№ 452
гр. Плевен, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430103854 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 71 ал. 1т.1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита
от дискриминация.
След замяна на ответник по делото, ищецът И. Й. Г. от гр. Плевен е
предявил срещу нов ответник - Ц.Б.С.-2009 ООД, искове, по които моли съда
на осн. чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискриминация да установи, че за периода от
01.04.2021г. — 11.07.2022г., ответникът е извършил нарушение на чл.4 ал.2
ЗЗДискр. по отношение на ищеца спрямо останА.те посетители на игралната
зала в гр.Плевен и участници в игрите, като е извършил действия на пряка
дискриминация по признак „лично положение“ – материално състояние,
изразяващи се в неоснователен отказ да предостави на ищеца безплатни
безалкохолни и алкохолни напитки по време на посещението му; на осн. чл.71
ал.1 т.2 от ЗЗДискр. да осъди ответника да се въздържа в бъдеще от по-
нататъшни нарушения; на основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. да осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 8 000лв. –
имуществени вреди и 1500 лв. обезщетение за причинени неимуществени
вреди - влошаване на здравословното състояние вследствие на причинения
стрес и чувство на обида, пряк резултат от противоправно дискриминационно
1
поведение на ответника, ведно с лихва забава, считано от датата на
извършване на дискриминационните действия - 01.04.2021г. до окончателното
й изплащане. Ищецът твърди, че за исковия период многократно посещавал
игрална зала *** на ответника в ***, като в този период под въздействието на
реклами е изиграл суми за над 8 000лв. Твърди, че не е спечелил нищо, нито
че името му не е било изтегляно в ежедневната томбола с награди. Твърди, че
е играл почти всяка вечер суми, като най-малката е била 200лв., а най-
голямата – 500лв. Твърди, че винаги когато е посещавал игралната зала,
служителите сами предлагА. и носили при поискване безплатни кенчета с
безалкохолно и нА.вна бира, като в напитките в обекта не се купувА., а се
предоставяли безплатно. Твърди, че когато той поисквал напитка, такава му
била отказвана, т.к. му било казвано, че тези напитки са само за специални
играчи. Ищецът твърди, че в залата нямало обявени категории „специални
играчи“. Счита, че това са играчи, които са игрА. с по-големи суми от него, но
е виждал и предоставяне на напитки, вкл. и бутилка уиски и на посетители,
които не са игрА. в момента. Поради това, счита, че е бил дискриминиран по
отношение на останА.те посетители по „личен признак“, т.к. е бил възприеман
като лице в недобро материално положение. Заявява, че тези неправомерни
действия на ответника са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се
чувство на обида и влошаване на здравословното състояние - вдигане на
нивата на кръвната захар и увеличаване количеството на инсулин, вследствие
на повишено нервно напрежение, като през този период ищецът е постъпвал 3
пъти в отделението за ендокринология при II клинична база със смяна на
лечението. В с.з. на 15.01.2025г., след уточнение на твърденията на ищеца, и
установяване, че претенцията за имуществени вреди от 8000лв. не е свързана с
твърденията за осъществена дискриминация на признак лично положение –
недаване на ищеца на безплатни безалкохолни в кенчета и бира по време на
игра, производството по тази претенция е прекратено, поради недопустимост
и прекратяването е влязло в сила на 04.02.2025г. В същото заседание,
твърденията на ищезца са уточнени – твърди се дискриминация на признак
лично положение – изиграни суми в размер от 200 до 500лв. на вечер в
исковия период, че ищецът е поставен в по-неблагоприятно положение както
спрямо лицата, които са вземА. участие в игрите с по-ниски и с по-високи от
неговите суми, така и спрямо тези, които не са игрА., но са получавА.
напитки. Ищецът признава, че понякога са му предоставяли бира, кафе,
2
безалкохолно, но са му отказвА. кенче безалкохолно, за каквато напитка
крупието му казвало, че е за специални играчи. Твърди, че в търговския обект
не е имало указано какви са критериите за специални играчи, че това е било по
преценка на крупиетата.
Ответникът Ц.Б.С.-2009 ООД, твърди, че твърденията на ищеца са
неясни и неконкретизирани. Твърди, че ищецът е комбинирал два различни
признака – лично положение и имуществено състояние. Твърди, че
твърденията за дискриминация не могат да се подведат по признак лично
положение, че не е посочен обективния белег, който е същностен за личността
на ищеца, който да бъде съпоставен спрямо други лица и да бъде прилаган
еднакво, поради което не може да се направи извод, че законни права и
интереси на ищеца са накърнени. Счита исковете за неоснователни и
недоказани, оспорва, че ищецът е посещавал игралната зала и е вземал
участие в игрите в нея, счита, че облигационните отношения между страните
са недоказани, че свидетелските показания не удостоверяват конкретни дати
на посещения, нелогични и противоречиви са, и не следва да се кредитират.
Счита, че не са е доказала пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между твърдяните неимуществени вреди и твърдяното по-
неблагоприятно отношение. Прави възражение за погасяване на исковете по
давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
От приетите 24 бр. трудови договори за длъжностите крупие, крупие-
отчетник, хигиенист, заместник-управител зала игрални автомати, се
установява, че ответника Ц.Б.С.-2009 ООД, гр. София, стопанисва Игрална
зала Плевен – ***, в която развива хазартна дейност. За същата ответникът
има лиценз, съгл. информацията от ЦУ на НАП /л. 208 от делото/ от
24.02.2021г. за срок от 10 години за посочения адрес.
По делото бяха събрани и гласни доказателства относно твърдяната
спрямо ищеца дискриминация: Св. К. Д. посочи, че с ищеца са познати, играят
карти заедно в градската градина. Посочи, че в периода 2021-2022г. случайно
влязъл в конкретната игрална зала да ползва тоалетна и видял ищеца да играе
на машина. Ищецът му казал, че е проиграл доста пари, заради което бил
афектиран. Свидетелят поседял малко и му направили забележка, че като не
3
играе трябва да излезе, и той си тръгнал. За практиката в казиното посочи, че
когато се влезе и се играе, се полагат кафе, безалкохолно или бира, но
определено количество, т.к. не можело да играеш за 10лева и да искаш „бира
след бира“. Посочи, че са длъжни да ти дадат, щом играеш, а ако не играеш -
не ти дават напитки. Посочи, че имало сервитьор и можело и да се поръчва на
бара. Посочи, че не помни като е бил при ищеца, в момента дА. той е искал
напитка, посочва, че там има управител, и ако не му е дадено, е трябвало да се
оплаче. Посочи, че не знае колко често ходи ищеца, самият той ходел рядко.
Св. П., посочи, че познава от дете ищеца, знае къде е игралната зала на
ответника – на центъра срещу паметника, имала е име ***. Посочи, че е
виждал там ищеца да се разправя - през 2021 или 2022г. Посочи, че тогава
ищецът играл, искал си бира едно кенче, но не му дА., отказА. му, а на други
играчи от ромски произход дА.. Твърди, че дА. на някакви хора с пари, че били
специални хора, ВИП. Посочи, че на него са му давА. постоянно безалкохолни,
че знаят колко пари изигравал, не трябвало да го питат. Посочи, че са отказвА.
да дадат и на други хора бира от кенче. Посочи, че много пъти е виждал ищеца
да иска да му дават бира и са му давА., но този ден му отказА.. ОтказвА. са му
и кенче безалкохолно. Заяви, че на много хора са отказвА., защото си подбирА.
клиентите. Твърди, че за хора, които изигравА. 20 000 – 30 00лв. имало и
уиски. Твърди, че след като му отказА. крупиетата, ищецът вече не си е
поръчвал. Св. П. В., личен лекар на ищеца, посочи, че от 2021г. е избран за
личен лекар от него, че единственото тежко заболяване на ищеца е захарен
диабет тип 2 с неврологично усложнение, инсулинозависим е, на два
инсулина. Посочи, че в началото на периода, ищецът получавал често
хипогликемия, имал е инциденти, излизал е често в чужбина да работи, и там
са се случили два-три инцидента, ищецът му споделил, че последния път в
чужбина получил хипогликемия, паднал, ударил си главата и бил откаран с
линейка. Заяви, че всеки месец ищецът ходел при него за изписване на
инсулин, а в последно време – на три месеца. Посочи, че при стрес, кръвната
захар на ищеца се повишава и се случват инциденти, губи съзнание и при
липса на лекарска помощ може да има мозъчни увреждания и опасност за
здравето и живота му. Посочи, че е имал по-чести припадъци през 2021г.-
2022г., но са му изписани нови инсулини и припадъците са значително
редуцирани. Посочи, че са пробвА. различни лекарства, докато открият
лекарството, което му влияе благоприятно. Посочи, че понастоящем ищецът е
4
с ЕР на ТЕЛК с 94.2% ТНР след оспорване на решение на ТЕЛК Плевен.
Ищецът му споделял, че когато го разберат, че е по-лабилен човек, му се
подигравА. и го смятА. за втора ръка човек.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи: Съгласно чл. 4 от ЗЗДискр., е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. В случая
ищецът твърди, че спрямо него е осъществена пряка дискриминация - по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Съгл. чл. 9 от ЗЗДискр., в настоящето
производство, след като страната, която твърди, че е дискриминирана,
представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
нА.це дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на
равно третиране не е нарушен, като тази доказателствена тежест е указана на
страните в доклада на съда. Съгл. Решение № 511 от 27.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 587/2009 г., III г.о., с разпоредбата на чл. 9 на ЗЗДискр., е създадена
изрична уредба относно доказателствената тежест и законодателно е възприет
принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и
ответника, като основната доказателствена тежест е възложена на ищеца - той
е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че е жертва на дискриминация. Само в този случай законът
възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а
именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е
нарушено. Решението сочи, че неизпълнението от страна на ищеца на
възложената му от закона доказателствена тежест, е достатъчно основание за
постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск.
На първо място в случая следва да се разгледа признакът, на който
5
ищецът твърди, че е неравно третиран – той, въпреки опитите за уточнение в
хода на делото, е посочил че признакът е един – лично положение –
материално състояние, но това са два различни признака, съобразно
разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. – лично положение – в смисъла на
характеристика в личността, която отличава ищеца от другите, и материално
състояние/имуществено състояние – различие в доходите и притежаваното от
ищеца имущество в сравнение с това на другите лица, играещи в същата
игрална зала. В случая обаче, първоначално ищецът твърди, че различието, на
базата на което е дискриминиран е в сумите, които изиграва на вечер в залата,
като впоследствие е посочил, че желаните от него напитки – кенче
безалкохолно и бира, са били поднасяни безплатно и на играещи и с по-ниски
суми и на такива – с по-високи. Без посочване обаче на характеристиката в
личността, която е обусловила неравното третиране, съдът стига до извод, че в
случая различното третиране – отказът да се предостави определена
безалкохолна или алкохолна напитка – е вследствие не на определен признак,
присъщ на ищеца, а на определено негово поведение – конкретно поведение
при различни случаи на посещение на игралната зала. В изявленията на ищеца
се сочи, че той е получавал в определени случаи безплатни бира, кафе,
безалкохолно, а в други случаи му е било отказвано. Без обаче да се
конкретизира какви са били конкретните ситуации, при които е получил отказ
– участвал ли е в игрите за вечерта, в кои игри, получил ли е за вечерта
някакъв вид напитка и колко на брой, какво е било поведението му в залата,
твърдяните откази не могат да бъдат квА.фицирани като дискриминационно
отношение, още повече, че не е очертан ясно кръгът на лицата, с които следва
да бъде направено сравнение. Свидетелските показания на св. П. сочат
различно третиране на лица с друг произход /като в случая дискриминация по
признак произход или етнос не се твърди/, и с друго поведение – игра с по-
високи от твърдяните от ищеца суми. Св. показания на св. Д. пък сочат, че
безплатни напитки не се предлагат на лица, които не играят, което сочи, че
служителите на ответника третират по различен начин клиентите на базата на
тяхното поведение, но не и на който и да било друг от изброените в чл. 4 ал. от
ЗЗДискр. признаци. Същевременно следва да се отбележи, че дискриминация
би могла да се установи при по-неблагоприятно третиране на ищеца в
сравнение с начина, по който е третирано друго лице/лица, при сравними
сходни обстоятелства, а в случая, освен липсата на конкретно посочен
6
признак, липсва и посочване на лице, което е било в положението, в което е
бил ищецът, за да може да се направи такова сравнение. Видно е, че за
ситуацията, за която св. Д. свидетелства, той не е играл, не е искал и не е
получил напитка. Св. П. пък посочи, че не е искал бира, защото пие само
безалкохолно, не посочи какви суми е изигравал и колко и в какъв вид
безалкохолно е получавал, но заяви, че не само на ищеца, а и на други лица е
отказвана напитка, без обаче да посочи каква е видимата причина затова.
Всичко дотук изложено, води до извод, че ищецът не изяснява
законоустановен признак, по който спрямо него е упражнена дискриминация,
и не доказва фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че е бил подложен на дискриминация от служители на ответника.
При това положение, предявеният иск на осн чл. 71 ал.1 т.1 ЗЗДискриминация,
а и свързаните с него обусловени искове по т. 2 и 3 от същата разпоредба,
следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението, следва да се посочи също, и че по делото не
се доказаха и твърдяните неимуществени вреди за ищеца вследствие
поведението на ответника, нито причинно-следствената връзка между тях и
неполучаването на желана от ищеца напитка при игри в конкретната игрална
зала. Не се установи конкретна дата или дати, на които това се е случило в
посочения период, не се установи и конкретно влошаване на здравословното
състояние на ищеца именно вследствие на това поведение. Напротив – св. Д.
посочи, че когато на неустановена дата в този период е видял ищеца
афектиран, това е било поради изиграни суми и липса на печалба, а
показанията на личния лекар - св. П. В., че в исковия период ищецът е имал
влошаване в здравословното си състояние, но впоследствие са открили
подходящ за състоянието му инсулин. Тези обстоятелства сочат, че здравето на
ищеца е било влошено в исковия период, но най-малкото поради още две
причини – липсата на печалба, която е била твърдяно обстоятелство по
прекратените искове, и неоткрИ.е на подходяща за него терапия на диабета в
този момент.
При този изход на делото, следва да бъде разгледан въпросът относно
претендираните от ответника разноски – в случая първоначално са били нА.це
две искания – за имуществени и за неимуществени вреди в общ размер от
9500лв, като за първата имуществена претенция от 8000лв., производството по
7
делото е прекратено още в съдебно заседание, а претенциите по
ЗЗДискриминация - чл. 71 ал.1 т.1,т. 2 и т. 3 - неимуществени вреди от 1500лв,
са отхвърлени. При това положение, ищецът следва да заплати на осн. чл. 78
ал. 3 от ГПК на ответника разноски за всички предявени по делото искове.
Съдът намира, че възнаграждението на ответника, респективно възражението
за неговата прекомерност, следва да бъде преценявано към датата, на която е
представено пълномощното – с отговора на исковата молба на 09.09.2024г.
Към този момент е действала редакцията на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на
ВАдв.С към ДВ бр. 88 от 2022 г., съгласно която, за неоценяеми искове,
каквито са исковете по т. 1 и т. 2, възнаграждението е в размер на 1000 лв.; а за
оценяемия иск възнаграждението е в минимален размер на 1250лв. без ДДС. В
случая, съдът намира, че делото е с ниска правна и фактическа сложност, по
него са разпитвани само свидетели сочени от ищеца, не са назначавани
съдебни експертизи, и процесуален представител на ответника не се е явявал в
съдебно заседание. Съгласно Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С-
94/2004 и С-202/2004 на СЕС, делегирането на частноправен субект /Висшият
адвокатски съвет/ на правомощия да определя минималните адвокатски
възнаграждения, представлява нарушение на правилата за свободната
конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава
правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите, изведени във
въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган (съдът) да има
възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото,
инстанцията, пред която се явява представителя, и продължителността на
процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските
възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок, с оглед
реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител,
респективно представляваната в процеса страна. Това разрешение се налага,
тъй като правилата на Наредбата не засягат само потребителя на адвокатска
услуга, но и насрещната страна в съдебното производство, доколкото, ако
загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския
хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в
производство. По този начин се отнема правото на съда да съобрази
спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за
направените разноски и нарушава и правото на справедлив съдебен процес,
гарантирано в чл.47 Хартата на основните права на Европейския съюз и
8
съответстващия му чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи. Същото се приема и в останалата практиката на СЕС,
например в Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС,
съгласно което съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът
да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим. Следва да се отчете също, че
Наредбата е приета от ВАС - орган на сдружението на адвокатите, действащ в
случая като частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да
приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на
конкуренцията в същия сектор, който развиват дейност членовете на
сдружението на адвокатите, както изтъква СЕС в решението си.
Националният съд трябва да гарантира пълното действие на нормите на
правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива, да оставя
неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори
последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да
изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред (Р. от 09.03.1978г. по д.№106/1977г. на Съда на ЕО). В
този смисъл е и практиката на българските съдилища.
При това положение, и като взема предвид свързаността на претенциите
по чл. 71 т. 1 и т.2 от ЗЗДискр., като изходът по т. 2 изцяло зависи от изхода по
т. 1 без необходимост от друго доказване, съдът намира, че следва да определи
адв. възнаграждение за двата неоценяеми иска общо в размер на 1000лв. След
прибавяне на минимума от 1250лв. по иска по т. 3, и изчисляване на
възнаграждението с ДДС, съдът намира, че след уважаване на възражението
за прекомерност, разноските, които ищецът следва да дължи на ответника са в
размер на 2700.00лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. чл. 71 ал. 1 т. 3 от Закона за защита от
дискриминация, искове от И. Й. Г., ЕГН ********** от гр. Плевен, против
Ц.Б.С.-2009 ООД, ЕИК ***, за установяване, че за периода от 01.04.2021г. —
11.07.2022г., ответникът е извършил нарушение на чл.4 ал.2 ЗЗДискр. по
9
отношение на ищеца спрямо останА.те посетители на игралната зала в
гр.Плевен и участници в игрите, като е извършил действия на пряка
дискриминация по признак „лично положение“ – материално състояние,
изразяващи се в неоснователен отказ да предостави на ищеца безплатни
безалкохолни и алкохолни напитки по време на посещението му; за осъждане
на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1500 лв.
- обезщетение за причинени неимуществени вреди - влошаване на
здравословното състояние вследствие на причинения стрес и чувство на
обида, пряк резултат от противоправно дискриминационно поведение на
ответника, ведно с лихва забава, като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, И. Й. Г., ЕГН ********** от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Б.С.-2009 ООД, ЕИК ***, със седА.ще и адрес на
управление гр. София, р-н Красно село, бул. Г.Делчев № 6, представлявано от
управителя В.Б., разноски по делото в размер на 2700.00лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10