№ 17700
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110136533 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Б. П. против
„Топлофикация София“ ЕАД. Ищецът твърди, че на основание изпълнителен лист от
28.02.2023 г., издаден по гр. д. № 60657/2012 г. по описа на СРС, 75 с-в, ответникът
образувал срещу него изпълнително дело № 1729/2023 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев,
рег. № 841 за събирането на следните вземания: 328,99 лв. разноски по делото; 5,00 лв.
държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 150,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение за изпълнителното дело; 108,00 лв. авансово заплатени такси на ЧСИ, като
впоследствие съдебният изпълнител начислил такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на
60,68 лв. Ищецът сочи, че въз основа на наложен запор е заплатил по сметка на ЧСИ изцяло
горепосочените суми. Поддържа, че вземането на ответника за разноски в размер на 328,99
лв. е погасено по давност, тъй като съдебното решение, с което е установено същото, е
влязло в сила на 17.10.2014 г. и в продължение на повече от пет години не са искани и
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок. Ищецът твърди,
че от горепосочените суми съдебният изпълнител е превел на ответника сумата от 591,99 лв.
за погасяване на вземанията му, която сума се твърди да е получена на отпаднало основание
– събрана принудително след изтичане на давностния срок за принудителното й събиране.
Посочва се, че с остатъка от 60,68 лв. ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, тъй като е спестил такси и разноски в изпълнителното производство, образувайки
същото за принудително събиране на погасени по давност вземания. С оглед изложеното,
предявява следните искове:
1/ За признаване за установено, че не дължи на ответника, чрез принудително
изпълнение, сумата от 328,99 лева, като погасена по давност;
2/ За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 591,99 лв., като получена
на отпаднало основание – събрана принудително след изтичане на давностния срок за
1
принудителното й събиране;
3/ За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60,68 лв., с която
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил такси и разноски
в изпълнителното производство, образувайки същото за принудително събиране на погасени
по давност вземания.
Претендира се и законна лихва върху горепосочените суми от датата на исковата
молба – 30.06.2023 г., до окончателното им изплащане, както и разноски в производството.
Ответникът, в срока за отговор, счита, че съдебното решение от 23.09.2014 г.,
допълнено с Решение от 14.02.2020 г., с което са установени процесните вземания, е влязло
в сила на 11.03.2020 г., от който момент е започнал да тече 5-годишен давностен срок,
прекъснат с подаването на молба за образуване на изпълнително дело № 1729/2023 г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев. Поддържа, че ищецът му е заплатил доброволно сумата от
591,99 лв., поради което не се дължало връщане на същата. Моли за отхвърляне на исковете
и претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С доклада на делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително дело № 1729/2023 г.
по описа на ЧСИ Неделчо Митев за принудителното събиране на следните свои вземания:
328,99 лв. разноски по гр. д. № 60657/2012 г. по описа на СРС, 75 с-в; 5,00 лв. държавна
такса за издаване на изпълнителен лист; 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за
изпълнителното дело; 108,00 лв. авансово заплатени такси на ЧСИ, както и че съдебният
изпълнител е начислил такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 60,68 лв.
От приложеното гр. д. № 60657/2012 г. по описа на СРС, 75 състав се установява
следното: с Решение от 23.09.2014 г. ищецът М. Б. П. е осъден да заплати на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД съдебни разноски в общ размер от 328,99 лв.; посоченото
решение е връчено на „Топлофикация София“ ЕАД на 08.10.2014 г., а на третото лице
помагач „Топлоконтрол“ ООД и на М. П. – на 13.10.2014 г.; с молба от 16.10.2014 г. ищецът
П. е поискал допълване на решението в частта за разноските, като дружеството бъде осъдено
да му заплати и сторените от него разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете;
горепосоченото решение от 23.09.2014 г. е допълнено с Решение № 41367/14.02.2020 г. на
СРС, като последното е връчено на „Топлофикация София“ ЕАД на 17.02.2020 г., а на М. П.
– на 25.02.2020 г.
На 28.02.2023 г. по гр. д. № 60657/2012 г. по описа на СРС, 75 състав е издаден
изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. П. за сума в общ
размер от 328,99 лв., представляваща съдебни разноски по делото, по молба на
„Топлофикация София“ ЕАД, от 24.2.2023г.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист, на 03.05.2023 г. ответникът
„Топлофикация София“ ЕАД е депозирал молба до ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 за
образуване на изпълнително дело срещу ищеца П., като е поискал конкретно посочени
изпълнителни действия. Образувано е изпълнително дело № 1729/2023 г. за събиране на
горепосочената сума, като съдебният изпълнител е приел и следните такси и разноски: 5,00
лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 150,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение за изпълнителното дело; 108,00 лв. авансово заплатени такси по т. 1, т. 5, т.
3 и т. 9 от ТТР към ЗЧСИ. Начислил е в своя полза такси по т. 26 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в
общ размер от 60,68 лв.
Със запорно съобщение от 25.05.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на
П. в „Юробанк България“ АД.
2
От отбелязванията върху приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист и
от представеното от ЧСИ удостоверение от 02.10.2023 г. се установява, че въз основа на
наложения запор, на 05.06.2023 г. по изпълнителното производство е постъпила сума в общ
размер от 652,67 лв., като от същата на 07.07.2023 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
са изплатени 591,99 лв., а в полза на съдебния изпълнител 60,68 лв. - такси по т. 26 и т. 31 от
ТТР към ЗЧСИ.
С разпореждане от 17.07.2023 г. ЧСИ Неделчо Митев е приключил изпълнително
дело № 1729/2023 г., на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, поради погасяване на всички
задължения по същото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, сумата от 328,99 лева, като погасена по
давност.
За да е допустим установителен иск, за ищеца следва да е налице правен интерес от
исканото установяване. Наличието на правен интерес от иска е положителна процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните - за които съдът е длъжен да следи служебно,
вкл. като извърши преценка за наличието й преди да постанови крайния си съдебен акт.
Липсва интерес от установителен иск, когато може да бъде предявен осъдителен, тъй като и
чрез този иск ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданския спор, но
едновременно с това ще се постигне и присъщата на решението по осъдителния иск
изпълнителна сила.
С определението си по чл. 140, ал. 1 ГПК съдът е указал на ищеца да обоснове
правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за сумата от 328,99 лева, при положение, че твърди, че е заплатил всички суми, за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 1729/2023 г. по описа на ЧСИ
Неделчо Митев, рег. № 841, като го е предупредил, че в противен случай исковата молба в
тази част ще бъде върната, а производството – прекратено в тази му част. В проведеното
открито съдебно заседание ищецът поддържа, че вземането на ответника по изпълнителното
дело е удовлетворено, като му е заплатена сумата от 591,99 лв. От представените
доказателства се установи, че тази сума включва и горепосочената от 328,99 лева, както и че
изпълнителното дело е приключено, поради изплащане на всички задължения по него.
Следователно, ищецът няма правен интерес от предявения отрицателен установителен иск
по чл. 439 ГПК, а от осъдителен такъв, какъвто е и предявил в условията на обективно
съединяване за сумата от 591,99 лв. Предвид изложеното, исковата молба в тази част следва
да бъде варната, а производството по нея - прекратено, като недопустимо.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 591,99 лв.,
като получена на отпаднало основание – събрана принудително след изтичане на давностния
срок за принудителното й събиране.
От събраните доказателства се установи, че изпълнителният лист е издаден въз
основа на съдебното решение от 23.09.2014 г. по гр.д.№ 60657/2012 г. на СРС, 75-ти състав
в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в общ размер от
328,99 лева. Съгласно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД, давността на вземане, установено
със съдебно решение, е всякога 5- годишна. Давността за вземане, установено със съдебно
решение, започва да тече от датата, на която решението е влязло в сила, тъй като от този
момент кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
принудително изпълнение. Спорен по делото е въпросът дали посоченото решение е влязло
в сила самостоятелно, или с влизане в сила на постановено по-късно решение от 14.02.2020
г. за допълването му в частта за разноските. За да се отговори на този въпрос, следва да се
3
има предвид, че решението от 23.09.2014 г. съдържа произнасяне по отношение на
отговорността за съдебните разноски на ищеца П., които са предмет на изпълнителното
дело. При липса на въззивна жалба или молба за изменението му в частта за тези разноски в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД следва да се приеме,
че решението е влязло в сила - чл. 296, т. 2 ГПК, в необжалваните части, с изтичане срока на
настоящия ответник за обжалването му. Това е така, защото тези две части не могат да бъдат
дестабилизирани и променени чрез други последващи процесуални действия на настоящия
ищец П.. Молбата от 16.10.2014 г. на П. по никакъв начин не е представлявала пречка за
влизане в сила на решението от 23.09.2014 г. в частта за присъдените в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД разноски, тъй като с нея е поискано допълване /постановяване
на още един диспозитив/ на решението по отношение на разноските, дължими на М. П.. При
произнасянето по тази молба съдът няма възможност да влияе на вече присъдените разноски
на другата страна – в случая на „Топлофикация София“ ЕАД, поради което и решението в
тази част е влязло в сила с изтичането на двуседмичния срок от връчването му на страните.
По делото се доказа, че препис от решението е връчен последно на М. П. и на третото лице
помагач – на 13.10.2014 г., от който момент е започнал да тече двуседмичният срок за
въззивна жалба или за молба за изменението му в частта за присъдените в полза на
ответното дружество разноски. Срокът за обжалване на ищеца по посоченото дело,
„Топлофикация София“ ЕАД , е изтекъл на 22.10.2014 г./решението му е връчено на
8.10.2014г./. От тази дата, е започнал да тече 5-годишен давностен срок за принудително
събиране на присъдените вземания, изтичащ на 22.10.2019 г. Установи се по делото, че
ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е предприел действия по принудително събиране
на присъдените му разноски едва на от 24.2.2023г. , когато е подал молба до СРС за издаване
на изпълнителен лист, въз основа влязлото в сила решение, към която дата давността за
вземането вече е изтекла.. Към този момент той вече не е имал право на принудително
изпълнение, но въпреки това се доказа, че в хода на изпълнителното дело, чрез наложен
запор върху банкови сметки на ищеца, е събрана сума в общ размер от 652,67 лв., като от
същата 591,99 лв. са преведени на ответника „Топлофикация София“, включващи: 328,99 лв.
присъдени разноски по гр. д. № 60657/2012 г. на СРС, 75 с-в; 5,00 лв. държавна такса за
издаване на изпълнителен лист; 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за
изпълнителното дело; 108,00 лв. авансово заплатени такси на ЧСИ. Следователно, към
24.2.2023 г. е било отпаднало основанието за принудително получаване на сумата от 591,99
лв., поради което същата подлежи на връщане. Неоснователни са възраженията на
ответната страна, че тази сума е заплатена доброволно – събраха се доказателства, че сумата
е събрана от М. П. чрез принудително изпълнение, а „Топлофикация София“ АД не
ангажира никакви доказателства за доброволни плащания, които евентуално да прекъснат
теченето на давностния срок. Поради тази причина предявеният иск срещу ответника
„Топлофикация София“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД за присъждане на сумата от 60,68 лв., с която
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил такси и разноски
в изпълнителното производство, образувайки същото за принудително събиране на погасени
по давност вземания.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице, в случаите
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице – обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва
да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай тези
предпоставки са налице.
По общо правило, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника – чл. 79, ал.
1 ЗЗД. Когато обаче е установено, че кредиторът няма право на принудително изпълнение
(какъвто е настоящият случай), разноските по изпълнението следва да се възложат именно в
4
негова тежест – по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. По делото се установи, че от
принудително събраната сума в полза на съдебния изпълнител са преведени 60,68 лв. - такси
по т. 26 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ. С тази сума обаче ищецът е обеднял, тъй като същата е
недължимо платена, а ответникът се е обогатил без основание със спестяването , като
разноски по изпълнението, които е следвало да останат в негова тежест, поради липсата на
право на принудително изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 60,68 лв. също е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Законна лихва за сумите, като законна последица от основателността на претенциите,
се дължи от датата, на която е подадена исковата молба – а именно от 30.06.2023 г.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 4 ГПК.
Предявени са три обективно съединени искове, като два от тях се уважават, а
производството по третия се прекратява, като недопустимо, поради което разноските следва
да бъдат разпределени в съотношение 2/3 в полза на ищеца и 1/3 в полза на ответника.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, за което съдът, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид
прекратяването на производството в частта по предявения иск по чл. 439 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 33,33 лв.
Ищецът е сторил разноски в общ размер от 1350,00 лв. – 150 лв. държавна такса и
1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно.
Макар да са предявени три иска, те са в защита на един интерес на ищеца, а именно – да
получи обратно принудително събрани суми, поради настъпила погасителна давност.
Следователно, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата
от 400 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и при съобразяване на общия материален интерес по делото.
В тази връзка съдът има предвид цената на предявените искове, липсата на фактическа и
правна сложност на делото, срочното му разглеждане в едно съдебно заседание и целеният
правен резултат, а именно – връщане на недължимо платени суми. Следователно, следва да
бъдат приети разноски в общ размер 550 лв. (400 лв. + 150 лв.) и при съобразяване на
горепосоченото съотношение ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 2/3 от тях, а
именно - сума от 366,66 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта относно предявения от М. Б. П.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Враня“ № 50Б, ет. 2, ап. 6 иск с правно
основание чл. 439 ГПК, че М. Б. П. не дължи чрез принудително изпълнение, поради изтекла
давност, на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 328,99 лева, представляваща
вземане по изпълнителен лист от 28.02.2023 г., издаден въз основа на Решение по гр. д. №
60657/2012 г. на СРС, 75 състав, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 36533/2023
г. на СРС, 125 състав в тази му част.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на М. Б. П., ЕГН:
5
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Враня“ № 50Б, ет. 2, ап. 6, на основание чл.
55, ал. 1, пр.3 ЗЗД, сумата от 591,99 лв., като получена от ответника на отпаднало основание
– събрана принудително след изтичане на давностния срок за принудителното й събиране в
хода на изпълнително дело № 1729/2023 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841,
ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на М. Б. П., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Враня“ № 50Б, ет. 2, ап. 6, на основание чл.
59 ЗЗД, сумата от 60,68 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, като е спестил такси и разноски по изпълнително дело № 1729/2023 г. по описа на
ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841, образувайки същото за принудително събиране на
погасени по давност вземания, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на М. Б. П., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Враня“ № 50Б, ет. 2, ап. 6, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 366,66 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Б. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Враня“ №
50Б, ет. 2, ап. 6, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, сумата от 33,33 лв., представляваща разноски по делото.
Решението, в частта, в която се прекратява производството, има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на страните. В останалата част решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6