НОХД № 136/2015 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от
Районна прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия Р.В.Б. роден на ***
***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, безработен,
с
ЕГН: ********** ***
от производствена база на ЕТ „Тангра - А. С.“ е направил опит да отнеме чужди
движими вещи - 16 метра
меден кабел четирижилен 4x6 кв.мм и 13 метра меден кабел - четирижилен 3x6 кв.мм
плюс 1x4 кв.мм на обща стойност 141.50 лв./сто четиридесет и един лева и 50
ст./ от владението на ЕТ "Т. - А. С." с МОЛ А.К.С. от гр. П. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл.194,
ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание при завишение на отегчаващите вината обстоятелства и с оглед
постигане целите на генералната превенция.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран частен ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира да бъде постановена оправдателна присъда
спрямо подсъдимия, с която подсъдимият да се оправдае изцяло по повдигнатото
обвинение, тъй като присъдата не следва да почива на предположения.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като твърди, че на посочената дата не е имал
намерение да извършва кражба, а се е намирал в извънработно време в
производствената база, за да си вземе забравено там яке.
В дадената му последна дума подсъдимият моли да бъде
постановена оправдателна присъда.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На ул. "****" № 17 в гр. П. се
намира производствена база на фирма ЕТ "Тангра - А. С." с МОЛ
свидетелят А.К.С.. Базата представлява правоъгълна сграда - хале с двор от
всички страни, ограден с ограда – телена откъм ул. "****" и тухлена от другите три страни. Достъпът до
двора е посредством две врати откъм ул. "****", които се заключват в
извънработно време. В същата база в югозападния край на халето се намират две
помещения, които се ползват под наем от фирма „RPL 2010“ ЕООД гр. П.. Тези помещения са с отделен вход от
южната страна на халето, но ползват общия двор, както и обща тоалетна със служителите
на ЕТ „Тангра“, която се намира в североизточни ъгъл на сградата. За целта
служителите на „RPL
2010“ ЕООД гр. П. преминават по
двора и влизат през врата на халето от източната страна. С оглед санитарни
изисквания на тях е забранено да преминават през помещенията на ЕТ „Тангра“
вътре в халето, въпреки че има възможност и да се мине оттам, тъй като има
достъп до помещенията на ЕТ „Тангра“ и през едно от помещенията, ползвано от
фирма „RPL 2010"
ЕООД гр. П.. Свидетелката Д.С.Д. е
собственик на фирма „RPL
2010" ЕООД гр. П.. От средата на ноември 2014 година във
фирмата на Д. започнал работа като служител подсъдимият Р.В.Б.,***. Д. наела на
работа подсъдимия Б. като шофьор на служебен автомобил марка „О***" с рег.
№ С 8951 ХМ, пикап, син на цвят, т.н „баничарка“. Подсъдимият Р.Б. бил изпратен
във фирмата на Д. *** с насочващо писмо. Работното време на подсъдимия било от
08.00 часа до 17.00 часа, като събота и неделя били почивни дни. Служебният автомобил
домувал на паркинга пред жилищния блок на Д. ***. На 15.01.2015 г. подсъдимият Р.Б.
напуснал помещенията на фирмата на ул. "****" № 17 и отишъл със
служебния автомобил да прибере от другата база на фирмата в с. К.М., обл. Пазарджишка
жени работнички, които трябвало да се докарат до гр. П.. Около 17:00 часа подсъдимият
Б. се намирал в с. К.М., взел жените с автомобила и ги докарал в гр. П., като
последно оставил Л.Я. в с. Г.. След като я оставил, подсъдимият Р.Б. със
служебния автомобил се върнал в П. и влязъл в базата на фирмата намираща се на
ул. "****" № 17 в гр. П. в 17:41 ч., като без проблем отключил
катинара на едната врата на оградата на производствената база, тъй като се
заключвал със шифър, известен на всички работещи там. По това време в базата не
се намирал никой друг. Всички работници били приключили работа, а базата била
заключена от А. С.. Подсъдимият паркирал от северната страна на халето в двора
на базата, непосредствено пред помещенията, които се ползват от фирмата на А. С.
ЕТ "Тангра". Изгасил и слязъл от автомобила. Заобиколил халето от западната
страна и отишъл пред помещенията на фирма „RPL 2010“ ЕООД, намиращи се от южната страна на сградата. Ключът
за вратата на техните помещения се намирал в кутия за ел. кабели, което било
известно на всички работещи там, включително и на Б.. Подсъдимият го взел,
отключил вратата и влязъл. В 17,45 ч. запалил лампите, след което от помещения на
фирмата на Д., отишъл до складовите помещения на фирмата на А. С.. От там взел
две ролки многожилен кабел, намиращи се в помещение от северната страна на
халето, в непосредствена близост до тоалетната. Двете ролки кабели съответно
били 13 метра
меден четирижилен 3x6 кв.мм облечен с оловно покритие кафеникаво-сивкав на цвят
и 16 метра
меден кабел четирижилен с полиетиленово покритие сивкав на цвят. През прозорец
от северната страна на складовото помещение подсъдимият изкарал кабелите на
двора. В 18:05 ч. загасил лампите и излязъл на двора, за да натовари кабелите в
автомобила. За целта отворил задните му врати и след като ги навил започнал да
бута единия кабел към него. Другият кабел останал навит на земята. В този
момент – 18:15 ч. обаче свидетелят А. С. пристигнал с автомобила си в базата,
за да нахрани кучетата. Кучетата били две - едното стояло завързано, тъй като
налита на хора, а другото – отвързано, тъй като не закача работещите в базата. При
пристигане на място С. видял, че външната врата за двора на базата била
отворена, което било необичайно. С. видял, че всички лампи в помещенията са изгА.и,
затова решил с автомобила си да обиколи сградата. Влязъл в двора и заобиколил
от западната страна, после южната, източната и накрая от северната страна. При
обиколката видял от северната страна на халето подсъдимия Б., който се намирал
до сградата, точно където са неговите складове. Там била паркирана и служебната
колата на подсъдимия Р.Б.. Свидетелят С. лично видял и възприел как подсъдимият
Р.Б. бута някакво намотано „въже“ до един паркиран там автомобил *** на около
6-7 метра
от него. С. се заблудил първоначално, че това е въже, тъй като наблизо имало
паркиран и камион с кран. С. спрял автомобила и осветил колата на подсъдимия Б.,
паркирана до камиона. Попитал подсъдимия какво прави там по това време, тъй като
няма работа в базата. Подсъдимият Б. му отговорил, че закъсал с колата и не
могъл да запали. С. казал на подсъдимия, че може да му даде въже и да го
дръпне, но подсъдимият му отговорил, че сам ще се оправи. Тогава С. видял, че
задните две врати на автомобила, с който бил подсъдимият Б. са отворени и
попитал подсъдимия защо са му отворени вратите. Подсъдимият отвърнал, че ги е
отворил, за да вижда по-добре. В този момент С. се усъмнил за причината, поради
която подсъдимия се намира в базата и му казал да опита да запали двигателя на
колата. Подсъдимият оставил намотаното руло, което бутал, облегнато на
северната стена на халето, качил се в автомобила си, който запалил веднага без
проблем. Подсъдимият Б. му казал, че ще остави автомобила пред дома на Д.Д..
След тези думи подсъдимият Б. тръгнал с автомобила и напуснал базата. Тогава С.
видял под камиона друго въже, метално и се усъмнил какво прави там. С. се
приближил до „въжето“ и тогава видял, че всъщност това не е въже, а кабел
намотан на руло, многожилен, меден с оловна обвивка. След това веднага отишъл
да види и „въжето“, което подсъдимият Б. бутал с ръце преди да тръгне и
установил, че и това също не е „въже“, а е второ руло многожилен меден кабел с ПВЦ
покритие. След като установил, че всъщност „въжетата“ не са въжета, а са кабели,
С. осъзнал, че Б. най-вероятно се е опитвал да ги открадне. Веднага – в 18:19
ч. се обадил по телефона на Д.Д., за да и каже, че нейният работник – подсъдимият
Б. е тръгнал към нея, за да остави колата и го е видял в базата как се опитва
да открадне кабели. Обяснил и, че като видял подсъдимият Б., първо помислил, че
наистина е закъсал и дърпа „въже“ някой да го тегли. Чак след като подсъдимият Б.
си тръгнал, С. се замислил, че Б. изобщо няма работа в базата със служебния
автомобил по това време вечер, а като приближил със сигурност се убедил, че
това което подсъдимият е държал в ръцете си преди да тръгне не е „въже“, а е
кабел. От Д. С. разбрал, че стартерът на служебния автомобил на Б. наистина е
бил повреден, но е бил отремонтиран преждевременно, за което подсъдимият не е
бил уведомен от Д.. В 18:21 ч. С. напуснал базата и тръгнал към дома на Д.Д..
На място установил, че служебният автомобил го няма и Б. не е пристигнал. Помислил
си, че подсъдимият може да се върне в базата и да вземе кабелите, затова отново
тръгнал към базата, като по път забрал и съпругата си – свидетелката О.С..
Пристигнали на базата в 18:34 ч., където отново обиколили халето с автомобила.
В 18:37 ч. Д.Д. му се обадила, че подсъдимият Б. се е появил с автомобила пред
дома и. С. тръгнал отново за дома на Д.. Там видял подсъдимия Б. заедно с Д. и
нейния съпруг – свидетелят Ю.Д.. Казал на Б., че го е видял, че се опитва да
краде кабели, а подсъдимият започнал да отрича. Твърдял първоначално пред Д.,
че е имал да разтоварва в базата, но същата разговарял по телефона
последователно с Л.Я., от която разбрала, че около 17,30 ч. подсъдимият е я
оставил в дома и в село Г., а после и със свидетелката Л.Д., която пряко
отговаряла за работата на Б., която заявила, че същият ден последният не е имал
нищо за разтоварване на базата в П.. С. казал на подсъдимия да се качи в колата
му и заедно да отидат в базата, за да му покаже кабелите. Първо подсъдимият Б. отказвал,
но впоследствие се съгласил и се качил в колата. С тях се качили и О.С. и Ю.Д.
и заедно отишли в базата на фирмата. След тях дошла и Д.Д. с нейния автомобил. На
място С. показал кабелите на подсъдимия и му пояснил как лично го е видял как бута
единия. След което Д. позвънила на тел.112 и съобщила за опита за кражба. В
19:12 ч. в базата пристигнал авто-патрул при РУ МВР П. в състав свидетелите В.Р.
и Л.П.. След като полицаите дошли, подсъдимият започнал да им обяснява, че си
бил забравил якето в склада, където работи и затова се върнал след работа да си
го вземе. Била извикана дежурна група за извършване на оглед. Поемни лица при
извършване на огледа били свидетелите Ю.Д. и К.К.. Установено е, че в складово
помещение на фирмата на С. вътре в халето се намира още навит кабел с оловно
покритие, идентичен на този, който е намерен в двора. Към протокола са
направени съответните снимки, иззети са дактилоскопни следи, които са се
оказали негодни за идентификация и е изготвен фотоалбум. С протокола са иззети
и намерените на място в двора 2 рула с кабел - 16 метра и 13 метра. С групата за
оглед пристигнал и свидетеля Х.Г. – инспектор в сектор „Криминална полиция“ към
РУ МВР П.. Същият провел беседа с подсъдимия, като Б. му заявил, че е отишъл в
базата да си открадне дървени палети. Такива палети е установено по делото, че
са се намирали в двора на базата. Б. ***. След като полицаите направили оглед,
същата вечер С. прегледал записите от камерите, като дискът от охранителната
камера е предаден на разследващия орган с Протокол за доброволно предаване от
20.01.2015 год. и е приобщен към делото.
От заключението
на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че общата
стойност на 16 метра
меден кабел четирижилен и на 13
метра меден кабел четирижилен е 141.50 лева. Общото
тегло на двата кабела е 26,740
кг.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите А. С., Д.Д., Л.П., В.Р., Х.Г.,
Л.Д., Ю.Д., К.К., както и от писмените такива – протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, заключенията на назначените експертизи –
стоково-оценъчна, видео-техническа, съдебно-графологична, разпечатка-справка за
разговори от М-Тел, договор за покупко-продажба, скица. Защитата, както
и самият подсъдимия не оспорват факта, че подсъдимият Б. е бил в процесната
вечер в извънработно време на територията на производствената база.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. С., Д.Д., Л.П., В.Р.,
Х.Г., Л.Д., Ю.Д. и К.К., които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и
логични. Налице са някои разминавания – като например грешката, която допусна
свидетелката Д. по отношение на това кой кабел къде се е намирал при
предявяването и на веществените доказателства от съда и дали пристигналите
първи на място униформени служители - свидетелите
П. и Р. са влизали вътре в халето, които обаче разминавания не могат да доведат
до разколебаване на изводите на съда по отношение на съставомерните признаци на
извършеното от Б.. В тази насока доводите на защита за разминаване в показанията
на свидетелите по тези пунктове са все въпроси, стоящи извън съставомерните
признаци, които законодателят е въвел по отношение на престъплението по чл.194,
ал.1 НК, за което е настоящото дело. Свидетелят С. е категоричен, че е видял
подсъдимия в процесната вечер да търкаля единия от кабелите на двора на базата
в извънработно време, като същевременно автомобилът му е бил паркиран с
отворени задни врати наблизо. Неговите показания следва да бъдат ценени като
такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти,
които са пряко възприети от него. Самият С. няма никаква връзка с
трудовоправното взаимоотношение между Д.
и Б., за да бъде въвлечен в евентуален техен спор за неплащане на трудово
възнаграждение от работодателя към подсъдимия. В тази връзка съдът не само не
споделя защитната теза на подсъдимия, че причина за настоящето дело е неизплащането
му на трудово възнаграждение от страна на Д., не само заради това, че същата
остана недоказана и неподкрепена от доказателства по делото, но и защото
противоречи на всякаква житейска логика. Ако Д. е желаела да обвини в кражба
подсъдимия, за да не му плати някакви възнаграждения, можеше да го направи например
и без да ангажира собственик на друга фирма, който да поддържа обвиненията й. А
свидетелят С. не е по никакъв начин заинтересован не само от взаимоотношенията
между Д. и Б., но и въобще от дейността на фирмата на Д.. Изнесените от С.
факти се допълват от показанията на останалите свидетели по делото. Нещо повече
– тези факти се потвърждават и от всички останали събрани доказателства по
делото – конкретно протоколът за оглед на местопроизшествие с приложен
фотоалбум, заключенията на назначените експертизи –
стоково-оценъчна, видео-техническа, съдебно-графологична, разпечатката-справка
за разговори от М-Тел и приложената скица на имота. Съдът не само прие
заключението на видео-техническата експертиза, но и лично в открито съдебно заседание
прегледа записите от охранителните камери, откъдето се установи, че събитията
са се случили в последователността, изнесена от свидетелите и конкретно от
свидетеля С.. Естествено от северната страна на халето и мястото на паркирания
автомобил от Б. няма инсталирани охранителни камери, от които да е видно, че
действително подсъдимият изнася кабелите от халето и бута единия от тях към
паркирания автомобил, но записите потвърждават в точност до минута изнесената
фактическа обстановка в останалата й част. Логично е да се приеме, че след като
изнесеното в тази част от С. се доказва безспорно от записите, съдът да
кредитира показанията му и в частта, че лично е видял Б. да бута кабела. Нещо
повече – като работещ в базата подсъдимият много добре е познавал местата, на
които са монтирани камерите и именно затова е паркирал на място, което не се
обхваща от тях. Изводът на съда, че подсъдимият знае къде са камерите, не е
произволен, а съдът също го изведе от записите на наличните камери. От тях е
видно, че след като паркира от северната страна на халето в двора на базата,
непосредствено пред помещенията, които се ползват от фирмата на А. С. ЕТ „Тангра“,
подсъдимият Б. заобикаля халето от западната страна, за да отиде пред
помещенията на фирма „RPL 2010“ ЕООД и
тъй като на югозападния ъгъл на халето има монтирана камера, която снима цялата
западната страна, подсъдимият се движи плътно до оградата на имота, на
разстояние от сградата в недобре осветен тъмен участък, за да не бъде заснет и
впоследствие разпознат по записа. Това действие не е външен признак на
поведение на човек, върнал се на работното си място просто, за да си вземе
забравеното там яке. Ако беше в базата за якето си, Б. нямаше защо да се
притеснява от камерите и щеше да се движи по най-прекия път към вратата на
помещенията на фирма „RPL 2010“ ЕООД,
а не да заобикаля от възможно най-далеч от обхвата на охранителната камера. А
можеше да отиде дотам и с автомобила, а не да върви пеша. Безспорно най-прекият
път от портала откъм ул. „****“ към помещенията на фирмата на Д. е по права
линия от западната страна на халето, което също поставя въпроса защо
подсъдимият завива след портала с автомобила и поема към северната страна на
халето. Дори и да се приеме версията му, че автомобилът му е изгаснал случайно
пред помещенията, ползвани от фирмата на С., то поведението му на придвижване
от автомобила до вратата на халето, водеща към помещенията на фирма „RPL 2010“ ЕООД буди сериозно съмнение и категорично
разколебава защитната му теза за забравеното яке. Очевидно е, че обясненията на
подсъдимия съдът следва да преценява най-вече с оглед изразяващата се в тях
защитна позиция от страна на последния. От една страна те не кореспондират с
другите доказателства по делото, а от друга страна те самите си противоречат. В
хода на случилото се, Б. пред различни свидетели излага различни версии защо се
е намирал в базата – да разтоварва, да си вземе забравеното яке или да вземе
дървен палет. Не на последно място съдът лично възприе как подсъдимият не беше
убеден в своите обяснения, които не се подкрепят от никое друго доказателство
по делото, поради което и съдът не кредитира същите. Да, няма намерени
дактилоскопни следи на подсъдимия по кабелите, но начинът на вземане на същите
в България е все още толкова примитивен, че годни дактилоскопни следи общо
взето могат да се вземат само от гладки повърхности, а старите ел. кабели
безспорно не са с такива. Категорично се установи, че преди процесната вечер
кабелите са се намирали в складово помещение, ползвано от свидетеля С..
Очевидно е, че те са изнесени от това помещение в периода 17:45 – 18:05 ч. –
период, в който лампите в халето са били светнати и вътре се е намирал само подсъдимия.
Като време това е предостатъчно за подсъдимия да ги изнесе извън халето, тъй
като общо те тежат 26,740
кг., а дори и да среже единия кабел, за който се
установи, че е бил част от по-голяма намотка вътре в склада. Факт е, че у
подсъдимия не са намерени инструменти за рязане, но да не забравяме, че между
тръгването му от базата след разговора със С. в 18:19 ч. до пристигането пред
дома на Д. в 18:37 ч. са минали почти 20 минути, за което време свидетелят С. е
изминал същото разстояние 2 пъти, като е забрал и съпругата си от танци по път.
Това време на забавяне на Б. е достатъчно дълго, за да стигне съда до извод, че
той спокойно може да е оставил някъде всякакви инструменти, които е имал в себе
си (не че за срязването на такъв меден кабел са му необходими някакви сложни
такива), след като е разговарял със С. в базата и после по телефона с Д.. Така
или иначе прокуратурата не е повдигнала обвинение нито за използването на
техническо средство, нито за МПС за извършване на кражбата, поради което съдът
само маркира тези обстоятелства в подкрепа на извода си, че обясненията на Б.
не само са противоречиви и нелогични, но и изолирани от събраните доказателства
по делото и като такива останаха недоказани, въпреки обширното съдебно
следствие, което съдът извърши. Показанията на С. се подкрепят и от извършения
оглед на местопроизшествие по отношение на това кой от кабелите къде се е
намирал след тръгването на Б., тъй като в протокола са фиксирани именно на
местата, на които ги е възприел С. – кабелът с ПВЦ обвивка е бил облегнат на
северната стена на халето от подсъдимия, а другият с оловната обвивка се е
намирал под паркирания в двора товарен автомобил марка „МАН“. В заключение
следва да се отбележи, че ходът на случилото се в процесната вечер се доказва
категорично и от разпечатката на разговорите на мобилните телефони на Д. и Б.,
от където е видно точно кога Д. е получила обаждане от С. – в 18:19 ч., кога тя
е разговаряла след това с Б., за да го пита къде е – 18:21 ч., последователните
й разгвори със свидетелката Л.Д. в 18:23 ч., отново със С. в 18:30 ч., с Л.Я. в
18:34 ч. и и след това отново със С. в 18:37 ч., за да му съобщи, че Б. е
пристигнал при нея на адреса й. Следователно още в 18:21 ч. Б. е знаел, че Д.
