№ 3611
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100508713 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 6317/09.04.2024 г., постановено по гр. дело
№ 8262/2023 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу А. Г. Г. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 1/2 част от общия размер на исковите суми,
равняващи се на 2 848,69 лв. – главница за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.02.2023 г. до окончателното плащане; 567,27 лв. - мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 02.02.2023 г.; 36,43
лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
16.02.2023 г. до окончателното плащане, както и 8,49 лв. - мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до
02.02.2023 г., съответстваща на претендираните от нея такива на лично основание, в
качеството на собственик на 1/2 идеална част от топлоснабдения имот, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, с аб. № 69298.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Поддържа се, че по делото не е било спорно, че ответницата А. Г.
1
е била собственик на 1/2 идеална част от имота в рамките на исковия период, като при
липсата на изложени твърдения за подадено заявление за откриване на партида само на
името на М. Г., това обстоятелство е следвало да бъде съобразено. Счита се за ирелевантно
кое лице се е подписало върху отчетите за дялово разпределение, както и, че върху тях
липсва положен подпис от името на ответницата Г.. Твърди се, че действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката свързва качеството потребител на топлинна енергия с
наличието на установено по делото право на собственост, каквото в случая е установено по
отношение на 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота, поради което счита,
че А. Г. следва да отговаря не само в качеството си на наследник на съпруга си М. Г., но и на
собствено основание. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявените искове за заплащане на сумите, съответстващи на 1/2
част от общия размер на исковите суми, претендирани от нея на лично основание.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. Г. Г. е подала отговор на
въззивната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност и моли
решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част. Излага доводи, че ангажираните
по делото доказателства не установяват наличието на облигационна връзка между нея и
ищеца с предмет продажба на топлинна енергия, поради което няма основание за
ангажиране на отговорността в лично качество. Предвид изложеното, счита въззивната
жалба за неоснователна, поради което моли да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Претендира и разноски.
Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Нелбо“ ЕАД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Първоинстанционното решение не е обжалвано по отношение на останалите ответници
по делото А. М. Г. и В. М. Г. – К., както и в частта, в която предявените искове са отхвърлени
по отношение на ответницата А. Г. в частта относно претендираните от нея суми, в
качеството на наследник на М. Г., поради което в тази част то е влязло в сила и не е
предмет на въззивна проверка.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери
и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване
не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
2
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
С отговора на исковата молба изрично ответниците в т. ч. и А. Г. са оспорили да са
собственици на процесния имот, респ. да са го ползвали в рамките на исковия период,
поради което в тежест на ищеца е било да установи този факт при условията на пълно и
главно доказване. В случая, при проследяване на материалите по делото, настоящият
съдебен състав приема, че не се установява ответницата А. Г. да е била носител на 1/2
идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, за да се приеме, че в това свое качество тя следва да отговаря за
вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи
същия, съобразно обема на участието си в съсобствеността – 1/2. Действително, в
представеното писмо на Столична община, р-н „Красно село“ (л. 9 от делото на СРС) е
удостоверено, че в архива на общината има данни за продажба на общинско жилище в полза
на М. и А. Г.и по отношение на процесния апартамент, за което е съставен договор за
продажба от 1970 г., но само въз основа на тези данни не може да се направи извод, че в
рамките на исковия период посочените лица действително са били негови собственици при
твърдяните от ищеца квоти – по 1/2 всеки. Макар да изхожда от служител на общината,
отразените в него изявления не се ползват с удостоверителна сила, тъй като съставилото
писмото длъжностно лице не разполага с удостоверителна компетентност да удостовери
3
обстоятелства, касаещи собствеността на имота, за да се приеме, че същото се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. В случая, от страна на ищеца не е
представен цитираният в писмото договор за продажба от 1970 г., или други доказателства в
подкрепа на твърдението му, че ответницата А. Г. се легитимира като носител на 1/2 идеална
част от правото на собственост върху процесното жилище, за да се приеме, че на това
основание същата е била страна по договорно правоотношение с ищеца с предмет на
продажба на топлинна енергия. Нещо повече, дори такъв да беше представен, очевидно е, че
същият е съставен значителен период от време преди исковия период – от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., поради което само въз основа на него отново не би се достигнало до
категоричен извод, че правата в съсобствеността между посочените лица също са били
равни, тъй като не е изключена възможността относно осъществяването впоследствие на
юридически факти, довели до промяна в тях. Отделно от посоченото, прави впечатление, че
макар да се наблюдава идентичност в описанието на имота, в писмото липсва конкретизация
относно лицата, участвали в сделката, тъй като страните по договора са индивидуализирани
единствено с посочване на малко име и обща фамилия – Г.и. В същото време във въззивната
жалба изобщо не се твърди допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение,
свързано с ограничаване на възможността за събиране на доказателства в тази насока в
процеса, без да се отправя и изрично искане до настоящата съдебна инстанция, поради което
преценката на въззивния съд явява ли се ответницата А. Г. пасивно легитимирана да
отговаря по предявените искове на лично основание, а не само като наследник на съпруга си
М. Г., следва да се основава само на обема от доказателства, събрани в рамките на
първоинстанционното производство. Както се посочи по-горе, с отговора на исковата молба
ответниците са оспорили изрично облигационната си обвързаност с ищеца, поради което
релевираният с въззивната жалба довод, че ответницата Г. не е възразила да е била
собственик на 1/2 идеална част от имота, не следва да бъде споделен.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с
носената от него доказателствена тежест, от страна на ищеца не е установено при условията
на пълно и главно доказване наличието на твърдяните обстоятелства, обосноваващи
основанието за ангажиране на отговорността на ответницата А. Г. в размер на 1/2 част от
исковите суми, а именно: да е била собственик на половината от жилището в рамките на
исковия период, поради което той следва да понесе последиците от недоказването на този
факт в процеса.
Като е достигнал до идентичен краен извод първоинстанционният съд е постановил
правилно решение в обжалваната част, поради което то следва да се потвърди.
При този изход на спора на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Р. Д. следва да
присъди сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в полза на ответницата А. Г. във въззивната инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6317 от 09.04.2024 г., постановено по гр. дело №
8262/2023 г. по описа на СРС, 172 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу А. Г. Г., ЕГН ********** осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на 1/2 част от общия размер на исковите суми, претендирани от нея на лично
основание, в качеството на собственик на 1/2 идеална част от топлоснабдения имот,
находящ се в гр. София, ж. к. ****, с аб. № 69298.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати в полза на адв. Р. Л. Д. от САК с
ЛНЧ № ********** и адрес на кантората: гр. София, бул. „Витоша“ № 1-А, вх. Б, ет. 3,
кантора 313, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на А. Г. Г.
във въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Нелбо” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5