Р Е Ш Е Н И Е
№261700/20.5.2021г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети април,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на
секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16347 по
описа на Варненски районен съд за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова от Р.С.В., ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу „А.“ АД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, * *, с искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от:
70000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука,
настъпила около 01:30 часа на 15.01.2019 год., на площадка за складиране на
готова продукция под № * в ответното предприятие, в резултат на падане на
два чувала с готова продукция върху левия крак на ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба -
23.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението;
2920.55 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, формирана
както следва: 76.00 лв. – разходи за закупуване на шина; 58.00 лв. –
потребителска такса, заплатена в МБАЛ „* *“; 200.00 лв. – такса за превоз на
болен; 600.00 лв. – такса превоз от град Д. до
МЦ „*“; 1450.00 лв. – заплатена цена за медицинско изделие; 536.55 лв. – цена
на лекарства, памперси и пелени.
В исковата молба се излага, че в
периода 20.11.2018 год. – 15.01.2019 год. страните са в трудово правоотношение,
по силата на което ищецът заема длъжността „* *“ в ответното дружество. На
15.01.2019 год., по време на изпълнение на служебните си задължения – завиване
с брезентови платнища на подредена пирамидално готова продукция, два чувала
падат и ищецът претърпява злополука – счупване на левия крак. Инцидентът е
настъпил при липса на необходимото осветление, кална площадка, счупени палети,
върху които са поставяни чувалите с продукция. Не са спазени и технологичните
правила относно изискуемото разстояние между отделните купчини. Твърди се още,
че след падането на чувалите, крака на ищеца е затиснат, изпитал е силни болки,
а за отстраняването им е необходимо чувалите да се разрежат. Първоначално е
откаран в лечебницата на предприятието, а след това е транспортиран в МБАЛ „* *“.
Там е приет в спешен център, от където е насочен към отделението по
травматология. Освен счупване, в болницата е установено и инфектиране на
раната, а няколко дни по – късно е предприета и оперативна интервенция. Освен
обездвижването, в резултат на травматичното увреждане ищецът е търпял и силни
болки, които продължават и към настоящия момент. Придвижва се с патерици. В
предвид вида на травмата, налице е била и невъзможност да ищеца на да се
обслужва сам, като включително и към настоящия момент разчита на помощта на
майка си. За необходимото лечение, медикаменти и консумативи, ищецът е заплатил
сумата от 2920.55 лв. Твърди се още, че травматичното увреждане и предвижването
с патерици, обуславя невъзможност за ищеца да упражнява професията, която
харесва и обича.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител излага становище за
неоснователност възраженията, наведени от ответника в отговора на исковата
молба относно обстоятелството по какъв начин е настъпила трудовата злополука и
има ли отношение ищецът към нейното съпричиняване. Пояснява, че ищецът няма
касателство към правилното или неправилното подреждане на стелажите. Стелажите,
които са с тегло 500 кг. единият чувал, се подреждат по 3 чувала на платформа
от мотокар. По отношение на трудовия договор, сочи че той не е до 15-ти януари,
това е денят на настъпване трудовата злополука. Действието на договора е до
изтичане на срока за изпитване. В момента, в който са преустановени болничните,
през месец ноември, възползвайки се от тази предвидената в Кодекса на труда
възможност, ответното дружество е прекратява трудовия договор на ищеца. Оспорва
и твърдението за възможност на Р.В. да изпълнява трудовите си задължения по
договора. Очевидно същият не е в състояние да извършва тежка физическа работа
под никаква форма. Относно възражението за съпричиняване на ищеца за падане
чувалите, пояснява, че трудовата му дейност е не в подреждането на чувалите, а
в тяхното загръщане със съответни брезентови чергила, които да предпазят
допълнително от атмосферните условия въпросните купчини, където се складира
готовата продукция на ответното дружество. Признава, че е получил в първия ден
сумата от 1500.00 лева, послужила за извършване на операцията.
Ответникът – „А.“ АД депозира писмен отговор, срока по чл. 131 ГПК, в който
излага съображения за неоснователност на иска. Не оспорва факта на настъпване
на злополуката, към който момент страните са били в трудови правоотношения.
Възразява срещу твърденията, че страните са се намирали в трудови
правоотношения до датата на инцидента, като сочи, че включително и към
7-8.10.2019 г., когато ищецът се е намирал на работното си място и е полагал
труд. Възразява още, че към посочените дати, е констатирано подобрение на
здравословното му състояние до степен на пълно оздравяване. Позовава се и на
разминаване между наведените в исковата молба твърдения и изложените в
обясненията на работника, депозирани пред работодателя на 15.01.2019 г.
Възразява и срещу твърдението в исковата молба, касаещо неспазване на
производствените правила, като сочи че липсва нормативно изискване за
отстоянието между купчини готова продукция. Оспорва и твърдението за
инфектиране на раната, до колкото в медицинската документация липсва отразяване
на подобно обстоятелство. Възразява срещу твърденията за извършени разходи за
лечение в посочения от ищеца размер, като твърди че сумата 1500.00 лв.,
необходима за оперативната интервенция е заплатена от работодателя, доброволно.
Намира, че по случая е проведено адекватно разследване, компетентните органи са
сигнализирани, спазени са всички нормативни изисквания.
В
съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител
пояснява, че небрежността на ищеца се изразява в преминаване покрай наклонен
бег, а не в това, че той неправилно е подредил купчините, като в отговора не е
наведено такова твърдение.
Третото лице –- ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД,
депозира писмено становище, в което не не оспорва наличие на застрахователно
правоотношение с ответното дружество. Сочи, че към този момент до
застрахователя не е отправяна претенция за изплащане на обезщетение.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ.
Съобразно
правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на валидни трудови правоотношения с ответника, към момента на
настъпване на твърдяната трудова злополука, в резултат на която са претърпени
описаните вреди.
В тежест на
ответника е да установи положителните факти, на които основава възражението си
за съпричиняване, а именно: проявена от служителя груба небрежност при
преминаване покрай купчината с готова продукция.
Отговорността на работодателя по чл.
200 КТ е обективна, безвиновна. Основание за ангажиране на отговорността на
работодателя на посоченото основание е наличие на трудово правоотношение с
пострадалото лице, като предмет на репатриране са всички действително
претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането (в този смисъл т.6 от ППВС № 4 от
30.10.1975г.). Извън обхвата на съдебната проверка
остават въпросите, свързани с вината за настъпване на вредата, тъй като в този
случай задължението за обезвреда възниква независимо от това дали работодателя
негов служител или съконтрагент, е виновен за увреждането.
В конкретната хипотеза липсва спор
относно обстоятелството, че в периода 05.02.2015 год. –
18.05.2017 год. страните са били обвързани от трудово правоотношение.
На първо място, предмет
на спора е факта на настъпване на настъпване на процесната злополука.
В настоящата хипотеза е налице влязъл в
сила административен акт -
Разпореждане № 5104-03-18/ 01.02.2019
год., в който се съдържа произнасяне по спорните обстоятелства. Прието
е, че реализираната на 15.01.2019 г. злополука,
реалицирана с Р.С.В. е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Същата е осъществена през работно време и при
изпълнение на трудовите задължения, докато пострадалия, върви по площадката за
складиране на готова продукция, един чувал (биг бег) се накланя, пада и удря
левия крак на ищеца, в следствие на което работникът получава счупване на
горния край на тибията. Възражения във връзка с валидността на
административния акт не са наведени от страните, като при извършената служебна
проверка от съда, не са установени пороци, имащи за
последица прогласяване нищожността на акт. Горното обуславя наличието на пречка
за преразглеждане на въпросите, свързани с
наличието на трудова злополука, времето и механизма на нейното
реализиране в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т. н. косвен
съдебен контрол (в този смисъл е и Решение
№ 319 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/ 2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Димитрова).
Изложеното обосновава извод за наличие на трудова злополука, установена по
надлежния административен ред.
На следващо място, въз основа на
данните от експертните заключения на д- р Д.Д., кредитирани като обективни и
компетентно изготвени, базирани включително и на представената по делото
медицинска документация, се установява, че в резултат на травмата от 15.01.2019
г., ищецът е получил счупване на костите на лява подбедрица в горна трета, с
накъсване на страничната глава на левия четириглав бедрен мускул. В предвид
въведеното от ответника възражение, следва да бъде отбелязано, че разкъсването
на бедрения мускул не би настъпило, ако чувала не бе паднал и не бе счупил
крака на ищеца.
В разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е уредено правилото за пълното обезщетяване на пострадалия
за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На
репатриране подлежат както настъпилите, така и вредите, които ще настъпят, в
случай че последните са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По
отношение на имуществените вреди:
В случая, от представените по делото писмени доказателства и от заключенията проведените
съдебно – медицински експертизи, се установява, че като пряка и
непосредствена последица от реализираната трудова
злополука
на ищцата е причинено
телесно увреждане,
обусловило
необходимостта от закупуване на медикаменти, медицински
консумативи, образно изследване, оперативна интервенция. Разглежданите вреди,
касаят разходи, извършени в период съответен
на периода на лечение, като същите са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Така, от приложените към исковата молба фактури се установява
извършване на разходи за лечение от страна на ищеца в общ размер на 2204.40 лв.,
от които: 76.00 лева – за закупуване на шина, 58.00 лева – потребителска такса,
200.00 лева – такса за превоз на болен, 1450.00 лева – цена за медицинско
изделие, 420.40 лв. – разходи за лекарства и медицински консумативи. За
транспорт до болничното заведение ищецът е заплатил 640.00 лева.
При формиране на извода относно разходите за медикаменти и консумативи, решаващия
състав съобрази дублирането на част от фактурите, както и релевантността на
закупените медикаменти спрямо лечението на травмата. Така, дублират се
фактурите, приложени с исковата на стр. 38 и 69, стр. 39 и 70, стр. 40 и 50,
стр. 41 и 52, стр. 42 и 53, стр. 43 и 54, стр. 44 и 55, стр. 45 и 56, стр. 46 и
57, стр. 47 и 58, стр. 48 и 59 (номерацията на страните е по гр. д. № 1600/
2019 г. на ВОС). На присъждане подлежи единичната, а не двойната стойност на
разходите.
От друга страна, неотносими към
лечението на травмата на крайника са медикаменти за стомашно – чревния тракт,
нивото на кръвната захар и артериалното налягане, простатата. Ето защо, не
следва да бъдат присъждани разходите за лекарствата „С.“, „К.“, „З.“, „В.“, „Е.“
и „П.“, претендирани по фактура № 201/ 11.04.2019 г., като от общата и стойност
на присъждане подлежат разходите за антибиотик и обезболяващи препарати, общо
на стойност 11.78 лв.
Гореизложеното обуславя извод за
претърпени имуществени вреди, в резултат на процесната злополука, в общ размер
на 2804.40 лева (2204.40 лв. за лечение и 600 лева за транспорт, съобразно изрично
заявения от ищеца размер). От този размер следва да бъде приспадната сумата, за
която ищецът признава да му е заплатена от застрахователя – 1588.29 лв. (в този
смисъл са изявленията на процесуалния представител, в съдебно заседание от
01.09.2020 г.).
Съгласно
чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. Застрахователната сума, която се дължи при
настъпването на застрахователното събитие (в случая - трудовата злополука), и е
определена в застрахователния договор. Последното е необходимо, с оглед
избягване на двукратното обезщетяване на работника или служителя за една и съща
вреда. Ответникът не ангажира доказателства за заплащане на
горницата над сума. Представената от застрахователя справка е едностранно
съставен частен документ, който не обвързва страната относно реалното
извършване на посочените плащания.
Изложеното налага извод за
основателност на претенцията за присъждане на сумата от 1216.11 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Претенцията за присъждане на горницата
над тази сума до пълния заявен размер от 2920.55 лв., е неоснователна и следва
да се отхвърли, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и претенцията за присъждане
на законната
лихва върху сумата от 1216.11 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 23.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По
отношение на неимуществените вреди:
Съобразно
константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се
включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на
физическото увреждане, начинът и обстоятелствата, при които е
извършено,
възрастта на пострадалото лице, отраженията в психиката му
и моралните страдания, икономическата конюнктура и др.
В конкретната
хипотеза, от събраните по делото доказателства (съдебно медицински експертизи, свидетелски показания,
медицинска документация) се установява, че периодът на лечението от травматичните увреждания, настъпили в
резултат на злополуката, е над година и половина. При формиране на крайните изводи
относно претърпените морални вреди, съдът, освен заключението на експерта,
кредитира и показанията на свидетелите С. и М., кредитирани като последователни
и логични, кореспондиращи помежду си, както и с останалия доказателствен
материал, събран по делото. От същите се установява, че телесното увреждане, в
резултат от падането на биг - бега, е обусловило разстройство на здравето, неопасно
за живота, причинило е значителни физически болки и страдания за ищеца,
обездвижване за дълъг период от време (над една година) и невъзможност да се обслужва
самостоятелно и да придвижва свободно Всички е причинило допълнителни
неудобства и дискомфорт за пострадалото лице – физически болки, невъзможност да
се придвижва свободно, нужда от чужда помощ за период от няколко месеца. Следва
да бъдат съобразени и продължителния оздравителен процес (над година и половина),
усложненията, наложили оперативна намеса и рехабилитационни процедури.
От друга страна, изнесените от експерта данни сочат, че травмата ще
обуслови затруднения и дори невъзможност на извършване на работа, свързана с
физическо натоварване. В предвид възрастта на лицето, с оглед невъзможността
пълноценно да работи, травмата неминуемо е допринесла и за допълнителни притеснения
и страхове, свързани с осигуряване на доходи за издръжката му.
По
изложените съображения се налага извода, че са налице предпоставките,
предвидени в хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ за да се приеме, че за ищеца
е възникнало правото да получи обезщетение за
претърпените морални вреди, настъпили в
резултат на процесната злополука, в размер на 40 000
лева.
Относно
възражението за съпричиняване:
От
друга страна, в тежест на страната, която твърди
съпричиняване (в случая - на ответното дружество)
е да установи чрез главно и пълно доказване възражението си, че пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука.
По въпроса относно съдържанието на понятието „груба небрежност”, съдебната
практика безпротиворечиво се приема, че такава е налице само тогава, когато
работникът не е положил дължимата грижа, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова поведение е
правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако
беше положил дължимата грижа (Решение № 25 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. №
3233/ 2015г., ІІІ г.о., Решение № 194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр. д. №
1248/ 2010 год., ІІІ г.о.; Решение № 548 от 24.07.2012 год. на ВКС по гр. д. №
1490/ 2010 год., ІV г.о и др.).
В настоящата хипотеза, съгласно разпореждането по чл. 55 КСО, злополуката е
реализирана през работно време и при изпълнение на трудовите задължения, докато
пострадалия, върви по площадката за складиране на готова продукция, един чувал
(биг бег) се накланя, пада и удря левия крак на ищеца.
В случая, съгласно разпореждането по чл. 55, ал. 1 КСО, злополуката е
реализирана в резултат на „вървене“ по складова площадка. При преминаване
покрай стифове, няма как пострадалият да е
предпога възможността за падане на чувал с готова
продукция, подреден от професионален мотокарист, респ. неблагоприятните
последици, които биха могли да настъпят, за да се приеме не е
положил дължимата грижа за да ги предотврати, като се е надявал, че те няма да
настъпят или че ще успее да ги предотврати. Проявена от работника небрежност не
се установява и от ангажираните в тази насока гласни доказателства, посредством
показанията на свидетелите А. и Иванов (последния очевидец на инцидента). От същите се установява, че биг – бега се е наклонил , съответно и
паднал, след като стифа вече е бил завит, в момент, в който ищецът е излизал от
склада.
По изложените съображения, следва да се приеме, че груба небрежност от
страна на работника не е проявена, респ. не са налице предпоставките на чл.
201, ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя.
По изложените
съображения се налага извода, че предявеният иск се явява частично основателен
и следва за бъде уважен като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 40 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Предявеният иск за присъждане на
горницата над 40 000.00 лева до пълния заявен размер от 70000.00
лева, е неоснователен, и следва да
бъде отхвърлен, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва
върху главницата от 40 000 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 23.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 2439.13
лева, представляващи държавна такса, определена по
реда на чл. 72, ал. 1 ГПК (2100 лв.) и
възнаграждения за вещи лица (339.13
лв.), определени съобразно уважената част на иска.
С оглед на спора и отправеното искане, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 2826.10 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
В предвид релевираното възражение за прекомерност, след съобразяване на
цената на иска, минималните размери, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/
2004 год. на Висшия адвокатски съвет, извършените от пълномощника процесуални
действия, фактическата и правна сложност на спора, се налага извода, че не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.“
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * *, да заплати на Р.С.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумите от 40 000.00
(четиридесет
хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1216.11
лв. (хиляда двеста и
шестнадесет лева и единадесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за лечение, формирана както следва: 76.00 лв. –
разходи за закупуване на шина; 58.00 лв. – потребителска такса, заплатена в МБАЛ
„* *“; 200.00 лв. – такса за превоз на болен; 600.00 лв. – такса превоз от град
Девня до МЦ „*“; 282.11 лв. – цена на лекарства, памперси и пелени, всички настъпили в резултат на трудова злополука, осъществена около 01:30 часа на 15.01.2019 год., на площадка за
складиране на готова продукция под № * в
ответното предприятие, в резултат на падане на два
чувала с готова продукция върху левия крак на ищеца, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.С.В., ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу „А.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:***, * *, искове за осъждане на ответника за заплати на ищеца горницата над присъдените 40 000.00
(четиридесет хиляди)
лева до пълния заявен размер от 70 000.00
(седемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за горницата над присъдените 1216.11 лв. (хиляда двеста и шестнадесет
лева и единадесет стотинки) до пълния предявен
размер от 2920.55 лв. (две хиляди
деветстотин и двадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за лечение, формирана както следва: 76.00 лв. –
разходи за закупуване на шина; 58.00 лв. – потребителска такса, заплатена в МБАЛ
„* *“; 200.00 лв. – такса за превоз на болен; 600.00 лв. – такса превоз от град
Д. до МЦ „*“; 282.11 лв.
– цена на лекарства, памперси и пелени, всички настъпили
в резултат
на трудова злополука, осъществена около 01:30 часа на 15.01.2019
год., на площадка за складиране на готова продукция под № *
в ответното предприятие, в резултат на падане на два
чувала с готова продукция върху левия крак на ищеца, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, * *, да заплати на Р.С.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2826.10
лв. (две хиляди осемстотин двадесет и шест лева и десет стотинки), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, * *, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд,
сумата от 2439.13 лв. (две хиляди четиристотин
тридесет и девет лева и тринадесет стотинки),
представляваща изплатени възнаграждения на вещи
лица за изготвяне на СМЕ и ССч.Е и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника „Б.Ж.В.И.Г.
“ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: