№ 17280
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110175664 по описа за 2024 година
Предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Образувано е по искова молба на ЗАД „А. Б.“ АД срещу „.....“ ЕАД, с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2600,61 лв.
(съгласно допуснато в о.с.з. увеличение на иска, предявен за цялото вземане),
представляваща дължим остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди по л.а. „П.“, модел ****, с рег. №
***********, настъпили вследствие на ПТП на 25.05.2023 г., около 16:15 ч. в гр. С., по
вина на водача л.а. „Ш.“ модел „Л.“ рег. № *******, гражданската отговорност на
водачите на който към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на посочената дата и място водачът на л.а. „Ш.“ модел „Л.“
рег. № ******* при необезопасено движение на заден ход удря спрелия зад него л.а.
„П.“, модел ****, с рег. № ***********, в следствие на което на застрахованото при
ищеца МПС са причинени материални щети в неговата предна част. Сочи се за
процесното ПТП при ищеца да е образувана щета № 0300-23-777- 503433, по която
след възлагане е извършен ремонт в доверен сервиз С. Ф. А. АД и е изплатено
обезщетение в размер на 6526,97 лв. Излага твърдения, че е поканил ответника да
заплати регресната претенция в размер на 6541,97 лв. с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноски. След получаване на поканата ответникът признал частично претенцията като
заплатил сумата от 3941,36 лв. Ето защо моли за уважаване на предявения иск.
Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който не се
оспорва, че ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“
досежно увредения автомобил, че ответникът е застраховател по застраховка „ГО“ за
л.а. „Ш.“ модел „Л.“ рег. № *******, настъпването на описаното в ИМ ПТП, в това
число неговият механизъм и обстоятелствата при които е настъпило, както и
противоправното поведение на водача на застраховани при ответното дружество
автомобил. Наред с това не се оспорва и изплащането на обезщетението по щета №
0300-23-777-503433. Ответникът поддържа, че със заплащането на сумата от 3941,36
1
лв. е изпълнило задължението си по регресната претенция, която сума представлява
действителната стойност на причинената вреда към датата на събитието. Счита, че не
дължи заплащането на исковата сума, тъй като същата не съответства на цените за
нови части, труд, боя и материали, посочени във фактурата от 21.06.2023 г., издадена
от С. Ф. А. АД с пазарните им аналози за автомобил с експлоатационна възраст над 4 г.
Поддържа, че автомобилът към датата на ПТП е бил над 3 годишен и това не е
налагало отремонтирането му в официален сервиз. По изложените съображения моли
за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски на дружеството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ в тежест на ищеца
е да установи сключването на договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е
отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е
останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната сума.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си, в т.ч. и
фактите и обстоятелствата, съставляващи основание на възражението му за различен
механизъм на ПТП и за съпричиняване на вредите.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание, е отделено по реда на чл. 146 е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото, че е сключен договор за имуществено
застраховане с ищеца по отношение на л.а. „П.“, модел ****, с рег. № ***********, че
на 25.05.2023 г., около 16:15 ч. в гр. С. вследствие противоправно поведение на водача
на л.а. „Ш.“ модел „Л.“ рег. № ******* е настъпило застрахователно обезщетение –
ПТП, неговият механизъм, че ищецът е изплатил на правоимащото лице
застрахователното обезщетение в размер на 6526,97 лв.; че гражданската отговорност
на водачите на л.а. „Ш.“ модел „Л.“ рег. № ******* към датата на ПТП е била
застрахована в ответното дружество, както и че ответното дружество е изплатило на
ищеца сумата от 3941,36 лв.
Освен като безспорни горните обстоятелства се установяват и от ангажираните
по делото писмени доказателства - застрахователна полица № 23-
0300/303/5000320/06.02.2023 г., протокол за ПТП № 831235/25.05.2023 г., съгласно,
който на застрахования при ответника водач е взето административно отношение за
нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, уведомление за щети по МПС от 26.05.2023 г.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с изключение на
неговия размер, са безспорни между страните, поради което и на основание чл. 153
ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното
вземане.
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика,
постановена по реда на касационния контрол (така Решение № 52/08.07.2010 г. по гр.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО), съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на
регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от
размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези
три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
2
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е.
по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан
от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см.
решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т.
д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на
ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др.,
приложими и по отношение на действащия К3/.За отговор на този въпрос съдът
съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол –
решение № 52/08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. При това делинквентът
/застрахователят на неговата гражданска отговорност/ дължи обезщетение за
действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да
бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с
овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на
увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът /застрахователят на гражданската му
отговорност/ понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б“ от Постановление
№7/1978г. на Пленума на ВС, съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта.
Настоящият състав споделя становището, изложеното в практиката на ВКС
(Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II ТО; Решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г., II ТО и др.), съгласно което, при ремонт на нови автомобили
в гаранционен срок /какъвто е и процесният/, следва да се вземат предвид цените в
оторизиран сервиз, поради обстоятелството, че за да запази правата си по гаранцията,
собственикът на увредения автомобил е длъжен да го ремонтира в официален сервиз
на марката.
С оглед разпределената доказателствена тежест ищецът ангажира доказателства,
че увреденият автомобил л.а. „П.“, модел ****, с рег. № ***********, рама ******,
произведе на 4.12.2018 г., с дата на начало на гаранцията 28.02.2019 г. и към датата на
ПТП (25.05.2023 г.) е бил в период на удължена гаранция от производителя, валидна
до 27.07.2024 г., съгласно удостоверение изх. № 638/11.06.2025 г., издадено от „....“
ЕООД – официален вносител на автомобили с марка П. за България. Видно от
представената по делото застрахователна полица за процесния лек автомобил изрично
е бил предвиден като начин на ликвидация на щетите официален сервиз.
В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от
годината на производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от
конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този
автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни
части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/,
при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло
удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални
такива в официалния сервиз на марката. Поради това ако лекият автомобил се е
намирал в гаранционен срок, независимо дали основен или удължен, при който
условие за запазване правата на гаранцията е ремонтът да бъде осъществен в
3
официален сервиз, то обезщетението следва да се определи по цени за ремонт на този
сервиз.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „П. ****", с рег. №
***********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4620,08 лв.
Действително следва да се подчертае, че вещото лице не е дало отговор на въпроса
каква би била стойността на ремонта в официален сервиз, доколкото не е имало и
такава задача, но видно от същото експертът е възприел изготвения опис на щетите по
вид и степен, които напълно съответстват на приемо-предавателния протокол по
поръчка № 476743/20.06.2023 г., с който извършилият ремонта сервиз „С. Ф. А.“ АД
предава отремонтирания автомобил на собственика „Л. К. С. Л.“ ЕАД. Ето защо съдът
приема, че в случая са приложими цените за ремонт и труд /сервизен час/ на
официалния сервиз, а не средната пазарна цена за всички сервизи, съгласно
заключението по експертизата, т.е. стойността необходима за въстановяване на
процесния автомобил възлиза на сумата 6526,97 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът
има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с
щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, като общият размер на дълга възлиза на 6541,97 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 3941,36 лв. преди
завеждане на настоящия иск, поради което искът за разликата от 2600,61 лв. следва да
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 105 лв., за депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на 150 лв., 5 лв. д.т. за издаване на съдебно удостоверение и за
адвокатско възнаграждение в размер на 504 лв. с ДДС, платено изцяло по банков път,
съгласно ангажираните доказателства, или общо 764 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „В.“ № ***, да заплати на ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С.“ ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 2600,61 лв.,
представляваща дължим остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди по л.а. „П.“, модел ****, с рег. №
***********, настъпили вследствие на ПТП на 25.05.2023 г., в гр. С., по вина на водача
л.а. „Ш.“ модел „Л.“ рег. № *******, гражданската отговорност на водачите на който
към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 764 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4