Решение по дело №39/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 149
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20204440100039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Червен бряг, 12.06.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 39 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 123, ал.2, чл.127а, чл.143 от СК и чл. 45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

 

В РС – Червен бряг е постъпила молба от И.Д.Г., с ЕГН ********** ***, в ***а на *** г., с ЕГН ********** против А.Г.Г., с ЕГН ********** ***, с която на основание чл. 127, ал. 2 вр. с чл.144 и чл.149 и чл.127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да ***роденото от ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН ********** на него, ***адрес: ***подходящ *** съгласно трайно установената съдебна практика, ***месечна издръжка в размер на минимално определения от Закона такава, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и на основание чл.127а, ал.2 от Семейния кодекс да замести необходимото ***и законен представител да подаде необходимите документи за издаване на задграничен паспорт на М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН **********, и да получи същия след издаването му.

Твърди се в исковата молба, че с ответницата А.Г.Г. са живели на семейни начала и от съвместното им съжителство се родило ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН **********. Твърди се още, че семейството живяло в ***който имот е собственост на неговите родители. Твърди се още, че след раждането на ***отношенията му ответницата се влошили и тя често, без никакъв повод от негова страна напускала жилището им за неопределен период от време. Твърди, че единственото което знае за нея е, че към момента на подаване на исковата молба и проведеното по делото открито съдебно заседание, е в чужбина. Твърди, че от тогава живеят при условията на фактическа  раздяла, като ***живее при него. Твърди, че майката не поддържа каквито и да било връзки с тях. Твърди, че от момента на раздялата им всички грижи и разноски по отглеждане и възпитание на ***са поети от него. Твърди, че разполага с подходящи жилищни и битови условия за отглеждане на детето, още повече, че от момента на раздялата то е при него, а и има възможност да бъде подпомаган от своите близки и роднини. Твърди, че между него, близките му и ***е изградена хармонична връзка на привързаност и обич. Моли на основание чл.123, ал.2, чл.143, 149 и чл.127а от СК съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете, с всички произтичащи от това законни последици на него, определи режим на лични контакти на майката, както и да даде заместващо съгласието на другия родител за издаване на задграничен паспорт на детето. Не претендира съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищеца – редовно призован се явява лично и поддържа така предявената искова молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответницата – редовно призована не се явява лично.

******редовно призовани, не изпращат представител. Представили са социален доклад, в който считат иска за основателен и изцяло в интерес на детето.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните,  по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа  страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане на дете страните по делото са родители на М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН **********.

По делото е безспорен факта, че родителите живеели заедно ***до когато ответницата напуснала семейното им жилище, като ответника знаел единствено за нея, че е в чужбина.

Ищецът към момента може да осигури по-добри условия за отглеждане и възпитание и на детето.

По делото е изготвен и представени  социален доклад от ***по местоживеене на детето. От този социален доклад се установява, че  ***се отглежда в дом, находящ се ***с много добри битови условия. Отбелязано е също, че бащата е подпомаган от свои близки роднини при отглеждането му.

За майката не е извършено проучване за нейните жилищни условия, поради факта, че същата не живее на територията на гр. Червен бряг.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН ********** и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее,  и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.  

Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, въз основа на която е предявен и настоящия иск, касае разногласие относно  местоживеенето на ***и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът  следва да постанови и  кой ще упражнява родителските права и задължения, респективно да определи режим на лични отношения между него и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка. След  сравнителен анализ и преценка на  родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата родители за  отглеждане и възпитание на малолетното дете, съдът счита, че в интерес на ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН ********** е да  живее при  баща си, както и на него да се  предостави упражняването на родителските права и задължения.

Решаващо значение при определяне  при кой от двамата родители да живее ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН ********** е обстоятелството, че от раждането му до настоящия момент то се е отглеждало в дома на бащата, подпомаган от своите близки и роднини. Само това обстоятелство  е достатъчно да мотивира съда  да уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от  подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на подходяща семейна среда обграждащата ***с любов и грижа, възпитаването и формиране на морални ценности, за да може то да израсне като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност.

След като  упражняването на  родителските права и задължения  се предоставят само на единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения на децата с другия родител.  Следва да се определи установения  в съдебната практика режим на свиждане  на ***с майката, т.е всеки втори и четвърти и съботни дни от месеца за времето от 10:00 часа до 19:00 часа по настоящ адрес на бащата, без правото да го взема да преспива при нея на нейния настоящ адрес в жилището което обитава, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния годишен отпуск на бащата.

Съгласно императивната разпоредба  на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка  на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като Съдът е длъжен служебно да се произнесе и определи нейния размер от родителя, който не упражнява родителските права и не живее с детето. Бащата не претендира конкретен размер, а майката не изразява становище каква издръжка би могла да изплаща за бъдеще. Съобразявайки в съвкупност нуждите на ***и евентуалните възможности на родителите, както и нормативно установената граница на издръжката, съдът счита, че общият размер на издръжката за М.И.Д., родена на *** г. възлиза на 320.00 лв., от които майката следва да поеме половината, което е и минимално определения от законодателя размер, а останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на ***остават в тежест на бащата. Ето защо съда счита, че този иск освен по основание е доказан и по размер, като ответницата следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на М.И.Д., родена на *** г., считано от дата на завеждане на исковата молба 14.01.2020 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

            По иска по чл.127а от СК:

Предявено е искане за разрешаване на разногласие между родителите относно снабдяване на роденото от съвместното им съжителство ***за самоличност, а именно – задграничен паспорт. За осъществяване на това законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по чл.127а, ал.2 от СК. Поради това правото да се иска решение заместващо съгласието на родителя за снабдяване на роденото от съвместното им съжителство ***за самоличност, а именно – задграничен паспорт, е независимо от упражняването на родителските права, след като дори и да има възлагане на родителски права в полза на единия родител, той не би могъл самостоятелно да вземе решение за това,  без да е необходимо да се преодолява несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК. Наличието на несъгласие за даване разрешение за снабдяване на роденото от съвместното съжителство ***за самоличност, а именно – задграничен паспорт се установи по категоричен начин в настоящото производство. Следователно налице е възникнал спор и този спор следва да бъде разрешено от Районния съд. При това положение производството във връзка с отправеното от ищеца искане се явява допустимо.

При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на детето. Съгласно разпоредбите на Закона за българските документи за самоличност във възрастта, в която се намира роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете, не разполага с документ за самоличност, носещ негова снимка, като такъв би бил единствено задграничния паспорт. Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето. Ето защо Съдът намира, че следва да даде възможност на бащата да се снабди с такъв документ, поради нежеланието на майката в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за това. Това съгласие по силата на разпоредбата на чл.123 СК следва да бъде заместено с решение на Съда.

По изложените съображения, съдът счита и този обективно съединен иск за основателен и като такъв, следва да бъде уважен, като се разреши на бащата да подаде необходимите документи за издаване на задграничен паспорт на М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН **********, и да получи същия след издаването му, без да е необходимо за целта съгласието на майката.

По разноските:

Ищеца не претендира разноски, но с оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 230.40 лв., съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС.

По изложените съображения, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН ********** да е при бащата И.Д.Г., с ЕГН ********** на адрес: ***.

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН ********** да се упражняват ***И.Д.Г., с ЕГН ********** на адрес: ***.

ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН ********** ***А.Г.Г., с ЕГН ********** всяка втора и четвърта събота в месеца за времето от 10:00 часа до 19:00 часа по местоживеенето на бащата, без правото да го взема да преспива при нея на нейния настоящ адрес в жилището което обитава, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК А.Г.Г., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на И.Д.Г., с ЕГН **********, като ***на ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на по 160.00 (сто и шестдесет) лв., считано от 14.01.2020 г., до настъпване на причини за изменение или прекратяването й, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.

ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на А.Г.Г., с ЕГН ********** ***, за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване със задграничен ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН **********, представлявано от своя ***И.Д.Г., с ЕГН **********, както и за получаване на същия.

РАЗРЕШАВА на основание чл.123 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл. 11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се издаде паспорт за задгранично пътуване на ***М.И.Д., родена на *** г., с ЕГН **********, без да е ***А.Г.Г., с ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА А.Г.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на държавата по бюджетната сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 230.40 лв., съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: