Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Добрич, 23.11.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 723 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х.К.Х., ЕГН: **********, в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „ Норт клуб 385 „ ЕООД гр. Добрич, ЕИК ********* срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство / ЕФ / Серия К № 1878025, издаден от ОД на МВР Добрич, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „  в размер на 400 лв. Моли се ЕФ, като незаконосъобразен да бъде отменен.

В съдебно заседание, редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Посредством приложените на л. 36 и л. 21 от делото справки се установява, че Х.К.Х. е управител и едноличен собственик на капитала на търговско предприятие с фирма „ Норт клуб 385 „ ЕООД, ЕИК *********, ползващо т.а. с рег. № ***, който на 10.12.2017г., около 11.24ч. се е движил в гр. Добрич, по бул. „ 25-ти септември „, в посока центъра, до РД „ АА „ с установена, посредством автоматизирано техническо средство № TFR1-M 518 стойност на скоростта 81 км/ч., при разрешена в населено място – 50км/ч. Предвид констатираното деяние, на 02.01.2018г. му е бил издаден ЕФ Серия К № 1878025, и наложено на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание „ глоба „ в размер на 400лв. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 19.06.2020г.

Не се спори между страните, че автоматизираното техническо средство TFR1 – M 518 е техническо изправно и направените с него измервания към дата 10.12.2017г. са в съответствие със Закона за измерванията.

Описаната фактическа обстановка се установява от ЕФ, Серия К № 1878025 на ОД на МВР гр. Добрич, Справка от СДВР, отдел „ Пътна полиция „ за собственост на процесния автомобил, справка за актуалното състояние на търговско предприятие с фирма „ Норт клуб 385 „ гр. Добрич, ЕИК:*********, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, клип № 323 от 10.12.2017-02.01.2018г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 10.12.2017г., Справка за ЕФ № К 1878025 за издаване и връчването му / л. 29 /.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 ДР на ЗДвП „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“ като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189 ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

 

 

 

 

 

 

 

 

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП  беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП- „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят, като управител на търговското предприятие – ползвател на процесния лек автомобил е санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50км/ч., автомобилът е управляван с надлежно установена стойност на скоростта 81км/ч., за което нарушение на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 400лв.

Х.Х. е годен субект на вмененото му нарушение, който в 14 дневен срок от получаване на ЕФ не е попълнил Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП императивно регламентира, че при избиране скоростта на движение в населено място е забранено да се превишава 50км/ч. По безспорен начин се установи от приобщените по делото доказателства, кредитирани от съда, като обективни и непротиворечиви, че процесният автомобил се е движил в населено място със скорост 81км/ч., т.е. с 31 км/ч над допустимата скорост. Действително системата за видеоконтрол № TFR1-M допуска грешка при измерване на скоростта плюс/минус 3км. до 100 км/ч, отчетена при издаване на ЕФ, независимо от което деянието си остава наказуемо по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който предвижда налагане на административно наказание „ глоба „ в размер на 400лв. при превишаване на разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. На жалбоподателя е наложено именно наказание „ глоба „ в законоустановения размер, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че описаното деяние осъществява състава на административното нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят основателно и законосъобразно е бил санкциониран.

Съдът приема възраженията в жалбата за неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП / действаща към 10.12.2017г. / електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш, поради което доводите за пороци в тази насока са неоснователни.

От приложената по делото на л. 29 справка става ясно, че процесния ЕФ е съставен на 02.01.2018г. и е връчен на 19.06.2020г.

Съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Наказателния кодекс, както и правната доктрина приемат два вида давност, която се прилага: давност, която изключва наказателното преследване и давност, която изключва изпълнението на наказанието. ЗАНН регламентира в чл. 82 единствено давностния срок за изключване на изпълнението на наказанието. Такъв текст се съдържа и в чл. 82 от НК. Доколкото тази давност е специално уредена в ЗАНН, се прилага чл. 82 от ЗАНН. В ЗАНН не е уреден въпросът за погасяване на наказателното преследване за нарушения по давност. В случая при липса на уредба в ЗАНН, следва да намери приложение чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 79, 80 и чл.81 от НК. Съгласно чл. 79 от НК давността по т.2 е обстоятелство по НК, което изключва както наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието и което на основание чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 79, ал.1, т.2 от НК, следва да изключи и административнонаказателното преследване по ЗАНН. В случая абсолютната давност за погасяване на наказателно преследване по ЗАНН е четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на деянието / чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, действаща след изменението от 2010г./. В настоящия казус за дата на извършване на нарушението в ЕФ е отразена 10.12.2017г. и считано от тази дата абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал.3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН изтича на 12.06.2022г.

Що се отнася до давността за изпълнение на наказанието по чл. 82 от ЗАНН, то тя започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. би могла да се приложи след влизане в сила на обжалвания ЕФ.

С оглед обстоятелството, че процесното нарушение е извършено на 10.12.2017г., а ЕФ е издаден на 02.01.2018г., то настоящият състав приема, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, и в тази насока възраженията са неоснователни.

Така мотивиран, съдът намира, че жалбата е неоснователна и издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство следва да се потвърди, като законосъобразен, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № 1878025, издаден от ОД на МВР Добрич, с който на Х.К.Х., ЕГН: **********, в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „ Норт клуб 385 „ ЕООД гр. Добрич, ЕИК *********, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „  в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

Председател:

                                                                                                            / М. Кирчева /