Р Е Ш Е Н И Е
№ 260143 18.06.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети юни две хиляди дадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от
съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 149 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на В.Ж.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез
пълномощника му – адв.Б.Х. ***, със съдебен адрес:*** против С.Г.В. с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се
сочи, че на 28.12.2019г., ищецът Д. предоставил в заем на ответника В. сумата
от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, който последният следвало да върне в срок
до 31.12.2020г. Твърди се, че до настоящият момент ответникът не е върнал
предоставената му в заем суми.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. да му заплати сумата в
размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева, предоставена на последния в заем на
28.12.2019г. в гр.Обзор, обл.Бургас, със срок на връщане до 31.12.2020г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Представя писмени
доказателства. Посочва банкова сметка ***, предмет на исковата молба.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявен e иск с правно
основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. е депозирал
писмен отговор, с който потвърждава изложените в исковата молба фактически
обстоятелства. Излага причини за невъзможността да върне заетата сума в
уговорения срок, като заявява, че е предприел мерки за разрешаването на този
проблем. Твърди, че ще може да възстанови дължимата от него сума най-рано след
един месец, считано от 14.03.2021г., и не по-късно от 31.05.2021г.
В съдебно заседание ищецът
Д. се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа исковата молба.
Не сочи нови доказателства. Моли съда да постанови решение по признание на
иска, като му присъди заплатените по делото разноски. Представя списък на
разноските.
Ответникът В. се явява лично в съдебно
заседание и признава задължението си към ищеца. Заявява, че е направил всичко
възможно да изтегли кредит, за да върне дадения му от ищеца заем, но не успял.
Изразява желание да върне претендираните от ищеца суми на разсрочено плащане.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите
по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който
ищецът Д. е предоставил в заем на ответника В. сумата в размер на 12000 лева,
за срок до 31.12.2020г. В подкрепа на това е представеното с исковата молба
Споразумение от 28.12.2019г. /л.5/. Ответникът В. изразява желание за връщане
на заетата от него сума, но заявява, че е финансово затруднен да го стори към
настоящия момент.
Предвид направеното признание от страна на ответника В., съдът намира, че
по силата на този договор, ищецът е изпълнил своето задължение да предаде на
ответника сумата от 12000 лева, предмет на горепосоченото споразумение, а
ответникът не е върнал същата в уговорения срок – до 31.12.2020г., както и до
настоящия момент.
Предвид така установената фактическа обстановка,
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът В. прави признание на иска, както в
отговора на исковата молба, така и в съдебно заседание. С оглед на това процесуалният
представител на ищеца прави искане за постановяване на решение съгласно
признанието. Същевременно признатото право не противоречи на закона и с него
страната може да се разпорежда. Предвид изложеното, съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.237 ГПК и следва да се постанови решение съобразно
признанието, като се уважи изцяло иска по чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД в
претендирания размер от 12000 лева, като основателен и доказан. Ответникът
дължи на ищеца и законната лихва върху тази сума, като законна последица от
уважаването на тази главна парична претенция по делото (аргум. от чл.214, ал.2,
предл.1 от ГПК, във вр. с чл.86, ал.1, изреч.1 от ЗЗД), считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по делото, възлизащи общо в размер на 1483 лева
/хиляда четиристотин осемдесет и три лева/, от които 480 лева
– заплатена държавна такса, 3 лева – банкова комисионна и 1000 лева –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Г.В. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Ж.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, , със съдебен адрес:*** /чрез адв.Б.Х. ***/, сумата в размер на 12000 лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща неизплатено задължение по договор за
заем от 28.12.2019г., обективиран в писмено споразумение между страните, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 27.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА С.Г.В. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на В.Ж.Д. с
ЕГН **********, с адрес: ***, , със съдебен адрес:*** /чрез адв.Б.Х. ***/, сумата
общо в размер на 1483 лева /хиляда
четиристотин осемдесет и три лева/, представляващи направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: