№ 155
гр. Дупница, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно
дело № 20251510200227 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от С. О. Ц. с ЕГН **********,с адрес
гр.Д.,община Д.,област Кюстендил,ул.“***“№ *, вх. *, ет. * , ап. *, против Наказателно
постановление № 25-0245-000013 от 31.01.2025г., на Началник Група в ОДМВР
Кюстендил,РУ Бобов дол, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 53, във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото
Наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, и с адвокат Л., като
се поддържа жалбата и се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган,радовно призован не изпраща представител и
не изразява становище.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено следното:
1
На 14.01.2024г., около 10.40 часа ,АП -732 към РУ Бобов дол, в състав
мл.инспектор И. Р. и ст.полицай В.,при обход на пътната мрежа на гр.Бобов дол,на
ул.“Никола Й.Вапцаров“ в района на кръстовището образувано от улиците „Никола Й
Вапцаров „ и „Димитър Благоев“,установили паркиран микробус марка „Форд“, с рег.№
********, като същия не е бил спазил отстоянието от минимум 5 метра от
кръстовището,като по този начин създава пречка за преминаването на автомобили и закрива
видимостта към пешеходната пътека,по която преминават деца от близкото учебно
заведение.На собственика на въпросното МПС, бил съставен фиш серия Т №324281,за
нарушение по чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП в отсъствие на водача на процесното МПС.Около 11.30
часа на същата дата,пак същите служители били изпратени от ОД на мястото на състаняне
на фиша,за изясняване на възражения от страна на водача на процесното МПС.Пристигайки
на място жалбоподателката се държала агресивно,като заявила,че не я интересува дали
автомобила й е паркиран в нарушение, и че ще си оставя там автомобила за да бъде
„охраняван“ от камерите на учебното заведение.
На нарушителя бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№15 от 22.01.2025г., а въз основа на него било издадено и атакуваното наказателно
постановление №25-0245-000013 от 31.01.2025г., на Началник Група в ОДМВР
Кюстендил,РУ Бобов дол, с което на жалбоподателя,за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 53, във връзка с чл. 183, ал. 4, т.
8 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50
лева.
В законоустановения срок възражения срещу акта са били депозирани.
Сезиран с преписката, АНО приел, че горното деяние осъществява състава на
нарушението на чл. 98, ал. 1, т. 6, поради което на осн. чл. 53, във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 8
от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на
50 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в
каквато насока са и показанията на двамата разпитани свидетели –И. Л. Р. и Л. Н. В., които
като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.По делото от страна на
жалбоподателя са били допуснати и разпитани свидетелите-М.О.К. и В.П.Я..Първата
свидетелка е сестра на жалбоподателката и е участвала при съставянето на констативен
протокол, а втората е колежка на жалбоподателката,която е видяла поставянето на фиша на
автомибила на жалбоподателката и й го е предала лично.Съдът не кредитира показанията на
тези две свидетелки,тъй като първата се намира н родствена връзка с жалбоподателя,а
втората е нейна колежка,а и разпитите им не допринасят за изясняване на обективаната
истина по делото,а и са в противоречие с показанията на свидетелите на който съдът дава
2
вяра.Съдът не кридитира и представените от страна на жалбоподателя костативен протокол
от 24.05.2025г., и снимки към него,тъй като същите не са събрани съгласно изискванията на
НПк, а и са с дата 24.05.2025г., близо четери месеца и нещо след установяване на
нарушението, с оглед на кеото не се явяват годни доказателствени средства.
Предвид така установената фактическа обстановка и съобразявайки доводите на
страните, съдът достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа
изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, която разпоредба въвежда забрана за престой и паркиране в зоната на кръстовище и
на по-малко от 5 метра от него.
Тази забрана е въведена от законодателя за осигуряване безопасността на
участниците в движението, доколкото със спирането и паркираното в зоната кръстовището
и в непосредствена близост до него се възпрепятства видимостта на другите участници,
както водачи на превозни средства, така и пешеходци и се създава опасност за тях.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП дефинира, че пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарно - разтоварни работи в присъствието на водача, а според ал. 2
на същата норма - паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата,
които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение, т. е. от
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП следва, че паркирането представлява спиране на
превозното средство, извън обстоятелствата на ал. 1 и извън изрично посочените такива в
ал. 2.
Съгласно § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП, "кръстовище" е място, където два или повече
пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво, а съгласно § 6, т. 1 от "път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение
на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и
3
улиците.
Мястото на нарушението, посочено в процесния АУАН, представлява кръстовище
по смисъла на същия, тъй като два пътя /улици/ се събират, съответно по отношение на
същото действа установената в чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП забрана за паркиране.
Начинът, по който е бил позициониран в кръстовището автомобилът на
жалбоподателя, се установява от разпитаните в хода на съдебното следствие в качеството на
свидетели служители на реда, констатирали нарушението.
Безспорно установеното по делото обстоятелство, че на посочените в АУАН и НП
време и място автомобилът на жалбоподателя е бил спрян в зоната на кръстовището,
образувано от ул. „Никола Й Вапцаров „ и „Димитър Благоев“ в гр.Бобов дол, без да са
ангажирани каквито и да е доказателства, а и твърдения, за наличие на някое от
обстоятелствата по ал. 1 или изрично разписаните такива в ал. 2 на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП
/напротив, от показанията на свидетелите,служители на РУ Бобов дол, става ясно,че фиша е
съставен в онсъствие на нарушителя/ , обосновава извода, че управляваният от
жалбоподателя лек автомобил е бил паркиран в зоната на кръстовището, образувано между
ул. „Никола Й Вапцаров „ и „Димитър Благоев“ в гр.Бобов дол, в нарушение на забраната по
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност за това нарушение.
Субектът на нарушението е правилно определен, доколкото по делото липсва спор
за това, че именно жалбоподателят е спрял автомобила в зоната на кръстовището.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за
престой и паркиране в зоната на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него, която обаче в
настоящия случай не е спазил.
Приложимата в случая санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП предвижда
административно наказание "Глоба" във фиксиран размер от 50 лева, поради което същият е
правилно и законосъобразно е определен от АНО.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото фактите по делото не указват на "маловажност" по смисъла на цитираната
разпоредба. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се
ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид. Чрез спирането и
паркирането в зоната кръстовището и в непосредствена близост до него се възпрепятства
видимостта на другите участници, както водачи на превозни средства, така и пешеходци, и
4
се създава опасност за тях,а и пешеходната пътека е в близост до учебно заведение.
С оглед на всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Дупнишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0245-000013 от 31.01.2025г.,
на Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Бобов дол, с което на С. О. Ц. с ЕГН
**********,с адрес гр.Д.,община Д.,област Кюстендил,ул.“***“№ *, вх. *, ет. * , ап. *, за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание
чл. 53, във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева,като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Кюстендил в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5