Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260028 /гр. Варна,28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев в.т.д.№329/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на
Н.Г.Б. *** срещу решение №200/02.03.2020 г. по т.д.1377/2019 г. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен
предявения от въззивника срещу Г.Д.Т. ***, иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ, за признаване за
установено, че Г.Д.Т. дължи на Н.Г.Б. сумата от 32000 евро, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 04.03.2018 г., с падеж 04.03.2019 г., за което вземане
по ч.гр.д. №6417/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед №3532/08.05.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати
процесуални нарушения, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.
Насрещната
страна Г.Д.Т. *** е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск
с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на посоченото
по-горе вземане.
Ищецът
излага, че на 04.03.2018 г., дал в заем на ответника сумата от 32000 евро,
която е следвало да бъде върната в срок до 04.03.2019 г. Твърди, че за
обезпечаване вземането по договора за заем, ответникът е издал запис на заповед
от 04.03.2018 г., като сумата не е върната в уговорения срок.
Ответникът
Г.Д.Т. е оспорил иска с твърдения, че на посочената дата не е сключен договор
за заем и не е получил посочената в записа на заповед сума. Излага, че между
страните са налице неуредени заемни правоотношения от много по-рано време, по които се дължи остатък
2000 евро. Не оспорва
подписа върху записа на заповед, но твърди, че е подписал празна
бланка.
Варненският
апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от
приобщените писмени доказателства се установява, че в полза на въззивника
Н.Г.Б. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК - №3532/08.05.2019
г. по ч.гр.д.
№6417/2019г. по описа на ВРС и изпълнителен лист за сумата от 32 000 евро, представляваща задължение по запис
на заповед, издаден на 04.03.2018 г., с падеж 04.03.2019 г. и направените по делото разноски.
От представения
в заповедното производство оригинал на запис на заповед е видно, че на 04.03.2018 г., Г.Д.Т., в качеството му на издател, се е
задължил да плати по записа на заповед безусловно и неотменимо на Н.Г.Б., сумата от 32 000 евро.
В тежест на кредитора е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно менителнично правоотношение
между него и ответника за претендиранта сума. В случай на установяване на
горните факти ответникът следва да докаже изпълнение на задълженията си по
записа на заповед или свързаното с него каузално правоотношение.
Записът на заповед е
обикновена форма на менителничното задължение, създава задължение на издателя
пред всеки легитимиран поемател. За неговата действителност не се изисква да
бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията,
които са уговорени между страните. Записът на заповед е едностранно
волеизявление, абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като
съществен елемент за издаването му основанието. Не предпоставя като условие за
действителност наличността на друга основна сделка с каузален характер, нито
пък валидност на правоотношението по каузалната сделка. Поради абстрактния
характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са
независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални
правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден.
В този смисъл,
разглеждането на характера на записа на заповед като сделка налага извода, че в
производството по установяване вземането по издадената заповед за изпълнение,
съдът трябва да направи проверка дали са спазени изискванията на закона досежно
формалните реквизити на записа на заповед, тъй като строгата форма на записа на
заповед е съществено условие за неговата действителност и ако не съдържа едно
от изброените в чл. 535 ТЗ съществени условия, няма менителнична сила.
Представеният
запис на заповед от 04.03.2018 г., съдържа
изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ. Същият е с определен падеж, настъпил
преди издаване на заповедта за изпълнение, като с оглед вписаната клауза
"без протест", кредиторът е бил освободен от задължението да извърши
протест поради неплащане.
С оглед на горното, съдът намира, че
процесната ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа
всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ.
За
да отхвърли предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК,
първоинстанционният съд е приел, че след като ищецът – кредитор е въвел с
исковата молба връзка на издадения запис на заповед с каузално правоотношение
по заем с ответника – длъжник и издател на записа на заповед, в тежест на ищеца
е установяване предоставянето на сумата по заема и изобщо – фактите, от които
вземането произтича, което не е сторено в процеса.
Съгласно
т.17 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, ищецът – поемател по запис на
заповед, за установяване вземането по който е предявил иск по чл.422 ал.1 ГПК,
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с
което е издаден записа на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя
от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК, подлежи на доказване и
каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на заповед.
Съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните доказва фактите на които
основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право.
С
оглед въведеното от ищеца основание на вземането - абстрактна правна сделка,
разясненията дадени в т.17 на ТР №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, ищецът – кредитор, сочещ
обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение,
следва да доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Твърдението му
за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника
– длъжник по записа. Ако той би потвърдил същата кауза, на доказване биха
подлежащи само релативните му възражения за несъществуване или погасяване на
вземането.
Ако
ответникът твърди различна кауза, съгласно същото тълкувателно решение, същият
носуи доказателствената тежест да установи, че записът на заповед обезпечава
твърдяното от него каузално правоотношение.
Ето
защо съдът намира, че ищецът – въззивник в настоящото производство носи
тежестта да установи само наличието на редовен от външна страна запис на
заповед, каквото доказване е проведено. За посочването на кауза, но недоказването й, ищецът
не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната
правна сделка, независимо от защитата на ответника.
В първоинстанционното производство,
ответникът е навел възражения за безпаричност на записа на заповед, т.е. че
между него и поемателя не съществува правоотношение, въз основа на което или
което да е причина за издаването на ценната книга. Твърдението за липса на
причина за издаване на записа представлява общо възражение, поради което в тази
хипотеза съществуването на вътрешно правоотношение между издателя и поемателя
не подлежи на изследване. Ответникът не е ангажирал и доказателства за установяване твърдението, че
е погасил част от задължението си по предходно заемно
правоотношение между страните, като за остатъка от него в размер на 2000
евро е издаден процесния запис на заповед.
Горните
фактически и правни констатации обуславят извода, че процесният менителничен
ефект материализира валидно породено вземане в полза на поемателя срещу
издателя, чиято изискуемост е настъпила към момента на подаване на заявлението.
В този
смисъл, искът с правно
основание чл.422 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен .
Следователно,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо това постановено
решение, с което да бъде прието за установено вземането на въззивника в размер
на 32000 евро, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на
04.03.2018 г., с
падеж 04.03.2019 г., за което е издадена заповед №3532/08.05.201 9г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по по
ч.гр.д. №6417/2019г. по описа на ВРС.
С
оглед направеното искане и на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на въззивника в пълен размер направените в заповедното производство разноски, а
именно 1251.73 лева за държавна такса и 4060 лева за адвокатско
възнаграждение, направените в
първоинстанционното производство разноски за заплащане на държавна такса в
размер на 1251.73 лева, както и направените във въззивното производство
разноски за държавна такса, в размер на 1251.73 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №200/02.03.2020 г. по т.д.1377/2019 г. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен
предявения от Н.Г.Б. *** срещу Г.Д.Т. ***, иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ, за признаване за
установено, че Г.Д.Т. дължи на Н.Г.Б., сумата от 32000 евро, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 04.03.2018 г., с падеж 04.03.2019 г., за което вземане
по ч.гр.д. №6417/2019 г. по описа на ВРС е издадена заповед №3532/08.05.2019 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
като вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Г.Д.Т., с ЕГН ********** ***, дължи на Н.Г.Б., с ЕГН ********** ***, сумата
от 32000 (тридесет и две хиляди) евро,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 04.03.2018 г., с падеж 04.03.2019 г., за което вземане
по ч.гр.д. №6417/2019 г. по описа на ВРС е издадена заповед №3532/08.05.2019 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Б., с
ЕГН ********** ***, направените в заповедното производство разноски в размер 1251.73 (хиляда двеста петдесет и един лева и 73 ст.), за заплатена
държавна такса и 4060 (четири хиляди и
шестдесет) лева, за адвокатско възнаграждение, направените в първоинстанционното
производство разноски за заплащане на държавна такса в размер на 1251.73 (хиляда двеста петдесет и един лева
и 73 ст.), както и направените във въззивното производство разноски за
държавна такса, в размер на 1251.73
(хиляда двеста петдесет и един лева и 73 ст.), на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: