№ 126
гр. Шумен, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500098 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №6/14.01.2022г. по гр.д.№259 по описа за 2021г. на ВПРС , съдът е
признал за установен по отношение на С. М. Р., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес:
село З., общ. В.П., обл. Ш., ул. №, че дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от
Ю.Б.Г. и А.Р.Ж.Л. – изпълнителни директори, представлявано по пълномощие от С.П.,
юрисконсулт следните суми: 1933,40 лв. - главница, представляваща сборът от главниците
по падежиралите вноски до датата на последното по делото съдебно заседание – 14.12.2021
год.; 284,11лв. – договорна лихва за периода от 16.06.2020 год. до 07.12.2020 год.; 12,54 лева
– лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода от 16.06.2020 год. до
07.12.2020 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 22.04.2021 год. до окончателното погасяване на дълга, дължими по
договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.10.2017 г. между „Банка ДСК“ АД,
в качеството на кредитодател и С. М. Р., в качеството на кредитополучател, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 260102/ 11.12.2020 год. и изпълнителен лист № 260161/ 11.12.2020 год. по ч. гр. д.
№ 607/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД., като е отхвърлил предявения от „Банка ДСК“ АД срещу
С. М. Р., иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за размера над 1933,40
лева до пълния претендиран размер от 6652,41 лева, както и законната лихва върху
1
главницата за период от датата на подаване на заявлението – 10.12.2020 год. до датата,
предхождаща датата на депозиране на исковата молба – 21.04.2021 г. , както и сумата от 120
лева, представляваща разходи по изискуем кредит, дължими по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 10.10.2017 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на
кредитодател и С. М. Р., в качеството на кредитополучател, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
260102/ 11.12.2020 год. и изпълнителен лист № 260161/ 11.12.2020 год. по ч. гр. д. №
607/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, като неоснователен, осъдил е С. М. Р. да
заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 354,40 лева представляваща сторените съдебно –
деловодни разноски в настоящото гр.д. № 259/2021 год. по описа на РС- Велики Преслав,
включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника
и за вещо лице, както и сумата от 60,37 лева, представляваща сторените съдебно –
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 607/2020 год. по описа на
Районен съд- Велики Преслав, съобразно уважената част от претенцията, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението е обжалвано от „Банка ДСК“ АД, действащо ,чрез пълномощника си
юрисконсулт Б. Р. Н. в частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от ищеца иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за размера над 1933,40
лева до пълния претендиран размер от 6652,41 лева, което е сумата от 4719.01 лв., и за
сумата от 120 лева, представляваща разходи по изискуем кредит, като незаконосъобразно и
неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да
бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи
изцяло предявеният иск
Въззиваемата страна С. М. Р., чрез назначеният му особен представител адв.Р.С. от
ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба , с който я оспорва като неоснователна и
моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
На основание депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК на дружеството е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260102/ 11.12.2020 год. и
изпълнителен лист № 260161/ 11.12.2020 год. по ч. гр. д. № 607/2020 год. по описа на РС –
Велики Преслав за следните суми: 6652,41 лв. - главница; 284,11лв. - лихва за периода от
16.06.2020 год. до 07.12.2020 год.; 12,54 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочена
2
главница за периода от 16.06.2020 год. до 07.12.2020 год.; 120 лв. – заемни такси и разноски,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.12.2020г. до окончателното
погасяване на дълга, като са присъдени и извършените в заповедното производство
разноски.
С разпореждане от 24.03.2021г. по ч. гр. д. № 607/2020 год. по описа на РС – Велики
Преслав на осн.чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е даден едномесечен срок за предявяване
на установителен иск. Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният
едномесечен срок, поради което е и допустим и следва да се разгледа.
Ищецът в исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 6652,41 лв. - главница; 284,11лв. -
лихва за периода от 16.06.2020 год. до 07.12.2020 год.; 12,54 лева – лихвена надбавка за
забава върху просрочена главница за периода от 16.06.2020 год. до 07.12.2020 год.; 120 лв. –
такса изискуемост, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.12.2020г. до
окончателното погасяване на дълга, както и сторените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 141,38 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. От договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.10.2017 г.
между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът е предоставил на ответника
сумата от 10000 лева. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 84 месеца
(падеж на последната вноска 10.10.2024 год.), при размер на вноските от 162,87 лева, а
последната вноска от всяка година (вноски №12, 24, 36,48, 60, 72) възлиза на 206,57 лева.
