№ 1451
гр. Плевен, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.а
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А.а Гражданско дело №
20244430101790 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. Г. М., чрез адв. Д. М.,
против „***“ АД, гр. С., ЕИК*********, с която са предявени: иск с правно
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит от №*******/**.**.****г.; при условията на
евентуалност- иск по чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за
прогласяване нищожността на чл.5,6 от Договор за потребителски кредит
№*******/**.**.****г, предвиждаща заплащането на неустойка от 583,98лв.,
поради противоречие с добрите нрави и както неравноправна. Представят се
писмени доказателства. Твърди се, че между ищецът- като заемател и
ответника, като заемодател, е сключен Договор за потребителски кредит
№*******/**.**.****г., за сумата от 1000лв. срок на договора от 6 месеца и
месечна погасителна вноска от 284,25лв; посочва, че сумата, която е следвало
да се върне е 855,51лв. Твърди се, че съобразно чл. 5,6 от Договора, в случай,
че заемателя не предостави на кредитора, съобразно сроковете и условията,
посочени в чл. 5, т.1- т.5, обезпечение или действието на обезпечението бъде
прекратено, заемателя дължи на кредитора неустойка за всеки календарен ден,
за който не е представил обезпечение; посочва се, че размерът на неустойката
е определен в Приложение №1 към договора и погасителен план. Посочва се,
1
че неустойката се начислява и заплаща заедно с погасителната вноска. Твърди
се, че на ищеца е начислена неустойка от 583,98лв. Твърди се, че договорът за
кредит е нищожен, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл. 11 и чл.
19, ал.5 от ЗПК. Твърди се, че в процесния договор е посочен ГПЛ, но липсват
условия за прилагането му; не се сочи дали е фиксиран или променлив.;
липсва посочване, вкл. и в погасителния план, какъв е размера на
възнаградителната лихва. Твърди се, че е договорът за заем противоречи на
чл11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа действителния ГПР, като е
посочена само абсолютна стойност; липсва ясно разписана методика за
формиране на ГПР по договора. Посочва се, че не може да се установи дали
посочения ГПР по договора включва и неустойката, респ. че тази сума не е
включена в определяне на ГПР. Твърди се, че е налице нарушение на чл. 19,
ал.4 от ЗПК. По отношение на евентуалният иск, се твърди, че клаузата за
неустойка нарушава добрите нрави; същата нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост, като размерът й се явява 60 % от
стойността на кредита. Посочва се, че същата е сключена и в нарушение на чл.
33, ал.1 от ЗПК и същата излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника „***“ АД, гр. С.,
ЕИК*********, е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище за
недопустимост на предявеният иск, поради липса на правен интерес и
евентуално- за неоснователност. Оспорва се твърдението за нищожност на
Договора за кредит. Твърди се, че неустойка по договора не е начислява от
кредитора и съответно не е заплащана от заемополучателя- ищец. Посочва се,
че в договора действително съществува такава клауза, но същата е дерогирана
от Приложение №2 към договора, съобразно което, процесния договор се
сключва при преференциални условия и неустойка не се дължи. Твърди се, че
ответникът е предоставил на ищеца заетата сума от 1000лв. на **.**.****г.
Посочва се също, че на ищцата е предоставен СЕФ и приложимите Общи
условия, както и погасителен план при сключване на договора. Посочва се, че
договора е сключен при ГПЛ от 40,54% върху главницата на годишна база,
фиксиран за срока на договора. посочва се, че не съществува правна норма,
която да ограничава размера на договорната лихва до трикратния размер на
законната лихва, като съществува само ограничението по чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Посочва се, че договорът е сключен при ГПР, който отговаря на законовите
2
изисквания, а неустойката не е част от него.
В срока за отговор, от страна на ответника ***“ АД, гр. С.,
ЕИК*********, е предявен насрещен иск, с правно основание чл. 240, ал.1,
вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 867,59лв.- главница по
Анекс №******/05.01.2022г. към процесния договор за кредит
№*******/**.**.****г, ведно със законната лихва, считано от датата на НИМ-
16.05.2024г. Твърди се, че от страна на ищеца по НИ- като кредитодател по
сключеният Договор за потребителски кредит №*******/**.**.****г., е
изпълнено поетото договорно задължение и сумата от 1000лв, е предоставена
на заемателя. Твърди се, че на 05.01.2022г, между страните е сключен Анекс
№****** към процесния договор за кредит, по силата на който, частично е
рефинансирано задължението по кредита. Твърди се, че по силата на
сключеният анекс, в полза на заемателя- отв. М. М., е отпусната сума от
1200лв, за срок до 05.08.2022г. /платим на 7 вноски/. Твърди се , че
непогасената част от главницата по анекса е в размер на 867,59лв.
В срока за отговор по насрещния иск, от страна на ответника по него,
оспорва предявения иск. Твърди се, че договорът за заем е нищожен, поради
нарушение на чл. 11, ал.1, 10, вр. чл. 22 от ЗПК и непосочване на
действителния размер на ГПР. Посочва се, че ответницата по насрещния иск
не е станала повод за завеждането му. При условията на евентуалност, моли
съда да приложи нормата на чл. 241 от ГПК и разсрочи изпълнението на
присъдените суми на 24- месечни вноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото, с определение №3304/08.08.2024г, е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, Договор за потребителски
кредит №*******/**.**.****г. между страните.; факта на получаване на
сумата по него- от 1000лв – от ищеца- заемател.
По делото се установява, видно от представеният договор за
потребителски кредит от **.**.****г. и Приложение № 1 към него, че в полза
на ищеца- заемател, е отпусната сума от 1000лв, за срок до 29.04.2022г, при
фиксиран лихвен процент от 40,54%, и ГПР от 49.00%./съобразно посоченото
в Приложение №1-л.29/.
3
От съдържанието на Договора за заем- чл.5 се установява, че заемателят
следва да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми:
Поръчителство от едно или от две физически лица, което да отговарят на
конкретно посочени условия, или банкова гаранция, което обезпечение, следва
да бъде предоставено в срок до края на деня, следващ деня на получаване на
сумата. Съобразно чл. 5,6 от Договора, при непредставяне на обезпечение,
заемателя дължи неустойка от 3,19лв средно на ден, не повече от 1% от
главницата на ден. Установява се, че в случая е начислена неустойка от
583,98лв., съобразно Погасителен план към договора, вкл. и сумата за
неустойка.
По делото се установява също, че между страните е сключен Анекс
№******/05.01.2022г. към процесния договор за кредит
№*******/**.**.****г., /л.51/, като съобразно Приложение № 1 към Анекса, в
полза на ищцата е отпусната сума от 1200лв., за срок до 05.08.2022г, ГПЛ от
40,55 % и ГПР от 49 %. Съобразно чл. 7 от Анекса, е предвидено същото
задължение за заемателя, за представяне на обезпечение- в същите две форми,
както и задължение за неустойка при неизпълнение. Установява се, съобразно
Погасителен план към анекса, че неустойката е в размер на 803,38лв., като
същата е включена в месечната погасителна вноска от общо 310,14лв.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: ВЛ е установило, че сумата по заема е усвоена на
30.10.2021г., чрез системата на ******. ВЛ посочва, че годишния лихвен
процент по заема не е посочен, като е посочен размер на лихвата за 6 мес.-
121,51лв., като експертизата е изчислила лихвения процент от 40,54% и ГПР
от 49%. ВЛ посочва, че е установило, че с отпусната по анекса сума, е
извършено рефинансиране на задължението по договора за кредит, като е
погасена сума от 719,22лв общо.
ВЛ е установило, че към датата на анекса – 05.01.2022г, по договора има
плащания от общо 1287,72лв., от които: на 02.12.2021г- сума от 284,25лв., на
04.01.2022- сума от 284,25лв. и на 05.01.2022г. /датата на анекса/ сума от
719,22лв. ВЛ е установило, че със сумата от общо 1287,72лв. е извършвано
погасяване по главница /сума от 1000лв/, договорна лихва /сума от общо
67,64лв/ и неустойка /общо 216,64лв/
ВЛ е установило, че след сключването на Анекса, има плащане от общо
4
500лв., като към датата на изготвяне на заключението, е налице неизплатена
главница от 867,59лв. ВЛ е посочило, че по представените му справки от
ответника, не се установява погасяване на неустойка. ВЛ е установило също ,
че при включване на неустойката към ГПР, същият ще бъде в размер от
584,61%. При изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва, че сумата от 719,22лв.
е преведена за рефинансиране по заема, и същата формира част главницата по
анекса, а 480,78лв /останалата част/ ищцата е получила с разписка,
представена на ВЛ при проверката.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По процесният договор за заем №*******/**.**.****г., страни по
договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и
ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за
свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се
приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор
за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на
чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи и се произнася служебно.
В случая, съдът намира, че клаузата по чл.5 от Договора, респ. по чл. 7 от
Анекса към него, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на
обезпечение, е нищожна. Съобразно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката в
посочената клауза, въвеждаща задължение на кредитополучателя да осигури
5
обезпечение в кратък срок, след сключването на договора-един ден, като може
да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчители, които
да отговарят на определени условия или банкова гаранция, са трудно
осъществими и то в предоставеният кратък срок, поради което същата се явява
и неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2 т.20 от ЗЗП. Заедно с това,
вземането за неустойка е фиксирано- още при сключването на договора за
заем, респ. анекса, и е включено като част от погасителната вноска по
погасителен план.
Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита,
не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, и
уговорената неустойка има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Съдът приема, че тази допълнителна сума за неустойка, съставлява скрит
разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между
страните. Съдът намира, че клаузата за неустойка по същество противоречи и
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на ***. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Неустойката обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита, както и
по анекса. В случая формално посоченият размер на ГПР не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита-
уговорената и начислена неустойка, което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
6
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. При отчитането и на
неустойката като несъмнен разход, действителният ГПР по договора би бил
значително завишен, и размерът би надхвърлил законоустановеният от 50%.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за
заем, както и по сключеният анекс към него, не е посочил действителния ГПР
по договора за заем, съгласно изискванията на нормата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата
на чл. 22 от ЗПК, и целият договор за кредит№*******/**.**.****г е
нищожен. Следва предявеният иск за нищожност на процесния договор за
заем, да бъде уважен, като основателен. По изложените съображения, съдът
счита, че и сключеният Анекс №******/05.01.2022г. към процесния договор
за кредит е нищожен.
По предявеният насрещен иск с правно основание чл. 240, ал.1, вр.чл. 79,
ал.1 от ЗЗД.
Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът
приема, че процесния анекс към договора за кредит, на практика има характер
на самостоятелен договор за кредит, между същите страни, по който, в полза
на ищеца- заемател, е отпусната сума от 1200лв главница, част от която-
719,22лв. е осчетоводена като рефинансиране на първоначалния кредит, а
останалата част от главницата е получена от ищцата срещу разписка. По
делото не се установява, вкл. и от ВЛ, да е налице предоговаряне на
главницата по първоначалния кредит, а е налице изцяло нов отпуснат кредит
от 1200лв.
С оглед характера на правоотношението между страните-същото е
оформено като анекс към първоначалния договор, и установената
взаимосвързаност, двата договора следва да бъдат разглеждани като едно
7
цяло. По изложените по- горе съображения, съдът приел, че и сключеният
анекс към е нищожен, поради всички плащания- както по първоначалния
договор, така и по анекса, следва да бъдат отнесени към главниците по тях /в
размер на 1000лв по първоначалния и в размер на 1200лв – по анекса/. В
случая, съдът съобразява установените от ВЛ по ССЕ плащания по договора за
кредит и по анекса към него, чието заключение кредитира напълно. Съдът
приема, че с извършените плащания, до датата на Анекса, е погасена изцяло
главницата от 1000лв –както бе посочено по- горе, до датата на анекса
05.01.2022г, са постъпили плащания от общо 1287,72лв. доколкото със сумата
от 287,72лв.- общо са погасявани договорна лихва и неустойка, и установената
недължимост на същите, поради нищожност на договора и на основание чл.
23 от ЗПК, то тази сума / от 287,72лв/, следва да бъде отнесена към
дължимата главница от Анекса. ВЛ е установило, че след датата на анекса има
плащания от 500лв., които съдът счита, че също следва да бъдат отнесени към
главницата. Така, общо погасените суми по главницата по анекса са в размер
от общо 787,72лв., респ. дължимата и неизплатена сума по анекса е в размер
на 412,28лв. До размера на посочената сума се явява и основателен
предявеният осъдителен иск, като до разликата до пълният предявен размер
от 867,59лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр чл.
22, вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията
между страните М. Г. М., ЕГН**********, с постоянен адрес *** и „ ***“ АД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.. А., че сключеният между тях Договор за потребителски кредит
№*******/**.**.****г., Е НИЩОЖЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, М. Г. М.,
ЕГН**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ АД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.. А., сумата от 412,28лв., съставляваща дължима главница по Анекс
№******/05.01.2022г. към Договор за потребителски кредит
№*******/**.**.****г, ведно със законната лихва, считано от датата на
8
насрещната искова молба- 16.05.2024г, до окончателното й изплащане, като
ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 867,59лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9