAN: BG9ISTSA93000026276334; на 22.04.2024г. – 1201.06 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334; на 29.04.2024г. – 1010.32 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334; на 21.05.2024г. – 1217.05 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334. Посочените суми представлявали трудовото възнаграждение, в
това число и допълнителното трудово възнаграждение на служителката Н.Н.И..
Ответницата била уведомена за извършените преводи и поканена да възстанови получените
без основание суми. Заявила, че банковата сметка не е нейна, а на майка й - В. В. Я..
Ответниците не оспорват получаване на сумите, но въпреки проведените разговори не са
възстановили същите. Счита, че за него се поражда правния интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита, с оглед компенсиране на неоснователното разместване
на блага между правната сфера на всяка от страните. Моли в този смисъл за положително
произнасяне по исковете в негова полза.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците не са депозирали отговори
на исковата молба.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител
прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки предоставената им възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответниците не са
депозирали отговор на исковата молба и не са се явили, нито са изпратили представител в
първото по делото заседание, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл.
239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната
преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Относно разноските:
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца
искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно:
234.88 лева дължимата и заплатена държавна такса; 10 лева – държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира,
че същото следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на
ищеца се определят на сумата от 394.88 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Я., ЕГН **********, с адрес: ************** и настоящ адрес:
************** ДА ЗАПЛАТИ на Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „С.М." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**************1, сумата 4621.88 лв. (четири хиляди шестстотин двадесет и един лева,
осемдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /30.07.2024г./ до окончателното плащане на задължението, представляваща сума,
подлежаща на връщане поради липса на основание за плащането й, поради грешно
2
преведени суми на следните дати: на 21.03.2024г. – 1193.45 лева, по IBAN:
BG9ISTSA93000026276334; на 22.04.2024г. – 1201.06 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334; на 29.04.2024г. – 1010.32 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334; на 21.05.2024г. – 1217.05 лева, по IBAN:
BG91STSA93000026276334, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА В. В. Я., ЕГН **********, с адрес: ************** и настоящ адрес:
**************ДА ЗАПЛАТИ на Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „С.М." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**************1 сумата от 394.88 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3