ГПР възлиза на 10,70 %. Уговорено е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на договора възлизал на 8,70 % годишно, формиран е от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,268%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,182 %. Цялото вземане е
обезпечено с договор за залог върху вземания, сключен между ищцовото дружество и
ответника и представен по делото. По делото е представено извлечение от Таксите по
кредити за текущо потребление на банката, от което е видно по какъв начин и в какъв
размер се таксуват предоставяните от ищцовото дружество услуги. От приложената покана-
уведомление е видно, че ищцовото дружество е изпратило уведомление на ответника, с
което го известява, че от датата на получаване на поканата обявява кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно отразеното в придружителното писмо изх. № 19896/ 01.12.2020 год. и
приложените уведомление и разписка, изготвено от ЧСИ Д.З., поканата е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 12.11.2020 год.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза пред ШРС,
което съдът напълно е кредитирал като обективно и компетентно дадено, се установява, че
на 10.10.2017 год. ищцовото дружество е превело сумата в размер на 10000 лева от
кредитната сметка по разплащателната сметка на ответника, като основание за извършената
операция е посочено „усвояване на КТП“. Вещото лице е посочило, че по кредита са платени
общо 5408,69 лева, от които 3347,59 лева са разнесени за главница, 2042,72 – за договорна
лихва и 18,38 лева – за санкционна лихва. Експертът е констатирал, че банката е погасила 33
3
месечни погасителни вноски до 15.06.2020 год. (първи погасителен план) и частично 6,98
лева от вноската с падеж от 15.07.2020 год. (погасителен план от 2020 год.). Вещото лице е
изчислило, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК са падежирали
месечните вноски с дати на падеж 15.07.2020 год., 15.08.2020 год, 15.09.2020 год.,
15.10.2020 год. и 15.11.2020 год. или са били дължими 539,04 лева – главница и 245,41 лева
– лихва. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, при настъпила предсрочна
изискуемост на датата, посочена в исковата молба, дължимата сума за главница съответства
на посочената в исковата молба (общо 6652,41 лева, от които 539,04 лева просрочена
главница към 10.12.2020 год. и 6113,37 лева – предсрочно изискуема главница). Същото се
отнася и за договорната лихва. Касателно санкциониращата надбавка, според изчисленията
на вещото лице същата възлиза на 24,40 лева, а е претендирана от ищцовото дружество в
по[1]малък размер – 12,45 лева. Таксата от 120 лева е описана като разходи изискуем
кредит. Вещото лице е изчислило размера на цялото задължение по пера при настъпила
предсрочна изискуемост на вземането към датата на връчване на препис от исковата молба
на особения представител на ответника – 15.09.2021 год. Уточнено е, че към тази дата са
били дължими вноски с номера от № 1 до № 15 (по първата таблица към въпрос № 6 от
експертизата) в общ размер на 2361,95 лева, от които 1692,14 лева за главница и 669,76 лева
за лихви. Освен това вещото лице е изчислило актуалният размер на дължимите суми по
пера към датата на изготвяне на заключението (01.12.2021 год.) като е взето предвид, че не
са извършвани повече плащания от страна на ответника. Към датата на заключението са
падежирали вноски от № 1 до № 17 (по таблицата към въпрос 7 от експертизата) в общ
размер на 2677,45 лева, от които 1933,40 лева – главница и 744,05 лева – лихви.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена главница, лихви по договор за потребителски
кредит,както и за дължими такси и разноски по договора.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и
търсената договорна лихва.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищеца и ответника са били в
облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена
по сметката на кредитополучателя. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е
изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва
по договора. Поради забава в плащанията банката е упражнила правото си да обяви кредита
4
за предсрочно изискуем.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Или, предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й.
Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за кредит за предсрочно
изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.
Уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените
в чл. 37- 58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус /чл.
50 ЗННД/ или частен съдебен изпълнител /чл. 43 от ЗЧСИ/. В случая кредиторът е възложил
връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост на частен съдебен изпълнител Д.
З. с рег. № *. Компетентността на частните съдебни изпълнители да връчват съобщения във
връзка с гражданскоправни отношения произтича от разпоредбата чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ /в
редакцията й, обн. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г./, действала към момента на връчване на
процесното уведомление. В чл. 43 от ЗЧСИ е предвидено, че връчването на книжа се
извършва при условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК. Видно е от представените писмени
доказателства, че уведомлението с изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост е изпратено от ЧСИ на посочения в договора за кредит адрес на ответника,
който е негов официално удостоверен постоянен и настоящ адрес съгласно съдържащата се
в кориците на приложеното ч. гр. д. № 607/2020 г. справка от НБД "Население". Видно е от
разписката към съобщението, че по данни на Г.С.Н. , кмет на село З. ,ответникът е напуснал
адреса. Следователно са били налице предпоставките по чл. 47, ал. 1 от ГПК за залепване на
уведомление, като такова уведомление със съдържанието по чл. 47, ал. 2 е било залепено от
връчителя на 29.10.2020г. Съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК с изтичане на двуседмичния срок от
залепване на уведомлението , а именно на 12.11.2020г. съобщението с волеизявлението на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит е било редовно
връчено на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед на това следва да се приеме, че кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като е уведомил същия за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
като към 29.11.2020г. са били налице обективните факти, обуславящи настъпването й. В чл.
18.2 от ОУ страните са уговорили , че при допусната забава в плащанията на главница и/или
5
на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и
се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, като към 12.11.2020г. , когато е било връчено и изявлението на кредитора ,че прави
кредита предсрочно изискуем е била налице такава забава на длъжника , предвид
заключението на вещото лице по ССЕ.
По делото не са събрани доказателства ответникът да е издължил непогасената
част от кредита предмет на иска . С оглед на това същият дължи целия размер на усвоения
кредит, който е станал предсрочно изискуем.
ВПРС е присъдил на ищеца главница в размер на 1933.40лв. , и тъй като същият
дължи цялата претендирана предсрочно изискуема главница по договора в размер на
6652.41лв. следва на ищеца да се присъди допълнително главница в размер на още
4719.01лв.
Ищецът претендира , че кредитополучателят му дължи на основание чл.17 договора ,
чл.8 от ОУ и т.5 от Тарифата за таксите по кредити за текущо потребление сумата от
120лв. такса за направени разходи при изискуем кредит. В чл.17 от договора
кредитополучателят се е съгласил с Тарифата за таксите на банката , но посоченото там в
т.5 задължение за кредитополучателя да заплати разходи при изискуем кредит
противоречи на чл.33 ал.1 ЗПК, където е регламентирано ,че при забава на плащането
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата
,която не може да надхвърля размера на законната лихва. Следователно е недопустимо
освен законната лихва за забава в тежест на заемателя да се възлага и допълнителна такса
,която законът не допуска и следователно такава не се дължи, тъй като тази уговорка в чл.17
от договора във вр. т.5 от Тарифата е нищожна като противоречаща на закона. Също така на
осн.чл.10а от ЗПК кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за
действия ,свързани с усвояване и управление на кредита и тази уговорка е нищожна и на
това основание.
Установителният иск за сумата от 120лв. такси е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, несъответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това искът
по чл.422 ал.1 да се уважи изцяло по отношение на претендираната главница и на ищеца да
се присъдят още 4719.01 лв. главница .
Решението в частта му с която е отхвърлен иска за сумата от 120 такси следва да се
потвърди.
В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.
По разноските: Предвид изхода от спора на ищеца му се следват разноски за първата
инстанция в размер на още 749.98лв. за исковото производство и в размер на още
127.76лв. за заповедното производство.
На жалбоподателя се следват разноски по делото за въззивната инстанция предвид
6
частичната основателност на въззивната жалба в размер на 838.96лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6/14.01.2022г. по гр.д.№259по описа за 2021г. на ВПРС , в частта
му с която съдът е отхвърлил предявения от „Банка ДСК“ АД срещу С. М. Р., иск по чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца главница за размера над 1933,40 лева до пълния претендиран
размер от 6652,41 лева, което е сумата от 4719.01лв. както и законната лихва върху
главницата за период от датата на подаване на заявлението – 10.12.2020 год. до датата,
предхождаща датата на депозиране на исковата молба – 21.04.2021 г. дължими по договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 10.10.2017 г. между „Банка ДСК“ АД, в
качеството на кредитодател и С. М. Р., в качеството на кредитополучател, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 260102/ 11.12.2020 год. и изпълнителен лист № 260161/ 11.12.2020 год. по ч. гр. д.
№ 607/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, като неоснователен ,като вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Р., ЕГН: **********, с пост. и
наст. адрес: село З., общ. В.П., обл. Ш., ул. №, че дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от Ю.Б.Г. и А.Р.Ж.Л. – изпълнителни директори, на основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД сумата от 4719.01лв. - главница
дължима по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.10.2017 г. между
„Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитодател и С. М. Р., в качеството на
кредитополучател, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260102/ 11.12.2020 год. и изпълнителен лист №
260161/ 11.12.2020 год. по ч. гр. д. № 607/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав .
ПОТВЪРЖДАВА решение №6/14.01.2022г. по гр.д.№259 по описа за 2021г. на ВПРС
в останалата му обжалвана част.
Решението в останалата му необжалвана част е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. М. Р., ЕГН: ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София
разноски за първата инстанция в размер на още 749.98лв. за исковото производство , в
размер на още 127.76лв. за заповедното производство и за въззивната инстанция в размер
на 838.96лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8