го чака на адреса й да докара служебния автомобил, а е пристигнал там едва в
18:37 ч. – време предостатъчно да се освободи от всякакви инструменти за рязане
и да подготви защитна теза, която обаче променя многократно не само във
въпросната вечер, но и в хода на делото. Само за пълнота следва да се отбележи,
че подсъдимият последователно обвинява първо А. С. и Ю.Д., че са му нанесли
побой преди идването на полицаите, а после и че е бит в районното управление на
МВР П. от самите полицаи, конкретно от свидетеля Х.Г. – всички тези обвинения
също останаха недоказани, безпочвени и противоречащи на всички доказателства
събрани по делото. Очевидно целта им е била само да се отвлече вниманието на
органите по разследване от извършеното от самия подсъдим в процесната вечер.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият Р.В.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.194, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Б. *** от производствена
база на ЕТ „Тангра - А. С.“ е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 16 метра меден кабел
четирижилен 4x6 кв.мм и 13
метра меден кабел - четирижилен 3x6 кв.мм плюс 1x4 кв.мм
на обща стойност 141.50 лв./сто четиридесет и един лева и 50 ст./ от владението
на ЕТ "Тангра - А. С." с МОЛ А.К.С. от гр. П. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини – бил е заварен по време на отнемането им от
пострадалия С.. Съдът намира за безспорно установени всички
елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на
подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието и престъпния
резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият е бил наясно, че вещите не са негова собственост,
намират се заключени в чужда сграда и въпреки това е прекъснал владението на
досегашния им собственик без неговото съгласие. Във волево отношение
подсъдимият е желаел да отнеме вещите и да ги присвои, като се разпореди впоследствие
със същите.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на чуждото право
на собственост.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия
деяние. Касае се за престъпление пряко свързано с правото на собственост на
гражданите и неговата неприкосновеност.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимия, който,
макар и реабилитиран, все пак е осъждан за друго престъпление против
собствеността и има недобри характеристични данни.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като отчете като
отегчаващо обстоятелство наличието на предходно осъждане и недобри характеристични данни. Непризнаването на деянието, липсата на разкаяние от страна на
подсъдимия не са отегчаващи отговорността обстоятелства, но настоящият съдебен
състав не констатира изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Все пак следва да се отчете, че се касае за опит за кражба и вещите след приключване
на делото ще следва да се върнат на собственика им, т.е. все пак щетите от
престъплението ще са възстановени. Смекчаващо вината обстоятелство се явява и
ниската стойност на извършената кражба – вещи на обща стойност 141,50 лв.,
което е под минималната за страната заплата. Очевидно е, че към извършването на
настоящото престъпление подсъдимият е бил подтикнат от желанието да се
облагодетелства незаконното за сметка на другите членове на обществото.
Наказанието, което се
предвижда за извършеното престъпление по чл.194, ал.1, вр. с чл.18, ал.1
от НК, е лишаване от
свобода за срок до осем години. Размерът на наказанието лишаване от свобода
следва да бъде определен отчитайки
отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен
на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните
за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от
всичко това, съдът прие, че най-подходящото е наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така
наложеното наказание да се отложи за изпитателен срок от три години. Така
определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото
престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност.
Предходното осъждане за подобно престъпление на Б., недобрите характеристични
данни, както и начинът и мястото на извършване на процесното деяние, опитът му
да заблуди С. защо се намира в базата след работно време с автомобил с отворени
врати – първоначално успешен, обуславят извод за престъпна упоритост и дързост
при осъществяването му. Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание не би
могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият Б. ще има
възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото. Същият очевидно не
се е поправил и превъзпитал напълно след предходното му осъждане, тъй като
отново е престъпил към извършването на престъпления, макар и след дълъг период
от време. Така прецененият изпитателен срок, а именно три години, е достатъчно
дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
След приключване на делото веществените доказателства,
а именно: 16 метра
меден кабел четирижилен на руло, 13 метра меден кабел четирижилен на руло следва да се върнат на ощетеното Ю.дическо
лице ЕТ „Тангра - А. С." – П..
С
оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът следва да осъди подсъдимия Р.В.Б. да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР П.
сторените на ДП разноски в размер на 50 лв., сумата от 379.76 лева
сторени разноски в съдебното производство, платими в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд П., както и 5 лева държавна такса за
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на Районен
съд П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: