№ 276 / 3.8.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 03.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….....трети наказателен състав в публично
заседание на 04 юли.................……..………….…..………………………….
през две хиляди и осемнадесета година...........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Пепа Илиева..………….......................…и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………....….............АН дело 911 по описа
за 2018г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-001048/ 16.04.2018г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР на Д.К.Д. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Д.К.Д. xxx със съдебен адрес xxx, който чрез адв.Анелия Станчева, АК-Стара Загора обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание редовно призована не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателят е съставен АУАН, за това, че на 30.03.2018г. около 10.00 часа в град Монтана, бул.”Трети март” от дворно пространство на фирма „Компас” към изхода на предприятието, управлява товарен автомобил влекач „Волво” с ДК № Ст 77 04 ВР и прикачено към него полуремарке „Кроне” с ДК№ Ст 06 64 ЕН, като предприема и извръшва маневра завой на дясно за вкючване в движението по бул.”Трети март”, но неподсигурява достатъчно странично разстояние и със задна лява част на полуремаркето блъска паркираното МПС лек автмобил „ПЕЖО 307” с ДК№ М 66 074 ВХ, с което реализира ПТП и го напуска, е извършил виновно нарушение на чл.25 ал. 1 от ЗДвП и чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Жалбоподателят оспорва констатираното в АУАН и НП. Твърди още, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че неправилно е вписано управляваното от него МПС, включително и регистрационния му номер.
Спорното по делото е дали жалрбоподателят е извършил деяния, които по смисъла на чл.6 от АНН да съставляват административни нарушения, правилно ли са определени нарушените и санкционните норми, допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила, правилно ли е определен размера на всяко едно от наложените наказания.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаните деяния в съставеният против жалбоподателя акт съдържат всички обективни и субективни признаци на административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.25 ал.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Д.К.Д. е извършил посочените административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове /какъвто е настоящият/ имат доказателствена сила до установяване на противното. В конкретният случай жалбоподателят по никакъв начин не доказа твърденията си изложени в жалбата.
Съдът намира възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство за неоснователно.
Действително в НП е вписано, че водачът е управлявал товарен автомобил „Алфа Ромео”, но малко по-надолу е вписано правилно управляваното от него МПС, а именно товарен автомобил влекач „Волво” с ДК № Ст 77 04 ВР и прикачено към него полуремарке „Кроне” с ДК№ Ст 06 64 ЕН. Обстоятелството, че при изписването на ДКН е вписано „С”, а не „Ст” не променя фактическата обстановка, а още по – малко участието на дееца в извършеното нарушение. Съдът намира, че това е техническа грешка, а не процесуално нарушение, ограничаващо правата жалбоподателя в процеса.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Наказанието по чл.179 ал.2 от ЗДвП е превилно индивидуализирано и не подлежи на изменение. При определяне размера на наказанието по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП обаче съдът намира, че наказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че е признала вината си и оказала е пълно съдействие на проверяващите. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН, а именно наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба в размер на 100.00 лева да бъдат намалени на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца и глоба от 50.00 лв.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0996-001048/ 16.04.2018г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР, в ЧАСТТА, с която на Д.К.Д. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 50.00 лева, а в останалата част досежно наложеното наказание на основание чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лева го ПОТВЪРЖДАВА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: