Р Е Ш
Е Н И Е
№ 157
гр. Русе, 10.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, търговско отделение в публичното заседание
на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
АТАНАС ДИМИТРОВ – мл. с.
при секретаря Цветелина Коева като разгледа докладваното от председателя в.
т. д. № 189 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
„Г.“ ЕООД гр. С., представлявано от управителя Т. К.,
чрез пълномощника адв. Н.Б. ***, е обжалвало решението от 13.04.2017 г., постановено
по гр. д. № 3153/2017 г. по описа на Районен съд гр. Русе, с което дружеството е
осъдено да заплати на „Н. Л.“ ЕООД гр. Р. сумите: 1 116.00 лв. неплатена част
от възнаграждение по договор за изработка на якета марка MONCLER по данъчна фактура № **********/13.10.2016 г., заедно със законната лихва
от 18.05.2017 г. до окончателното изплащане, 66.78 лв. лихва за забава за
периода от 14.10.2016 г. до 18.05.2017 г., както и 670 лв. разноски по делото. Излага
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено
при съществени процесуални нарушения, моли за неговата отмяна и отхвърляне
претенцията на ищцовото дружество. Претендира разноските
по делото.
Ответната страна „Н. Л.“ ЕООД гр. Р., в подадения писмен
отговор чрез процесуалния представител адв. Б.С., счита жалбата за
неоснователна, а решението – за правилно и законосъобразно, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон. Моли то да бъде потвърдено с присъждане на разноските за въззивното
производство.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
становищата на страните и след като провери валидността и допустимостта на
решението, намира за установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество, с оглед направените
оплаквания, е и правилно.
При безспорно установена фактическа обстановка районният
съд е приел, че през месец септември 2016 г. между страните бил сключен устен
договор, с който ищецът се задължил да изработи на ишлеме 284 броя якета марка MONCLER с материали на възложителя, а последният се задължил да заплати на
изпълнителя „Н. Л.“ ЕООД договорено възнаграждение в размер на 27 лв. без ДДС
за един брой изработено яке. В периода от 06.10.2016 г. до 12.10.2016 г. изработените
якета били предадени на възложителя, за което били съставени и подписани от
представители на двете дружества общо десет броя приемо-предавателни
протоколи с подробно описани по брой, размери и цвят якета. Въз основа на тях изпълнителят
издал фактура № 2712/13.10.2016 г. на стойност 9 201.60 лв. с ДДС.
По делото е прието заключение на икономическа експертиза,
от което се установява, че процесната фактура
на стойност 9 201.60 лв. е осчетоводена в счетоводните регистри и на двете
дружества, включена е в Дневника за продажби при ищеца и в Дневника за покупки при
ответника и съответно в Справките-декларации за ДДС на ищцовото
и на ответното дружество за данъчен период 01.10.2016 г. – 31.10.2016 г., като ответникът
е ползвал данъчен кредит по нея. Осчетоводено
е плащане по фактурата на 24.11.2016 г. на стойност 8 085.60 лв., като в
счетоводството на ищеца се води задължение – остатък в размер на 1 116 лв.
Няма спор по делото, че сумата 1 116.00 лв. остатък по
процесната фактура не е заплатена от ответника.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни, които
изнасят противоречиви данни относно изпълнението и качеството на изработените
дрехи. От показанията на тримата служители при ищцовото
дружество се установява, че в процеса на ушиване на якетата са присъствали
представители на възложителя, за което са съставяни окачествителни
протоколи със съответни забележки при констатиране на недостатъци при
ушиването. Изпълнителят се е съобразил с всички тях и по тази причина
продукцията е приета от възложителя без възражения.
Свидетелката на ответното дружество също заявява, че след
констатиране на дефекти с окачествителните протоколи
в периода на ушиване на якетата, некачествените били връщани на изпълнителя с
конкретни забележки за поправка, но повечето дрехи били предадени с по-лошо
качество, което наложило извършване на съответни ремонти от възложителя. Изпълнителят
доставил всички уговорени якета на 12.10.2016 г. до 16.30 ч., когато изтичал
срокът за изработката, поради което са подписани приемо-предавателните
протоколи за окончателното им приемане, без възражения от възложителя, защото
не е имало време да бъдат преглеждани и да се съставят отново приемо-предавателни протоколи.
Спорът по делото касае дължимостта на сумата 1 116.00 лв.,
представляваща остатък по фактура № 2712/13.10.2016 г., поради недостатъци на
изработените и доставени якетата, които не отговаряли на уговореното качество.
Изложените от съда мотиви за ангажиране отговорността на ответника като
възложител по сключения с ищеца договор за изработка, са правилни, основани са
на ясна и последователна интерпретация на събраните по делото доказателства,
поради което въззивният съд препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК. Оплакванията
в жалбата за неправилност и незаконосъобразност на решението са неоснователни.
От значение за
спора е дали ответникът, действайки като възложител, е приел изработеното без
забележки или е възразил веднага. По делото са събрани доказателства, видно от
показанията на разпитаните свидетели, че при констатиране на недостатъци, представители
на възложителя са отразявали забележките за това в нарочно съставяни окачествителни протоколи. След извършване на съответните
корекции и отстраняване на горните недостатъци, дрехите са приемани без
забележка, за което са подписани и приемо-предавателни
протоколи. За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че недостатъците
на изделията, които се твърдят от жалбоподателя, са явни, видими, забележими и като
такива е трябвало да се констатират при приемане на работата, т.
е. при реалното получаване на дрехите от възложителя. В конкретния случай, с
подписването на приемо-предавателните протоколи е
налице признание, че предаденото напълно съответства на възложеното с договора
и няма недостатъци, което представлява и израз на одобряването му. Затова е правилен
изводът на районния съд, че описаните в приемо-предавателните
протоколи якета марка MONCLER отговарят на поръчаното количество и качество, а възраженията
на ответника за лошо качество на изработените облекла не е доказано.
Показанията на свидетелката на ответника в тази насока не са подкрепени с други
доказателства за направени разходи от възложителя за отстраняване на
констатирани дефекти, липсват доказателства и какви точно действия са извършени
по отстраняването им.
Жалбоподателят
твърди, че своевременно е направил възражения пред изпълнителя относно качеството
на изработените якета с прикачен нагледен снимков материал по електронната поща
и съгласно чл. 264 от ЗЗД изпълнителят е знаел за недостатъците на изпълнената
продукция. По делото обаче липсват такива доказателства, поради което твърденията
са неоснователни. Съдът кредитира представените с исковата молба приемо-предавателни протоколи, които са подписани от служител
на ответника, приел изработената продукция, без забележки. Същите не са
оспорени в законоустановения срок, затова и възраженията за некачествено
изпълнена работа са преклудирани. Приемане на
работата от възложителя и признанието, че тя е извършена в съответствие с
договореното се установява и от осчетоводяването на издадената фактура, за
която вещото лице потвърждава, че е отразена в счетоводните регистри и на двете
дружества, като възложителят е ползвал правото на данъчен кредит. В този
смисъл, възраженията на жалбоподателя за лошо качество на изработените облекла
е недоказано.
Не са подкрепени
с никакви доказателства претенциите на жалбоподателя за дължимост на сумата 1 160
лева от ищцовото дружество, представляваща размера на
направените разходи за отстраняване на недостатъците по предадените дрехи.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че размерът на претенцията на самия ищец
съвпада с горната цифра. Видно от заявения петитум на
исковата молба, претендираната сума е 1 116 лева. Следва да се отбележи, че в
срока за отговор на исковата молба ответникът не е направил възражение за
прихващане и към настоящия момент тази възможност е преклудирана.
Представената от ответника и приета по делото фактура № 1854/24.11.2016 г. на
стойност 1 392 лева, дължими от „Н. Л.“ ЕООД на „Г.“ ЕООД, за която
жалбоподателят твърди, че е изискуема, редовна и дължима и на това основава
възражението си за прихващане, не следва да бъде обсъждана, тъй като е
представена след срока по чл. 131 от ГПК.
Настоящият състав
намира, че не са налице и сочените от жалбоподателя съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е упражнил в достатъчна
степен служебното начало при връчването на призовки и книжа, което е довело до
съществени пропуски за ответника. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а в ал. 4 е посочено, че когато връчителят
не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да
получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1, като второ
уведомление не се залепва. Видно от съобщението до „Г.“ ЕООД, приложено на л.
23-24 от делото, законовата процедура по връчване на исковата молба на
ответника е изпълнена. Никакво задължение не съществува за съда по своя
инициатива да връчва книжа и призовки на вписан в търговския регистър електронен
адрес, адрес за кореспонденция с НАП или да бъде
търсен ответникът на посочените телефони. Не е налице нарушаване на служебното
начало в гражданския процес с постановяване на определението, с което
първоинстанционният съд не е приел отговора на исковата молба, поради
просрочие. Жалбоподателят твърди, че са накърнени правата му в производството,
поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение с невръчването на
преписи от обжалваемите си актове, но не сочи кои
актове не са му връчени, затова настоящият състав приема това твърдение за
голословно.
Решението е правилно,
не страда от сочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора, разноските за въззивното производство в размер на 400 лева адвокатско
възнаграждение, следва да се присъдят в полза на ответната страна.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 598 от 13.04.2018 г., постановено по гр. д. № 3153/2017
г. по описа на Районен съд гр. Русе.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., ***, представлявано от управителя Т. А. К., да заплати на „Н. Л.“ ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. Р., ***, представлявано от
управителя Д. Т. С., сумата 400 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: